РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 15.09.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 4 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни през двехиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 18754 по описа за 2014 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм., ДВ,
бр.102/2015 г./ и § 22 от ПЗР на КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Л.А.А.
твърди, че на 06.09.2013 г. около 09.50 часа на път 401 при км.15-300 /М.-Л./ И.И.К.,
като водач на лек автомобил Опел Кадет с рег.№ */******, собственост на Р.Й. И.
нарушил правилата за движение по пътищата и при неправилно спиране за престой
на пътното платно станал причина за настъпване на ПТП с движещия се З.него лек
автомобил Опел Астра с рег.№ *******, собственост на Г.Й.Б. и управляван от
последния.
Поддържа, че
произшествието е настъпило след внезапно спиране на платното за движение на
лекия автомобил Опел Кадет, при което движещия се на недостатъчна дистанция З.него
лек автомобил Опел Астра не успял да спре или да го заобиколи и се ударил в З.ната
му част. От последвалия удар пострадал ищецът, който пътувал на З.на седалка на
лекия автомобил Опел Кадет, комуто били причинени травматични увреждания.
Твърди, че
във връЗ.а с това е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, чиято
обезвреда претендира. Поддържа, че вина за настъпване на пътното произшествие
имат водачите на лек автомобил „Опел Кадет“, чиято гражданска отговорност като
автомобилист е била застрахована при ответника З.А. АД към датата на пътното
произшествие, както и на водача на лекия автомобил „Опел Астра“, чиято
гражданска отговорност като автомобилист към същата дата е била застрахована
при ответника З.„Л.И.“ АД. Доколкото двамата водачи – деликвенти отговарят при
независимо съизвършителство солидарно, то солидарна е отговорността на двамата
застрахователи – ответници.
По изложените
съображения, моли съда, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ да осъди ответниците З.А.
АД и З. „Л.И.“ АД солидарно да заплатят сумата от 60 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от травматичните увреждания, последица
от горното пътно – транспортно произшествие. Претендира мораторна лихва от
датата на произшествието до окончателното изплащане, както и разноски по
делото.
Ответникът З.А.
АД изразява следното становище в срока за писмен отговор: Оспорва по основание
и размер предявените искове. Не оспорва наличие на застрахователно
правоотношение за лекия автомобил Опел Кадет към дата на ПТП. Оспорва, като
завишени по размер претенциите. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пострадалия, поради това че същият е бил
без поставен обезопасителен колан, с което е нарушил правилата за движение по
пътищата. Прави възражение за значителен принос за ПТП от страна на водача на
лекия автомобил Опел Астра, който е управлявал при неспазване на нужната
дистанция с движещия се пред него лек автомобил Опел Кадет. Предявява обратен
иск срещу подпомагащата страна И.И.К. по чл.227, т.2 КЗ /отм./ за заплащане на
сумата 1250.00 лв., предявен като частичен иск от общото вземане 3700.00 лв., представляваща
законна лихва върху сумата 45000.00 лв. /главница/ за периода от настъпване на
ПТП – 06.09.2013 г. до датата на уведомяване на З.А. АД за ПТП от страна на
пострадалия Л.А.А. – 21.11.2014 г., поради това че застрахованото лице не е
съобщило на застрахователя в срока по чл.224 КЗ /отм./ обстоятелствата, които
биха могли да доведат до настъпване на гражданска отговорност.
Ответникът З.
„Л.И.“ АД изразява следното становище в срока за писмен отговор: Оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва претенциите, като завишени по
размер. Оспорва фактическите твърдения на ищеца за механизъм на ПТП, причинна
връЗ.а, вреди и вина.
Оспорва,
като завишени по размер претенциите. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалия, поради това че същият е бил без поставен
обезопасителен колан, с което е нарушил правилата за движение по пътищата.
Подпомагащата
страна на страната на ответника З.А. АД - И.И.К., конституиран с определение от
21.05.2015 г. изразява следното становище по предявените искове: Не оспорва
предявените искове. /с.з. на 16.03.2016 г./
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск със субективно съединени искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 вр. чл. 271, ал. 2, т. 1 КЗ /отм./.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ дава право на увреденото лице
при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че
има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на
който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връЗ.а от което
са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника
- застраховател.
