Р Е Ш
Е Н И Е
№227
гр. Добрич , 17.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
Добричкият
административен съд, в публично заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич, Веселин Вичев и секретаря,
Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 629
по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на К.П.Ж., предявена в качеството му на едноличен търговец с
фирма ЕТ “Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“, ЕИК хххххх,
със седалище и адрес на управление с.Л., община К., обл.Д., подадена чрез адв.С.А.-***,
срещу Държавен фонд „Земеделие“, с която са предявени няколко обективно и
субективно съединени искове за причинени имуществени вреди– три главни иска в
общ размер от 1 252 457,66 евро с равностойност в лева от 2 449
592,97 лева, три акцесорни иска за обезщетение за забавено плащане и иск за
неимуществени вреди в размер на 1 000 лева (частично от 20 000 лв.) от неизплатени финансови субсидии
за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в резултат на отменени незаконосъобразни откази
за одобряване на ищеца за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания",
по направление „Въвеждане сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ от
Програмата за развитие на селските райони“ (ПРСР) за периода 2007-2013 г.
І. Становища на страните
С исковата
молба се претендира Държавен фонд „Земеделие" да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: 1/ 424 578,70
евро - обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатена финансова
помощ, по заявление за подпомагане, подадено 2013 г. с УИН
08/010413/70832 по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г. ; 2/ обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху сумата по т.1 за периода от 01.07.2014 г. до окончателното плащане; 3/ 424 578,70
евро - обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатена финансова
помощ по заявление за плащане с УИН 08/220514/79174 по мярка 214 от ПРСР
2007-2013 г.; 4/обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху сумата по т.З за периода от 01.07.2015 г. до окончателното плащане; 5/ 423 814,30 евро – първоначално
претендирано обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатена
финансова помощ, по заявление за плащане с УИН 08/030615/84245 по мярка 214 от
ПРСР 2007-2013 г. за 2015 г., впоследствие намалено с изявление и писмена
молба, направено в съдебно заседание от 17.05.2022г. на 402 300,26 евро
или 786 818,85 лева; 6/ обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху сумата по т.5 за периода от 01.07.2016 г. до
окончателното плащане; 7/ 1 000 лева
(частично от 20 000 лева) - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2013 г. ( датата на отмененото
като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. № 01- 6500/14811 от 05.12.2013
г. за неодобрение за участие по Мярка 214 „Агроекологични плащания" по
ПРСР 2007-2013 г.) до окончателното плащане.
Ищецът
обосновава главните искови претенции за имуществени вреди с обстоятелството, че
с Уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/1469#13/ 17.10.2019 г. на заместник-
изпълнителния директор на ДФЗ е одобрен за участие по процесните мярка и
направление със заявените 2332.85 ха, а съгласно чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба
№ 11/2009 г. (редакция ДВ, бр. 103 от 2011 г.), годишният размер на
агроекологичните плащания за направлението въвеждане на сеитбообращение за
опазване на почвите и водите е 182 евро/ха. Затова счита, че дължимото му се финансово
подпомагане за всяка една от трите кампании, за които твърди, че е подавал заявления
и е спазвал агроекологичния ангажимент по мярка 214 е в претендирните размери
по 424 578.70 евро за кампании 2013г. и 2014 г. и 402 300,26 евро за
кампания 2015 г. С допълнителна молба от 15.02.2022г., л.167,
ищецът определя имуществените вреди като дължимо, но неполучено компенсаторно
плащане за спазване на агроекологичен ангажимент и като пропуснати ползи от
неизпълнение на парично задължение, настъпили от административна дейност.
С исковата
молба се претендира и обезщетение за забавено плащане по чл.86 от Закона за
задълженията и договорите в размер на законната лихва върху дължимите суми,
считано от датата, на която е следвало да бъде изплатено финансовото
подпомагане за всяка от трите години до окончателното плащане. В тази връзка ищецът
се позовава на чл.75, §1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005,
(ЕО) № 485/2008 на Съвета, според който плащанията по схемите за подпомагане и
посочените в чл. 67, §2 от регламента мерки следва да бъдат извършени най-късно
до 30 юни на календарната година, следваща годината на подаване на заявлението
за плащане. Счита, че ДФ„Земеделие“ е изпаднал в забава за плащане на финансовото подпомагане
по подадените него заявления от първи юли на годината следваща годината на
подаденото заявление.
В исковата
молба се твърди, че имуществените и неимуществените вреди са причинени
вследствие от отменени като незаконосъобразни откази на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ да одобри земеделския производител за участие по мярка 214 „Агроекологични
плащания""(АЕП) по ПРСР
2007-2013 г. Ищецът твърди, че на 12.03.2013 г. е подал в Държавен фонд
„Земеделие" заявление за подпомагане по Мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г.,
направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и
водите", по реда и при условията на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007-2013 г.
(Наредба № 11/2009 г.) Заявлението за подпомагане по мярка 214 било част от
подаденото от него Общо заявление за подпомагане Вх.№ 17063558/ 12.03.2013 г.,
регистрирано с УИН 08/010413/70832. Към заявлението били приложени всички
необходими документи съгласно изискванията на Наредба № 11/2009 г., като
заявените земеделски площи за участие по мярка 214 бяха 2332.85 хектара (ха). След
засяването, част от площите (145.66 ха рапица) и 13.16 ха от парцел
44104-10-1-11, (целият с площ от 128.96 ха), засят със слънчоглед, заявени за
участие по мярка 214, претърпели измръзване и били унищожени. Тези обстоятелства
били удостоверени със съответните констативни протоколи, изготвени от експертна
комисия при ОД „Земеделие" - Добрич. Ищецът изготвил и подал в ДФЗ изменен
План за въвеждане на сеитбообращение за площите, включени в направление
„Вьвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", който
отразявал промените в сеитбообращението във връзка с измръзването на 145.66 ха
рапица и 13.16 ха слънчоглед. С Уведомително писмо за неодобрение за участие по
Мярка 214 АЕП по ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/14811 от 05.12.2013 г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" бил постановен отказ за одобряване в участие
по мярката. Отказът бил отменен като незаконосъобразен с Решение № 6/29.01.2015
г. по адм.д. № 508/2014 г. на Административен съд – Добрич като преписката била
върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. С Решение № 2360
от 01.03.2016 г., постановено по адм.д. № 3225/2015 г., Върховният
административен съд - Трето отделение отменил изцяло Решение № 6 от 29.01.2015
г., постановено по адм.д. №508/2014 г. на АдмС – Добрич, обявил нищожността на уведомителното писмо и
върнал административната преписка за ново произнасяне на изпълнителния директор
на ДФЗ в едномесечен срок, считано от получаване на преписката. Ищецът подал
жалба срещу мълчалив отказ, поради непроизнасянето
на изпълнителния директор на ДФЗ в срок, по която било образувано адм.д. №
545/2017 г. по описа на АдмС-Добрич. Впоследствие изпълнителният директор на
ДФЗ постановил УП с изх. № 02-80-6500/1469 от 29.07.2016 г. за отказ за участие
по процесната мярка, т.е. мълчаливият отказ бил последван от изричен такъв.
Образуваното по оспорване на изричния отказ дело адм.д. № 223/2017 г. на АдмС –
Добрич било обединено за общо разглеждане с адм.д. № 545/2017 г. (с предмет на
обжалване мълчаливия отказ). С решение № 439 от 08.11.2017 г., постановено по
адм.д. № 223 /2017 г. на АдмС - Добрич, обжалваните мълчалив и изричен отказ
били отменени като незаконосъобразни, а преписката върната на ДФЗ-РА за ново
произнасяне по същество, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на
съдебното решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила. Решението за отмяна
на мълчаливия и изричния отказ било потвърдено с Решение № 1844 от 11.02.2019
г., постановено по адм.д. № 14653/2017 г. на Върховния административен съд -
Четвърто отделение. В изпълнение на влязлото в сила Решение № 439 от 08.11.2017
г. по адм.д. № 223 /2017 г. на АдмС - Добрич и дадените с него указания от
съда, на 17.10.2019 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ издал УП с изх.
№ 02-080-6500/1469#13, с което ищецът бил одобрен за участие в Мярка 214,
направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите"
с обща площ по направлението общо 2332.85 хектара. Писмото не било обжалвано и
влязло в законна сила. Въпреки че бил одобрен за участие по Мярка 214 и спазвал
всички изисквания по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на
почвите и водите" за 2013, 2014 и 2015 г., до датата на подаване на
настоящата искова молба не му било изплатено дължимото финансово подпомагане за
площите, заявени със заявления за подпомагане по Мярка 214 с УИН
08/010413/70832. (2013 г.), УИН 08/220514/79174 (2014 г.) и УИН 08/030615/84245
(2015 г.) С писмо с изх. № 32-80-6500/1469 #19, по повод подадената от ищеца
жалба, заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е информирал омбудсмана на
Република България, че към датата на Решение № 1844/11.02.2019 г. на ВАС,
постановено по адм.д. № 14653, с което е оставено в сила решение №
439/08.11.2017 г. на АдмС - Добрич, била
изчерпана възможността за изплащане на финансово подпомагане по мярка 214 АЕП
от ПРСР 2007-2013 г. от бюджета на мерки 10 и 11 от ПРСР 2014 -2020 г. Ищецът
се позовава на чл.13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/2009 г. (редакция ДВ, бр. 103
от 2011 г.), и твърди, че годишният размер на агроекологичните плащания за
въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите е 182 евро/ха. Тъй
като бил одобрен за участие по мярката с 2332.85 ха (съгласно УП с изх. №
02-080-6500/1469#13/ 17.10.2019 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ)
и излага твърдения, че е спазвал през трите процесни години поетия
агроекологичен ангажимент, то дължимото му се финансово подпомагане за всяка
една от трите кампании, в които подавал заявления по мярка 214 АЕП е в размери,
както следва: за кампания 2013 г. - 424 578.70 евро (при декларирани площи по
направлението 2332.85 ха); за кампания 2014 г. - 424 578.70 евро (при
декларирани площи по направлението 2332.85 ха); за кампания 2015 г.- 423 814.30
евро (при декларирани площи по направлението 2328.65 ха). Заявените през 2015
г. общо 4.2 ха по-малко спрямо одобрените за участие по мярката площи са в
рамките на допустимото отклонение съгласно чл.24, ал.2 от Наредба №11/2009 г.
В съдебно
заседание ищецът представляван от адв.С.А., заявява, че поддържа предявените искове,
представя писмена молба и прави изявление за намаляване на иска по отношение на
обезщетението за неизплатена субсидия по марка 214 за 2015г. като намалява
претенцията на 402 300,26 евро или 786 818,85 лева, съответно намалява и
претенцията за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху тази сума. Моли исковете претенции да бъдат уважени в посочените размери,
претендира присъждане на разноските по делото и адвокатско възнаграждение.
Становище на ответника
Ответната
страна, Държавен фонд „Земеделие“ – София, чрез главен юрисконсулт Д. М., редовно упълномощена (л.71), в писмен отговор
от 31.01.2022г. оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Изразява становище, че исковете следва да бъдат оставени и без разглеждане на
основание чл. 159, ал.5 АПК) поради факта, че оспорването е просрочено. Всички
искове били погасени по давност, включително и
обезщетението за лихви. В
случай, че искът бил допустим и редовен, моли да се постанови решение за
отхвърлянето му като неоснователен и недоказан, поради липса на три от основни
елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ
- липса на отменен административен акт, липса на доказани реално настъпили
имуществени вреди или пропуснати ползи, които да са настъпили като пряк и
непосредствен резултат от цитираната заповед, липса на причинна връзка между
отменения акт и претендираните вреди. В зависимост от изхода на делото, моли
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по делото. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В отговора се сочи,
че фондът изплащал субсидии, само за реално допустими площи. В изпълнение на
съдебните решения, ДФ „Земеделие" издал УП С изх. № 02-080-6500/1469#13 от
17.10.2019 г., което било
окончателно и с което се приключвало административното
производство по одобрение по заявлението на ищеца по мярка 214. След като
окончателното съдебно решение на ВАС било от 11.02.2019 г., то към момента на
издаването му ПРСР 2007-2013 г. вече била приключила и договаряне по мерки от
нея заедно с плащанията по програмата били недопустими за извършване от страна
на фонда. Ответникът оспорва, че е доказано настъпването на вреди и че е
доказана причинна връзка между отмяната на писмото и претендираните имуществени
вреди, а наличието на уведомително писмо за одобрение на заявлението за участие
по мярка 214 не гарантирало автоматично получаване на субсидия по мярката и то
в пълен размер. Заявленията за плащане на вече одобрените кандидати за
подпомагане за участие в мярка 214 „Агроекологични плащания" подлежали на
административни проверки за подпомагане, които били различни от тези, които се
извършват при одобрение за участие в мярката. В зависимост от поредността на
годината от поетия ангажимент на кандидатите, заявленията за плащане преминават
през различни специфични административни проверки. Едва след извършването на
всички проверки от страна на ДФ „Земеделие", се издавало уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, в което се
посочвали правните и фактически основания. В случая нямало незаконосъобразен
акт, действие или бездействие от страна на ДФЗ, поради което на жалбоподателя не
се следва заплащане на обезщетения и лихви към тях, понеже УП с изх. №
02-080-6500/1469#13 от 17.10.2019 г. на ДФ „Земеделие" било влязло в сила
и липсвал отменен незаконосъобразен административен акт. Нямало задължение за
Държавен фонд „Земеделие" да изплаща средства по всяко подадено заявление
за подпомагане. Очакването на дружеството, че ще му бъде изплатена субсидия, не
може да ангажира отговорността на ДФЗ по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. В исковата молба не били
ангажирани доказателства за настъпил вредоносен резултат. Твърдените от
молителя имуществени вреди, във вида и характера, в който се претендират, не
могат да настъпят, тъй като такива вреди не са предвидени от законодателя за
обезщетяване, а основание за аналогия не съществува. Самите понятия финансова
помощ /субсидия/ и имуществена вреда недвусмислено изразяват вложената в тях
същност, а когато административният орган установи липса на основание за
изплащане на определена сума /в случая субсидия/, за него не съществува и
задължение за изплащането й, но контролът върху законосъобразността от такъв
отказ е предмет на друго производство. Отъждествяването на задължения от вреди
и задължения от субсидия няма правна обосновка. За кампания 2015 г. било
подадено заявление за доброволен отказ от поет ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания" от ПРСР 2007-2013 г. поради завишени изисквания е с вх. № РД
05-763 от 30.10.2015 г. и вх. № на ДФЗ 02-080-6500/7354 от 04.11.2015 г., което
означава, че заявените площи били недопустими за подпомагане за 2015 г. Оспорва
изцяло претенциите за лихви, както и техният начален момент, като се позовава
на т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по ТД № 3/2004
г. от ОСГК на ВКС, според която дължимостта на законната лихва е от влизане в
сила на решението, с което е отменен унищожаемият административен акт, а не
както се претендира с исковата молба.
В съдебно
заседание ответникът се представлява от адв.А. П., който заявява, че вземане за
лихви не е възникнало, а дори и да се приеме, че лихви се дължат те можели да
обхванат само периода след 05.11.2019г.,когато било влязло в сила УП за
одобрение по мярката с изх. № 02-080-6500/1469#13 от 17.10.2019 г. на ДФ
„Земеделие". Приложените от ищеца съдебни решения не съдържали указания
към административни орган точно в какъв смисъл да се произнесе при постъпването
на административната преписка за повторно разглеждане. размера който е
механично премесен от ищеца. Пресмятането на дължимите суми по 182 евро,
съгласно Наредба 11 е неоснователно и не следва да бъде взето предвид, а това е
така, тъй като на ищеца не са правени допълнителните проверки, които са
необходими да се изчисли и да се провери дали той действително е обработвал по
въпросния начин всичките хектари, за които
претендира. Поддържа възражението за изтекла погасителна давност по
чл.110 от Закона за задълженията и договорите. Счита за напълно недоказан иска
за неимуществени вреди като излага съображенията си за това. Моли исковете да
се отхвърлят като неоснователни и да се присъдят разноските за минимално адвокатско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Становище на прокурора
Представителят
на Окръжна прокуратура –Добрич, прокурор В.Вичев, изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендираното обезщетение за
имуществени вреди било свързано с евентуално пропуснати ползи, а не с
имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконен
акт или отказ на административен орган, а претендираните обезщетения за
неимуществени вреди не били доказани.
ІІ. От фактическа страна
От
събраните по делото писмени доказателства, вкл. и съдържащите се в приложените
административно дело № 508/2014г. и адм.дело № 223/2017г. по описа на
АдмС-Добрич, се установява, че едноличен търговец К.Ж., действащ с фирма ЕТ “Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“,
е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер
(УРН) 182697 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На
12.03.2013г. земеделският производител е подал Общо заявление за регистрация за
единно плащане на площ , с което е заявил подпомагане по различни схеми и
мерки, вкл. и за процесната мярка 214
“Агроекологични плащания” (АЕП). Представено е приложение за кандидатстване по
мярка 214 АЕП с дата на подаване 14.03.2013 г. със заявено направление “Въвеждане
на сеитбообращение за опазване на почвите и водите (л.177 и сл. от адм.д. №
223/2017). Към заявлението е представен План за въвеждане на сеитбообращение за
площите, включени в горепосоченото направление от 13.03.2013г., заверен от
агроном според изискването на чл.47 , ал.1, т.1 от Наредба № 11/06.04.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г.
По подаденото Заявление
административният орган се е произнесъл с Уведомително писмо за неодобрение за
участие по мярка 214 АЕП по ПРСР 2007-2013 год. с изх. № 01-6500/14811 от 05.12.2013
г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”,
потвърдено със Заповед № РД 20-709/ 24. 07. 2014 год. на Министъра на земеделието
и храните. Отказът за участие в мярка 214 е бил обжалван и пред АдмС-Добрич е
било образувано адм. дело № 508/2014 г., по което е постановено Решение №І 6 от
29.01.2015 г., с което отказът за участие в мярката е бил отменен, а преписката
е върната на органа за ново произнасяне. При касационното му обжалване
решението е отменено, обявена е нищожността на УП с изх. № 01-6500/14811 от
05.12.2013 г. като издадено от некомпетентен орган, а преписката е изпратена за
ново произнасяне на изпълнителния директор на ДФ„Земеделие“ , видно от Решение
№ 2360/01.03.2016 г., постановено по адм.д. № 3225/2015г. по описа на ВАС. В
диспозитива на цитираното решение Върховният административен съд е определил
едномесечен срок за произнасяне считано от получаването на преписката.
Преписката
е изпратена на административния орган с писмо изх. № 159/ 08.03.2016 г., като е
получена от ответника, видно от известие за доставяне, на 11.02.2016 г., видно
от доказателствата по адм.дело № 508/2014г.
В
предоставения едномесечен срок, който е изтекъл на 12.03.2016 г.,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не се е произнесъл по подаденото от
ЕТ „Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“ през м.март 2013
г. заявление за участие в мярка 214.
На
09.05.2016 г. земеделският производител е подал чрез ДФ „Земеделие“ жалба до
АдмС-Добрич срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да
издаде индивидуален административен акт, както е бил задължен с влязло в сила
съдебно решение по адм. дело № 3225/2015 г. на Върховния административен съд.
На
29.07.2016 г. изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е издал УП с изх. №
02-080-6500/1469/29.07.2016 г., с което отново постановява отказ за одобряване
на земеделския производител за участие по мярка 214. Уведомителното писмо от
29.07.2016 г. е обжалвано по административен ред и жалбата е отхвърлена, видно
от приложената на л.27 по адм.д. № 223/2017 г.
Заповед № РД-20-9/09.03.2017г. на министъра на земеделието и храните.
На 28.03.2017г.
ЕТ „Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“ подава жалба до съда срещу отказа да бъде одобрен за
участие по мярката и пред АдмС-Добрич е образувано адм.д. № 223/2017г., приключило с постановяване на Решение №
439/08.11.2017г. за отмяна на УП с изх. № 02-080-6500/1469/29.07.2016 г. Със
съдебното решение съдът е постановил и изпращане на преписката за ново произнасяне в
14 - дневен срок от влизането в сила на решението.
Решението
на първоинстанционния съд е оставено в сила с Решение № 1844 от 11.02.2019 г.,
постановено по адм.д. № 14653/2017 г. по описа на ВАС, четвърто отделение.
На
17.10.2019 г. зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издал УП с изх. №
02-080-6500/1469#13/17.10.2019 г., че ЕТ „Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“,
с УРН 182697 е одобрен за участие по мярка 214 АЕП, направление „Въвеждане на
сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, съгласно приложена Таблица на
одобрените площи по направлението, според която всички заявени за подпомагане
площи от 2332,85 ха са одобрени за подпомагане.
На
17.12.2019 г. ищецът е подал до ИД на Държавен фонд „Земеделие“ възражение с
вх. № 02-080-6500/1469#13, с което е поискал да му бъдат изплатени полагащите
му се субсидии по мярката за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
По повод
жалба на ЕТ „Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“ от 13.01.2021 г. Омбудсманът на Република
България е изискал информация от министъра на земеделието и храните и от
изпълнителния директор на ДФЗ и с писмо с изх. № 02-080-6500/
1469#23/10.07.2021 г. зам.изпълнителен
директор на ДФЗ е информирал омбудсмана, че към датата на окончателното съдебно
решение на ВАС № 1844/11.02.2019 г. по адм.д. № 14653/17 г. била изчерпана
възможността за изплащане на финансово подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР
2007-2013 г. от бюджета на мерки 10 и 11 от ПРСР 2014-2020 г.
По делото
не е спорно, че за кампания 2015 г. ищецът е подал заявление за доброволен
отказ от поет ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания" от ПРСР
2007-2013 г. поради завишени изисквания с вх. № на ДФЗ 02-080-6500/7354 от
04.11.2015 г.
От допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че по заявленията на земеделския производител за
кампания 2013 г. и 2014 г. не са извършвани проверки на място от Технически
инспекторат. Извършвани са административни проверки по заявените схеми и мерки
за директни плащания, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани
компютърни средства. Вещото лице пояснява, че кръстосаните проверки
представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите
референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/
по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане", който
включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок
по чл. 16а от Наредба № 105 от 22.08.2006 г.
За Кампании
2013 г. и 2014 г. по отношение мярка 214 АЕП от ПРСР 2007- 2013г. направление
„Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите", след
извършване на описаните проверки не са установени недопустими за подпомагане
площи. За кампания 2015 г. по мярка 214 АЕП била заявена площ в размер на
2328.65 ха. По заявлението на кандидата освен административните проверки в
компютърна среда, била извършена и проверка на място от дирекция „Технически
инспекторат" гр. Варна. При тази проверка е установена наддекларирана площ в размер на 1.87 ха, което представлява 0.8% спрямо допустимата
площ от 2326.78 ха.
Вещото лице
дава също заключение, че има пълно географското припокриване на площите,
заявени от ЕТ „Ренесанс - КПДТ - К.Ж." по направление „Въвеждане на
сеитбообръщение за опазване на почвите и водите" /код АП24/, спрямо
референтните парцели, одобрени с писмо №02-080-6500/1469#13/17.10.2019 г.,
единствено за кампания 2015 г. има известно разминаване, но процентът на
припокриване е 99.82 %. Вещото лице сочи, че номерацията на парцелите се
променя всяка година и зависи от номерата на физическите блокове и поредността
на изчертаване на БЗС /блоковете на земеделското стопанство/ и парцелите на
всички кандидати, чиито площи попадат в даден физически блок.
Съдът кредитира
заключението като обективно изготвено и обосновано. Същото не бе оспорено от страните.
С молба от
16.03.2022г. ответникът представя разпечатки от данни в ИСАК – Окончателни
изчисления в лева, по схемите и мерките, по които ищецът е кандидатствал, вкл.
и по мярка АП 24 за заявленията на ищеца
подавани на 12.03.2013 г., на 17.04.2014г. и на 27.03.2015 г. (л.194-196). Представя
също контролния лист от извършената проверка на място и заповедите за
извършване на проверки на място, от които се установява, че възложената
проверка е единствено по отношение на местоположението на заявените за
подпомагане площи-парцели(л.201-312).
От
горепосочените разпечатки на данни в ИСАК се установява, че в резултата от
извършените кръстосани проверки в СИЗП по заявлението на земеделския
производител с УРН 182697 от 12.03.2013 г. от заявената площ – 2332,85 ха са
одобрени 2332,85 ха и сумата, получена при окончателната калкулация е
830 391,02 лева, представляващи равностойността на 424 572 евро от
претендираната сума в евро; по заявлението от 17.04.2014 г. от заявената площ –
2332,85 ха са одобрени 2332,85 ха и сумата, получена при окончателната
калкулация е 830 391,02 лева, представляващи равностойността на 424 572 евро
от претендираните суми в евро; по заявлението
от 27.03.2015 г. от заявената площ – 2328,65 ха одобрената площ от
2326,78 ха, наддекларирана площ 1,87, в
% - 0,08, сумата на наказанията е 665,64 лв., извършени са редукции в размер на 41 411,52 лв. и
окончателната калкулация е 786 818,85 лева или 402 293 евро от
претендираната сума в евро.
По делото
бяха събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелката Надка
Димитрова Х.се установява, че ищецът К.Ж. е усещал психически дискомфорт, който
определял като психически тормоз, породен от това, че не бил одобрен за участие
в мярка 214, въпреки че спазвал всички изисквания. Ищецът също бил ядосан от
това, което се случва, вкл. и след решението на съда.
Съдът
кредитира свидетелските показания, относно възприетите от свидетелката чувства
и настроения на земеделския производител, като дадени добросъвестно.
Свидетелските показания не могат да се ценят по отношение на твърдението на
свидетелката, че ищецът бил спазвал всички изисквания по мярката и
направлението.
ІІІ. От
правна страна
По допустимостта на исковите претенции
При
извършената проверка за допустимост на предявените искове, настоящият съдебен
състав счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи
правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с
които е сезиран.
Исковете са
предявени от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е
претърпяло имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен
административен акт – отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ да бъде одобрен за участие по мярка 214 АЕП, направление „ Въвеждане
на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“.
Пасивната
процесуална легитимация е правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Нормата на чл. 205 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на
чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ относно реда за разглеждане на исковете, посочва като
правосубектен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая
надлежен ответник е Държавен фонд „Земеделие“, тъй като се твърди, че вредите
са настъпили в резултат от отменения като незаконосъобразен първоначален отказ
за одобрение за участие в мярката – уведомително писмо с изх. № 01-6500/14811
от 05.12.2013г. и постановения след
обявяването му за нищожен втори отказ – уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/1469
от 29.07.2016 г.
Неоснователно
е възражението на ответника, че исковите претенции са погасени по давност. Искът
е предявен на 10.12.2021г. ( датата на пощенското клеймо) в петгодишния
давностен срок, считано от 11.02.2019 г.- датата на постановяване на решението
на ВАС по адм.д. № 14653/2017г., с което е оставено в сила решението за отмяна
на второто уведомително писмо, в което е обективиран отказ.
По горните
съображения съдът приема, че исковата претенция е допустима за разглеждане.
Разгледани
по същество, главната искова претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди и акцесорната такава за присъждане на обезщетение
за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД, са неоснователни
Исковете за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от
неполучаването на приходи по мярка 214 АЕП за кампании 2013г., 2014 г. и 2015
г. и предявената с тях акцесорната претенция за обезщетение за неизпълнението
на главно парично задължение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗДД, черпят правното си основание от чл.1, ал.1 на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
За да се
ангажира отговорността на Държавен фонд „Земеделие“, следва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност;
2/ реално претърпяна вреда (имуществена и неимуществена) и 3/ причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
От
доказателствата по делото, по които страните не спорят, се установява, че
първата предпоставка за ангажиране отговорността на Държавен фонд „Земеделие“ е
налице, тъй като първият административен акт, за който се твърди, че е причина
за възникване на имуществените вреди е обявен за нищожен, последвало е
възобновяване на административно производство, в което е постановен втори
административен акт, отменен като незаконосъобразен.
Съдът не
споделя становището на ответната страна, че нямало отменен като
незаконосъобразен административен акт, понеже през 2019 г. било издадено трето
уведомително писмо, с което ищецът вече бил одобрен за участие по мярката. Това
писмо е издадено в изпълнение на съдебно решение в повторно възобновеното
административно производство и факта, че е влязло в сила не променя предходно
настъпилите факти – обявяване нищожността на уведомително писмо с изх. №
01-6500/14811 от 05.12.2013 г. и отмяната, поради незаконосъобразност на втория
отказ – уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/1469 от 29.07.2016 г.
Имуществени вреди
Според
чл.82 от ЗЗД имуществените вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната
полза. Претърпените загуби представляват намаление на имущественото състояние
на увредения, понеже поради неизпълнение той търпи загуба. Пропуснатите ползи
са неосъществено увеличаване на имуществото на увредения.
Претендираните
настъпили имуществени вреди следва да се квалифицират, с оглед изложените в
исковата молба и допълнителните молби към нея, като пропуснати ползи, понеже
ищецът твърди, че е пропуснал да увеличи имуществото си, поради неизплащане на
финансови субсидии за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. по мярка 214. Твърдените
имуществени вреди ищецът определя и сам
като пропуснати ползи в молбата си от 15.02.2022г., в т.6.
В съдебната
теория и практика се приема, че за да е налице пропусната полза, трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото. Така в Тълкувателно
решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк.дело № 3/2012г., ОСГТК на ВКС, е прието,
че при предявен иск по чл.82 от ЗДД за обезщетяване на вреди под формата на
пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото
на кредитора, която сигурност не се предполага. Наличието на пропуснати ползи
не се предпоставя от предприемането на предварителни мерки за ограничаване на
вредите и субективните очаквания на страните нямат значение. Пропуснатите ползи
представляват реални, а не хипотетични вреди и те винаги трябва да се изграждат
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана
в процеса.
В
конкретния случай става въпрос за незаконосъобразно недопускане на ищеца до
участие в мярка 241 АЕП, но допускането на земеделския производител до участие
в мярката не поражда за него автоматично правото да получава финансова субсидия
нито през първата година от кандидатстването, нито през следващите години до
приключването на мярката. Затова, за да се докаже действително претърпяна вреда
във вид на пропусната полза следва да има безспорни доказателства, че ако беше
одобрен, ищецът щеше да получава ежегодно сумите в пълния размер за
първоначално заявените площи.
Нормата на
чл. 75, & 1 от Регламент на ЕС № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга
на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78,
(ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) №
485/2008 на Съвета, регламентира, че плащанията по схемите за подпомагане и
посочените в член 67, & 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до
30 юни на следващата календарна година, като на основание & 2 от същата
норма това е възможно само след приключване на проверките по чл. 74 от същия
регламент за наличието на условия за допустимост и това е постоянна проверка,
за всяка от годините на мярката.
Редът и
условията за подпомагане на земеделски стопани, извършващи земеделска дейност,
насочена към подобряване на опазването на околната среда по Мярка 214 са регламентирани
в Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г.
В исковата
молба се твърди, че въпреки неодобрението за участие в мярката, ищецът е
спазвал агроекологичния ангажимент по процесното направление. Съдът намира, че
ищецът е доказал единствено първото условие, че е следвало да бъде одобрен за
участие по мярка 214 в заявеното
направление. Ищецът не представя доказателства, въпреки дадените указания при
насрочване на делото и в съдебно заседание, че носи доказателствената тежест да
докаже всички свои твърдения в исковата молба.
Направлението,
за което е кандидатствал ищецът, е предвидено сред дейностите в чл.2, ал.1,
т.4, б."а" от Наредба № 11/2009 г. - опазване на почвите и водите с
направления: въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите.
Условията за изпълнение на изискванията по направлението са посочени в чл.47,
ал.1, т.1-5 от Наредба № 11/2009 г. в редакцията й ДВ. бр.24/12.03.2013 г. На първо място се изисква при управление на дейностите по направление
"Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите"
подпомаганите лица да подготвят и спазват петгодишен план за минимум
четириполно сеитбообращение за пет години, който се заверява от дипломиран
агроном. Този план се предоставя при подаване на първото заявление за
подпомагане по направлението. Според нормата на чл.47, ал.1, т.3 и т.4 от
Наредбата за изпълнение на изискванията по мярката се изисква също одобрените
кандидати да поддържат растителна покривка през зимата на най-малко 50 % от
цялата земеделска площ в сеитбообращение, описана в плана по т. 1 и да извършват първа обработка на почвата след 1
април за всяка календарна година за полетата, които са засети с есенни култури.
Действително
по делото има данни, че при подаване на заявлението за участие по мярката
ищецът е представил към първоначалното си заявление от м.март 2013г., така и
към последващото заявление от м. май 2013г.
План за въвеждане на сеитбообръщения за площите, включени по направление
„Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, с който е
заявил по какъв начин ще извършва сеитбообращението и какви култури ще се
отглеждат на заявените за подпомагане земеделски площи. В съдебните решения, с
които са отменени отказите за одобряване за участие в мярката е прието, че
земеделският производител, вкл. и представените от него документи са в
съответствие с изискванията за кандидатстване по мярката и направлението.
Ищецът
обаче не представя доказателства за твърденията си, че действително е спазвал
както плана, така и всички специални изискванията по съответното направление.
Както бе посочено по-горе, делото съдържа единствено доказателства, че при
извършените две административни кръстосани проверки по данни в СИЗП през 2013 и
2014 г. и че при извършената през 2015
г. проверка на място заявените от ищеца площи по АЕП са били включени в
специализирания слой за подпомагане ( с малка корекция за 2015 г.)
Ответната
страна е представила всички доказателства за извършени през процесния период на
земеделски производител проверки – административни проверки през 2013 и 2014 г.
, като и проверка на място през 2015г., както потвърди и в заключението си и вещото
лице при отговора на въпроса какви проверки са извършвани в процесния период.
Тези проверки обаче, са свързани единствено с обстоятелството дали заявените
площи попадат в одобрения специализиран слой, вкл. и извършената през 2015 г.
проверка на място. От тях не може да се установи дали ищецът действително е
спазвал всички останали специфични изисквания, свързани с конкретното
направление, а именно, че е засаждал съответните култури на посочените в
представения план парцели през годините на процесния период, така както са
заявени в преработения му план, че е спазвал изискванията да поддържа
растителна покривка през зимата на най-малко 50 % от цялата земеделска площ в
сеитбообращение, описана в плана по т. 1 и да
извършват първа обработка на почвата след 1 април за всяка календарна
година за полетата, които са засети с есенни култури.
Представените по делото данни от ИСАК-Окончателни
изчисления в лева за АП24 също не доказват, че за кампания 2013г., 2014г. и
2015г. ищецът е щял да получи пълния размер на плащането за одобрената площ,
тъй като в тях са отразени само данни по отношение на площите при кръстосаните
проверки.
По тези
съображения съдът приема, че не е доказано по категоричен начин както наличието
на пропуснати ползи, в резултат от отмяната на отказа ищецът бъде включен за
участие по мярката, така и размерът на пропуснатите ползи, т.е. твърдението, че
земеделският производител е щял да получи пълният размер на субсидията от
182 евро/ха, предвидена в чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № 11/2009 г. (в
редакцията й, публ. ДВ, бр. 103 от 2011 г., в сила от 23.12.2011 г.) за
въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите.
По горните
съображения съдът счита, че следва да отхвърли предявените три главни иска за
обезщетение на имуществени вреди -пропуснати ползи в общ размер от 1 252 457,66
евро с равностойност на 2 449 592,97 лева, както и акцесорните такива за
присъждане на обезщетения в размер на законната лихва върху главните претенции,
считано от датата на забавата (първи юли на годината следваща годината подаване
на заявление за плащане) до окончателното им заплащане.
Неимуществени вреди
Частично
предявената претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и
доказана и следва да се уважи.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Едноличният търговец, който е физическо лице, може да претърпи
неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразен административен акт.
След
обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема,
че вследствие от неизпълнение на задължението на ответника да издаде
законосъобразен административен акт, ищецът е понесъл различни негативни емоционални преживявания.
Съдът
приема за доказани психическите страдания на земеделския производител, породени
от издадените откази да бъде включен за участие в мярката. Самият факт, че са
издадени незаконосъобразни административни актове, е достатъчен за извеждане на
извода, че чувството за справедливост на ищеца е засегнато. Свидетелските
показания единствено потвърждават претърпените от К.Ж. чувство на яд, безсилие,
тормоз. Отменените като незаконосъобразни административни актове,
които безспорно са се явили пречка ищецът да участва в мярката, са логична и
обективна причина за настъпване на емоционални страдания, негативни психически
преживявания у всяка човешка личност.
Определянето
на размера на неимуществени вреди се извършва по общото правило на чл.52 от
Закона за задълженията и договорите, приложим, съгласно § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗОДОВ. След като съобрази съдържанието на понятието
“справедливост” и че то е обусловено от конкретните и обективно съществуващи
обстоятелства по настоящия казус – два издадени поредни незаконосъобразни
отказа, продължителността на административното производство, съдът намира, че
следва да уважи изцяло частично предявената претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева.
С оглед
изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника единствено за причинени на
ищеца неимуществени вреди, а в останалата част исковата молба е неоснователна и
следва да се отхвърли.
ІV. Разноски
Процесуалните
представители на ответника, ДФ „Земеделие“, претендират присъждане на
юрисконсултско, и адвокатско възнаграждение. Доказателства за платено
адвокатско възнаграждение не са представени, поради което съдът следва да
присъди единствено възнаграждение за юрисконсулт.
Съгласно
чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
С оглед
посочените правила ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските в производството от 882 лева - възнаграждение за вещо лице, 40 лева
- държавната такса и 300 лева - разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част на иска от 1000 лв. На ответника, който е защитаван
от юрисконсулт, следва да се присъдят разноски в максималния размер от 360 лева
по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед
изложеното, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на К.П.Ж. в качеството му на ЕТ
“Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“, ЕИК хххххх, със седалище и адрес
на управление с.Л., община К., обл.Д. сумата от 1000 (хиляда) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
отменени незаконосъобразни откази за одобряване на ищеца за участие по мярка
214 „Агроекологични плащания", по направление „Въвеждане сеитбообращение
за опазване на почвите и водите“ от Програмата за развитие на селските райони“
(ПРСР) за периода 2007-2013 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените К.П.Ж. в качеството му на ЕТ “Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“, искове за причинени имуществени вреди–в общ
размер от 1 252 457,66 евро с равностойност на 2 449 592,97 лева от
неизплатени финансови субсидии за 2013
г., 2014 г. и 2015 г. по мярка 214 „Агроекологични плащания", по
направление „Въвеждане сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ от Програмата
за развитие на селските райони“ (ПРСР) за периода 2007-2013 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените К.П.Ж. в качеството му на ЕТ “Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“ искове за обезщетение
за забавено плащане на финансови субсидии за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. по
мярка 214 „Агроекологични плащания", по направление „Въвеждане
сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ от Програмата за развитие на
селските райони“ (ПРСР) за периода 2007-2013 г.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на К.П.Ж. в качеството му на ЕТ
“Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Лозенец, община Крушари, обл.Добрич сумата от 1 222 ( хиляда двеста
двадесет и два) лева- разноски по делото за държавна такса, за възнаграждение на
вещо лице и за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.П.Ж.
в качеството му на ЕТ “Ренесанс-КПДТ-К.Ж.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.Л., община К., обл.Д. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
сумата от 360 (триста и шестдесет) лева - разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска