МОТИВИ към Присъда № 43/23.05.2017 г. по НЧХД № 154/2016
г. :
Подсъдимите М.А.М., с адрес: ***, А.М.М., с адрес: ***,
С.Ш.С., с адрес: ***, С. М.Е., с адрес: *** и А.М.Е., с адрес: ***, са
предадени на съд по тъжба на Е.А. ***, Н. Е.А., с адрес: ***, действащ със
съгласието на своя родител Е.А.С., Б.А. ***, за престъпления, както следва:
1. Подсъдимият М.А.М., с адрес: ***,
за следните престъпления:
- За това, че на 07.04.2016 година, в
центъра на село ***, общ. О., в съучастие като съизвършител с А.М.М. ***, причинил на Н.Е.А., временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в пет дълбоки
охлузвания по задната повърхност на шията по цялата й дължина – престъпление по
чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;
- За това, че на 07.04.2016 година, в
центъра на село ***, общ. О., в съучастие като съизвършител със С.Ш.С., С.М.Е.
и А.М.Е. ***, причинил на Е.А.С. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в дясната челно-слепоочна област на главата – престъпление по чл. 130, ал.
1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;
- За това, че 07.04.2016 година, в
центъра на село ***, общ. О., в съучастие като съизвършител със С.Ш.С., С.М.Е.
и А.М.Е. ***, причинил на Б.А.С. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и
кръвонасядания по задната повърхност на дясната раменница и в поясния отдел до
гръбначния стълб, повърхностни разкъсно-контузни рани по задната повърхност на
десния лакът и по предната повърхност на дясното коляно – престъпление по чл. 130,
ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;
2. Подсъдимата А.М.М., с адрес: ***,
за това, че на 07.04.2016 година, в центъра на село ***, общ. О., в съучастие
като съизвършител с М.А.М. ***, причинила на Н.Е.А. ***, временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда, изразяваща
се в пет дълбоки охлузвания по задната повърхност на шията по цялата й дължина
– престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;
3. Подсъдимият С.Ш.С., с адрес: ***,
за следните престъпления:
- За това, че на 07.04.2016 година, в
центъра на село ***, общ. О., в съучастие като съизвършител с М.А.М., С.М.Е. и А.М.Е.
***, причинил на Е.А.С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната
челно-слепоочна област на главата – престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка
с чл. 20, ал. 2 от НК;
- За това, че на 07.04.2016 година, в
центъра на село ***, общ. О., в съучастие като съизвършител с М.А.М., С.М.Е. и А.М.Е.
***, причинил на Б.А.С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо
лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядания по задната
повърхност на дясната раменница и в поясния отдел до гръбначния стълб, повърхностни
разкъсно-контузни рани по задната повърхност на десния лакът и по предната
повърхност на дясното коляно – престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл.
20, ал. 2 от НК;
4. Подсъдимият С. М.Е., с адрес: ***,
за следните престъпления:
- За това, че на 07.04.2016 година, в
центъра на село ***, общ. О., в съучастие като съизвършител със С.Ш.С., М.А.М.
и А.М.Е. ***, причинил на Е.А.С. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в дясната челно-слепоочна област на главата – престъпление по чл. 130, ал.
1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;
- За това, че на 07.04.2016 година, в центъра на село ***, общ. О., в съучастие като
съизвършител с М.А.М., С.Ш.С. и А.М.Е. ***, причинил на Б.А.С. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна
повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядания по задната повърхност на
дясната раменница и в поясния отдел до гръбначния стълб, повърхностни
разкъсно-контузни рани по задната повърхност на десния лакът и по предната
повърхност на дясното коляно – престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл.
20, ал. 2 от НК;
5. Подсъдимият А.М.Е., с адрес: ***,
за следните престъпления:
- За това, че на 07.04.2016 година, в
центъра на село ***, общ. О., в съучастие като съизвършител със С.Ш.С., М.А.М.
и С.М.Е. ***, причинил на Е.А.С. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в дясната челно-слепоочна област на главата, поради което и на основание чл.
130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК;
- За това, че на 07.04.2016 година, в
центъра на село ***, общ. О., в съучастие като съизвършител с М.А.М., С.Ш.С. и С.М.Е.
***, причинил на Б.А.С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо
лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядания по задната
повърхност на дясната раменница и в поясния отдел до гръбначния стълб, повърхностни
разкъсно-контузни рани по задната повърхност на десния лакът и по предната
повърхност на дясното коляно, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимите М.А.М., А.М.М., С.Ш.С., С. М.Е. и А.М.Е.
