№ 65
гр. Варна , 24.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина П. Карагьозова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина П. Карагьозова Търговско
дело № 20203100900942 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:33 часа се явиха:
Ищецът Ж. Н. Ж., редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адвокат Д.Т., редовно преупълномощена от адвокат С.С.
и приета от съда от днес.
Ответникът „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , редовно призован, не се
явява законен представител, представлява се от адвокат Т.С. , редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице В. В. Д., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание.
Вещото лице С. В. В., редовно уведомен, явява се лично в съдебно
заседание.
Свидетелят М. П. П., редовно призован по телефона, не се явява в
съдебно заседание.
Адв. Т.: Моля, да се даде ход на делото.
Адв.С.: Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
1
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК,
пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна
Адв.Т.: Поддържам исковата молба, така както сме я предявили, както и
допълнителната искова към нея. Запозната съм с определението с вашия
доклад от 19.01.2021 г. и нямам възражения.
Адв. С.: Поддържам писмения отговор и допълнителния такъв. Нямам
възражения по получения проекто-доклад.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 2966 на 16.02.2021 г. от
ответната страна, с отправено искане за замяна на свидетеля Г. Т. И., поискан
с отговора на исковата молба със свидетеля М. П. П., с оглед невъзможността
за призоваване на първоначално посочения свидетел и с оглед новооткрито
за страната обстоятелство след запознаване с изисканото с определението за
насрочване досъдебно производство, изразяващо се в събрани в досъдебната
фаза данни за участие на процесния автомобил в нерегламентирано
автомобилно състезание, като се релевира това обстоятелство като
допълнително основание за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия.
Адв. Т.: Категорично не отговоря на истината изразеното становище,
свързано с участие на ищеца в нерегламентирано състезание. Смятам, че е
напълно неоснователно това становище на ответното дружество, като целта е
да намалят съответно търсеното от нас обезщетение. Но моят доверител в
крайна сметка се е возил в един автомобил, той не е участвал в каквото и да е
състезание, доколкото същият не е управлявал автомобила.
СЪДЪТ намира, че докладът на делото следва да бъде допълнен с
нововъведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
2
доколкото същото се основава на новоузнато от ответника след приключване
на размяната на книжа обстоятелство, по отношение на което преклузия не е
настъпила.
С оглед гореизложеното и предвид изявленията на страните, съдът
пристъпва към доклад на делото, съобразно Определение № 64 от
разпоредително заседание на 19.01.2021 г., като го допълва чрез включване на
релевираното в молба с вх. № 2966 на 16.02.2021 г. от ответника възражение
за съпричиняване, в следния смисъл:
Производството е образувано по предявени от Ж. Н. Ж. с ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“ 216 срещу
“Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, ул.“Св. София“ 7, ет. 5, в условията на кумулативно обективно
съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 24.03.2019 г.
на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.София към гр.Варна, в близост до
„Бизнес парк“-Варна, причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с рег.№
*******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № 23119000743147 със срок на валидност до
11.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на писмената застрахователна претенция - 17.06.2019г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 1890 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди за лечение, формирано
както следва: 1500 лева за медицинска плака по фискален бон от 02.04.2019г.
и 390 лева за винт по фискален бон от 02.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на извършване на разхода - 02.04.2019г.,
до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че вина за настъпилото на 24.03.2019г. ПТП има
водачът на застрахованото при ответното дружество МПС, който поради
шофиране с превишена скорост - 140 км./ч., при ограничение 80 км./ч.,
изгубил контрол върху автомобила, който се преобърнал няколко пъти във
3
въздуха и паднал в близките храсти. В резултат от удара на ищеца, който
пътувал на предна дясна седалка в застрахования автомобил, с поставен
обезопасителен колан, са причинени няколко средни телесни повреди:
счупване на пубисна кост, счупване на илиачна кост вляво, счупване на
горния край на раменната кост закрито вляво и една тежка телесна повреда –
загуба на слезка. По случая е образувано ДП 116/2019г. по описа на СПП при
ОД на МВР Варна, по което водачът на застрахования автомобил е бил
привлечен като обвиняем, но производството е прекратено на основание
чл.343, ал.2 от НК по искане на ищеца. След ПТП ищецът претърпял
оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрена и
колянна става, като слезката му е отстранена оперативно. На 08.05.2020г.
