Р Е Ш Е Н И
Е
№827
гр. П., 25.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд – гражданска колегия, в публично
съдебно заседание на единадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Адриан Янев
като
разгледа гражданско дело № 00931 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на М.Х.И. срещу Национална
здравноосигурителна каса (НЗОК), с която са предявени искови претенции за
признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № 4 от **.**.**** г.
на управителя на НЗОК, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „**** – гр. П.“, както и да се осъди ответника да заплати сумата в
размер на 12 366 лева, представляваща обезщетение за периода от **.**.****
г. до 08.06.2018 г., през което времето е останала без работа поради
уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване
на исковите претенции до окончателното изплащане на сумата.
Предявен е
евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
12 366 лева, представляваща обезщетение за периода от 12.12.2017 г. до
12.06.2018 г,. през което време ищцата е останала без работа поради
уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване
на исковите претенции до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се посочва, че след
проведен конкурс за срок от 4 години ищцата заемала длъжността „**** – гр. П.“, за което било подписано споразумение № 7 от 31.10.2013
г. Със заповед № 3/31.10.2017
г. трудовото правоотношение било прекратено поради изтичане на определения срок
от 4 година. На 31.10.2017 г. бил сключен трудов
договор, по силата на който ищцата заемала отново длъжността „**** – гр. П.“
със срок до заемане на тази длъжност въз основа на конкурс. Впоследствие със заповед на управителя на НЗОК бил
обявен конкурс за заемане на процесната длъжност, в който взели участие двама
кандидати – ищцата М.Х.И. и Й.К.. Изразяват се доводи, че другият кандидат
незаконосъобразно е допуснат до конкурса, тъй като не отговарял на изискванията
за заемане на длъжността – не притежава висше образование, образователна степен
– магистър в една от следните професионалните области: медицина, фармация,
икономика, право, управление на здравеопазването, банково, застрахователно и
осигурително дело. Релевират се доводи за нарушение на чл. 24, ал. 5 от
Правилата на НЗОК за провеждане на конкурса, тъй като не са спазени правилата
за поставяне на окончателни оценки на двамата кандидати, поради което Й.К.
неправилно е определена за лице спечелило конкурса. Пояснява се, че Й.К. не е
постъпила на работа в срока по чл. 96, ал. 4 КТ, както и че по отношение на нея
били налице пречки за заемане на длъжността, които са изброени в чл. 21, ал. 6,
т. 6 ЗЗО. Впоследствие била издадена заповед № 5 от **.**.**** г. на управителя
на НЗОК, с която било прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Прави се
възражение за недействително трудовото правоотношение на Й.К., възникнало от
проведения конкурс за обсъжданата длъжност. Допълнително се релевират доводи за
нарушение на чл. 8 КТ и по – конкретно за осъществена дискриминация основана на
политически убеждения. Претендират се разноски.
Ответната
страна е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Изразяват се подробни доводи за
наличието на регламентирани в закона предпоставки за прекратяване на трудовото
правоотношение. Акцентира се, че редовността на конкурса и по – конкретно
поставените оценки на кандидатите в конкурса не може да бъде предмет на съдебен
контрол. Твърди се, че Й.К. отговаря на
изискванията за участие в конкурса. По отношение на лицето спечелило конкурса
липсвали пречки да заема длъжността „****“, за което се излагат подробни
съображения. Счита, че липсвало правен интерес за ищцовата страна да релевира
възражение за недействителност на трудовото правоотношение на Й.К., възникнало
от проведения конкурс за обсъжданата длъжност.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Страните не
спорят, че през 2013 г. е проведен конкурс за заемане на длъжността „**** – гр. П.“, при който е възникнало трудово
правоотношение между ищцата М.Х.И. и Национална здравноосигурителна каса (НЗОК).
В тази връзка страните по делото подписали споразумение № 7 от 31.10.2013
г., в което е уговорен четиригодишен срок на трудовото правоотношение, считано
от 31.10.2013 г., когато ищцата е постъпила на работа. Обсъжданото
правоотношение е прекратено на 31.10.2017
г. с изтичане на определения срок от 4 години, за което е издадена заповед № 3 от 31.10.2017 г. на управителя на НЗОК.
По делото е приложен трудов договор № 3 от 31.10.2017 г., сключен между М.Х.И. и НЗОК, по силата на който ответницата заемала длъжността „**** – гр. П.“, при уговорена основна месечна заплата
в размер на 2 061 лева. В т. 2.3 от договора страните по делото са
уговорили, че неговият срок е до заемане на длъжността „**** – гр. П.“ въз основа на проведен конкурс.
По делото е представена заповед № **-**-*** от **.**.****г. на управителя
на НЗОК, с която е обявявен конкурс за заемане на длъжността „**** – гр. П.“. От същите документи става ясно, че
конкурсът включва следните пет етапа: 1. обявяване на конкурс; 2. подаване на
документи за участие; 3. допускане до конкурса; 4. провеждане на конкурса и
класиране на участниците и 5. възникване на трудовото правоотношение. Става
ясно още, че начинът провеждане на конкурса се извършва чрез оценяване на писмена
разработка и събеседване.
Приложено е обявление за конкурса за процесната длъжност, което е
публикувано на 27.09.2017 г. във вестник «Сега», както и във вестник «24 часа»,
брой 262 от 27.09.2017г. В
обявлението е отразено, че конкурсът ще се проведе по Правилата за провеждане
на конкурс за заемане на длъжността „****“ (утвърдени от надзорния съвет на
НЗОК с решения № **-**-**-**/08.03.2013 г. и № **-**-**-**/29.07.2013 г.),
които са представени и приети по делото. В т. III, 1.1 и 1.2 от обявлението се съдържа изискване, че
„****“ следва да отговоря на следните
условия: 1. Има придобито висше образование с образователно – квалификационна
степен „магистър“ и т. 2 има седем години професионален опит, от които минимум
три години стаж по специалността в областта на управление на здравеопазването,
банковото, застрахователното или осигурителното дело. В т. V, 4.3.2 от обявлението се
пояснява, че всеки кандидат се предоставя длъжностна характеристика за
конкурсната длъжност.
Установява се,
че чл. 5 от Правилата за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „****“
установява правило, че „****“ може да бъде лице, което отговоря на следните
условия: 1. Има придобито висше образование с образователно – квалификационна
степен „магистър“ и т. 2 има седем години професионален опит, от които минимум
три години стаж по специалността в областта на управление на здравеопазването,
банковото, застрахователното или осигурителното дело.
Следва да се
отбележи, че в чл. 24, ал. 5 от Правилата за провеждане на конкурс за заемане
на длъжността „****“ се съдържат правила регламентиращи поставянето на
окончателната оценка на всеки участник от конкурса, като същата се формира от
средноаретмитичната оценка от оценката от писмената работа и оценката от
събеседването, с точност до 0,25.
По делото е приложена длъжностна
характеристика за конкурсната длъжност, която се предоставя на всеки участник в
обявения конкурс. В т. 10 от същата са поставени следните изисквания за
длъжността „****“: образователна степен – магистър; професионална област –
медицина, фармация, икономика, право, управление на здравеопазването, банково,
застрахователно и осигурително дело; професионален опит – 7 години, от които
минимум 3 години стаж по специалността в областта на управлението на
здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело.
Със заповед №
РД-18-178 от 09.11.2017 г. на управителя на НЗОК е назначена комисия за
допускане на кандидатите до процесния конкурс, която е в състав: председател - главен
секретар в ЦУ на НЗОК и членове - директор на дирекция ПД; директор на дирекция
ИМДП; директор на дирекция ЛПМИКПО и директор на дирекция СЧР.
Не се спори,
че ищцата М.Х.И. и Й.А.К. са подали заявление за участие в конкурса за заемане
на длъжността „**** – гр. П.“. Съдът намира, че от приложените два броя дипломи
по делото се установява, че Й.А.К. притежава висше образование, с образователна
степен „магистър“ по специалност „З.М.“ с професионална квалификация „магистър
по икономика“, както висше образование магистър по стоматология.