дават обяснения и не признават вина по повдигнатото им обвинения. Защитника на
подсъдимите адв. С.А. ***, пледира последните да бъдат признати за невиновни и
оправдани по повдигнатите им обвинения, като излага съображения за наличие на
реторсия в случая и че обвиненията срещу подсъдимите не са доказани по безспорен
начин.
За съвместно разглеждане в наказателния процес са
приети следните граждански искове: 1. Предявения от тъжителя Е.А. ***,
граждански иск против М.А.М. ***, С.Ш.С. ***, С.М. *** и А.М.Е., за сумата в
размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 във вр с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на извършване на престъпление по на
07.04.2016 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените от тъжителя разноски по делото.; 2. предявения от тъжителя Б.А. ***,
граждански иск против М.А.М. ***, С.Ш.С. ***, С.М. ***, и А.М.Е., за сумата в
размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 във вр с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на извършване на престъпление по на
07.04.2016 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените от тъжителя разноски по делото.; 3. Предявения от тъжителя Н.Е.А. ***, действащ със
съгласието на законния си представител – баща – Е.А.С., граждански иск против М.А.М.
*** и А.М.М. ***, за сумата в размер на 2 000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.
130, ал. 1 във вр с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на
извършване на престъпление по на 07.04.2016 г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и направените от тъжителя разноски по делото. Тримата
тъжители са конституирани като граждански ищци по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
приема за установена следната фактически обстановка:
Тъжителите и подсъдимите живеели в с. ***, общ. О.. През
2015 г. възникнал конфликт между подс. М.А.М. и тъжителя Н. Е.А. и по този
повод отношенията между тях, а и между техните близки и роднини били влошени. На
07.04.2016 г. Подс. М. М., заедно с баба си – подс. А.М.,***, с управлявания от
него лек автомобил – марка “Пежо“, модел “205“, за да си платят сметките за ел.
енергия, телевизия и др. и след като си свършили работата в града следобед на
същия ден се върнали в с. ***, общ. О.. В селото подс. М.М. спрял автомобила на
центъра, до сградата на кметството, за да изчака своята братовчедка – св. М. Х.,
която работела там и да я закара до тях. На центъра на селото имало хора сред
които свидетелите Х., И. и Ш.. Св. Х. тръгнала да заключва сградата на
кметството, а двамата подсъдими М. и М. чакали в автомобила, когато да него се
приближила майката на тъжителя Н.А. и фактическа съпруга на
тъжителя Е.С. – св. М. И., която започнала да отправя закани към подс. М. и да
се опитва да влезе в автомобила. Заканите били във връзка с предходния конфликт
между подсъдимия и тъжителя. Подс. М. се опитал да я удари и след това се
обадил на свои роднини – неговите баща и чичо, подсъдимите А.М.Е. и С. М.Е. и подс. С.Ш.С. и им съобщил за конфликта. Последните трима
към този момент били на работа в гора в близост до с. ***, съседно на с. *** и
след обаждането потеглили с микробус към селото. В конфликта се включили и
тъжителя Н.А. и неговия по-голям брат. Като видял случващото се тъжителят Е.С.,
който се намирал на около 50 метра от тях слязъл с микробуса си към автомобила
на подс. М. и се опитал да потуши скандала. Междувременно подс. А.М. излязла от
автомобила и застанала до вратата на шофьора и също се опитала да предотврати по-нататъшни
конфликти. Тогава по-големия син на тъжителя Е.С. и брат на тъжителя Н.А.
ударил подс. М., тя паднала на земята, а намиращи се там жени й се притекли на
помощ и й дали вода. Св. Х. се уплашила и подала сигнал за случващото се на тел.
№ 112. Подс. М.М. взел със себе си метален бокс и двамата с по-големия син на
тъжителя Е.С. се сбили. Тъжителят Н.А. бил до тях и подсъдимият М. му нанесъл
удар, при което го одрал по задната повърхност на шията. Подс. М. и по-големия
син на тъжителя Е.С. престанали да се бият и тъжителят отишъл до микробуса си. Няколко
минути след това на центъра на селото пристигнали с микробуса си подсъдимите А.М.Е., С. М.Е. и С.Ш.С.. Те слезли от микробуса, като подс. С. Е. взел със
себе си бухалка дълга около един метър. Подсъдимите М.М., А.М.Е., Самед М.Е. и С.Ш.С. тръгнали към микробуса на тъжителя А., където
седял последния, като подс. М. взел бухалката. До микробуса бил св. Х.. Като
стигнали до тъжителя С. четиримата подсъдими започнали да му нанасят удари, един
от които в областта на дясната вежда. Вследствие на нанесените му удари
тъжителят Е.С. паднал на земята, а четиримата подсъдими продължили да го удрят
с ръце и крака. След това го оставили и се насочили към неговия брат – тъжителя
Б.С., който побягнал надолу по улицата покрай училището на селото. Подсъдимите
настигнали тъжителя Б.С. и подс. М. го ударил с бухалката по дясната раменница.
Тъжителят паднал на земята и четиримата подсъдими започнали да му нанасят удари
по тялото. Св. Ш. – фактическа съпруга на тъжителя Б.С. започнала да вика да го
оставят и подсъдимите спрели побоя, като М. оставил бухалката до един стълб. Св.
Ш. също се обадила на тел. № 112 и подала сигнал. На същия телефонен номер бил
подаден и още един сигнал. Сигнала бил предаден на оперативен дежурен в РУ –
Омуртаг, който изпратил в с. *** свидетелите М. Ф. М., Г.Р.А., А.Н.А. и М.М.Е. ***.
Свидетелите пристигнали в селото след като конфликта бил приключил. Пристъпвалите
при същия лица казали на полицейските служители, че е използвана бухалка и св. А.
я открил и взел. На следващия ден тримата тъжители посетили съдебен лекар в гр.
Т., който ги прегледал и им издал съдебно медицински удостоверения, в които
отразил констатираните при прегледите им телесни увреждания.
По делото, за установяване характера и степента на
телесните увреждания на тъжителите, механизма на нанасяне на същите и
продължителността на оздравителния период е назначена и изготвена съдебно –
медицинска експертиза от заключението на която /оформено като три отделни
заключения/ е видно следното: 1. Тъжителят Н.А. е получил пет дълбоки
охлузвания по задната повърхност на шията по цялата й дължина косо и напречно
разположени, с оток и зачервявания /възпаление/ на кожата около охлузванията, които
увреждания според вещото лице са в резултат от действието на тъп, тъпоръбест
предмет, могат да се получат от драскане с човешки нокът и са причинили на
тъжителя временно разстройство на здравето не опасно за живота; 2. При
нанесения му побой Е.С. е получил разкъсно – контузна рана в дясната челно
слепоочна област на главата, оток на меките тъкани около раната, които
увреждания според вещото лице са в резултат от удар с тъп, тъпоръбест предмет, могат
да се получат от нанесен удар с ръка в посочената област и са причинили на
тъжителя временно разстройство на здравето не опасно за живота; 3. При
нанесения му побой Б.С. е получил отоци и кръвонасядания по дясната повърхност
на дясната раменница и в поясния отдел на гръбначния стълб, повърностни разкъсно
– контузни рани по задната повърхност на десния лакет и по предната повърхност
на дясното коляно, които увреждания според вещото лице са в резултат от действието
на твърди тъпи предмети, като отоците и кръвонасяданията по дясната повърхност
на дясната раменница и в поясния отдел на гръбначния стълб, могат да се получат
от нанесени удари с бухалка, а повърностните разкъсно – контузни рани по
задната повърхност на десния лакет и по предната повърхност на дясното коляно, могат
да бъдат получени от падане върху терена и уврежданията са причинили на
тъжителя временно разстройство на здравето не опасно за живота. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си, като уточнява, че е прието, че
на Н.А. е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, тъй
като драскотините били дълбоки, че нараняванията на Б.С. не могат да бъдат
получени само от падане и че нараняването на Е.С. може да бъде причинено и от
удар само с юмрук и че представлявало тъй нар. “аркада“.
По искане на
защитата на подсъдимите по делото е извършена и съдебно - техническа експертиза,
при извършване на която са възпроизведени на хартиен носител аудио – записите, намиращи
се на диска приложен към справка постъпила от Дирекция “Национална система 112“
РЦ 112 – В.. Според заключението дискът съдържа три броя аудио – файла, като са
посочени и телефонните номера, от които са постъпили обажданията. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението.
Гореописаната фактическа обстановка се установи от
събрания по делото доказателствен материал: отчасти от обясненията на
подсъдимите, от показанията на свидетелите Д.М.Х., С.А.И., М. Х. Х., М.А.И., З.М.Ш.,
М.Ф.М., Г.Р.А., А.Н.А. и М.М.Е., от заключението по извършената съдебно –
медицинска експертиза, заключението по съдебно - техническата експертиза и
писмените доказателства. Тъй като обясненията на подсъдимите са освен
доказателствено средство и средство за защита, съдът прецени същите като ги
съпостави с останалите доказателства по делото. В унисон с твърденията на
подсъдимите, че тъжителя Е.С. е нанесъл удар на подс. М.М., са единствено
показанията на св. Х.. Нито един от останалите разпитани по делото свидетели не
е посочил, че такъв удар е нанесен, не са налице и писмени доказателства –
съдебно – медицинско удостоверение и др., от които да е видно, че на подс. М.
