№ 4570
гр. Варна, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110105003 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г.
М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., с която против „Кредирект“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, са предявени следните искове:
- за приемане за установено, в отношенията между страните, че клаузата
на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем № 948266/20.10.2023 г. е
нищожна, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради противоречие на закона, а
евентуално – на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите
нрави, както и
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 32,89 лева, с
която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане.
Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.
Между страните по делото е сключен договор за паричен заем
№948266/20.10.2023 г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца
в заем, парична сума в размер на 200 лева. В исковата молба се сочи, че по
1
договора, в тежест на заемателя, е начислена допълнителна сума в размер на
32,89 лева, претендирана от заемодателя като такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем.
Ищецът оспорва дължимостта на сумата от 32,89 лева, като намира, че
клаузата, с която същата е уговорена, е нищожна, поради накърняване на
чл.10, ал.2 ЗПК, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Намира клаузата за недействителна поради противоречие с чл.143 ЗЗП и
чл.146, ал.1 ЗЗП. В условията на евентуалност, твърди, че клаузата е нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Сочи накърняване на изискването на
чл.19, ал.4 ЗПК.
Намира, че с процесната сума ответникът се е обогатил неоснователно,
поради което и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, дължи нейното връщане.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Намира, че е налице злоупотреба с процесуални права, доколкото по
идентични искови молби на ищеца са образувани осем съдебни дела против
финансови институции от групата на „Ем Ви Файненс“, ЕИК *********,
чиято собственост са „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и „Кредирект“ ЕООД,
ЕИК *********. Твърди се, че с предявяване на исковете в отделни
производства се цели неоснователното обогатяване на ищеца, чрез
начисляване и претендиране на адвокатски възнаграждения. Отправя искане
за съединяване на делата, при условията на чл.213 ГПК, но същото не може да
бъде изпълнено, доколкото съдебните производства са образувани през
различни периоди от време, поради което същите се намират и на различен
процесуален етап.
В отговора на исковата молба се сочи, че предявените искове са
неоснователни. Твърди се, че всички клаузи на процесния договор са
съобразени със ЗПК. Оспорената клауза не е задължителна, като ищецът сам е
заявил нейното включване. Ищецът сам е избрал услугата, като от
представения му СЕФ е имал възможността да установи, че дължи заплащане
на нейната стойност. Сочи, че освен процесния, между страните са сключени
общо 14 договора, съдържащи идентична клауза, поради което, според
ответника, ищецът е договарял недобросъвестно, с намерението да образува
2
съдебни производства, с оглед неоснователно обогатяване с присъдени
разноски. Твърдението е, че заемът е усвоен за да може след проведено
съдебно производство, ответникът да увреди кредитора. Сочи се злоупотреба с
права. Оспорва заявеното от ищеца, че не е налице индивидуално договаряне
на клаузата, доколкото последната фигурира и в останалите договори за заем,
като ищцата се е запознала със съдържанието на клаузата и сама е поискала
нейното включване. Оспорва със същата да накърнява разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК. Намира, че същата не следва да се включва в ГПР. Сочи, че
непосредствено след усвояване на заемната сума, ищцата е върнала същата,
ведно с дължимата лихва, както и начислената такса за експресно
разглеждане. Намира, че клаузата, с която е начислена оспорената такса не е
във вреда на потребителя, не накърнява добрите нрави. При горните доводи
настоява за отхвърляне на иска, а доколкото искът с правно основание чл.55,
ал.1 ЗЗД е обусловен от изхода на първия иск, настоява и за отхвърляне на
осъдителния иск. Настоява, при евентуалното му осъждане, да не се
присъждат разноски в полза на ищеца, поради демонстрираната злоупотреба с
право.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване,
следните обстоятелства: между страните е сключен договор за паричен заем
№948266/20.10.2023 г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца
заем в размер на 200 лева; че заемната сума е получена от ищеца; заемателят е
изплатил на заемодателя сума в общ размер на 236,64 лева, включваща
главница, лихви и такса за експресно разглеждане.
Видно от текста на процесния договор, фиксираният годишен лихвен
процент по заема е в размер на 45 %, а ГПР е 57,15 %. Уговорено е
предоставеният заем да бъде върнат с еднократна вноска в размер на 203,75
лева, но доколкото с договора е начислена такса за експресно разглеждане, в
размер на 32,89 лева, ищецът следва да върне сумата от общо 236,64 лева.
При така установените факти, съдът намира, от правна страна,
3
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.26,
ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съдът намира за безспорно установено, че страните по спора са
обвързани в облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор
за заем, сключен между тях по реда на чл.6 ЗПФУР. Последната разпоредба
определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението, до сключването на договора,
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.
Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на ищеца,
който чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет
платформата на ответника – https://credirect.bg, на дата 20.10.2023 г., е заявил
искането си да му бъде предоставена в заем парична сума. Ищецът не спори,
че ответникът му е предоставил договор за паричен заем и относимите Общи
условия.
Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа
изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е
индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна
лихва. Уточнен е размерът на погасителната вноска с включване на главница и
договорна лихва, както и с включване на такса за експресно разглеждане.
Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който
поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя
необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на
последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На
основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр.
85/24.10.2017 г./.
4
С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на
електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Процесният договор е реален, като същият се счита за сключен с
предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими вещи
/чл.240, ал.1 ЗЗД/, като ищецът не оспорва получаването на заемната сума.
Начисляване на същата не може да се оправдае с договорната свобода,
защитавана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, доколкото при определяне
съдържанието на договора, страните по него следва да се съобразяват с
нормите на закона и добрите нрави. Включването на такса за тази
допълнителна услуга, представлява начисляване и събиране възнаграждение
за действие, свързано с усвояване и управление на кредита, дейност, което е
категорично забранено с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Същото има за цел
единствено увеличаване на главното вземане на кредитора. Размерът на
оспорената такса не е отчетен от кредитора при формиране на ГПР /чл. 4 от
процесния договор/.
Таксата безусловно представлява разход по кредита, който се изплаща от
заемателя, а този извод следва от обстоятелството, че начисляването на
същата се извършва непосредствено след сключване на договора. Като не е
включил допълнителния разход в общия размер на разходите по договора,
кредиторът е представил невярна информация на потребителя, тъй като е
вписал в договора ГПР по-нисък от действителния - в този смисъл
определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. В
същия съдебен акт е посочено, че договорът следва да съдържа вярно и
коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако съответства на
параметрите на договореното, във връзка със задълженията на потребителя,
неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита.
Съобразяване на разхода за начислената такса при определяне на общия
размер на разходите по заема води до извода, че ГПР по процесния договор не
е в съответствие с императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК. Клаузата, с
5
която е определен ГПР е недействителна.
Съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит
следва да съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Годишният процент на разходите по кредита е
в размер на 57,15 %, като не се съдържа информация относно начина на
формирането му. Посочени са изключените компоненти, но не и тези, от които
е формиран този размер; не е представена използваната методика, по която
същият е формиран. Съдът намира, че процесната такса следва да се съобрази
при определяне общата сума за разходи по кредита, дължима от потребителя,
като в този случай ГПР ще бъде по-висок от максимално допустимия,
определен с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която е въведена забрана за
кредитора да формира ГПР по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения. Клаузата, с която е уговорена оспорената от ищеца
такса противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК,
поради което същата е недействителна. Предявеният иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен и като такъв същият подлежи на уважаване,
респективно съдът не дължи произнасяне по заявения в условията на
евентуалност, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден фактическият състав на
неоснователно обогатяване, при който престацията се извършва с оглед на
начална липса на основание. По този иск в тежест на ищеца е да докаже
плащането на сумата в посочения размер, а в тежест на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването на плащането, респективно
за неговото задържане.
Страните не спорят, че ищецът е погасил изцяло задължението си по
процесния договор за заем, като е заплатил на ответника сумата от 236,64
лева, включваща вземанията на заемодателя за главница, лихва и такса за
експресно разглеждане, в размер на 32,89 лева. При установена
6
недействителност на клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за
експресно раглеждане, както и че потребителят е погасил изцяло
задължението си по договора, в т.ч., че е заплатил процесната сума от 32,89
лева, то ищецът успешно доказа предявения иск. Ответникът не доказа
основание за извършеното плащане или за задържане на процесната сума,
поради което е длъжен да я върне на ищеца. Не установи и своите възражения,
че с усвояване на заемната сума, както и със съгласието си да бъде начислена
оспорената такса, ищецът е имал за цел да увреди кредитора.
При горните доводи, предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло. Сумата от 32,89 лева, заплатена за начислената такса за
експресно разглеждане, се явява платена от ищеца без основание, поради
което ответникът дължи нейното връщане.
Следва да се посочи, че твърдението на ответника, че между страните в
настоящото производство са образувани и се водят други съдебни дела не
влияе относно преценката за основателност на предявените искове, както и
върху преценката за дължимост на сторените от ищеца разходи. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на сторените разноски по делото в общ размер на 565 лева, съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени за
плащане в тежест на ответника.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка:
IBAN ****
Титуляр - Г. М. Д..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Г. М. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. В. и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет. 5, че клаузата на чл.3, ал.2, т.9 от договор за паричен заем №
948266/20.10.2023 г., с която е уговорено начисляване и заплащане на такса за
експресно разглеждане, е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради
противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати
на Г. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: В. сумата от 32,89 лева, получена без
основание, като начислена въз основа на недействителната клауза на чл.3,
ал.2, т.9 от договор за паричен заем № 948266/20.10.2023 г., на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати
на Г. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., сторените разноски по делото, в
общ размер на 565 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8