Двете
участнички са подали необходимите документи и същите са допуснати до участие в
конкурса, което се установява от представения Протокол № **-**-***от 09.11.2017
г. на Комисията за допускане на кандидати до конкурс.
Впоследствие
със заповед № **-**-***от 28.11.2017 г. на управителя на НЗОК е назначена
комисия за провеждане на обсъждания конкурса, която е в състав: председател – С.
Н. (директор на дирекция „П.Д.“) и членове – Р.Т. (началник отдел в дирекция „Б.Ф.П.“),
М.А. (началник отдел в дирекция „Б.М.П.“), П.П. (главен експерт в дирекция„Б.М.П.“)
и Е.А. (старши експерт в дирекция „С.Ч.Р.“). Тази комисия е разгледала
писмените разработки на двете участнички, допуснала ги е до събеседване и е
поставила оценка 4,95 на ответницата М.И. и 4,60 на Й.К., което е видно от представения
Протокол № **-**-*** от 28.11.2017 г. на Комисията за провеждане на конкурса.
По делото е
приложен Протокол № **-**-*** от 28.11.2017 г. на Комисията за провеждане на
конкурса, от който се установява, че при събеседването ответницата М.И. е получила
оценка 4,90 и средноаритметична окончателна оценка 4,93. Другият кандидат Й.А.К.
получава при събеседването оценка 5,30 и средноаритметична окончателна оценка
4,93 и средноаритметична окончателна оценка 4,95. В тази връзка комисията с
протокол № **-**-*** от 28.11.2017г. определя Й.А.К. за спечелила конкурса за
заемане на длъжността „**** – гр. П.“.
След
проведения конкурс е изпратено уведомление до Й.К., с което я информират, че е
класирана на първо място в процесния конкурс. От приложената разписка се
установява, че уведомлението е получено на 02.12.2018 г. След това на **.**.**** г. е сключено
споразумение по чл. 107 КТ между Й.К. и НЗОК, в което е уговорено, че същата ще
постъпи на работа на **.**.**** г.
От писмените доказателства по делото се достига до извод, че Й.К. е заемала длъжността управител на
„Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация“ ЕООД. От
приложените заявление вх. № 582- 1 от 04.12.2017 г. и решение № 667 от **.**.****
г. на Общински съвет гр. П., съдът приема, че на **.**.**** г. Й.К. е
освободена от длъжността „управител“ на лечебното заведение. На същата дата е
подадено заявление до Търговския регистър към Агенция по вписванията за вписване
на промяната (освобождаване и избор на нов управител), като заявлението е
оставено без движение и на 11.12.2017 г. са дадени указания за отстраняване на
констатираните нередовности. На 13.12.2017 г. е вписано в търговския регистър
освобождаването на Й.К. като управител на лечебното заведение.
По делото не е спорно, че Й.К. е била изпълнител на медицинска помощ, за което е регистрирала
лечебно заведение «Амбулатория за индивидуална първична практика по дентална медицина», при
което е налице сключен с НЗОК договор за оказване на медицинска помощ. По
делото е приложено споразумение № **-***-***/**.**.**** г. между НЗОК и Й.К., в качеството си на представляващ ЛЗ «Амбулатория за индивидуална
първична практика по дентална медицина»,
с което постигната уговорка, считано от 05.12.2017 г. да се прекрати договор № ******/03.05.2017
г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ.
В
производството е представена заповед № 4 от **.**.**** г. на управителя на
НЗОК, с която на основание чл. 325, ал.
1, т. 8 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ответницата М.Х.И., считано
от **.**.**** г.
От
представените в съдебно заседание оригинали на трудова и служебна книжка на
ответницата се установява, че след **.**.**** г. същата не се е намирала в
служебни или трудови правоотношения.
По делото са
разпитани свидетелите Ш. и Я., чиито показания съдът намира за неотносими за
спора. Първият свидетел дава информация,
че през 2010 г. РЗОК – гр. П., представлявано от ответницата е наложила
имуществена санкция на лечебно заведение (не сочи име) в гр. П., чийто
управител към онзи момент е настоящият кмет на Община П.. Свидетелката Я. дава
информация, че служители на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД изразявали недоволство от
контролната работа на ответницата, когато е заемала длъжността **** – гр. П.. Посочените
от тях факти нямат никаква връзка с въведените възражения от страна ищцата.