са нанесени телесни увреждания. Наред с това в обясненията на самите подсъдими
е налице противоречие в тази насока. Подс. М.М. твърди, че тъжителят Е.С. му
нанесъл удар и след това, подс. С. Е. ударил Е. С.. Същото твърдят и
подсъдимите А.М., С.С. и А.Е., но подс. С. Е. е заявил, че когато пристигнали в
центъра на с. *** племенника му – подс. М., бил целия в кръв и че Е. С. не е
удрял М. в негово присъствие. Ето защо съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимите и показанията на св. Х., в частта им, в която твърдят, че тъжителят
Е.С. нанесъл удар на подс. М., вследствие на който последния бил “целия в кръв“.
Твърдението на подс. М., че тъжителят Е.С. я е съборил на земята и след това
той и роднините му й нанесли побой също не намират подкрепа в събраните по
делото доказателства. Както Д. Х. и М. Х. – очевидци на случилото се, така и
подс. М., който е бил с подсъдимата М., твърдят, че последната е била блъсната
от брата на Н.А. и по-голям син на тъжителя Е. С. и паднала на земята. Нито
един от разпитаните по делото свидетели не сочи тъжителя Е.С., като лицето, което
е блъснало подс. М. на земята. Ето защо съдът не кредитира показанията на подс.
М. и в тази им част. Твърденията на подсъдимите, че двама от тях - С. и А.Е.,
не са участвали в нанасяне на удари на тъжителите Е.С. и Б.С., както и
твърденията на подс. М., че е удрял само по-големия брат на тъжителя Н.А. и
съответно син на Е.С., също са в противоречие с показанията на свидетели
очевидци - Д. Х., С. И., М. И. и З. Ш., а и на св. Х., която е заявила “Основно
в боя бяха четиримата подсъдими и Е. и Б.“. Обясненията на подс. М., в
цитираната им по-горе част освен, че са в противоречие с показанията на
посочените свидетели противоречат и на заявеното от подс. С.Е., който въпреки, че
отрича с останалите подсъдими да са участвали в сбиването, все пак посочва, че
е нанесъл удар на тъжителя Е.С. и при завъртане бутнал тъжителя Б.С., както и
че подс. М. ударил последния от посочените тъжители. Предвид изложеното съдът
не даде вяра на описаната по-горе част от обяснения на подсъдимите. Твърденията
на подсъдимите, че не са използвани метален бокс и бухалка също не намират
подкрепа в останалите доказателства по делото. За наличието и използването на
тези предмети при сбиването са категорични свидетелите Д. Х., М. И. и З. Ш.. Св.
И. също посочва, че от присъстващи разбрал, че подс. М. носел бухалка, а св. Г.А.
е категоричен, че е намерил бухалка на мястото на конфликта. Ето защо съдът не
даде вяра на обясненията на подсъдимите и на показанията на св. Х. и в тази им
част. Показанията на свидетелите очевидци -
Д. Х., С. И., М. Х., М. И. и З. Ш.. В
показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци са налице множество
противоречия, което донякъде е възможно и логично да се обясни с обстоятелството,
че събитията са се развили сравнително бързо. Съдът даде вяра на показанията на св. Х. и И., с изключение на твърдението
на първия от тях, че не видял някой да бута подс. М. и с изключение на
заявеното от св. И., че не е нанасян удар на тъжителя А., тъй като в тези им
части показанията на свидетелите не кореспондират с останалите доказателства по
делото. Съдът кредитира и показанията на св. Х., с изключение на частта им
посочена по-горе по обсъдените причини. Показанията на св. И. съдът кредитира
досежно причинените телесни увреждания на тримата тъжители и обстоятелствата, при
които са причинени, но не им даде вяра в частта им, в която свидетелката твърди,
че и подс. М. е причинила увреждания на А., тъй като в тази им част са в
противоречие с останалите гласни и писмени доказателства събрани по делото. Показанията
на св. Ш. съдът кредитира, тъй като кореспондират в по-голямата си час с
показанията на Х. и И.. Съдът даде вяра и на показанията на свидетелите М. Ф. М.,
Г.Р.А., А.Н.А. и М.М.Е., тъй като същите са логични и последователни и
кореспондират помежду си. От заключението по извършената по делото съдебно –
медицинска експертиза се установява, че вследствие на нанесените им удари тримата
тъжители са получили телесни увреждания, довели до временно разстройство на
здравето им неопасно за живота. Съдът счете, че поради липсата на категорични
доказателства за нанесени удари от тъжителите на който и да е от подсъдимите, в
случая е неприложим института на реторсията, в какъвто смисъл е направено
искане в пледоарията на защитника на подсъдимите. Предвид изложеното съдът счете,
че с действията си подс. М. е осъществил от обективна и субективна
страна – под форма на вината пряк умисъл, състава на престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК, като на 07.04.2016 година, в центъра на село ***, общ. О., причинил
на Н.Е.А., временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо
лека телесна повреда, изразяваща се в пет дълбоки охлузвания по задната
повърхност на шията по цялата й дължина. С оглед изложеното по горе съдът счете,