ищецът е постъпил в болница за оперативно отстраняване на налична плака и
винт и други уреди, имплантирани в други кости, като е поставена
окончателна диагноза счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб
и таза. Към настоящия момент състоянието на ищеца не се е подобрило,
налице са болки в областите на увреждане, има неспокоен сън, съпроводен с
кошмари, изпитва страх да се вози в превозни средства, подложен е на
емоционален стрес, оплаква се от липса на апетит и потиснато настроение.
Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по сключена
с ответника застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № 23119000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г.. Ищецът е
предявил писмена застрахователна претенция на 17.06.2019г., по която няма
произнасяне на застрахователя.
Ответникът, по реда на чл.367 ГПК, оспорва предявените искове като
недопустими, поради доказателствена необоснованост на извънсъдебната
застрахователна претенция, а в условията на евентуалност като
неоснователни поради недоказаност на механизма на ПТП, вида, интензитета
и времетраенето на вредите и причинната им връзка с ПТП. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на
настъпване на ПТП. Излага, че виновността на водача не е установена с
влязла в сила присъда, а актовете на прокуратурата, включително за
привличане на обвиняем, не се ползват с доказателствена стойност. Позовава
се на липса на представени доказателства за загуба или отстраняване на
слезка. Поддържа, че видно от медицинската документация след болничния
4
престой ищецът е бил изписан с подобрение и без усложнения. Същият е бил
в отпуск поради временна неработоспособност само за период от три месеца
и половина. Липсват данни за продължителност на възстановителния период.
По отношение на психичната травма освен липса на причинна връзка с ПТП
се твърди, че с поведението си ищецът е способствал за продължителността й,
тъй като не е предприел терапевтично или медикаментозно лечение. Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се оспорва като прекомерен и
некореспондиращ с критериите за справедливост. Навеждат се доводи за
съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан в нарушение на
чл. 137а от ЗДвП, с което е допринесъл в значителна степен за повечето от
получените травми. Прави се искане за редуциране на обезщетението
съобразно приноса на пострадалия. Искът за законна лихва се оспорва за
периода преди 17.09.2019г. – изтичане на тримесечния срок по чл.497 от КЗ,
по съображения, че ищецът не е представил изисканите от застрахователя
релевантни доказателства в ликвидационното производство.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова
молба, в която възраженията на ответника се оспорват като неоснователни,
включително това за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Поддържа, че към застрахователната претенция са били
представени всички изискуеми документи за определяне размера на
обезщетението, с което процедурата е спазена. Допълнително излага, че
размерът на обезщетението е съобразен с лимитите на отговорността на
застрахователя. В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
допълнителен отговор на искова молба, в който поддържа доводите за
недопустимост на иска поради липса на представени документи по чл.106,
ал.3 от КЗ. Твърди, че към застрахователната претенция е бил представен
единствено констативният протокол за ПТП, но не и медицински и разходни
документи, с които ищецът е разполагал, поради което счита отказа на
застрахователя за законосъобразен. Сочи, че лимитите при отговорността на
застрахователя не могат да бъдат основен и определящ израз на справедлив
размер на дължимото обезщетение, като цитира съдебна практика. Поддържат
се всички доводи и оспорвания, изложени в първоначалния отговор.
С молба с вх. № 2966 на 16.02.2021 г. ответникът релевира
5
допълнително възражение за съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в
пътуване в застрахования автомобил със знанието, че същият участва в
нерегламентирано автомобилно състезание.
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя
съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните
правнорелевантни факти, а именно:
- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя
на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”;
- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил
противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време
и начин на извършване;
- настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото - вид, характер,
интензитет и продължителност на неимуществените вреди и вид и размер на
имуществените вреди;
- че вредите са пряка последица от противоправното поведение на
застрахования водач.
- момента на предявяване на застрахователната претенция и изтичане на
сроковете за произнасяне на застрахователя.
- настъпването на изискуемостта на задължението и поставянето на
застрахователя в забава считано от твърдяния момент.
- факта, че по време на ПТП е бил с поставен обезопасителен колан.
В тежест на ответника от своя страна е да установи онези свои
твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си
правни последици – в конкретния случай твърденията си за съпричиняване на
6
вредоносния резултат от страна на пострадалия и за действителния
интензитет на претърпяните неимуществени вреди.