Освен това, част от изложените факти се осъществили преди повече от 10 години
или касаят субективна оценка на определени лица.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са
искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225 КТ,
както и евентуален иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
В тежест на ответника е да установи законността на извършеното уволнение, а именно:
длъжността „**** – гр. П.“ е определена за заемане с конкурс; законосъобразното
провеждане на конкурс за длъжността „**** – гр. П.“ по правилата на чл. 89 – 96 КТ; решение на конкурсната комисия за определяне на лицето, което е класирано
на първо място и постъпване на работа на лицето спечелило конкурса в 2 –
седмичен срок от получаване на съобщението за резултата от конкурса. В тежест
на ищцата е да установи, че по отношение на лицето спечелило конкурса
съществуват пречки за заемане на длъжността „**** - П.“, както и твърденията
за нарушение на чл. 8 КТ и по –
конкретно за осъществена дискриминация основана на политически убеждения.
Трудовото
правоотношение между М.Х.И. и Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) е
възникнало въз основа на сключен по реда на чл. 90, ал. 3, изр. „второ“ КТ
срочен трудов договор № 3 от 31.10.2017 г. до заемане на длъжността „**** – гр. П.“ въз основа на проведен конкурс. Този
трудов договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, за което е
издадена заповед № 4 от **.**.**** г. на управителя на НЗОК.
За да е
основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ
конкурсът трябва да е проведен по правилата на чл. 89 – 96 КТ. Съдът извършва
проверка само за законосъобразност на конкурса, доколкото проведеният конкурс е
отговарял на императивните норми в Кодекса на труда, с оглед зачитане на
последиците от провеждането му (Решение № 796 от 22.07.2004 г. по гр. д. №
1723/2001 г. на ВКС, III г.о.).
Съгласно чл. 90, ал. 1 КТ длъжностите, които се
заемат с конкурс се определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър
или ръководител на друго ведомство или от работодателя. В настоящия случай в
разпоредбата на чл. 20, ал. 3 ЗЗО е посочено, че длъжността „****“ се заема въз
основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на
труда.
На основание чл. 91, ал. 1 КТ конкурсът се обявява
от работодателя чрез централния или местния печат. Съдът намира, че тази
разпоредба е спазена, тъй като конкурсът е станал публично достояние, за което по
делото се представи обявление за конкурса за процесната длъжност във вестник «Сега», брой от
27.09.2017 г. и вестник «24 часа», брой 262 от 27.09.2017 г.
Със заповед №
РД-18-178 от 09.11.2017 г. на управителя на НЗОК е назначена комисия за
допускане на кандидатите до процесния конкурс, което води до извод за спазване
на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 КТ. Допуснати до конкурса са двама кандидати -
Й.К. и ответницата М.И.. Неоснователни са доводите в исковата молба, че Й.К.
неправилно е допусната до конкурса. От писмените доказателства по делото се
установи, че Й.К. притежава висше образование с образователна степен „магистър“
по специалност „З.М.“, както висше образование магистър по стоматология. В т. III, 1.1 и 1.2 от обявлението за конкурса и чл. 5 от
Правилата за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „****“, е
установено изискване кандидатът да има придобито висше образование с
образователно – квалификационна степен „магистър“. В случая Й.К. притежава образователно
– квалификационна степен „магистър“, което е видно приложените по делото два
броя дипломи.
Действително в
длъжностната характеристика, която се предоставя на всеки кандидат по реда на
чл. 91, ал. 3 КТ, е поставено допълнително изискване висшето образование на
кандидатите да е в някоя от следните професионални области – медицина,
фармация, икономика, право, управление на здравеопазването, банково,
застрахователно и осигурително дело. Съдът без да извършва съпоставка на
различията в изискванията за професионална област на висшето образование между
длъжностната характеристика и Правилата за провеждане на конкурса, намира за
необходимо да отбележи, че Й.К. отговаря и на изискванията в длъжностната
характеристика. В случая Й.К. притежава висше образование магистър по
стоматология, което е в професионална област на медицината. Това е така, тъй
като медицината е наука за диагностициране, лечение и предотвратяване на болести и наранявания. Медицината включва различни поддисциплини
(дялове) в зависимост с отделни и специфични системи на организма, заболявания
или области на здравето. Денталната медицина (стоматологията) изучава
устройството, функциите, диагностиката, профилактиката и лечението на
заболяванията на зъбите. В този
смисъл денталната медицина (стоматологията) е дял медицината, при което Й.К.
притежава висше образование в професионалната област на медицината. Наред с
това, обсъжданият кандидат отговаря на изискването за висше образование в
областта на управлението на здравеопазването, тъй като притежава образователна
степен магистър по специалност „З.М.“.
Със заповед № **-**-***от
28.11.2017 г. на управителя на НЗОК е назначена комисия за провеждане на
обсъждания конкурс, което води до извод за спазване на разпоредбата на чл. 94 КТ. Тази комисия е провела конкурса, като извършила оценяване и класиране на двамата
кандидати, за което е съставила протокол № **-**-*** от 28.11.2017 г. и
протокол № **-**-*** от 28.11.2017 г. Следва да се отбележи, че работодателят е
длъжен да се съобрази с решението на обсъжданата комисия. Решението на
комисията по провеждане на конкурса не е предмет на съдебна проверка, тъй като
преценката й за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите,
необходими за заемането на длъжността, е въпрос на целесъобразност. Извършва се
проверка за законосъобразност на конкурса само по отношение на императивните
норми на КТ по процедурата, а не и относно оценката и класирането на
кандидатите. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите в исковата
молба, касаещи начина на образуване на оценката. Единствено за допълнение ще се
отбележи, че действията по поставяне на окончателна оценка, която не е с
точност 0,25, извършени от комисията, представляват по – прецизно и детайлно
оценяване на кандидатите. Ето защо не може да доведе до опорочаване на
конкурсната комисия нарушаването на чл. 24, ал. 5 от Правилата за провеждане на
конкурс и по – конкретно изискването окончателната оценка да е с точност до
0,25.
Съгласно чл.
96, ал. 1 КТ трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на
първо място, от деня в който е получило съобщението за резултата. Съдът намира,
че трудовото правоотношение между НЗОК и Й.К. е възникнало на 02.12.2018 г.,
когато е получено уведомлението за резултата от конкурса.
По реда на чл.
107 КТ между НЗОК и Й.К.
сключено споразумение от **.**.**** г. С това
споразумение се уговорят трудовото възнаграждение и други условия на вече
възникналото трудово правоотношение. Следва да се отбележи, че в обсъжданото
споразумение е постигната уговорка Й.К. да постъпи на работа на **.**.**** г. Съдът намира, че е спазена
разпоредбата на чл. 96, ал. 2 КТ, тъй като уведомлението е получено на 02.12.2018
г., а спечелилата конкурса е постъпила на работа на **.**.**** г.
Съдът намира за неоснователни доводите в исковата молба, че лицето
спечелило конкурса не отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЗО. Според тези разпоредби не
могат да бъдат назначавани директори на РЗОК, които са членове на
орган на управление на търговско дружество, както и че не могат да бъдат изпълнители на медицинска помощ по Закона за
здравното осигуряване. Разпоредбите на чл. 21 ЗЗО имат за цел предотвратяването
на обстоятелства, които ще доведат до конфликт на интереси. Тези разпоредби следва
да се отнасят към момента на назначаването на съответното лицето на длъжността ****. Съдът намира, че под
назначаване следва да се разбира момента на постъпване на работа, а не момента
на възникване на трудовото правоотношение. Това е така, тъй като с постъпването
на работа, директорът на РЗОК започва реално осъществяването на предвидените в
закона правомощия.