че четиримата подсъдими М.А.М., С.Ш.С., С.М.Е. и А.М.Е., на 07.04.2016 година, в
центъра на село ***, общ. О., в съучастие като съизвършители, са причинили на Е.А.С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната
челно-слепоочна област на главата, като по този начин са осъществили от
обективна страна състав на престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20,
ал. 2 от НК. От субективна страна деянието е извършено под форма на вината пряк
умисъл за всеки от подсъдимите. Въз основа на изложеното по-горе съдът счете, че
подсъдимите М.А.М., С.Ш.С., С.М.Е. и А.М.Е.,
са осъществили от обективна и
субективна страна – под форма на вината пряк умисъл за всеки от тях, състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 07.04.2016
година, в центъра на село ***, общ. О., в съучастие като съизвършители, са
причинили на Б.А.С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо
лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядания по задната
повърхност на дясната раменница и в поясния отдел до гръбначния стълб, повърхностни
разкъсно-контузни рани по задната повърхност на десния лакът и по предната
повърхност на дясното коляно.
При определяне вида и размера на наложеното наказание на
подс. М.М. съдът се съобрази с изискванията на чл. 54 от НК и отчете степента
на обществена опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало и
обстоятелството, че подсъдимия е бил провокиран от действия на роднини на
тъжителите Н.А. и Е.С. насочени към него и неговата баба. Като отегчаващи
отговорността на подс. М. обстоятелства съдът отчете проявените от него
агресивност и престъпна упоритост, предвид факта, че при възникналия конфликт е
нанесъл телесни повреди на три лица. С оглед изложеното съдът счете, че от
двете алтернативно предвидени наказания в санкционната част на чл. 130, ал. 1
от НК най-подходящо наказание за всяко от извършените от подсъдимия три
престъпления, предвид степента на обществена опасност на деянието и извършителя,
би било наказанието “пробация”, на което осъди подсъдимия за всяко от трите
деяния, като му наложи за извършените престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК –
спрямо тъжителя Н.А. и по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК –
спрямо тъжителя Е.С., следните пробационни
мерки: “Задължителна регистрация по настоящия адрес” за срок от една година, считано
от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК
определи периодичност на явяване на подсъдимия М. пред пробационен служител два
пъти седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от една година, считано от влизане на присъдата в законна сила. За извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, спрямо
тъжителя Б.С., съдът счете, че с оглед осъществяване целите на наказанието, предвид
по-големия брой причинени телесни увреждания на пострадалия, следва да наложи
на подсъдимия следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по
настоящия адрес” за срок от една година и два месеца, считано от влизане на
присъдата в законна сила, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи
периодичност на явяване на подсъдимия М. пред пробационен служител два пъти
седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
една година и два месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимия М. между така
наложените му наказания едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - “пробация”,
като му определи следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по
настоящия адрес” за срок от една година и два месеца, считано от влизане на
присъдата в законна сила, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи
периодичност на явяване на подсъдимия М. пред пробационен служител два пъти
седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
една година и два месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.
При определяне вида и размера на наложеното наказание на
подс. С.Ш.С. съдът се съобрази с изискванията на чл. 54 от НК и отчете степента
на обществена опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало и
обстоятелството, че подсъдимия е бил провокиран от действия на роднини на
тъжителите Н.А. и Е.С. насочени към негови роднини. Като отегчаващи
отговорността на подс. С. обстоятелства съдът отчете проявената от него
престъпна упоритост, предвид факта, че при възникналия конфликт е нанесъл
телесни повреди на две лица. С оглед изложеното съдът счете, че от двете
алтернативно предвидени наказания в санкционната част на чл. 130, ал. 1 от НК най-подходящо
наказание за всяко от извършените от подсъдимия две престъпления, предвид
степента на обществена опасност на деянието и извършителя, би било наказанието “пробация”,
на което осъди подсъдимия за всяко от двете деяния, като му наложи за
извършените престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК – спрямо тъжителя Н.А. и по чл.
130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК – спрямо тъжителя Е.С., следните
пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящия адрес” за срок от
една година, считано от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.
42б, ал. 1 от НК определи периодичност на явяване на подсъдимия С. пред
пробационен служител два пъти седмично, “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година, считано от влизане на присъдата в
законна сила. За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20,
ал. 2 от НК, спрямо тъжителя Б.С., съдът счете, че с оглед осъществяване целите
на наказанието, предвид по-големия брой причинени телесни увреждания на
пострадалия, следва да наложи на подсъдимия следните пробационни мерки: “Задължителна
регистрация по настоящия адрес” за срок от една година и два месеца, считано от
влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК
определи периодичност на явяване на подсъдимия С. пред пробационен служител два
пъти седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от една година и два месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимия С. между така
наложените му наказания едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - “пробация”,
като му определи следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по
настоящия адрес” за срок от една година и два месеца, считано от влизане на
присъдата в законна сила, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи
периодичност на явяване на подсъдимия С. пред пробационен служител два пъти
седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
една година и два месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.
При определяне вида и размера на наложеното наказание на
подс. С. М.Е. съдът се съобрази с изискванията на чл. 54 от НК и отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало и
обстоятелството, че подсъдимия е бил провокиран от действия на роднини на
тъжителите Н.А. и Е.С. насочени към негови роднини – племенник и майка. Като
отегчаващи отговорността на подс. Е. обстоятелства съдът отчете проявената от
него престъпна упоритост, предвид факта, че при възникналия конфликт е нанесъл
телесни повреди на две лица. С оглед изложеното съдът счете, че от двете
алтернативно предвидени наказания в санкционната част на чл. 130, ал. 1 от НК най-подходящо
наказание за всяко от извършените от подсъдимия две престъпления, предвид
степента на обществена опасност на деянието и извършителя, би било наказанието “пробация”,
на което осъди подсъдимия за всяко от двете деяния като му наложи за извършените престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК – спрямо
тъжителя Н.А. и по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК – спрямо
тъжителя Е.С., следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по
настоящия адрес” за срок от една година, считано от влизане на присъдата в
законна сила, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи периодичност на
явяване на подсъдимия Е. пред пробационен служител два пъти седмично, “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, считано от
влизане на присъдата в законна сила. За извършеното престъпление по чл. 130, ал.
1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, спрямо тъжителя Б.С., съдът счете, че с
оглед осъществяване целите на наказанието, предвид по-големия брой причинени
телесни увреждания на пострадалия, следва да наложи на подсъдимия следните
пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящия адрес” за срок от
една година и два месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила, като
на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи периодичност на явяване на
подсъдимия Е. пред пробационен служител два пъти седмично, “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и два месеца, считано
от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
определи на подсъдимия Е. между така наложените му наказания едно общо наказание,
а именно най-тежкото от тях - “пробация”, като му определи следните пробационни
мерки: “Задължителна регистрация по настоящия адрес” за срок от една година и
два месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.
42б, ал. 1 от НК определи периодичност на явяване на подсъдимия Е. пред
пробационен служител два пъти седмично, “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година и два месеца, считано от влизане
на присъдата в законна сила.
При определяне вида и размера на наложеното наказание на
подс. А.М.Е. съдът се съобрази с изискванията на чл. 54 от НК и отчете степента
на обществена опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете, че същият не е осъждан и обстоятелството,
че подсъдимия е бил провокиран от действия на роднини на тъжителите Н.А. и Е.С.
насочени към негови роднини – син и майка. Като отегчаващи отговорността на подс.
