Решение по дело №662/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба от подсъдимия С. И. Х. срещу Присъда № 947 от 30.11.2012 год. по н.о.х.д. № 788/2012 година по описа на Районен съд – П..

Защитникът на подсъдимия – адв.Биков пледира за несъставомерност на извършеното деяние, предвид събраните по делото доказателства сочещи на др. извършител, алтерн. тезата му е за несправедливост на наложеното наказание, като отправеното искане от защитника е за намаляването му.

Подсъдимият поддържа тезата на защитника си за явна несправедливост на наложеното наказание, като се основа на стойността на откраднато, както и влошеното си здраве.

Представителят на ОП-Б. настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт (в изпълнение на задължението си по чл.314 НПК), въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд, въз основа на надлежно събрани доказателства и тяхната задълбочена преценка, е приел за безспорно установена фактическа обстановка, която се споделя и от въззивния съд. Установено е, че подсъдимият С. И. Х.на 26/27.02.2012г. вечерта бил в село Първомай, община П.. Същият тръгнал да се прибира към град П. пеш от село Първомай, при което, в покрайнините на селото забелязал няколко селскостопански постройки – колиби и кошари на местни жители. Предвид късния час и отдалечеността на постройките от селото, наоколо нямало никой. След като се уверил, че няма кой да го забележи, подсъдимият Х. решил да провери какво има в колибите. Насочил се към кошарата на Р. С., като за да влезе вътре счупил катинара на портата. От кошарата Х. взел една коза – бяла на цвят, с рога и черно яре. Като се убедил, че никой не го е чул, Х. решил да влезе и в колибата на Н. С.. За целта откачил вратата на колибата от пантите. В прилежащото към колибата заградено място била оставена каруца с колела от лек автомобил. От същата колиба Х. взел и магаре – тъмно кафяво, почти черно на цвят, средно на ръст, женско. Тъй като не намерил хамута за магарето, Х. впрегнал последното в каруцата с хамута на коня, който също бил в колибата. Натоварил козата и ярето в каруцата и с нея се придвижил до град П.. Рано сутринта на 27.02.2012г. Х. отишъл при св.С. Д. и му предложил да му продаде една коза, яре и каруца. Свидетелят Д. впрегнал своята каруца и с нея отишъл на мястото, където били оставени каруцата, ярето и козата. Х. казал на Д., че закупил каруцата, козата и ярето. За тези вещи Д. заплатил на Х. 90 лева, като по-късно, след като продал каруцата на св.С. М. дал на Х. още 30 лева. Каруцата Д. е разглобил, дървените части изгорил, а желязото нарязал и продал като скрап на М.. Х. скрил магарето в полето и продал същото по-късно, заедно с още две магарета на свидетеля С. А., който от своя страна продал и трите магарета на свидетеля П. А.. С. А. платил на Х. за трите магарета сумата от 70 лева.

Съгласно изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на един брой коза към 26-27.02.2012г. е била 300 лева, стойността на едно яре към същата дата е била 50 лева, стойността на един брой магаре/ около 20 годишно/ е била 400 лева и стойността на един брой каруца е била 200 лева.

В обясненията си пред първоинстанционния съд подсъдимият твърди, че брат му – М. Х. е откраднал инкриминираните вещи, а той ги е продал. За това, че закупил от подсъдимия каруца, коза и яре твърди св.С. Д., а за закупуване на магаре от подсъдимия сочи в показанията си св.С. А..Първоинстанционният съд внимателно е обсъдил твърденията на подсъдимия Х., съпоставил ги е с останалите гласни доказателства и обосновано е отхвърлил обясненията му относно авторството на извършената кражба/за това, че не той, а брат му е извършил кражбата/. Тези изводи на РС се споделят и от настоящия състав, като не намира за нужно да ги преповтаря.

Предвид изложеното правилен и законосъобразен се явява извода, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.196,ал.1,т.2 НК вр. с чл.195,ал.1,т.3 вр. чл.194,ал. НК вр. с чл.29,ал.1,б.”А” НК вр. чл.26,ал.1 от НК. Касае се до извършена кражба на чужди движими вещи, като деянието на подс.Х. е в условията на опасен рецидив.

От обективна страна - категорично е установено, че на процесната дата подсъдимият е отнел от владението на Р.С. и Н. С. процесните вещи, без съгласието на всеки от тях, с намерението противозаконно да ги присвои. Деянието е извършено Ч. повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - Ч. повреждане на заключващ механизъм/катинар/ - от кошара, собственост на Р. С. и Ч. специален начин - демонтиране на входната врата на колиба, собственост на Н. С..

Налице е и квалифициращия признак „опасен рецидив” в хипотезата на чл.29,ал.1,б.”А” НК - деянието да е извършено, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на "лишаване от свобода" не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено на основание чл. 66 от НК. По отношение на Х. това квалифициращо обстоятелство се определя от осъждането му по: Споразумение № 849/20.09.2005г. на Районен съд гр. Кюстендил по НОХД № 548/2005г., влязло в сила на 20.09.2005г., Присъда № 682/06.07.2005г. на Районен съд гр. Дупница по НОХД № 791/2004г., влязло в сила на 18.10.2006г., Определение № 4689/26.10.2006г. на Окръжен съд гр. Б. по НОХД № 365/2003г., влязло в сила от 26.10.2006г., Присъда № 622/26.04.2006г. на Районен съд гр. П. по НОХД № 1397 /2004г., влязла в сила на 24.11.2006 г., Определение № 126 /21.03.2007г. на Районен съд гр.Сандански по НОХД № 907/2006г., влязло в сила на 21.03.2007г., Определение № 937/23.07.2007г. на Районен съд гр. П. по НОХД № 904/2006г., влязло в сила на 23.03.2007г., Присъда № 238 /19.02.2008г. на Районен съд гр. П. по НОХД № 2844 /2006г., влязло в сила на 10.04.2008г. Приложима е и разпоредбата на чл.26,ал.1 от НК, тъй като процесните деяния осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите представляват от обективна и субективна страна продължение на предходните деяния.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал неговата обществена опасност и е искал настъпването на обществено опасните последици, целейки процесния опасен резултат, мотивирани от желанието си да си набави средства по бърз, макар и престъпен начин.

Правилно и законосъобразно, позовавайки се на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД са определени обезщетенията за причинени имуществени вреди от деянието. Ето защо мотивите на първостепенния съд за съставомерност на извършеното от подс.Х. деяние се споделят и от настоящия състав и липсва основание за неговото оправдаване.

Налице е обаче основание за изменение на присъдата в насока намаляване размера на наложеното наказание.

Въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия Х. правилно е определено при условията на чл.54 НК, но неправилно е определен размера му. За процесното деяние законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 до 15 години. С атакуваната присъда на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер от 5/пет/ години. Правилно първоинстанционният съд е приел като смекчаващо вината обстоятелства по отношение на Х. – невисоката стойност на предмета на посегателство. Като отегчаващо вината обстоятелство са приети предходните осъждания на подсъдимия. По отношение на подсъдимия Х. обаче са налице и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са били взети предвид от първостепенния съд, а именно – недоброто материално и имотно състояние на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние – видно от Епикриза изх. №254/119 изд. от СБАЛЛС, С. Х. е прекарал туберкулоза на белите дробове, страда и от язвена болест. Ето защо при наличието и на тези смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, наказанието от 5 (пет) години, наложено на подсъдимия се явява завишено. Въззивният съд намира,че наказанието следва да бъде определено в размер на 3 (три) години, който размер счита за най-подходящ, с оглед съотношението на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Това от своя страна налага корекция и относно наложеното общо наказание за съвкупността от престъпления по нохд №788/12г., нохд №782/12г., нохд №784/12г., нохд №783/12г. – трите по описа на РС - П. и нохд №626/12г. по описа на РС - Радомир, като същото бъде намалено от 5 г. на 3 г. Предвид обстоятелството, че е намалено общото най-тежко наказание, следва да се намали и увеличението на общото наказание, в конкретния случай - от 2/две/ години на 1/една/ година и 6/шест/ месеца.

Режимът за изпълнение на наказанието(строг) и мястото за изтърпяването му (затворническо заведение от закрит тип) са определени в съответствие с изискванията на ЗИНЗС.

При извършената служебна проверка не се установиха процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата.

Предвид гореизложеното и на основание чл.337,ал.1,т.1 НПК във връзка с чл.334,т.3 НПК, Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда №947/30.11.2012г., постановена по НОХД №788/2012г. по описа на Районен съд – Б. в часттаотносно наложеното на подсъдимия С. И. Х. с посочена в присъдата самоличност наказание лишаване от свобода, като намалява същото от 5/пет/ на 3/три/ години, намалява определеното общо наказание лишаване от свобода за съвкупността от престъпления по нохд №788/12г., нохд №782/12г., нохд №784/12г., нохд №783/12г. – трите по описа на РС - П. и нохд №626/12г. по описа на РС - Радомир от 5/пет/ на 3/три/ години и като намалява увеличението на общото наказание от 2/две/ години на 1/една/ година и 6/шест/ месеца, като същият следва да изтърпи общото увеличено наказание от 4/четири/ години и 6/шест/ месеца в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип при първоначален „строг” режим.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: