№ 15626
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110111134 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от Ц.
И. И. искова молба насочена против „Л.Б.“ ООД, ЕИК **********, с която е предявена
установителна претенция за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответното дружество дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45389/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти
състав.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата
молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а
производството по делото прекратено, поради следните съображения:
Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
В т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, е прието че - заявителят не може в рамките на заповедното
производство да търси защита срещу преценката на съда, че възражението е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От една страна, тази преценка на съда не е
обективирана в акт, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, нито
прегражда развитието на производството. От друга страна, доколкото подаденото
в срок възражение срещу заповедта за изпълнение има за последица възникване на
интерес от предявяване на иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, на общо
основание исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на
иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е
обвързан от преценката на заповедния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът „Л.Б.“ ООД, ЕИК **********
не е депозирал надлежно възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното
производство по ч.гр.д.№ 45389/2024г., по описа на СРС, IIIГО, респективно по
аргумент от чл. 416 ГПК, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в
законна сила и настоящото исково производство по чл. 422 и сл. ГПК се явява
недопустимо, поради следните съображения:
От вписаните данни в ТР се установява, че управители на „Л.Б.“ ООД, ЕИК
********** са лицата С.Р.К. и И.К.С., като избраната форма за представляване на
дружеството е заедно.
Видно от материалите по заповедното производство в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК е постъпило възражение от дружеството, което обаче е подадено и подписано от
единия управител И.К.С..
С разпореждане № 37160/03.03.2025г., заповедният съд е дал указания на
1
длъжника, в едноседмичен срок да представи възражение по чл. 414 ГПК, подписано
от двамата управители или подписано от адвокат, упълномощен от двамата управител.
Изрично е указано, че при неизпълнение на указанията, съдът ще приеме, че в срока
по чл. 414 ГПК не е депозирано надлежно възражение срещу заповедта по чл. 410
ГПК.
На 28.03.2025г., след срока за изпълнение на указанията, по делото е постъпило
възражение, подадено и подписано отново само от единия управител И.К.С., като
същият сочи, че възражението му е допустимо и е подписано само от единия
управител, той като другият управител отказва да го подпише.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите
лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон
или според устройствените им правила.
В случая „Л.Б.“ ООД, ЕИК **********, видно от вписването в ТР, се
представлява заедно от управителите С.Р.К. и И.К.С., респективно извършването на
процесуални действия от името на дружеството само от един от управителите или от
адвокат, упълномощен само от един от управителите, прави сезирането на съда
нередовно. В такава хипотеза е налице липса на валидно изявление от носителя на
материалното право в случая дружеството „Л.Б.“ ООД, ЕИК ********** и прави
волеизявленията от името на дружеството невалидно, което не може да бъде
преодоляно чрез института на особеното представителство, доколкото това би
дерогирало съвместното представителство от двама представляващи, а отделно
противоречи на закона - чл. 30, ал. 1 ГПК. Несъгласието между лицата, заедно
представляващи съответното юридическо лице, следва да се отстрани по правилата на
дружественото право, но не и чрез назначаването на особен представител от страна на
съда.
На следващо място съдът намира за необходимо да посочи, че един от
формулираните въпроси по Тълкувателно решение 1/2024г. на ОСГТК на ВКС е
„Какви са правомощията на съда, когато в учредителния акт е предвидено, че
двамата управители представляват дружеството само „заедно“ и единият
управител предприеме правни действия от името на дружеството срещу трето лице
с твърдение за защита на значим интерес на дружеството, а другият управител не
дава съгласие за тях?“
От мотивите на разпореждането за образуване на тълкувателно дело е видно,
част от практиката приема, че при вписано в ТРРЮЛНЦ съвместно представителство
на повече от един управител на търговско дружество е недопустимо то да бъде
процесуално представлявано от адвокат, който е упълномощен да представлява
търговеца само от единия от управителите, а още по-малко от един от съдружниците.
Такова представителство би било допустимо единствено в хипотеза, в която другият
управител е насрещна по делото страна, но не и в случая, когато с исковата молба са
предявени от името на дружеството искове срещу трето лице – търговец. Посочено е,
че правилата относно учредяване на представителната власт за дружество с
ограничена отговорност по чл. 30, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 141, ал. 2 и ал. 6 ТЗ са
императивни / в този смисъл определение № 1/02.01.2024 г. по т.д. № 522/2023 г. на
ВКС, І т.о., определение № 291/09.02.2024 г. по т.д. № 567/2023 г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение № 355/16.02.2024 г. по т.д. № 565/2023 г. на ВКС, І т.о., и определение №
462/28.02.2024 г. по т.д. № 2664/2022 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Според друго становище, застъпено в определение № 485/29.02.2024 г. по ч.т.д.
№ 1396/2023 г. на ВКС, І т.о., и определение № 647/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 168/2024 г.
на ВКС, І т.о., при наличие на „изключителни обстоятелства” е допустимо единият от
управителите при предвидено в учредителния акт съвместно представителство да
представлява дружеството в производството срещу трето лице.
В трета група определения – определение № 58/11.01.2024 г. по т.д. № 518/2023
2
г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 378/19.02.2024 г. по т.д. № 28/2024 г. на ВКС, ІІ т.о., и
определение № 762/27.03.2024 г. по т.д. № 523/2024 г. на ВКС, ІІ т.о. – се посочва, че
за защита на интересите на дружеството при противоречие между двамата управители,
представляващи дружеството заедно, е недопустимо единият управител сам да
представлява дружеството по иск срещу трето лице.
В случая в депозираното от управителя И.С. възражение вх. №
110889/28.03.2025г., се сочи единствено, че другият управител отказва да подпише
възражението по чл. 414 ГПК, което противоречие настоящия съдебен състав намира,
че не попада в нито една от изброените хипотези в разпореждането за образуване на
ТР, а както се посочи, несъгласието между лицата, заедно представляващи „Л.Б.“ ООД,
ЕИК **********, следва да се отстрани по правилата на дружественото право.
По изложената аргументация следва извода, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не
е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
същата по аргумент от чл. 416 ГПК е влязла в законна сила, респективно исковата
молба, инициирала настоящото производство следва да бъде върната, на основание чл.
130 ГПК, поради недопустимост на иска.
Съгласно т. 11г от Тълкувателно решение 4/18.06.2014г. - издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена
съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла
в сила.
По изложената аргументация издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по чл. 45389/2024г., не подлежи на обезсилване, доколкото в случай, че
производството по настоящото дело приключи с влизане в сила на настоящото
определение, следва да се издаде изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от Ц. И. И. , ЕГН
**********, Искова молба вх. № 67394/25.02.2025г., насочена против „Л.Б.“ ООД,
ЕИК **********, с която по реда на чл. 422 и сл. ГПК са предявени искови претенции
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45389/2024г., по
описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав, поради недопустимост на исковете.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 11134/2025г., по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3