Чрез съставеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
58/06.09.2013 г. се установява, че на 06.09.2013 г. около 09.50 часа на път 401
при км.15-300 /М.-Л./ е настъпило ПТП между лек автомобил Опел Кадет с рег.№ */******,
собственост на Р.Й. И., управляван от И.И.К. и движещия се З.него лек автомобил
Опел Астра с рег.№ *******, собственост на Г.Й.Б. и управляван от последния, от
което е пострадал ищецът Л.А.А..
За станалото ПТП било образувано НАХД № 974/2014 г. по описа на РС Л. срещу
виновния водач И.К., по което нарушителят бил освободен от наказателната
отговорност и му било наложено административно наказание. С влязло в сила на
24.10.2014 г. решение № 300/03.10.2014 г. деликвента И.И.К. бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б”а”, пр.2 вр.
ал.1,б”б” пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК, в това, че
на 06.09.201З г., около 11.20 часа,
на път 401 /М.-Л./, при км.15+300, при управляване ма л.а."Опел
Кадет" с ДК № *******, собственост на Р.Й. И. от Л., нарушавайки правилата
за движение по пътищата, съдържащи се в чл.94, ал.1, предл.2-ро от ЗДвП - като
водач на МПС не се съобразил с изискването спирането на пътно превозно средство
за престой извън населените места, когато не е възможно извън платното за
движение да се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното
платно, както и правилата за движение, установени в чл.40, ал.1 от Закона за
движение по пътищата - преди да започне движение наЗ., водачът бил длъжен да се
убеди, че пътят З. превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението, като по непредпазливост
причинил телесни повреди на повече от едно лице : средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично счупване на дъгите на С-3 и С-4/шийни прешлени/ с
последващо оперативно лечение и имобилизация на шийните прешлени с помощта на
мека шийна яка, обуславящо трайно затруднение движенията на врата на Л.А.А. от
гр.Угърчин и на М.Н.П. от с.г. - средна телесна повреда, изразяваща се в травма
в областта на лява гръдна жлеза с нагнояване на същата /абсцес/ с оперативно
отстраняване на хематома и обуславяща разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
Постановеното
решение по чл.78а НК е З.ължително за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК досежно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. /т. 15 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК; Решение № 47 от
23.07.2012 г. постановено по т.д.№ 340/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о./. С оглед
това, съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача И.И.К.,
както и видът на телесното увреждане на ищеца са установени в настоящия процес
с влязлото в законна сила решение от 03.10.2014 г. на РС Л., постановено по
НАХД № 974/2014 г.
Чрез
съставеният за ПТП констативен протокол с пострадали лица № 58/06.09.2013 г.,
събраните в хода на проведените наказателни производства срещу водача К. и
срещу водача Б. доказателства, постановеното решение № 300/03.10.2014 г. по
НАХД № 974/2014 г. по описа на РС Л. /водено срещу И.И.К./ и констатациите на САТЕ се установява, че ПТП
е настъпило при следния механизъм: На 06.09.2013 год., около 09.50 часа, по път
401 с. Микре - гр. Л. преди махала Изворче се движили попътно в посока гр. Л.