Е. обстоятелства съдът отчете проявената от него престъпна упоритост, предвид
факта, че при възникналия конфликт е нанесъл телесни повреди на две лица. С
оглед изложеното съдът счете, че от двете алтернативно предвидени наказания в
санкционната част на чл. 130, ал. 1 от НК най-подходящо наказание за всяко от
извършените от подсъдимия две престъпления, предвид степента на обществена
опасност на деянието и извършителя, би било наказанието “пробация”, на което
осъди подсъдимия за всяко от двете деяния
като му наложи за извършените
престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК – спрямо тъжителя Н.А. и по чл. 130, ал. 1,
във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК – спрямо тъжителя Е.С., следните пробационни
мерки: “Задължителна регистрация по настоящия адрес” за срок от една година, считано
от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК
определи периодичност на явяване на подсъдимия Е. пред пробационен служител два
пъти седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от една година, считано от влизане на присъдата в законна сила. За извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, спрямо
тъжителя Б.С., съдът счете, че с оглед осъществяване целите на наказанието, предвид
по-големия брой причинени телесни увреждания на пострадалия, следва да наложи
на подсъдимия следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по
настоящия адрес” за срок от една година и два месеца, считано от влизане на
присъдата в законна сила, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи
периодичност на явяване на подсъдимия Е. пред пробационен служител два пъти
седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
една година и два месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимия Е. между така
наложените му наказания едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - “пробация”,
като му определи следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по
настоящия адрес” за срок от една година и два месеца, считано от влизане на
присъдата в законна сила, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи
периодичност на явяване на подсъдимия Е. пред пробационен служител два пъти
седмично, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
една година и два месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С тъжбата е повдигнато обвинение срещу подс. А.М.М.,
за това, че на 07.04.2016 година, в центъра на село ***, общ. О., в съучастие
като съизвършител с М.А.М. ***, причинила на Н.Е.А. ***, временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда, изразяваща
се в пет дълбоки охлузвания по задната повърхност на шията по цялата й дължина
– престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Предвид
установената по делото фактическа обстановка, съдът счете, че повдигнатото
срещу подс. М. обвинение по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК,
както и първоначално повдигнатото обвинение срещу подс. М., че е действал в
съучастие, като съизвършител с подс. М., се явяват недоказани. От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства се доказа, че подс. М. е причинил на
тъжителя Н.А. описаните по-горе телесни увреждания. Не се събраха обаче
категорични доказателства, да е извършил това в съучастие като съизвършител с
подс. М. и тя да е причинила каквито и да е телесни увреждания на А.. Въз
основа на събраните по делото гласни доказателства – обяснения на подсъдимите и
свидетелски показания не може да се стигне до извод, че това обвинение е
доказано. От обясненията на подс. М., в частта им кредитирана от съда и
показанията на свидетелите Х. и Х. се установява, че в самото начало на конфликта
по-големия син на тъжителя Е.С. бутнал подс. М. и тя паднала на земята, като
състоянието й след падането било такова, че се наложило присъстващи при
сблъсъка жени да й окажат помощ и да й дадат вода. Св. И. е посочил, че не е видял
подс. М. да нанася удари на когото и да било, а св. З. Ш. заявява, че не видяла
подс. М. да нанася удари на тъжителите. Единствената, която твърди, че както
подс. М., така и подс. М. са нанесли телесни увреждания на тъжителя Н.А. е св. М.
И. - майка на същия тъжител. Тъй като показанията на свидетелката И. в частта им,
в която посочва, че подс. М. е нанесла телесни увреждания на тъжителя не се
подкрепят нито от останалите гласни доказателства по делото, нито от писмените
такива и остават изолирани по отношение на тези твърдения, съдът не им даде
вяра в тази им част. Ето защо съдът счете, че не са събрани по делото
доказателства, въз основа на които да се стигне до безспорен извод, че
подсъдимата М. е причинила телесни увреждания на тъжителя Н.А. и че двамата с
подс. М. са действали в съучастие помежду си като съизвършители. Предвид
изложеното съдът призна подс. Мехмедо за невиновен и го оправда по първоначално
повдигнатото обвинение, че е действал в съучастие, като съизвършител с подс. М.
и призна подсъдимата М. за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение по
чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
По предявения граждански иск от тъжителя Н.Е.А.,
действащ със съгласието на своя баща Е.С.: Признаването на подс. М. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК спрямо тъжителя А. предполага не само
реализиране на наказателната им отговорност, но и на гражданската му
отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за морални
вреди се определя от съда по справедливост. В този аспект съдът отчете степента
на телесните увреждания, периода на пълно оздравяване и преживения от тъжителя
стрес. Установи се по делото, че посегателството на подс. М. по отношение на тъжителя
А. е еднократно и вследствие на същото тъжителят е получил пет дълбоки охлузвания по задната повърхност на шията по цялата й дължина
косо и напречно разположени, с оток и зачервявания /възпаление/ на кожата около
охлузванията. Поради обстоятелството, че охлузванията са били дълбоки експерта
извършил допуснатата по делото съдебно – медицинска експертиза е приел, че на
пострадалия е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота. Не
са налице по делото данни за продължителен оздравителен период на причиненото
на пострадалия А. нараняване, както и данни то да му е причинило стрес за
продължителен период от време. Според показанията на св. М. И. пострадалия А.
не е посещавал училище няколко дни. Ето защо съдът осъди подсъдимия М. да
заплати на тъжителя А. сумата в размер на 1
000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от
деня на увреждането – 07.04.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърли предявения иск до пълния му
размер от 2 000.00 лв., като неоснователен и изцяло отхвърли същата по
отношение на подс. М., поради признаването й за невиновно и оправдаването й по
повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
По предявения граждански иск от тъжителя Е.С.: Признаването на подсъдимите М.М., С.С.,
С. Е. и А.Е., за виновни в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, по отношение на тъжителя Е.С., предполага не само
реализиране на наказателната им отговорност, но и на гражданската им деликтна
такава по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за морални вреди
се определя от съда по справедливост. В този аспект съдът отчете степента на
телесните увреждания, периода на пълно оздравяване и преживения от тъжителя
стрес. При побоя подсъдимите са нанесли на тъжителя няколко удара с ръце и
ритници, което се установява от свидетелските показания кредитирани от съда, но
вещото лице е установило една обективна находка вследствие на нанесения на
тъжителя побой - разкъсно – контузна рана в дясната челно слепоочна област на
главата, оток на меките тъкани около раната. И по отношение на пострадалия Е.С.
не са налице по делото данни за продължителен оздравителен период на
причиненото му нараняване, както и данни то да му е причинило стрес за
продължителен период от време. Отново според показанията на св. М. И. пострадалия
Е.С. не е работил няколко дни след случилото се. Ето защо съдът осъди
подсъдимите да заплатят солидарно на тъжителя сумата в размер на 1 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 07.04.2016 г., до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърли предявения иск до пълния му размер от 3 000.00
лв., като неоснователен.
По предявения граждански иск от тъжителя Б.С.: Признаването на подсъдимите М.М., С.С.,
С. Е. и А.Е., за виновни в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, по отношение на тъжителя Б.С., също предполага
реализиране както на наказателната им отговорност, така и на гражданската им
деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
морални вреди се определя от съда по справедливост. В случая съдът отчете
степента на телесните увреждания, периода на пълно оздравяване и преживения от
тъжителя стрес. При побоя подсъдимите са нанесли на тъжителя Б.С. множество
удари с ръце, с бухалка и ритници, което се установява от свидетелските
показания кредитирани от съда. Според заключението по извършената съдебно –
медицинска експертиза вследствие на нанесения му побой Б.С. е получил отоци и
кръвонасядания по дясната повърхност на дясната раменница и в поясния отдел на
гръбначния стълб, повърностни разкъсно – контузни рани по задната повърхност на
десния лакет и по предната повърхност на дясното коляно. И по отношение на
пострадалия Б.С. не са налице по делото данни за продължителен оздравителен
период на причиненото му нараняване, както и данни то да му е причинило стрес
за продължителен период от време, но неговите наранявания са повече от
нараняванията на другите двама тъжители. Според показанията на св. З. Ш. пострадалия
Б.С. не е работил около 15 дни след случилото се, имал силни болки и пиел
лекарства. Ето защо съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно на тъжителя
сумата в размер на 1 200.00 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1, във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
07.04.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли предявения
иск до пълния му размер от 3 000.00 лв., като неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимите М.А.М.,
С.Ш.С., С.М.Е. и А.М.Е., да заплатят на Е.А.С.,
Н.Е.А., действащ със съгласието на своя баща – Е.А.С. и Б.А.С.,
направените от тях деловодни разноски – сумата
в размер на по 103,00 лева, всеки един от тях, представляваща направени
разноски общо в размер на 412,00 лева – възнаграждение за един адвокат по
представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, такса за
завеждане на делото, депозит за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза.
С оглед уважаването на предявените
от тъжителите граждански искове в посочените по-горе размери и извършване на
съдебни разноски по дооказателствени искания на подсъдимите от бюджета на РС –
Омуртаг, съдът осъди подсъдимите М.А.М., С.Ш.С., С.М.Е. и А.М.Е., да заплатят
по сметка на РС – Омуртаг следните суми: М.А.М. сумата в размер на 92,25 лева;
подсъдимите С.Ш.С., С.М.Е. и А.М.Е. – сумата в размер на по 42,25 лева, всеки
един от тях, представляващи държавни такси в общ размер на 150,00 лева върху
уважените размери на предявените граждански искове и разноски за извършване на
съдебно-техническа експертиза в размер на 68,98 лв.
С така наложените наказания съдът
намира, че ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенции по смисъла на
чл. 36 от НК.
Поради изложените правни и фактически съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА