№ 394
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503608 по описа за 2020 година
при участието на секретар Ива Андреева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №4928 от 12.08.2020 г. по гр.д. 7228/2018 г. СГС, ГО, 17 състав:
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, Д. К. Г. да заплати на Уникредит Булбанк АД
сумата от 16 673.57 евро, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит
№ 154/08.12.2006 г. за периода 30.05.2013 г. – 05.06.2020 г., ведно със законната лихва от
30.05.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 42 698.52
евро.
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, Д. К. Г. да заплати на Уникредит Булбанк АД
сумата от 1 490.83 евро договорна лихва за периода 30.05.2015 г. – 28.05.2018 г., като
отхвърля иска за периода 05.09.2012 г. – 29.05.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД Д. К. Г. да заплати на “Уникредит Булбанк” АД
сумата от 8 410.38 евро наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 16 673.57
евро за периода 30.05.2015 г. – 28.05.2018 г., като отхвърля иска за периода 05.09.2012 г. –
29.05.2015 г. и за горницата до 37 876.76 евро.
ОСЪЖДА Д. К. Г. да заплати на Уникредит Булбанк АД сумата от 5 924.85 лева разноски за
производството.
Срещу отхвърлителната част на решението е постъпила въззивна жалба от Уникредит
Булбанк АД с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Неправилно е
прието от съда, че дължими са само вноските с настъпил падеж към датата на устните
състезания, следвало да бъде съобразено, че предсрочната изискуемост е настъпила с
връчване на исковата молба на особения представител на ответника. Неправилно е прието
1
също така, че клаузата за договорния лихвен процент е неравноправна, защото в договора е
посочен базовият лихвен процент.
На въззивната жалба е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който се
поддържа неоснователност на всички изложени оплаквания.
Страните не са направили доказателствени искания. Няма оплаквания за необоснованост
или за липса на доклад по делото, които да правят допустимо служебното назначаване на
ССчЕ.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Като прецени въззивните оплаквания и доводите в отговорите на въззивната жалба,
настоящият състав приема, че въззивната жалба е частичо основателна по следните
съображения.
Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 86 и
чл. 92 от ЗЗД.
Твърденията на ищеца са, че е предоставил на ответника сумата от 50 000 евро по договор за
банков ипотечен кредит от 08.12.2006 г. Съгласно чл. 14, т. 1 от договора кредитът става
предсрочно изискуем при неплащане на три последователни вноски. Тъй като ответникът
преустановил плащане на дълга, ищецът му изпратил нотариална покана, връчена чрез
залепване на уведомление на 12.05.2015 г., в която е даден седемдневен срок за плащане на
просрочените вноски, а в случай на неплащане от осмия ден след връчване на поканата
банката ще счита кредита за предсрочно изискуем. Исковете са за заплащане на 42 698,52
евро главница, 39367,59 евро лихви за периода 05.09.2012 г. – 28.05.2018 г. (от които
1490,803 евро неплатена договорна лихва за редовна главница и 37876,76 евро лихва върху
просрочена главница), както и за законната лихва върху главницата за периода от 28.05.2018
г. до изплащане на задълженията.
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва исковете с доводи, че
предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила. Твърди неравноправност на клаузи в
договора за кредит. Възразява за погасяване по давност на претенциите за период преди
03.06.2014 г. за главница и договорни лихви, съответно за наказателна лихва преди
03.06.2016 г.
От представения договор за ипотечен кредит № 154/08.12.2006 г. се установява, че ищецът
като правоприемник на „Ейч Ви БИ Банк Биохим“ АД е предоставил на ответника сумата от
50 000 евро, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата, ведно с дължимите лихви
за ползване на кредита, такси и комисионни. Погасяването на дълга е следвало да се
извърши на 239 месечни вноски, от които 238 вноски по 373 евро всяка и една изравнителна
вноска, дължима на 05.11.2026 г. (чл. 4). В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорен лихвен
процент в размер на 6.48%. При просрочие на която и да е вноска по главницата, върху
неиздължената сума по главницата за забава кредитополучателят дължи наказателна лихва в
размер на сбора от договорната лихва и наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта. (чл. 9, ал. 2 от договора). Съгласно чл. 14 от договора кредитът става предсрочно
изискуем при непогасяване в срок на три последователни дължими плащания по кредита.
Не е спорно, че след 10.12.2012 г. няма плащане по договора от 08.12.2006 г.
По повод приетото с обжалваното решение, че настъпилата предсрочна изискуемост не е
обявена на кредитополучателя преди датата на подаването на исковата молба и
отхвърлянето на иска за вноските, чийто падеж не е настъпил към деня на устните
2
състезания – 05.06.2020 г. съдът взе предвид следното.
Съгласно Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост
се обявява на длъжника. Според Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018
г., I т. о., ТК при осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата
молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Релевантен по съществото на
спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради
упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът
на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото
може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на
препис от нея на ответника по иска.
Като съобрази практиката на ВКС, въззивният състав приема, че изявлението на банката в
исковата молба, така, както е уточнена с молба от 09.10.2018 г. че счита кредита за
предсрочно изискуем и претендира целия дълг към банката и при безспорното по делото
неплащане на три последователни вноски, е достатъчно, за да настъпи предсрочната
изискуемост с получаване на исковата молба от особения представител на ответника, което
е станало на 03.06.2019 г.
Неоснователни са обаче оплакванията във въззивната жалба, че не е налице неравноправност
на клаузата за изменение на договорната лихва. Невярно е твърдението във въззивната
жалба, че има ясно определен лихвен процент. В договора е посочен базовият лихвен
процент (БЛП) – 8,664 %, както твърди и жалбоподателят (чл. 9, ал. 1, изречение второ). В
изречение първо на същия член обаче е записано, че договорната лихва е 6,48 %, като
същата е образувана от БЛП и отстъпка от 2,184 %. На кредитополучателя не е предоставена
информация при какви условия тази отстъпка ще отпадне, като въззивният съд споделя
мотивите на първоинстанционния, че по делото не са представени доказателства, че са били
налице условията за промяна на лихвения процент. В договора от 08.12.2006 г. не е
установена определена методика и формула за изчисляване на промените на БЛП. Липсва и
методология на банката за определяне на БЛП. Няма и индивидуално уговаряне на клаузите.
Налице е нарушение на нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ, действаща по време на сключването
на договора от 08.12.2006 г. При отпускане на кредит банката не е предоставила на клиента
си в писмена форма данни за лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, за
метода за изчисляване на лихвата, както и за условията, при които може да се променя
лихвата до пълното погасяване на кредита. Уговорката е неравноправна, тъй като е във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя на финансовата
услуга.
Видно от заключението на ССчЕ, приета от първата инстанция, неоспорена от страните,
няколко месеца след сключване на договора – май 2017 г. лихвеният процент е завишен на
6.929%, през октомври 2007 г. – на 7,651 %, от август 2009 г. до август 2012 – е над 8 %.
Банката не е уведомила кредитополучателя за променения лихвен процент и съответно за
законовата му възможност да прекрати договора. Вещото лице е категорично, че
погасяването на месечните вноски не съответства на първоначалния погасителен план,
представен по делото на л. 104-106. Този план не е подписан от страните, но тъй като не е
оспорен от ответника и отразява уговореното в чл. 4 от договора, поради което именно той
като таблично изражение на чл. 4 следва да се приложи при преценката какви са дължимите
суми от ответника.
3
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, до 10.12.2012 г. ответникът е
внесъл сумата от 28 047,77 евро. Разделена на анюитетната вноска по договор от 373 евро,
тя е достатъчна да погаси 75 вноски с остатък 72,77 евро, т.е. вноските с падеж до 05.03.2013
г. С остатъка от 72,77 евро е погасена част от договорната лихва от 76 вноска с падеж
05.04.2013 г. съгласно чл. 5 от договора и остатъкът от нея е 145,97.
Предвид приетата от настоящия състав предсрочна изискуемост, настъпила на 03.06.2019 г.,
ответникът дължи и вноските от вноска 76 частично с падеж 05.04.2013 г. до вноска 149 с
падеж 05.05.2019 г., а от вноска 150 с падеж 05.05.2019 г. дължи предсрочно цялата
неизплатена главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането, без да се дължи договорна лихва, имаща
възнаградителен характер съобразно Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по
тълкувателно дело № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС.
Тъй като с обжалваното решение в осъдителната част, която е влязла в сила, ответникът е
осъден да заплати главница на стойност 16 673.57 евро за периода 30.05.2013 г. – 05.06.2020
г., с настоящото решение следва да бъде осъден да заплати вноските с ненастъпил падеж,
считано от 05.07.2020 г. до 05.11.2026 г. Размерът на главниците на тези вноски, изчислен
според погасителния план, е 23 434,48 евро и на ищеца следва да се присъди допълнително
тази предсрочно изискуема главница. Решението следва да се отмени в отхвърлителната
част от 16 673.57 евро до 40108,05 евро.
