№ 9724
гр. С, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110142575 по описа за 2021 година
Производството е по предявен от „................“ ЕАД ......... срещу Г. И. В. установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата 979,35 лв., представляваща ползвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 08.12.2019г. до 09.03.2020г., ведно със законната лихва
от 12.10.2020г. до окончателното плащане, както и сумата 50,69 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 08.02.2020г. до 24.09.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 49115/2020 г. по описа на СРС, 71 с-в.
С Разпореждане № 60436/05.07.2022г. М. Р. Б. и В. Р. Й. са конституирани като трети
лица-помагачи на страната на ответника.
В условията на евентуалност е предявен обратен осъдителен иск от Г. И. В. срещу М.
Р. Б. с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1030,40 лв. - незаплатена цена на ел.енергия, потребена от ответницата, ведно с
мораторна лихва, с която същата се е обогатила за сметка на ищеца по обратния иск Г. В.-
ответник по главния иск, предявен от „................“ ЕАД ........., ведно със законната лихва,
считано от 12.10.2020г. до окончателното плащане.
Ищецът по главния иск „................“ ЕАД ......... твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответницата Г. И. В. въз основа на договор за
продажба на електрическа енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за периода от 08.12.2019г. до 09.03.2020г. електрическа енергия до
обект, находящ се на адрес: гр. ........., с клиентски № 300027274911, като купувачът не е
заплатил дължимата за нея цена. Сочи, че за претендираната електрическа енергия са
издадени 3 броя фактури, като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия сумите по тях са платими в 10-дневен срок. Допълва, че на основание
чл. 107 ЗЕ е издал справка за възникнали задължения, която съдържа всички претендирани
суми. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал1. ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който
ответникът Г. И. В. оспорва иска като недопустим, тъй като не е индивидуализиран обектът,
1
до който е доставяна енергията. Към момента на адреса е построена жилищна сграда със
самостоятелни обекти, за които има индивидуални партиди. Оспорва иска и като
неоснователен. Поддържа, че не е налице облигационно правоотношение между страните и
няма качеството потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в гр. ........... Сочи,
че имотът е прехвърлен на трето лице още през 2011г. и именно то е задължено да заплаща
доставената енергия. Твърди, че не е поискала смяна на партидата, тъй като това е било
задължение на новия собственик, но поради бездействието му клиентският номер е останал
на нейно име. Оспорва доставянето на електрическа енергия до имота, както и нейното
количество, в т.ч. че начинът на отчитане на количеството не е законоустановен. Твърди, че
фактурите не са и надлежно връчени. Поддържа, че през 2020г. е открита нова партида за
имота. Оспорва претенцията за лихва. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Депозиран е отговор от третото лице помагач В. Р. Й., с който оспорва иска като
недопустим, доколкото не се установява кой е конкретния обект, до който се твърди да е
доставена електрическа енергия. Сочи, че на процесния адрес е имало къща с гараж, а към
момента е построена жилищна сграда със самостоятелни обекти, за които има индивидуални
партиди. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между „................“ ЕАД и Г.
И. В.. Оспорва количеството доставена електрическа енергия като недоказано. Оспорва
приложените от ищеца справки и фактури.
Ищецът по обратния иск Г. И. В. поддържа, че от 2015г. собственик на процесния
имот е М. Р. Б., която е построила сграда в парцела, за която са открити нови партиди за
доставка на ел. енергия. Сочи, че това е лицето, което дължи заплащане на доставената до
имота електрическа енергия, като потребявайки я, неоснователно се е обогатила за сметка на
ищеца по главния иск. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор по обратния иск от
М. Р. Б..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
98а ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на ел. енергия, реално доставената на
ответника ел. енергия за процесния период в посочения обект, чиято стойност възлиза на
претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания, както и своите правопогасяващи
възражения.
Установява се по делото, че „................“ ЕАД (............) е лицензирано дружество за
извършване на дейността "доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция". Съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, които следва да бъдат публикувани в един
централен и един местен ежедневник и които влизат в сила за клиентите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо,
съдът намира, че приложими към настоящия случай са Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „................“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ
- 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. и
влезли в сила на 01.06.2010 г., които обвързват потребителя на електрическа енергия по
силата на закона. В чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат
при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено
споразумение. Ответникът нито твърди, нито е представил доказателства, че е заявил
несъгласие с публикуваните Общи условия и не е предложил специални такива съобразно
дадената от закона възможност. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
2
договорите за продажба на електрическа енергия на „................“ ЕАД ........., одобрени от
ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или вещен ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот
№114, том I, рег. №2535, дело 108/2011 г. от 29.12.2011 г. на нотариус В Я вписан под №318
в регистъра на НК и с район на действие СРС, видно от който Г. И. В. дарява на сина си В.
Х В собствения си недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в ......... с
площ 199 кв.м. заедно с построените в него масивна сграда на един етаж с предназначение
друг вид сграда за обитаване с площ 59 кв.м. и гараж със застроена площ 16 кв.м.
Съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №189, том II, рег.
№6596, дело №288/2015 г. от 27.11.2015 г. В. Х В продава на М. Р. Б. дарения му имот,
описан по-горе като се е задължил да предаде владението върху имота в деня на
окончателното изплащане на продажната цена – 18.12.2015 г.
За установяване релевантни за спора факти и обстоятелства по делото е изслушано и
прието заключение на съдебно – техническата експертиза, според което измерената и
отчетена консумирана електрическа енергия по партида с клиентски номер 30027274911 е
направено със средство за търговско измерване (СТИ) с фабр. №50526220, което е
монтирано на адреса на 05.06.2012 г. За периода 08.12.2019 г. до 09.03.2020 г. измерената ел.
енергия е в размер 1475 Kwh - нощна и 2921 Kwh – дневна. Констатирано е, че електромер с
№50526220 е подменен на 16.11.2022 г. с нов с фабр. №21008271. До датата на подмяната
електромер с фабричен номер 50526220 е отговарял на техническите и метрологични
изисквания. Според заключението за имота, находящ се на .......... са открити и други партиди
при ищцовото дружество, както и че на адреса има други абонати (М. Б., Е М, Г Т, М Б. и В.
Ц), чиито средства за търговско измерване също са монтирани в общо табло извън сградата.
Периодът, за който се е доставяла така начислената стойност за потребена
електроенергия 08.12.2019 г. до 09.03.2020 г., е отразен и в приложените по делото фактури.
Установи се по делото от приобщения КП №5923357/16.11.2022 г., че монтираното средство
за търговско измерване с фабричен №50526220 е подменено, което обстоятелство, настъпило
след исковия период не променя установеното от експерта за неговата метрологична
годност. Следователно съдът приема, че монтираното средство за измерване е годно да
установи реално потребеното количество електрическа енергия.
Доколкото се установи, че за периода от 08.12.2019 г. до 09.03.2020 г. процесният имот
е бил електроснабден, с монтирано годно средство за търговско измерване и с оглед
установеното от заключението на СТЕ количество на реално потребената енергия, съдът
намира, че ищецът е изпълнил основното си задължение за доставяне на електрическа
енергия в процесния имот. Според приобщените по делото доказателства обаче много преди
исковия период ответникът се е разпоредил с притежавания от нея имот, представляващ
едноетажна масивна сграда с гараж, дарявайки го на сина си на 29.11.2011 г. Впоследствие
собствеността върху този имот е прехвърлена на третото лице помагач М. Р. Б. като към
27.11.2015 г. недвижимият имот все още е съществувал като едноетажна масивна сграда с
гараж. Обстоятелството, че в имота през исковия период е имало и други абонати с отделно
монтирани СТИ, не променя факта, че ответникът не е притежавал право на собственост или
друго вещно право по отношение на имота. Предвид това съдът намира, че не се установява
наличието на облигационна обвързаност между ищеца и ответника през процесния период,
респ. ответникът няма качеството потребител на електроенергия за имота, находящ се на
........... по смисъла на чл.4, ал.2 от общите условия. Поради което и на основание чл. 19, ал. 1
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „................“ АД за
него не е възникнало задължение за заплати стойността на използваната електрическа
енергия.
Наличието на облигационна връзка между страните не може да се презюмира и от
обстоятелството, че партидата на клиентски номер 30027274911 се води на името на Г. И.
3
В., на чието име са издавани месечните фактури от ищеца, тъй като промяната на името се
прави по заявление на потребителя, поради което бездействието на новия собственик М. Р.
Б. не следва да ангажира отговорността на настоящия ответник. Доколкото по делото не се
установи, че през процесния период ответникът е бил страна по твърдяното облигационно
правоотношение, възникнало от договор за продажба на електрическа енергия, предявените
главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователени и недоказани.
Не следва да се разглежда и предявения в условията на евентуалност обратен иск
срещу третото лице помагач М. Р. Б..
При този изход на спора разноски се следват на ответника по главния иск, който
претендира присъждането на такива по представен списък по чл. 80 ГПК за депозити за
вещи лица, държавни такси и адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят в
цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „................“ ЕАД (............) ЕИК ..................... със седалище
и адрес на управление: .......... против Г. И. В. ЕГН ********** с адрес: гр. С, ........... искове
по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 979,35 лв.,
представляваща ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 08.12.2019г. до
09.03.2020г., ведно със законната лихва от 12.10.2020г. до окончателното плащане, както и
сумата 50,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.02.2020г. до
24.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
49115/2020 г. по описа на СРС, 71 с-в като неоснователни.
ОСЪЖДА „................“ ЕАД ......... ЕИК ..................... със седалище и адрес на
управление: .......... да заплати на Г. И. В. ЕГН ********** с адрес: гр. С, ........... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 730,00 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – М. Р. Б. и В. Р. Й..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4