Възникването на трудовото правоотношение е свързано с момента на
получаване на съобщението за резултата
от конкурса. Не е логично към момента получаването на това съобщение, да се очаква от
лицето спечелило конкурса да отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1, т. 6 и
ал. 2 ЗЗО. Щом чл. 95, ал. 2 КТ предвижда, че резултатът се съобщава на
участниците в конкурса, то това означава, че преди този момент участниците не
биха могли да научат за резултата. Това води до извод, че към момента на
съобщаването на резултата не могат да се поставят обсъжданите две изисквания на
лицето спечелило конкурса. Това дава
основание да се приеме, че разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЗО се
отнасят към момента на постъпване на работа – **.**.**** г. Към тази датата Й.К. не е заемала на длъжността управител в търговско дружество, тъй като е
освободена на **.**.**** г., както и не е била изпълнител на медицинска помощ,
доколкото от 05.12.2017 г. е прекратен договор № ******/03.05.2017 г. за
оказване на първична извънболнична дентална помощ.
Не се доказаха
твърденията на ищцата за нарушение на чл. 8 КТ и по – конкретно за осъществена
дискриминация основана на политически убеждения. Както по – горе се отбеляза,
работодателят назначава комисия за провеждане на конкурса и същият е длъжен да
се съобрази с нейното решение за резултата от конкурса. Това означава, че
ищецът следва установи, че решението на членовете на комисията се основава на
политически убеждения. По делото не се представиха доказателства за
установяването на тези факти, както и това не се установява от показанията на
разпитаните свидетели.
Съдът намира
за неоснователно възражението за недействителност на трудовото правоотношение
на Й.К., възникнало от проведения конкурс за обсъжданата длъжност. Следва да се
отбележи, че е процесуално недопустимо лицето неспечелило конкурса да предявява
иск или да въвежда възражения за недействителност на трудовото правоотношение
или за отмяна на конкурса, тъй като този спор е извън обхвата на чл. 357, ал. 1 КТ. В този смисъл е следната съдебна практика – Решение № 1160 от 19.09.2005 г.
по гр. д. № 694/2003 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 609 от 30.06.1992
г. по гр. д. № 307/1992 г. на ВКС, III г.о.;
Предвид
изложеното, съдът намира, че е налице основанието в чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ,
което води до прекратяване на трудовия договор между ищцата М.Х.И. и Национална
здравноосигурителна каса. Щом са налице основанията за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните по делото, то това води до извод за
неоснователност на исковата претенция за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 4 от **.**.**** г. на управителя на НЗОК.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорните
претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за възстановяване на заемната
преди уволнението длъжност, както и за заплащане на сумата от 12 366 лева,
представляваща обезщетение за периода от **.**.**** г. до 08.06.2018 г., през
което времето ищцата е останала без работа поради уволнението.
Съдът намира
за неоснователен предявения евентуален иск за осъждане на ответната страна да
заплати на ищцата сумата от 12 366 лева, представляваща обезщетение
за периода от 12.12.2017 г. до 12.06.2018 г,. през което време ищцата е
останала без работа поради уволнението. Това е така, тъй като уволнението е
законосъобразно, което води до неоснователност на предявения евентуален иск.
По разноските:
Съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът има право да
търси разноски, тъй като са отхвърлени исковите претенции. Съдът като съобрази
разпоредбата на чл. 23, т. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер на 200 лева.
Водим
от горното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Национална здравноосигурителна каса
(НЗОК), със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1 искове
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 4
от **.**.**** г. на управителя на НЗОК, с която на основание чл. 325, ал. 1, т.
8 КТ, считано от **.**.**** г. е прекратено трудовото правоотношение с М.Х.И., както
и за възстановяване на ответницата М.Х.И. на предишната, заемана преди
уволнението длъжност „**** – гр. П.“.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от М.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Национална здравноосигурителна каса
(НЗОК), със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1 за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 12 366
лева, представляваща обезщетение за периода от **.**.**** г. до 08.06.2018
г., през което времето е останала без работа поради уволнението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковите претенции –
08.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения евентуален иск от
М.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Национална здравноосигурителна каса
(НЗОК), със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1 за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 12 366
лева, представляваща обезщетение за периода от 12.12.2017 г. до 12.06.2018
г,. през което време ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковите претенции
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Х.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална
здравноосигурителна каса
(НЗОК), със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1 сумата в
размер на 200 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно с
оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: