Р
Е Ш Е Н И Е
№
/ 13.04.2017
год., гр. Средец
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Средецкият районен съд граждански състав
на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание, в състав:
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.М.,
като изслуша докладваното от съдията Радев гр. дело № 41 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Повод за образуване на
настоящото дело е исковата молба на „Сарно“ ЕООД, депозирана против М.Ж.Г., за осъждането
му да предаде 1996 л. дизелово гориво марка ЕД-5, получено
за сметка на ищеца, във връзка с изпълнение на договор, сключен в устна форма
между страните, а евентуално, при
ненамиране на горивото у него – за осъждането му да заплати обезщетение за
вреди от неизпълнение на договора, възлизащи на равностойността на горивото в
размер на 3305.66 лв., ведно със
законната лихва, начиная от 27.01.2017 год. до окончателното плащане.
Пак при условията на
евентуалност спрямо така предявените на договорно основание искове и в случай,
че същите се окажат неоснователни, се моли ответникът да бъде осъден да върне
на ищцовото дружество 1996 л. дизелово гориво марка ЕД-5, с което се е
обогатил, поради отпадане на основанието за получаването му, а ако горивото не
се намери у него – да заплати равностойността му от
3305.66 лв., ведно със законната лихва, начиная от 27.01.2017 год. до
окончателното плащане.
В съдебно заседание
исковете се поддържат от процесуалните представители на „Сарно“ ЕООД, които молят
за уважаването им и за присъждане на разноските по делото. Ангажират писмени и
гласни доказателства.
Адвокатският пълномощник на
ответника оспорва исковете, считайки ги за неоснователни, също ангажира гласни
доказателства.
Правното основание на исковете
е в чл.79, ал.1 от ЗЗД; чл.79, ал.2 вр. с чл.82 от ЗЗД; чл.55, ал.1, пр.III от ЗЗД; чл.57, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По така възприетата
квалификация на исковете:
При нейното определяне,
по отношение на главния иск, съдът изходи от твърденията на ищцовата страна, че
се касае за извършване на фактически действия, дължимо от ответника, по нарочно
възлагане от страна на ищеца, т.е. наличие на договор между страните, сходен по
предмет с договора за изработка. Докато при договора за поръчка, без оглед
начина на представителство на доверителя (пряко, косвено), довереникът дължи
извършване на конкретни правни действия. Квалификацията на евентуалните искове
също се базира на съдържащите се в исковата молба твърдения за наличие на договор
и вреди от неизпълнение, респ. разваляне на същия и искане за връщане на
даденото по него на отпаднало основание (първоначално наличие на основание за
даването, отпаднало след получаването).
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства и техния анализ, намира за установени следните факти, имащи
отношение правилното решаване на спора:
На неизвестна дата, управителят на „Сарно“
ЕООД е упълномощил ответника Г. да представлява дружеството пред всички
физически и юридически лица, в т.ч. превозвачи и доставчици на гориво, като за
целта получава дизелово гориво, предназначено за база Средец.
Отново на неизвестна дата, законният
представител на ищцовото дружество е отправил писмо до „Ейч енд пи трейд“ ООД, уведомявайки управителя на последното, че
по силата на нарочно пълномощно, овластен да приема доставките на гориво в база
Средец е М.Г.. За дата на получаване на писмото е вписана 02.02.2016 год.
На 05.05.2016 год. „Ейч енд пи трейд“ ООД е доставило на „Сарно“ ЕООД, в гр.Средец,
1991 л. дизелово гориво марка „ЕД-5“, с тегло 1671 кг.
Товарителницата, придружаваща горивото при
транспорта му от гр.Бургас до гр.Средец, е подписана от М.Г., като получател.
Налична е и фактура, съставена от „Ейч енд пи
трейд“ ООД за въпросната доставка на
гориво, чиято стойност, с включена транспортна услуга, възлиза на 3305.66 лв.
С нотариална покана, връчена на ответника на
07.10.2016 год., управителят на „Сарно“ ЕООД е поискал от Г. да му отговори
дали има наличност от процесното гориво и къде, дали от него е предавано на
трети лица и на какво основание, в противен случай – при неполучаване на
отговор, ще счете, че горивото е изразходено за негови лични нужди и ще дължи
връщането му или заплащане на стойността му.
Видно от удстоверение обр.УП-3 с изх.№
45/02.08.2016 год. на „ГБМ“ АД, за периода от 16.06.2010 год. до 04.07.2016
год. М.Г. е бил назначен в това дружество на длъжност „шлосер-монтьор“.
Изслушани са две групи свидетели – водените
от ищцовата страна Лазаров и Шишков, както и тези на ответната страна – Калудов
и Нотев.
Св.Лазаров заявява, че е присъствал на среща
между управителя на „Сарно“ ЕООД и ответника, на която първият е помолил втория
да приеме някаква нафта за машини на ищцовото дружество.
Св.Шишков – присъствал на срещата,
потвърждава казаното от св.Лазаров, както и че управителят на ищцовото
дружество – Петров е възложил на Г. да зарежда тракторите на „Сарно“ ЕООД с
гориво (фактически действия, различни от приемане и разходване на горивото), а
Петров е приел. По думите на свидетеля, това по – скоро е било инструктаж.
От показанията на св.Калудов се установява,
че като пълномощник на „Сарно“ ЕООД до м. септеври 2016 год. и в това си
качество изключително и само той се е грижел за работите на дружеството в
гр.Средец, включително е заявявал доставките на гориво и е контролирал
разходването му. Конкретната доставка е заявил също той, като лично е помолил Г.
– механик в друга фирма на територията на базата, на която свидетелят също е
бил пълномощник, да изчака цистерната и проследи брояча на количеството
разтоварено гориво. Калудов не е бил запознат с евентуално упълномощаване на
ответника за конкретни работи, а процесното гориво е разходено за дейности на
„Сарно“ ЕООД, за което лично е предал документите в счетоводството. Зареждането
на машините е било възложено и се е извършвало от Паню Нотев, а приемането и
разходването на горивото се е извършвало от друга служителка – Костадинка
Комитова.
Според св.Нотев, за горивото е отговаряла
служителка на ГБМ“ АД – Костадинка, а М. си е бил механик на силози. Свидетелят
участвал при зареждането на селскостопанската техника с гориво, което е било
изразходено за стопанска работа.
При така установената фактическа съвокупност,
изводът на настоящия състав е за неоснователност на исковете.
Неоснователността им произтича от тяхната
недоказаност, в частност непроведеното от ищцовата страна, съгласно
разпределената доказателствена тежест, пълно и главно доказване на твърдения за
сключен договор между страните и неговите основни елементи.
В тази връзка, ангажираните от ищцовата
страна гласни доказателства не съдържат данни за сключване на договор между
конкретни страни - „Сарно“ ЕООД и М.Г., а само за среща, при която Петров, без
конкретика относно качеството му (лично или като управител на ищцовото
дружество), е разговарял с ответника. Оттук насетне показанията на двамата
свидетели Лазаров и Шишков се разминават драстично относно мястото на срещата и
други детайли, но най – вече относно съдържанието на разговора, което дори да
се кредитира под някоя от внесените по делото форми, не указва на сключване на
договор. Освен това, показанията на св.Лазаров почиват на редица случайности, а
тези на св.Шишков са дадени от заинтересувана страна – той е едноличен
собственик на капитала на „Сарно“ ЕООД (непряко, чрез „Верт 1“ ЕООД, на чийто
капитал е едноличен собственик).
Наличните писмени доказателства също не
съдържат данни за релевантните факти и обстоятелства от предмета на доказването,
а дори да се приеме обратното, изхождат от представящата ги страна и не
разполагат с материална доказателствена сила.
Дори хипотетично да се приеме обратното, недоказани
останаха и твърденията за виновно неизпълнение на договора, развалянето му и
пр.
Но не само – ищцовата теза се явява
опровергана, посредством ангажираните от ответната страна гласни доказателства.
Същите са еднопосочни, изхождащи от лица, запознати с и участващи пряко в
дейностите на „Сарно“ ЕООД, базирани на непосредствени възприятия относно
процесната доставка на гориво и разходването му.
Поради това, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, се явява недоказан, а оттам и
неоснователен, което налага разглеждането на евентуалните.
Основателността на евентуалните искове (по чл.79, ал.2 вр. с
чл.82 от ЗЗД – за вреди от неизпълнение
на договора, чийто размер е стойността на липсващото гориво; по чл.55, ал.1,
пр.III от ЗЗД – за връщане на полученото
на отпаднало основание гориво; по чл.57, ал.2 от ЗЗД – за равностойността на полученото на отпаднало
основание гориво, което е разходено след отпадане на основанието за получаване),
по начина, по който са заявени с фактическите твърдения, също предполага съществуването
на основание (договор) към момента на получаването. Допълнително следва да се
изложи, че хипотезите, уредени в чл.55, ал.1 от ЗЗД са три (ППВС №1, 1979 г.)
и твърденията на ищеца в целия процес са били за
сбъдване тъкмо на третата от тях.
Както се каза по – горе, наличието на договорно
основание, изтъквано от ищцовата страна, остана недоказано, поради което и евентуалните
искове са неоснователни.
Само за пълнота – възражение по въприетите с
доклада на съда факти не е направено от навелата ги страна, а само по отношение
на материалноправната квалификация на исковете, поради което, дори да се
приеме, че се касае за договор за поръчка, то сключването на такъв между
страните също не се доказа. Нещо повече – в обратния случай, при сключен такъв
и при евентуалното му разваляне, искoвете по чл.55, ал.1, пр.III
и чл.57, ал.2 от ЗЗД биха били изначално неоснователни.
И накрая – неоснователни са и акцесорните
претенции по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за законната лихва върху исковите суми, за
периода от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК, на ответника Г. се следват и деловодните разноски за настоящото
производство, чийто размер възлиза на 300 лв.
Водим от горното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Средецкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Сарно“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Самуил“ №
6, ет.6, представлявано от Петър Петров, предявени против М.Ж.Г. ***, ЕГН – **********,
за осъждането му да
предаде 1996 л. дизелово гориво марка
ЕД-5, получено за сметка на ищеца, във връзка с изпълнение на договор, сключен
в устна форма между страните, евентуално
– при ненамиране на горивото у него – за осъждането му да заплати обезщетение
за вреди от неизпълнение на договора, възлизащи на равностойността на горивото
в размер на 3305.66 лв., ведно със
законната лихва, начиная от 27.01.2017 год. до окончателното плащане, евентуално – да бъде осъден да върне на ищцовото дружество 1996 л.
дизелово гориво марка ЕД-5, с което се е обогатил, поради отпадане на
основанието за получаването му, а ако горивото не се намери у него – за осъждането му да заплати равностойността му
от 3305.66 лв., ведно със законната лихва, начиная от 27.01.2017 год. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Сарно“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Самуил“ №
6, ет.6, представлявано от Петър Петров,
да заплати на М.Ж.Г. ***, ЕГН – **********,
деловодни разноски в размер на 300 лв. (триста лева).
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:.........................