Указва на ответната страна, че е в нейна тежест е да установи
фактите, на които са основани релевирани възражения за съпричиняване:
- настъпване на вредите поради неизпълнение на задължението на
ищеца за поставяне на обезопасителен колан;
- пътуване в автомобила със съзнание за участие в неправомерно
автомобилно състезание;
- факта, че неимуществените вреди се дължат на непроведено
терапевтично и медикаментозно лечение.
Адв. Т.: Да се приемат доказателствата.
Адв. С.: Да се приемат доказателствата.
СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства от страните са
относими и допустими към предмета на спора и следва да бъдат приобщени
като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба писмени документи, както следва заверени копия на:
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.03.2020 г.
по пр.пр.№ 3751/2019 г.; констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№562 от 24.03.2019 г.; застрахователна претенция с вх.№ЦУ99-
2591/17.036.2019 г.; декларация за материално и гражданско състояние във
връзка с искане по чл.83, ал.2 от ГПК; трудов договор № 277/14.10.2019г.;
Епикриза на Ж. Н. Ж. от Клиника по ортопедия и травмотология на МБАЛ
„Света Анна –Варна“; Епикриза на Ж. Н. Ж. от Клиника по ортопедия и
травмотология на МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД; талон за медицинско изделие
и два броя касови бонове от 02.04.2021 г. и 05.02.2021 г.; разпечатка от
15.07.2020 г. за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“;
разпечатка от Търговския регистър за актуално състояние на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД и адвокатско пълномощно /в оригинал/.
7
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с писмения отговор на исковата молба писмени документи: заверени копия на
застрахователна претенция с вх.№ 999-259/27.06.2019г. от ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД и писмо до адвокат С.С. пълномощник на Ж. Н. Ж. във
връзка с постъпило уведомление за изплащане на обезщетение на претърпени
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“; известие за
доставяне от 21.06.2019г.; протокол №1/17.09.2019г.; доклад по щета № 0411-
900-0010-2019 на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД писмо до адвокат С.С.
пълномощник на Ж. Н. Ж. във връзка с постъпило уведомление за
застрахователно обезщетение с изх.№ 99-4054/17.09.2019г.; известие за
доставяне от 24.09.2019 г. и адвокатско пълномощно.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо в вх.№ 1883 на 02.02.2021 г. от
Районна прокуратура - Варна, с което изплащат досъдебно производство №
116/2019 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Варна.
СЪДЪТ счита, че изпратеното досъдебно производство от Районна
прокуратура - Варна следва да бъде приложено по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото, изисканото и приложено към писмо с вх.№ 1883
от 02.02.2021 г. на Районна прокуратура - Варна досъдебно производство №
116/2019 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Варна.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 1741 от 29.01.2021 г. от
ответната страна с приложено копие на застрахователната полица.
Адв. Т.: Моля да бъде приета.
Адв. С.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представената от ответника в изпълнение на чл. 190
от ГПК застрахователна полица е допустима и относима и следва да бъде
приобщена към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
8
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, представеното
с молба с вх.№1741 от 29.01.2021 г. на ответната страна заверено копие на
застрахователна полица № BG/23/119000743147 от 12.03.2019г.
Адв.Т.: Водим допуснатия ни свидетел.
СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъде допуснат до
разпит водения свидетел от ищцовата страна за днешно съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел, при режим на довеждане от
ищцовата страна Р.Н.Ж. за установяване на твърдяните болки и страдания от
ищеца.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката, с оглед на което снема
самоличността и, както следва:
̀
Р.Н.Ж., ЕГН ***********; българка; българска гражданка; неомъжена;
неосъждана; сестра на ищеца Ж. Н. Ж. без дела със страните.
СЪДЪТ уведомява свидетелката Ж.а за правото по чл.166, ал.1, т.2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свид. Ж. Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв.Т.:
Свид. Ж. През 2019 година, март месец брат ми катастрофира. Блъсна
се с 200 км./ч. в рекламни табели. Доколкото знам аз колата е загубила
управление в платното за движение. Явно нещо гумите са били … - не знам
точно какво се е случило, не съм била на мястото. На мен ми се обади
непознат номер и бях 10 минути след като ми се обадиха там. Видях го как
лежи на земята. Съответно след това дойде и линейка. Беше в съзнание
тогава, но в линейката изгуби съзнание. След това го приеха в болницата.
На въпроси на съда:
9
Свид. Ж. Аз доколкото знам инцидентът се е случил в девет двадесет и
нещо вечерта, аз отидох и в девет часа и тридесет и нещо. Аз бях навън по
него време. Не видях автомобила на живо. Видях го само на снимки.
Уврежданията, които получи в резултат на инцидента, бяха махнат
далак, имаше операция на таза, счупено ребро, имаше много травми и по
главата. Имаше и доста други неща, обаче не помня вече. Имаше около три
операции, доколкото се сещам. Той го преживява много тежко. Изпадна в
депресии. Малко преди катастрофата той тръгна да си изкарва книжка и след
като катастрофира реално се стресира и не пожела да се качи в кола. И в
момента не е шофьор. Просто не пожела да си изкара книжка след стреса,
който преживя. Пътува с превозни средства като пътник, но изпитва страх.
На въпроси на адв.Т.:
Свид.Ж. Той изгуби съзнание и ние чакахме реално пред болницата и
след това го приеха за операция по спешност. Около 10 часа бяхме в
болницата и към 5 часа се прибрахме. И малко преди това лекарят дойде и ни
каза, че е с опасност за живота в лека кома - точно това бяха думите му. И
почна да казва нещата, които са му се случили реално и колко е тежко
състоянието му. Около четири - пет дни или три - четири дни беше в кома.
Около месец беше в болницата. След това възстановяването му беше в къщи с
терапевт. В къщи аз му помагах колкото мога и баща ми също. Имаше
проблем със ставането. Не можеше да ходи до тоалет сам и да се къпе.
Трябваше просто да има човек до него, понеже той не можеше да се справя
сам.
На въпроси на съда:
Свид. Ж. Това продължи около три - четири месеца. В началото в къщи
с проходилка лека полека почна да се предвижва, това беше може би за около
два - три месеца, след това започна да се придвижва сам - беше му трудно.
През тези три месеца не се възстанови напълно. Той имаше и други операции.
Мисля, че миналата година, само че не помня кой месец беше, му махнаха на
таза болтовете, които имаше - импланти. Тогава беше последната му
операция. И все още, даже преди няколко дена каза, че го боли така като се
10
предвижва. Походката му сякаш не е променена. Просто се задъхва като
върви - в смисъл не е като преди. Не може да тръгне да бяга примерно.
На въпроси на адв.Т.:
Свид. Ж. Според мен не беше спокоен, понеже го изживя много трудно
това нещо. Идваха дори приятели в къщи да го виждат /на свиждане/, обаче
той не желаеше да се вижда много с хора. Просто беше стресиран от това,
което му се случи. Точно заради това Ви казах, че преди това тръгна да си
изкарва книжка за кола, но след случката просто не можа - явно го е страх.
Това емоционално състояние, в което беше стресиран, продължи около
половин година. Ами то винаги ще има страх. Няма как след такова нещо да
нямаш страх за себе си и да се притесняваш като видиш кола докато
пресичаш или като се качиш в кола. Не съм го изживяла това нещо, обаче
предполагам, че е така - поне доколкото ми е разказвал. Споделял ми е, че го
е страх. Сега примерно няма да се качи повече при хора, които не се
съобразяват как карат. При нас не се притеснява да се вози. Просто вече
внимава при кого се кача и с кого се събира най-вече. Не знам какъв е бил
поводът на пътуването му във въпросната вечер. Знам просто, че са излезли
навън и нищо повече.
На въпроси на адв. С.:
Свид. Ж. Няколко месеца след инцидента брат ми се възстанови
физически и тръгна на работа. Не помня точно колко месеца - минаха почти
две години оттогава. Беше няколко месеца в болничен, но точно колко време
беше не съм сигурна. Може и месец октомври да е било когато започна
работа, наистина не съм сигурна и да не Ви излъжа точно кой месец беше.
Точно не съм виждала в какво се състоеше работата на брат ми в „Пласт
хим”. Доколкото ми е разказвал работят с машини, които произвеждат
найлон. Неговите задължения са свързани с физическа дейност - пак се
натоварва, вдига. След случката той не пожела, поне засега не иска да си
довърши шофьорския курс.
На въпроси на адв. Т.:
Свид. Ж. След последната операция беше малко по-трудно понеже
11
беше на таза и му махнаха болтовете и беше малко по-трудно пак да върви,
обаче се възстанови с времето. След всяка операция месец поне се
възстановяваше. Понеже лично аз също претърпях операция и знам, че моето
беше леко и няколко седмици ми трябваше да се възстановя, при него със
сигурност беше по-тежко.
Не, вече не живеем заедно. Към момента на инцидента живяхме заедно.
Аз бях доста често при него, поне когато имах възможност. Ние се редувахме
с баща ми - когато аз съм на работа е той, когато той е на работа - аз. Помагах
на брат ми с раздвижването, със ставането и да отиде до тоалет. До преди пет
- шест месеца живяхме заедно, изнесе се от къщи.
Ходеше си на прегледи и главно в къщи си правеше рехабилитации.
Мисля, че беше идвала една жена, поне когато аз не бях в къщи, за се
раздвижва.
На въпроси на съда:
Свид. Ж. Не е ходил при психолог.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 2631 на 11.02.2021 г.
по допуснатата съдебнопсихиатрична експертиза и констатира, че същото е
депозирано извън срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на допуснатата
съдебнопсихиатрична експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
С. В. В. - 43 годишен; българин; български гражданин; женен;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. В.: Поддържам заключението, което съм представил. Запознат съм
с наказателната отговорност.
12
На въпроси на адв. С.:
В.л. В.: Инцидентът със сигурност е бил стресогенен, защото той е
внезапно настъпило негативно събитие, което си е имало и съответните
последици и със сигурност е довело до някакъв емоционален дискомфорт. Но
що се касае до дългосрочността на този емоционален дискомфорт не е
достигнал до степента на психично разстройство.
На въпроси на адв. Т.:
В.л.В.: Към датата, на която е претърпял ПТП, кой знае какво не е
преживял, защото както разбрахме той е загубил съзнание, после е бил с
прекалено сериозни соматични травми, за да може изобщо да се касае за това.
Бил е на обезболяващи, бил е в болница, бил е седиран през повечето време,
предстояли са му операции, бил е под упойка и така нататък. В месеците след
това от това, което макар и трудно ретроспективно може да се установи, е
това, което той споделя, защото той няма някаква документация, не е
посещавал някакъв вид специалист, на което да стъпим. Споделя, за периода
след изписването от болницата след първата хоспитализация, когато са
правени операциите, за няколкократно сънуване на кошмарни сънища,
свързани с инцидента, които са отзвучали в рамките на първата седмица след
изписването. Споделя и за тази тревожност при пътуването с автомобил, също
логично изводима от преживения инцидент, която към момента дори и да я
има - мисля, че е доста под прага, защото той всеки ден отива на работа с
автомобил, връща се от работа с автомобил като пътник. Същевременно кара
шофьорски курс. Не мисля, че в момента това е някаква доминираща
тревожност, която да му пречи на функционирането.
За месец след инцидента той не споделя за тежко емоционално
състояние. Аз няма как да го установя, ако той не го сподели или ако няма
някаква медицинска документация, на която аз да стъпя. Когато активно го
питам за емоционалното му състояние след инцидента, той споделя
единствено за тези кошмари, които споменах и за тази тревожност при
пътуване с автомобил. Той не е споделил никакви други оплаквания от този
период от психична гледна точка.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат повече въпроси към вещото лице и
13
молят заключението да бъде прието по делото.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза отговоря компетентно на
поставените въпроси и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебнопсихиатричната експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице С.
В. В. в размер на 300.00 лева, от внесения от ответника за тази цел депозит.
(изд.РКО по вн.б. от „ЦКБ“ АД от 27.01.2021 г.)
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 2403 на 09.02.2021 г.
по допуснатата съдебна автотехническа експертиза и констатира, че
същото е депозирано извън срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на допуснатата
съдебна автотехническа експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
Й. Л. М. - 39 годишен; българин; български гражданин; женен;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. М.: Поддържам така представеното заключение. Запознат съм с
отговорността пред закона.
СЪДЪТ запознава вещото лице М. със следното изявление на ищеца,
направено в рамките на проведеното от вещото лице В. интервю при
изготвяне на съдебно-психиатричната експертиза: „Спаси ни това, че бяхме
без колани и че изхвърчахме през страничните прозорци. Иначе колата беше в
горичката“, с оглед обстоятелството, че това признание може да се ползва
като доказателство по делото.
14
На въпроси на адв. С.:
В.л. М.: За съжаление аз в огледния протокол и снимковия албум не
разполагам с данни дали тялото е напуснало категорично автомобила или не.
Разполагам с данни, че деформацията на автомобила е била такава, че
сериозно е ограничила мястото за пасажери на предните две седалки, както
съм описал в експертизата. Считам, че наранявания в областта на горната
част на тялото може да получи независимо дали е бил с колан или не. В
момента на първия удар - не, а при преобръщането, тъй като автомобилът е
установил удар с бордюра в дясна част от посоката си на движение, след
което е имало втори удар спрямо колони, на които обичайно се закачат
рекламни знамена, след което е настъпило преобръщането през таван на
автомобила. Преобръщането през таван е било с голяма сила, тъй като
таванната част е деформирана към вътрешността на купето до нивото на
волана. Тоест с над 20 см. таванът е паднал към долната част на купето.
Въпрос на съда: В материалите в досъдебното производство има ли
данни за напускане на телата от купето на автомобила и в кой момент, респ.
какво е било разположението им спрямо крайната точка на треакторията на
автомобила?
В.л. М.: Нямам категоричен спомен, но не съм си го и отразил, както в
други случаи правя, когато има данни - къде са открити телата.
СЪДЪТ връчва прокурорската преписка на вещото лице за послужване
с оглед отговор на въпроса.
В.л. М.: Категорично по делото в частта на огледния протокол и
снимковия албум няма данни за нахождението на телата при посещението от
разследващия полицай. Предвид, че обичайно телата на пострадалите, които
са с дихателни функции, се вземат от медицинския екип, може би това е
основанието да нямаме данни къде са били телата при обслужване на
произшествието от разследващия полицай, тъй като той отива минути,
понякога и половин час по-късно след медицинския екип.
На въпроси на адв. Т.:
В.л. М.: Реално ударите са три, ако трябва да ги разграничаваме. Би
15
могло при удара да се разкопчае колан, но отново трябва да имаме данни - да
се изследва автомобила, за да се твърди такова нещо, тъй като закопчаващият
механизъм е така изпълнен, че да не е възможно своеволно от макар и силно
въздействие да се разкопчае. Реално погледнато коланният ремък трябва да
издържи натоварване до над 600 кг. Просто не е възможно при сътресението
от удара да се разкопчае, нямаме и такива данни в други подобни случаи.
Аз не мога да го твърдя, но ако действително имаме изпадане на телата
от автомобила, то следва те да са били без предпазен обезопасителен колан. В
случай, че тялото на пострадалия е било обезопасено с предпазен колан, то би
следвало в медицинската документация да може да се открият конкретни
находки за типово описание за коланна травма. Но това вече могат да бъдат
въпроси към колегата дали има такива възможности при първи или втори
удар. Те са били достатъчно силни, за да има възможност да се установят
конкретни кръвонасядания.
На въпроси на съда:
В.л. М.: Няма данни дали купето е било разрязано от екип на
Пожарната. Обичайно при такова деформиране на купетата вратите се
отварят трудно. Изисква се специална техника за разкъсване на бравите,
които задържат автомобила. Но снимките са изготвени в тъмната част от
денонощието и просто е невъзможно да се конкретизира нещо подобно. В
случай, че автомобилът се пази, би могло да се направи един допълнителен
оглед, за да се конкретизира дали автомобилът е бил отварян със
специализирана техника. Също така може да се направи оглед на коланните
ремъци, които при използване в момент на удар имат разтегляне на влакна.
Има и също така едно характерно набраздяване на пластмасовите елементи,
през които минава направляващо коланния ремък.
На въпроси на адв. Т.:
В.л. М.: Не е невъзможно при деформация на автомобила да се извадят
телата от страничните прозорци. Но при положение, че деформацията в
огледния протокол е описана до степен нивото на волана за управление не
смятам, че разстоянието между горната част на вратата, където започва
стъклото до горната част на колонката е превишавало 15 см. Не е възможно
16
гръдният кош да премине през това разстояние. Считам, че ако телата са
напуснали автомобила, те са го напуснали при завъртането му през таван.
Тогава все още не е имало конкретното категорично деформиране до
степента, която е описана в крайното установено положение на автомобила.
Тъй като липсват находки, съответно дали са изпаднали и къде са изпаднали
телата, не бих могъл да бъда категоричен и да кажа,че телата са изпаднали
примерно на стотен метър или на сто и двадесети метър след ориентира. Ако
е бил проведен оглед в светлата част на денонощие, считам, че е имало
възможност да бъдат събрани допълнителни данни. Конкретизирах
горепосоченото разстояние от 15 см. в крайното разположение на
автомобила. Съответно до крайното разположение на автомобила от
началното му завъртане през таван има над 60 м. Тоест имаме достатъчно
разстояние, в рамките на което да има допълнителни деформации на
автомобила.
На въпроси на адв. С.:
В.л. М.: Считам, че малкото разстояние от 15 см. за преминаване на
телата е станало след вторият удар. След втория удар настъпва дозавъртане
странично на автомобила и започва завъртане през ляв борд. В резултат на
това се е смалило разстоянието. На практика автомобилът е преминал
няколко пъти завъртане през таван, тоест повече от един път, а дали
съответната деформация до такава ниска степен е настъпила при първото,
второто или третото завъртане на автомобила - не мога да бъда конкретен.
Липсва оглед в светлата част на денонощието, за да може да се направи една
категорична обосновка.
На въпроси на съда:
В.л. М.: След това на този автомобил не са извършени други огледи.
Обичайното е при такива тежки ПТП да се прави допълнителен оглед в
светлата част на деня. Тук такъв не е извършен, независимо, че вещи лица не
липсват. Вещото лице в досъдебното производство явно е работило само по
събраните в тъмната част на денонощието материали.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат повече въпроси към вещото лице и
молят заключението да бъде прието по делото.
17
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебната автотехническа експертиза отговаря компетентно
на поставените въпроси и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебната автотехническа експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице Й.
Л. М. в размер на 300.00 лева, от внесения от ответника за тази цел депозит.
(изд.РКО по вн.б. от „ЦКБ“ АД от 27.01.2021 г.)
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 2465 на 09.02.2021 г.
по допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано извън срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на допуснатата
съдебномедицинска експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
В. В. Д. - 62 годишен; българин; български гражданин; женен;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. Д.: Поддържам експертизата. Запознат съм с отговорността по
чл.291 от НК.
На въпроси на съда:
В.л. Д.: Тъй като аз когато изготвях съдебномедицинската експертиза
нямаше автотехническа експертиза и доста се позамислих за това дали са
налице данни за коланна травма и затова и отговорът ми е леко уклончив.
Съображението, което да ме насочи, че е възможно да е имало колан е
следното: травмите основно са - ляво рамо, лава част на гръдния кош,
диафрагмата, която в стената е разкъсана, разкъсване на слезка, която е също
18
в ляво. Имаше и отбелязване на съвсем дискретни пукнатини на черния дроб
и разкъсване на стомах. Тоест във всички случаи категорично е имало удар в
нещо, което е било хоризонтално, а е имало и вертикално съприкосновение. В
този смисъл донякъде това върви за удари от волан, но естествено в
зависимост от самия механизъм на ПТП такава травма би могла да се получи
при удар в бордното табло, както и таза. Затова с някаква доза допустимост
съм дал заключението, че е бил с поставен колан. Във всички случаи, както
сега чух от предходния колега, ако те са били с колан, би трябвало да са вътре
сплескани в купето. Предполагам, че би могло да е достоверно това, което
казва ищецът, че са напуснали купето преди крайния момент, защото както
сега чувам 15 см. разстояние и сплескване почти до нивото на волана – тези
хора е трябвало да са там, ако са били с колан. Така, че в този конкретен казус
не бих поел ангажимент категорично да кажа дали е имал или нямал колан.
Общо взето само да вметна, че в началото предоставените материали
бяха от ортопедия, тоест от по-късен етап от лечението. Тъй като разбрах, че
се твърди и загуба на слезка, това ме накара да отида в архива на Окръжна
болница и всъщност се оказа, че той преди това е бил в реанимация в
хирургия, където са направени животоспасяващи операции и възстановяване.
Тоест без тази помощ категорично щеше да е починал поради тези много
тежки травми, учудващо тежки травми.
На въпроси на адв. С.:
В.л. Д.: Относно възстановителния период, посочен в отговора на
въпрос 6, по принцип костите особено след като има операция на таз с
монтиране на остеосинтезен материал, несъмнено са били в този период
зараснали. Възстановителният период, когато говорим за възстановяване на
функцията при счупен таз, до възможност да стъпва, е в рамките на 5 - 6
месеца. Но по принцип пълно възстановяване на функцията е значително по-
дълъг процес и затова аз съм дал по-голям период в рамките до една година, в
който период той вече да може да се движи, но има известни затруднения.
Понастоящем вече му няма нищо. След 5-тия, 6-тия месец би могъл
самостоятелно да се обслужва и да прави някакви крачки – той е млад човек и
вероятно по - бързо се възстановява.
На въпроси на адв. Т.
19
В.л. Д.: Свързващи елементи или остеосинтезния материал се слага по
време на срастването на костите, за да не се получават размествания на
тазовия пояс. Тоест костите трябва да зараснат и след известен период от
време, когато вече зарастването е пълно, се прави втора операция за
премахване на тези елементи, а в някои случай се запазват просто. В това
няма някаква спешност. В този смисъл функцията е била налице след
срастване на костите, а когато се е престъпило към втората операция,
естествено има един следоперативен период в рамките на 2-3 седмици, в
които трябва да се изчакат меките тъкани отново да зараснат.
На въпроси на съда:
В.л. Д.: Аз да Ви кажа честно не ми стана много ясен целият процес на
обръщане на колата и това ме прави повече предпазлив. Аз не знам дали вие
сте го възприели така, но ако е имало първоначален челен удар и ако е имал
колан, е възможно да се получи именно счупването, ако не е поставен на
ключицата, а по-надолу. Ама той е бил пътник от дясната страна? Аз бях
останал с впечатление, че е бил на шофьорската седалка. При това положение
значи не е имал поставен колан. По-голямата вероятност е да е бил без колан,
тъй като травмите са в лявата част на торса, а деформациите по автомобила с
в дясно.
На въпроси на адв. Т.
В.л. Д.: От удар в таблото на автомобила са травмите в коремната част
на тялото. Това е вторият удар, който е просто удар напред, ако е имало
движение напред и тези органи като диафрагма, стомах - всичко му е било
увредено. Те трябва да са се получили от удар на тялото в таблото. Травмите
в коремната част са в една равнина, което предполага удар в таблото. Аз
първоначално възприех травмите в лявото рамо като причинени от колана,
ако беше шофирал той, но сега считам, че по-скоро травмата на ръката е
възможна, ако е излетял и е паднал на земята, т.е. травмата в областта на
рамото може да се е случила вече при напускане на автомобила, но тези,
които са в корема са от много силен удар в таблото.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат повече въпроси към вещото лице и
молят заключението да бъде прието по делото.
20
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза отговаря компетентно на
поставените въпроси и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице В.
В. Д. в размер на 300.00 лева, от внесения от ищеца за тази цел депозит.
(изд.РКО по вн.б. от „ЦКБ“ АД от 27.01.2021 г.)
Адв. С.: Аз държа на разпита на свидетеля М. П. П.. Колебая се да
поискам още един свидетел, тъй като в самата случка, доколкото разбрах от
досъдебното производство, са участвали четирима човека. Единият е ищецът,
другияъ е водачът на автомобила, който заменихме и в другия автомобил е
имало двама души. Така, че ще направя искане за допускане до разпит на още
един свидетел, като моля да ни бъде дадена възможност с допълнителна
молба да посочим неговите данни. Красимир мисля, че се казваше. Той е
пътувал в колата на Михаил. В двете коли е имало по двама човека.
Адв. Т.: Аз смятам, че искането е преклудирано. Още повече, ако
допуснете до разпит свидетел на ответната страна, би следвало при условията
на равнопоставеност да допуснете и на нас още един.
СЪДЪТ намира, че на ответната страна следва да бъде дадена
възможност да се ползва от допуснатия и свидетел при режим на призоваване
̀
М. П. П., като искането за допускане на втори свидетел за същите
обстоятелства следва да бъде оставено без уважение на основание чл.159, ал.
2 от ГПК.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят М. П. П. с призовка и по телефона с
21
указания, че при поредно неявяване в съдебно заседание ще му бъде
наложена глоба по чл. 85 от ГПК, в размер от 100 лв. до 1200 лв. и ще бъде
постановено принудителното му довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за
допускане на втори свидетел за установяване на идентични с вече допуснатия
свидетел обстоятелства, на основание чл.159, ал.2 от ГПК.
ДА СЕ ЗАЛИЧИ от списъка на лицата за призоваване свидетелят Г. Т.
И., с оглед замяната му с друг допуснат свидетел.
Адв. Т.: Нямам други доказателствени искания. Моля да имате предвид,
че на 05.03.2021 г. и до края на тази седмица съм в отпуск и ще бъде извън
града. Дори съм си пуснала уведомление до Адвокатска колегия.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено
за друга дата и час за изслушване на допуснатите гласни доказателства,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 19.03.2021 година от 14:30 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:27
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
22