лек автомобил „Опел Кадет” с рег. № */******, управляван от И.И.К. и лек
автомобил „Опел Астра” с peг. № ******* управляван от Г. А. Б.. Между тях се
движили два неустановени леки автомобила. При достигане на отбивката към черен
път вдясно на около 63 метра след указателната табела за махала Изворче, двата
неустановени автомобила се отклонили към черния път. Лекият автомобил „Опел
Кадет”, който се е движил заедно с тях и
следвало също да завие по същия път, възприел маневрата им и спрял
автомобила в дясната пътна лента, частично навлязъл в лявата лента с предна
лява част и с намерение да са върне на З.ен ход. От своя страна, водачът на
л.а. „Опел Астра”, движещ се с скорост от порядъка на 78 км/ч възприел спрелия
л.а. „Опел Кадет” в момента на отклоняване надясно на втория от двата
преднодвижещи се автомобила и З.ействал със закъснение управлявания от него
автомобил за заобикаляне отляво и навлязъл частично в лявата пътна лента косо
разположен на надлъжната ос на пътя. В резултат - настъпил сблъсък между двата
автомобила с предната част на л.а. „Опел Астра”, преимуществено вдясно по
задната част на л.а. „Опел Кадет”, по- силно изразена вляво, при което се увредили
частите в тези ударни зони. След удара, двата автомобила поотделно извършили
сложно равнинно движение като:
- л.а. „Опел Кадет” се придвижил с
ротация на около 180° в посока към десния банкет и след изминаване на 5,50 м се
установил частично върху него и върху пътното платно;
- л.а. „Опел Астра” се придвижил в посока
напред по зададеното му направление преди удара и след изминаване на около 18,0
метра се установил в положението, в което е регистриран.
Както е посочено в постановеното
решение от наказателния съд и се поддържа в констатациите на експерта по САТЕ, преди
отбивката вдясно преди махала И., л.а. „Опел Кадет” е била първа кола и след
нея са се движили още два леки автомобила, които са извършили маневра „завой
надясно” към отбивката. С тях е следвало да се движи и л.а. „Опел Кадет”. След
отбиването на цитираните два автомобила, л.а. „Опел Кадет” е пропуснал
отбивката, като е спрял за да се върне обратно към отбивката. От своя страна л.а.
„Опел Астра” се е движил след така описаните три леки автомобила, като след
него се е движил друг неустановен автомобил.
При така
описаният механизъм на ПТП, според констатациите на САТЕ, водачът на л.а. „Опел
Астра” е имал възможност да възприеме спрелия л.а. „Опел Кадет” от отстояние
сбора от разстоянието от л.а. „Опел Астра” до отбивката в момента на отклоняване
на последния автомобил към черния път и разстоянието на което се е намирал л.а.
„Опел Кадет” в този момент 37 + 34 = 71 м., т.е. водачът на л.а. „Опел Астра” е имал техническа възможност да спре
управлявания от него автомобил преди мястото на удара- т.е. ударът е бил
предотвратим. Освен това, водачът на л.а. „Опел Астра” е имал възможност да извърши беЗ.онфликтно изпреварване на
л.а. „Опел Кадет” от ляво. Като причина за настъпване на ПТП, експертът по
САТЕ сочи отклоняване вниманието на водача на л.а. „Опел Астра” от измененията
в пътната обстановка, в резултат на което не е възприел и отреагирал за
аварийно спиране или заобикаляне на л.а. „Опел Кадет”, за които е имал
техническа възможност. В случая била налице и възможност водачът да е управлявал
автомобила в конкретната пътна ситуация без спазване на необходимата минимална
надлъжна динамична дистанция с движещия се пред него неустановен автомобил от
34 метра. От своя страна, според САТЕ, водачът
на л.а. „Опел Кадет” не е следвало да спира автомобила на пътното платно при
наличие на банкет вдясно с широчина 1,30 м на нивото на асфалта и още повече да предприема маневра за
извършване на обратен завой, за което свидетелства навлизането му с предна
лява част на около 0,50 м вляво от разделителната линия. При спиране върху
десния банкет, би останал свободен коридор в дясната пътна лента за преминаване
на л.а. „Опел Астра” без да е наложително извършване на маневра „заобикаляне
отляво”.
Предвид
това, съдът намира, че вина за настъпване на пътно – транспортното произшествие
имат водачите и на двата леки автомобила
- „Опел Астра“ и „Опел Кадет“, в
резултат на чието противоправно поведение е последвал удар, при който на ищеца
– пътник на задна седалка в средата на лекия автомобил Опел Кадет са били причинени
неимуществени вреди.
От
събраните по проведеното досъдебно производство доказателства и приобщените към
настоящето такива, както и констатациите на САТЕ, съдът намира че се установи,
че причините за настъпване на пътно-транспортното произшествие се коренят в
поведението и на двамата водачи: неспазване от страна на водача на лекия
автомобил Опел Кадет – И.И.К. на правилата за движение по пътищата относно
спирането за престой извън населено място и за движение на заден ход и
неспазването от страна на водача на лекия автомобил Опел Астра – Г.Й.Б. на правилата
за движение по пътищата за безопасна дистанция между моторните превозни
средства.
Така,
според съда в производството се установи, че при управление на лекия автомобил
Опел Кадет водачът К. е нарушил правилата за движение съдържащи се в чл.94,
ал.1, предл.2-ро от ЗДвП - като водач на МПС не се съобразил с изискването
спирането на пътно превозно средство за престой извън населените места, когато
не е възможно извън платното за движение, следва да се извършва успоредно на
оста на пътя, най-вдясно на пътното платно, както и правилата за движение,
установени в чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата - преди да започне
движение назад, бил длъжен да се убеди, че пътят З.превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението.
От
своя страна, при управление на лекия автомобил Опел Астра водачът Г.Б. е
нарушил правилата за движение, съдържащи се в чл.23 от ЗДвП /за безопасна
дистанция между моторните превозни средства/ и съдържащите се в чл.20, ал.2,
изр. последно ЗДвП, предвиждащи, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
За
да бъде избегнат удара между двата автомобила, както сочи и експерта по САТЕ,
която констатация съдът изцяло възприема, водачът на л.а."Опел Астра"
– Г.Й.Б. е следвало да се движи на по-голяма дистанция /около 10 метра/ след
движещото се преди него МПС, за да може своевременно да възприеме спрелия „Опел
Кадет" и да предприеме отклоняване на автомобила към насрещната лента от
по-голямо разстояние или за да може да предприеме своевременно аварийно спиране.
Водачът на л.а.„Опел Кадет" И.К. от своя страна е следвало да спре в
десния край на платното, а не около средата /в близост до осовата линия/ и
преди да предприеме маневра „движение на заден ход", да се убеди, че няма
да създаде опасност за останалите участници в движението.
С оглед на
посочените разпоредби, съдът намира, че поведението на водачите на посочените
МПС – та е било противоправно /в разрез
с изискванията на цитираните разпоредби и установените с тях правила/ и
представляват деликтно поведение, съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД.
Независимото
съизвършителство на транспортно престъпление от тези две лица – водачи на двата
автомобила, което на плоскостта на гражданското право представлява деликт,
попада в хипотезата на чл. 53 от ЗЗД, съгласно
която норма ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Така установената солидарна отговорност означава, че увреденият може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от деликвентите, респективно
от неговия застраховател на основание функционалната отговорност на последния,
установена в разпоредбата на чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./, тъй като договорната отговорност на
застрахователя е производна от деликтната на застрахования. Обстоятелството, че за настъпването на
вредите са отговорни двама водачи на различни автомобили, не лишава увреденото
лице да претендира обезщетение от всеки един от застрахователите. По силата на чл. 53 от ЗЗД отговорността на преките
деликвенти е солидарна, а искът за цялото обезщетение може да бъде насочен към
всеки един от причинителите на увреждането чл. 122, ал.
1 от ЗЗД.
По
силата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
увреденият може да претендира цялото обезщетение и от всеки един от
застрахователите /в посочения смисъл р.N 632/03.06.2010 г. по гр.д. N 376/2010
г. по описа на САС, I Г.О.; р.N
927/25.11.2010 г. по гр.д. N 380/2010 г. по описа на САС, I Г.О.; р.N 906/2010
г. по гр.д. N 238/2010 г. по описа на САС, I Г.О./.
Безспорно е
между страните, че към датата на пътното произшествие – 06.09.2013 г. е
действащ договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, с
обект – отговорността на водач за вреди при управлението на лекия автомобил „Опел
Кадет“ с рег.№ */******, страна по който е ответникът ЗАД А. АД, както и
договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, с обект –
отговорността на водач за вреди при управлението на лекия автомобил „Опел Астра“
с рег.№ *******, страна по който е ответникът З. „Л.И.“АД.
