Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 08.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1050 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова
молба, вх. № 75366/07.06.2019 г. на „Софийски университет „Св. Климент
Охридски“, ЕИК *****, предявена
срещу „П.С.Р.” ООД, ЕИК
*****, със седалище ***, за заплащане на сумата 48000 лева – наемна цена по
договор за наем № 111/16.09.2013 г. за периода 01.05.2013 г. – 31.10.2013 г..
Ищецът
твърди, че на 16.09.2013 г. сключил с „П.С.Р.” ООД договор, с предмет отдаване под наем
на незавършена спортна зала, находяща се в гр. София, ул. „Атанас Узунов“,
срещу месечна наемна цена от 8000 лева, като правоотношението било прекратено
на 01.11.2013 г.. За периода от 01.05.2013 г. до 31.10.2013 г. наемателят
дължал заплащането на наем в общ размер от 48000 лева, за който му били
издадени 6 броя фактури. Плащане обаче не било извършено, което налагало и
предявяване на правото на вземане ищеца по съдебен ред.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът „П.С.Р.” ООД
не депозира отговор.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Ответникът
не оспорва изложените в исковата молба факти.
Видно от
договор № 111/2013 г., сключен на 16.09.2013 г., ищецът „Софийски
университет „Св. Климент Охридски“
предоставил за временно и възмездно ползване на „П.С.Р.” ООД
незавършена спортна зала срещу заплащане на цена в размер на 8000 лева месечно,
дължима до 30-то число на предходния месец. Страните постигнали съгласие
договорът да поражда действие за периода от 01.05.2013 г. до 31.10.2013 г.,
след изтичането на който правната връзка била прекратена.
Други
доказателства от значение за спора не са представени.
Относно предявения иск с правна
квалификация чл. 232, ал. 2, предл.1 ЗЗД.
Основателността
на предявения осъдителен иск с квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е
задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена
парична сума – цена за ползването на недвижим имот, настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива,
се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността – а
именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение, но такова „П.С.Р.” ООД нито твърди, нито доказва в
производството.
Между
страните е сключен договор, който е юридически факт, пораждащ правоотношение
помежду им, с типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално
определена вещ – недвижим имот - незавършена спортна зала за временно и
възмездно ползване, чрез извличане на полезните й свойства, съгласно
предназначението й – в случая за заснемане на филмови и рекламни продукции,
срещу насрещна престация на определена парична сума - наем, платим месечно, което
задължение е уговорено като срочно – с изискуемост, настъпваща на определен ден
- 30-то число на предходния месец (т. 3 от договора). Със сключването на
договора е установен падеж на задължението за заплащане на месечен наем – 30-то
число на предходния месец, като с настъпването на срока (конкретен ден) настъпва
и изискуемостта на задължението, без да е необходимо осъществяването на
допълнителни факти – чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Размерът
на дължимия месечен наем е уговорен в договора и възлиза на сумата 8000 лева,
поради което за периода на валидност на наемното правоотношение (01.05.2013
г. – 31.10.2013 г.) общият
размер на дължимия наем възлиза на сумата 48000 лева (6*8000 лева), за
изчисляването на която не са необходими специални знания. В производството ответникът
не е ангажирал доказателства за изпълнение на така възникналото и изискуемо свое
задължение, затова предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
При този
изход на спора право на присъждане на съдебните разноски се поражда за „Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК *****. Ищецът доказва да е извършил разноски в размер на сумата
1920 лева, представляваща внесена държавна такса, като не се установява да е
заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Изабела Маринова, поради
което и такова няма как да се присъди, въпреки направеното искане за това.
Така
мотивиран Софийският районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „П.С.Р.”
ООД, ЕИК *****, със
седалище ***, да заплати на „Софийски университет „Св. Климент
Охридски“, ЕИК *****, на основание чл.
232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, сумата 48000 (четиридесет и осем хиляди) лева –
наемна цена по договор за наем № 111/16.09.2013 г., дължима за периода
01.05.2013 г. – 31.10.2013 г., ведно със законна
лихва върху нея за периода от предявяване на исковата молба - 07.06.2019 г. до окончателното
й погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1920
(хиляда деветстотин и двадесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: