Мотиви
към присъда № 43 / 01.ХІІ.2015г. постановена по НОХД № 677
/ 2013г. по описа на Харманлийски районен съд
Обвинението против подсъдимия А.С.С. ЕГН ********** е за престъпления
по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК и чл.325 ал.1 от НК.
На досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие подсъдимия С. не се признава за виновен. В дадените
обяснения по същество обяснява с подробности случилото се, като категорично
заявява, че не е извършил престъпленията за които са му повдигнати обвинения .
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с обясненията на подсъдимите прие за
установено следното:
През 2012г. подсъдимия С. и
живущата на семейни начала с него св. То-дорова стопанисвали ферма в с. Г До за отглеждане на животни в която има-ли наети
общи работници, сред които и лицето Р О – леля на св. Т..
На 11.V.2012г. подсъдимия посетил
фермата си и установил, че Р. О не е там. С. помогнал на другия
работник във фермата в работата му по жи-вотните, като след като свършили,
позвънил по телефона на св.Т. и и съобщил за отсъствието на Ор а. Тъй като и преди време имали подобно отсъствие от стра-на на Ор - на която подсъдимия бил услужил и
с пари, двамата: С. и св. То- решили до отидат до с.Троян –
където живеела О.
Тръгвайки те взели със себе си и
детето си. Минали през с. Калугерово от къ-дето взели и св. Т. – брат на св. Т.
– за да гледа детето. След това продъл-жили за с. Троян , като пристигнали към
полунощ. Наближавайки къщата в която знае-ли , че живее Ор а, на светлината от фаровете на автомобила св. Т. видяла, и разпознала Ор а която излизала от къщата. Като видяла осветяващите я фарове О побягнала. Св. Т. казала на подс.С., че е видяла търсената от тях жена.
След като слезнали от автомобила св. Т. и подс.С. се отправили към къщата от
която се показала св. Р.Ф.. Виждайки я подсъдимия застанал пред нея и видимо ядосан
я попитал къде е Ра . Св. Ф. му отговорила, че като ги е видяла да идват О е избягала. Подразнен от отговора
подсъдимия ударил силно Ф. по крака под
коляното с носения от него сап. След това започнал да търси Ор из двора и къщата викайки я по име.
От виковете му се събудили де-цата на Ф. . По голямото се качило на втория етаж
на къщата – при св. И.А. – живуща на семейни начала със св. Ф.Ф. (брат на св. Р.
Фи ). Ф. с по-малкото дете в ръцете се качила също на втория етаж на къща-та,
при което била последвана от подсъдимия и св. Т.. Там на втори етаж от къ-щата
св. Ф. се опитала да позвъни по телефона на брат си, но виждайки това С. я
ударил със сапа по ръката и тя изпуснала мобилния телефон, който се счупил.
Междувременно св. А. от своя телефон позвънила на св. Ф. и му разка-зала за
случващото се в къщата.
След като подсъдимия и св. Т. се
уверили , че търсената от тях Орма-нова не е в къщата, Т. предложила С. да
отиде, обърне и премести автомо-била напред – все едно си тръгва. Тя от своя
страна да остане на място и да изчака да не би О да се върне – като помисли, че
са си тръгнали. С. направил това което му казала Т. и изчакал в автомобила
където било детето му и св.Т..
Малко след това по улицата се
задали св. Ф. и св.В.О. ( син на Р О ),
които били заедно за да играят карти и след обаждането на св. А. тръгнали да се
прибират. Те преминали покрай автомобила на С., виде-ли стоящата на улицата св.
Т. и влезнали в къщата. Там от св.Ф. и св. А. разбрал за случило се и се
ядосал.
Междувременно С., като видял
преминаващите покрай автомобила Фи и О.,
които познавал от преди, решил да излезне от автомобила и да отиде при Т.,
която се намирала в близост до входната врата на къщата.
Св. Ф. раздразнен и ядосан от
разказа на сестра си и св. А. из-лезнал от къщата и тогава видял на двора
подсъдимия и св. Т. – които също поз-навал от преди. Отишъл до навес в двора и
от там взел вила, и тръгнал с нея към Сер-тов. Виждайки това подсъдимия извадил законно
притежавания от него пистолет мар-ка „ Макаров „ и стрелял във въздуха.
Виждайки пистолета и чувайки изстрела св. Фи-липов захвърлил вилата и избягал
като се скрил в околностите на къщата. Св.О. също се изплашил и се върнал
обратно в къщата, като бил последван от подсъдимия .
Чувайки изстрела св. Т. излезнал
от автомобила, като взел детето със себе си и тръгнал в посока към къщата.
Отпред заварил сестра си и дал детето в ръцете и . В това време пред къщата
спрял автомобил от който излезнали св. П.Д. – кметски наместник на с. Троян,
св.Т.А. – бивш съпруг на св. Ф. и св. Б.Д.. Св.А. и Д. работили в краварника на св. Д. ***. На
няколко пъти А. бил търсен по телефона от бившата си съпруга – св. Ф. за помощ
, като му се оплакала е бита и заплашвана от подсъдимия. За това след като в
краварника пристигнал св. Д., той му казал за обажданията и тримата тръгнали
към къщата на Ф. .
Излизайки от автомобила св.Д., А.
и Д. се насочили към къщата , пред която се намирали подсъдимия , св.Т. и брат
и св. Т., както и св. Ф. и А..
Достигайки до св.Т. , св. А. и Д., първо-начално го спънали, след което
се нахвърлили върху него да го бият.
Виждайки случ-ващото се св.Т. се развикала , а подс.С. възпроизвел отново
изстрел във въздуха, след което всички се пръснали на страни.
Междувременно на место пристигнал
и полицейски автопатрул – след пода-ден сигнал до полицията. Намесата на
полицейските служители, предотвратило ескали-ране на напрежението между присъстващите, като участниците в случилото
се били отведени в ПУ Симеоновград – за изясняване на случая. Там подсъдимия С.
пре-дал доброволно законно притежавания от него пистолет марка „Макаров”,
с пълнител и 5 патрона, заедно с
разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, за което бил съставен
надлежен протокол.
От изготвената и приобщена като доказателство
по делото балистична екс-пертиза се установява , че притежавания от подсъдимия С.
пистолет марка „Мака-ров”, е огнестрелно оръжие по смисъла на закона и е годен
да произведе изстрел.
От изготвената и приета като
доказателство по делото съдебномедицинска експертиза се установява , че вследствие на
нанесените удари св. Ф. е получила травматични увреждания изразяващи се в
кръвонасядания по двете бедра и охлузване с кръвонасядане на дясната
подбедрица, което й е причинило страдание.
Така изложеното от фактическа
страна се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства. В съвкупната им
преценка те допринасят за изясняване на факти-ческата обстановка по делото
досежно самото извършване на деянията, установяват от-делни елементи от съставите
на инкриминираните престъпления - времето на
осъщест-вяването им ,мястото, начина по който се извършено, обекта на
посегателство и него-вото авторство. Непротиворечиви и
еднопосочни са показанията на разпитаните в съ-дебно заседание свидетели: Р.Ф., Ф.Ф.,В.О., Пе Д., И.А., Т.А. и Н.Т., като показанията на св.
Ф.А. и А. от досъдебно производство № 258/2012 г. по описа на РУ “Полиция” гр. Харманли,
са приобщени по реда на чл.281 от НПК. Същите, отнесени помежду им, както и
подкрепени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, и събраните
писмени и веществени доказателства, комплексно установяват и дават основание на
съда да приеме, че именно подсъдимият А.С.С. е нанесъл удари по св. Ф. и е
възпроизвел изстрели със законно притежавания от него пистолет марка „Макаров”.
Настоящия състав на съда не дава
вяра на обясненията на подсъдимия Сер-тов и показанията на св. Т.Т. - дадени в
хода на съдебното дирене, като ги приема като изградена защитна версия на самия
подсъдим .Обясненията на С. и съответно свидетелските показания не
кореспондират с другите доказателства събрани по делото.
Подсъдимият А.С.С. е българин, български гражданин, же-нен, неосъждан, с висше
образование, земеделски производител , род. на 29.ІХ.1967г. в гр. Любимец, живущ
***, ЕГН ****** 8 ,
Състава на съда намира, че в хода
на настоящото производство повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение за престъпление
по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК, не се доказа по безспорен и
категоричен начин.
Разпоредбата на чл.131 ал.1т.12
пр.1 от НК предвижда наказателна отговор-ност за престъпление от общ характер,
като има хипотеза причинената телесна повреда да е лека телесна повреда, както
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК ,така и по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, като същественото
при анализа на събраните доказателства и прав-ните норми в конкретния казус е
дали са налице хулигански подбуди. За да се квалифи-цира телесната повреда
,като такава по чл.131 ал.1т.12 от НК е необходимо деянието да представлява
израз на съзнание и воля за непристойни действия, нарушаващи общест-вения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, т.е. да е явно и демонстра-тивно незачитане
на правно установения ред и общество. Причиняването на телесна повреда, по
хулигански подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения- враж-да, завист
и др. Следователно е необходимо да липсва личен мотив за извършване на
деянието, както и липсват някакви видими поводи, които да са създадени от
пострада-лия или пострадалите. При такова престъпление основния мотив на дееца
е не да засег-не лице, а да демонстрира пренебрежение към обществените
ценности, чрез посега-телството към пострадалия. Следователно,извода който
следва да се направи, е че хули-ганските подбуди изключват всякакви други
подбуди - в това число и лични и обратно.
В настоящият случай от събраните
доказателства-показанията на разпитани-те свидетели, включително и пострадалата,
се установя,че се касае за междуличностни отношения между постр. Ф. и
подсъдимия С..
Видно от показанията както на
самата пострадала , а така и от показанията на св. Ф.Ф., В.О., Т. Т., Н.Т. и
Ив.А., постр. Ф. се е познавала от преди
с подс.С. – покрай лицето Р О - леля на св. То и съответно работник при
подсъдимия. От събраните гласни доказателства по безспорен начин се установява,
че посд.С. и св. Т. и преди са посещавали дома на пострадалата за да търсят О,
а така също и че поведението на С. е било продиктувано и насоченото към това да
разбере къде се намира Рада О и дали пострадалата не я укрива.
В тази посока са и обяснения на
подс. С., които кореспондират в тази си
част със свидетелските показания.
Изложеното по-горе, налага
извода,че действията на подсъдимия са били на-сочени единствено към пострадалата
Ф., а не са целели да демонстрират неува-жение към обществото- като цяло.
Респективно, за поведението на С. са били на-лице причини – които определено не
биха могли да се приемат за уважителни, различи от хулиганските подбуди, а
именно предхождащи лични отношения породени от пове-дението на трето лице – Р О.
Тъй като хулиганския мотив е въздигнат
в признак от състава на престъпле-нието по чл.131 ал.1 т.12 от НК, то безспорно
е нужно този елемент да е налице,за да се приеме,че е осъществен състава на
това престъпление. Тъй като в настоящия случай, според настоящия състав на
съда,това не е така, то следва да се приеме, че липсва със-тав на
престъплението по чл.131 ал.1т.12 пр.1 от НК.
С оглед гореизложеното състава на
съда счита, че подсъдимия следва да бъде признат за невиновен по повдигнато му
обвинение за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК и да го оправдае.
По отношение на второто
повдигнато обвинение съдът счита, че при така ус-тановените по делото
обстоятелства, се доказва по безспорен и несъмнен начин, че на 11/12.V.2012г. в
с.Троян, общ. Симеоновград, подсъдимия С. е извършил неприс-тойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като след словесен скандал с присъстващите на мястото произвел изстрели с
огнестрелно оръжие (пистолет марка “Макаров”, сериен № ИН 2307) в при-съствие
на свидетели, с което той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав - престъпление по чл.325 ал.1
от НК.
За да приеме, че действията на
подсъдимия са непристойни по своя характер и грубо нарушават обществения ред,
като изразяват явно неуважение към обществото, съдът изходи, както от времето и
мястото на извършването им – около полунощ, в насе-лено място, както и техния
вид – възпроизвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие, тъй като употребата на
оръжие съдържа в себе си опасност за живота на хората.Обстоя-телствата, че
изстрелите не са засегнали никого, не отнема изключителния характер на
извършените действия, тъй като следва да се отчетат, от една страна- фактът на
находя-щи се в непосредствена близост и обитавани по това време къщи, а от
друга страна ши-роките рамки, в които може да се проявяват изстрелите с такова
оръжие (боен писто-лет) и възможността да бъдат засегнати много хора (живущите
и спящи по това време в къщите си, находящи се в непосредствена близост).
За да признае подсъдимия за
виновен в извършването на гореописаното престъпно деяние, съдът прие, че той го
е извършил под формата на пряк умисъл, по-неже е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на об-щественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод навеждат механизмът и начинът на
извършване на деянието и обстоятелствата, при които то е било извършено. Още
повече, че подсъдимият е бил добре запознат с правилата за употреба на
огнестрелно оръжие, понеже е бил законен притежател на такива.
Според съда по отношение на това престъплението са налице
всички фор-мални кумулативно предвидени изисквания за реализиране на
административно нака-зателна отговорност на обвиняемият по чл. 78а от НК –
предвиденото наказание за това престъпление е “до две години лишаване от
свобода или пробация”, подсъдимия Сер-тов е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност с на-лагане на административно наказание и от
престъплението не са причинени имущест-вени вреди.
За да наложи на подсъдимия С. справедливо
наказание за това престъп-ление, съдът счита, че за това деяние се предвиждат
кумулативното налагане на две на-казания- от една страна „Лишаване от свобода”
до две години или „Пробация” и от дру-га – „Обществено порицание”. Деецът не е
осъждан до настоящия момент, спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78А
от НК и от деянието няма причинени съставо-мерни имуществени вреди. При преценка на всички тези обстоятелства,
съдът намира, че са налице материално-правните предпоставки на чл.78А от НК и
ще следва подсъди-мият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административ-но наказание “Глоба”. При определяне размера на
наказанието, което следва да наложи, съдът отчита от една страна
обстоятелството, че деянието е предприето под въздейст-вието на емоционално
раздразнение,което допълнително е снижило задръжките на под-съдимия.От друга
страна обаче подсъдимият е с добри характеристични данни,не е кри-минално
проявен,т.е. лицето се характеризира като такова с ниска степен на обществе-на
опасност. При преценка на горните обстоятелства съдът намира, че наложеното му
административно наказание глоба ще следва да е в минимален размер от 1000 лв.,
тъй като именно този размер се явява адекватен да санкционира подсъдимия според
степен-та на обществена опасност на деянието и дееца.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК
направените по делото разноски – по обвинението за които
подсъдимия е признат за виновен , следва де се заплатят от него както следва : по сметка на ОД МВР Хасково сумата от 31.60лв. и по
сметка на Харманлийски районен съд сумата от 30лв. – за възнаграждение на вещо
лице.
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..................
/В. Коларов /