Съобразно тълкувателното решение върху главницата от 26 520, 47 евро, представляваща
сбор от главниците по вноска с падеж 05.06.2019 г. до вноска с падеж 05.11.2026 г., се
дължи законна лихва, считано от 03.06.2019 г. до плащането. С обжалваното решение
ответникът е осъден да заплати законна лихва върху главница на стойност 16 673.57 евро за
периода 30.05.2013 г. – 05.06.2020 г., считано от 30.05.2018 г. до окончателното плащане.
Поради липсата на въззивни оплаквания в частта на периода на законната лихва върху
главница от 16 673.57 евро, с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да
заплати законна лихва върху 23 434,48 евро предсрочно изискуема главница, считано от
03.06.2019 г. до окончателното плащане.
Решението в частта, в която на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, Д. К. Г. е осъден да заплати на
„Уникредит Булбанк“ АД сумата от 1 490.83 евро договорна лихва за периода 30.05.2015 г. –
28.05.2018 г. е влязло в сила, а в частта, в която отхвърля иска за периода 05.09.2012 г. –
29.05.2015 г. няма въззивни оплаквания. Искът за договорна лихва върху редовната
главница е уважен изцяло и не е предмет на въззивно разглеждане.
По повод иска за наказателна лихва за периода 05.09.2012 г. – 28.05.2018 г. настоящият съд
взе предвид липсата на въззивни оплаквания срещу приетото от първата инстанция, което се
споделя и от въззивната, че вземанията за възнаградителна и наказателна лихва се погасяват
с изтичане на тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ и б. „б“ от ЗЗД) и факта, че исковата молба
е заведена на 30.05.2018 г. Ето защо правилно е прието, че за периода 05.09.2012 г. –
29.05.2015 г. не се дължи наказателна лихва. Наказателна лихва в размер 6,48 % + 10 пункта
се дължи за периода 30.15.2015 – 28.05.2018 г., тъй като считано от деня на подаване на
исковата молба е присъдена законна лихва, а наказателната лихва не може да се кумулира
със законната лихва за забава поради еднаквото предназначение на двете. Размерът й е
правилно изчислен от първата инстанция на 8 410.38 евро.
По изложените съображения решението следва да се отмени в отхвърлителната част от 16
673.57 евро до 40108,05 евро главница и на ищеца да се присъди допълнително 23 434,48
(двадесет и три хиляди четиристотин тридесет и четири евро и четиридесет и осем
евроцента) предсрочно изискуема главница по вноски с падеж от 05.07.2020 г. до 05.11.2026
г. Върху допълнително присъдената главница следва да се присъди законна лихва, считано
от 03.06.2019 г. до плащането.
4
В отхвърлителната част относно иска за наказателна лихва решението следва да бъде
потвърдено.
На въззивния жалбоподател се дължат разноски за първата инстанция в размер на
допълнително 5224,96 лева и за въззивната инстанция в размер на 916,70 лева държавна
такса, изчислена съобразно уважената част от 23 434,48 евро спрямо обжалваемия интерес
от 55488,38 евро.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4928 от 12.08.2020 г. по гр.д. 7228/2018 г. на Софийски градски съд,
ГО, 17 състав в частта, в която е отхвърлен искът на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
********* с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ срещу Д. К. Г., ЕГН ********** по
договор за ипотечен кредит № 154/08.12.2006 г. за разликата от присъдената главница от 16
673.57 евро за периода 30.05.2013 г. – 05.06.2020 г., ведно със законната лихва от 30.05.2018
г. до окончателното изплащане до горницата от 40108,05 евро и вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ Д. К. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, жк „***“ блок ***, вход В, етаж 2, ап. 42 да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК ********* сумата от 23 434,48 (двадесет и три хиляди четиристотин
тридесет и четири евро и четиридесет и осем евроцента) предсрочно изискуема главница по
вноски с падеж от 05.07.2020 г. до 05.11.2026 г. ведно със законна лихва, считано от
03.06.2019 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К. Г. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД
разноски за първата инстанция в размер на 5224,96 лева и за въззивната инстанция в размер
на 916,70 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5