Страните не
спорят и се установява от приложените документи, констатациите на САТЕ и СМЕ,
че при удара пътникът на задна средна седалка /ищец в производството/ получил
увреждания, описани в СМЕ.
Чрез приложената медицИ.ка
документация и констатациите на СМЕ се установява, че ищецът е претърпял в
резултат на удара от ПТП следните травматични увреждания: „Фрактура на десните дъги на С1 и СЗ; спондилолистеза (приплъзване) на
телата на шийните прешление на ниво СЗ-С4; фрактура - луксация в областта на
дясната интервертебрална става на ниво СЗ-С4“. Т.е. ищецът е получил тъй
наречения „камшичен удар“ в шийната област. Проведеното лечение било чрез
директна скелетна екстензия (тракция) по метода на Гарднер - Уелс и се изразява
в следното, според експерта по СМЕ: В областта на туберозитас паристале
(изпъкналите части на черепа) се поставя метална скоба към която са били
прикрепени 7кг. за 48часа. При тази манипулация се репонира (намества)
луксацията (иЗ.ълчването) на увредените прешлени, след което била поставена
„мека шийна“ яка за обездвижване на движенията в шийната област за срок от
20-30 дни. В момента на травмата и през времето, когато пострадалия бил на
скелетна екстепнзия (48ч.), болките са били с по голям интензитет. От
претърпяната увреда, според СМЕ, ще настъпят по ранни дегенеративни промени
(ошипяване) с напредване на възрастта, които ще доведат до болеви синдроми и
ограничени движения в шийната област. Възстановителният период при тази костна
увреда, причинява „затруднения на движението на врата“ за период от около 5-6
месеца.
В с.з. на 16.03.2016 г. д-р К.
пояснява, че при получаване на камшичен удар се получава принудително движение
на главата и шията напред и назад, в резултат на което се причинява описаната
травматична увреда. Чрез събраната медицИ.ка документация се установява
разместване на шийните прешлени. Възможно е в случая получаване на
посттравматичен артрит и при промяна във времето – болеви симптом.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства се установяват следните релевантни за спора обстоятелства:
Чрез дадените обяснения от подпомагащата страна - И.И.К. по реда на чл.176 ГПК в с.з на 16.03.2016 г. се установява, че към момента на ПТП управлявания от
него лек автомобил Опел Кадет е бил спрял с включени аварийни светлини.
С дадените показания, преценени с оглед всички събрани в производството
доказателства по реда на чл.172 ГПК при съобразяване евентуалната му
заинтересованост свидетелят М.М.Д. установява, че след ПТП Л. е паднал от
колата, като дори не забелязали как е станало. Оплаквал се от болки във врата и
бил закаран в болница, където престоял около десет дни. След това около 20 дни
го хранели заедно със сестра му. Л. имал четири деца, а съпругата му починала
преди инцидента през 2012 г. Свидетелят Д. установява, че за около два месеца
пострадалия не е можел да се движи и такива били показанията на лекарите, след
това започнал да опитва да става самостоятелно от леглото. През това време
свидетеля Д. и сестрата на пострадалия се грижели за децата му. След
възстановяването пострадалия се оплаква от болки, когато е студено времето, не
можел да работи по-тежки работи /пример- преди това е ходил в гората за дърва,
а сега не може; не може да вдига тежко/; не пътува с кола, а преди това го е
правил. Свидетелят Д. установява, че около 2 – 3 пъти посетил пострадалия в
болницата.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл. 52 от ГПК. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение. Критериите
за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди – травматично счупване на дъгите на С-3 и С-4 шийни прешлени, луксация на
дясната област на интервертебралната става на ниво С-3-4, както и множество
охлузвания и натъртвания по цялото тяло; продължителността на периода на
възстановяване – максимум шест месеца, от които интензивен период на болки – 20-30
дни; фактът, че са налице негативни показания за здравето на пострадалия –
настъпване на по-ранни дегеративни промени /ошипяване/ и болки при промяна във
времето /посттравматичен артрит/. С оглед на тези критерии, съдът намира, че
размерът на дължимото за тези мъки и страдания обезщетение за ищеца възлиза на сумата
45000.00 лв.
Ответниците са релевирали възражение за
съпричинявне на вредоностния резултат, поради непоставяне на обезопасителен
колан от ищеца по време на пътуването му в лекия автомобил Опел Кадет. Нормата на
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение при пътуване в автомобили, които са
оборудвани с предпазни колани за поставянето им.
Не
се спори и от експертното
заключение на съдебно – медицИ.ката експертиза се установява, че в процесния
случай дори ищецът да е бил с поставен обезопасителен колан с оглед механизма
на удара – в задната част на автомобила /Опел Кадет/, същият е щял да получи
травматични увреждания от посочения вид и характеристики. Последното с оглед
изразеното становище от експерта, че обезопасителните колани са тип „раменно –
бедрени“ и биха могли да предпазят пътника при челен удар, а не и при страничен
удар или удар в задната част на автомобила, доколкото движението на главата
остава свободно, а в случая се касае за т.нар. „камшичен удар“.
Ето защо съдът счита, че възражението на ответниците за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пострадалия – ищец е неоснователно.
Искът по чл.
226, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен за сумата от 45000.00 лв., която двамата
ответника следва да заплатят солидарно и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 60000.00 лв.
По обратния иск с правно основание чл. 227, т. 2 КЗ
/отм./:
В условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК е предявен обратен иск от застрахователя срещу прекия причинител на вредите
за дължимата лихва от момента на деликта до постъпване на уведомлението за
настъпилото застрахователно събитие. Предвид обстоятелството, че се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност
иск - уважаване на главния иск, обратният иск следва да се разгледа по
същество.
Нормата на чл.224, ал. 1 КЗ /отм./ установява
задължение за застрахования в 7- дневен срок от узнаването да съобщи на застрахователя
обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска
отговорност. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по
обратния иск е да докаже твърдението си, че своевременно е изпълнил това свое
задължение. В хода на производството същият не е ангажирал доказателства в тази
насока.
Размерът на лихвата за претендирания от ищеца по
обратния иск период на забавата на ответника от 06.09.2013 г. /дата на
увреждането/ до 21.11.2014 г. /датата на уведомяване на ЗАД А. АД за ПТП от
страна на пострадалия Л.А.А./ върху сумата от 45000.00 лв., изчислена съгласно
чл.86, ал.1 ЗЗД, възлиза на сумата 5537.86 лева, изчислен с помощта на онлайн
калкулатор http: //www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, от която ищецът
по обратния иск дължи 5537.86 лв. За основателността на предявения в условията
на евентуалност иск не е необходимо в рамките на настоящото производство да се
установи, че ищецът по този иск е изпълнил задължението си към пострадалия, тъй
като в случая се създава условно изпълнително основание - то възниква при
условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението си към пострадалия (
РЕШЕНИЕ № 228/22.02.2012 г. по т. д. № 877/2010 г., ВКС, ТК, ІІ ТО на ВКС;
РЕШЕНИЕ № 49/2010 г. по т. д. № 814/2009 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК
и др.). С оглед обстоятелството, че искът по чл.227, т.2 КЗ /отм./ е предявен
като частичен за сумата 1250.00 лв., съдът намира че с оглед формираните изводи
същият следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
В полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от иска на
основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 574.50 лв.
В полза на
ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, съответно: в
полза на ЗАД „А.“ АД – сумата 356.50 лв. за разноски за съдебна експертиза и
възнаграждение на юрисконсулт, а в полза на З. „Л.И.“ АД – сумата 470.00 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплата в полза на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 1410.00 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – в полза на съда /Софийски градски съд/ сумата 1800.00 лв. за държавна
такса.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******** и ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** да
заплатят солидарно на Л.А.А., ЕГН **********
следните суми:
- на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм., ДВ, бр.102/2015 г./ и § 22 от ПЗР на КЗ вр.
с чл. 45 от ЗЗД сумата 45000.00 лв. – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания –„Фрактура на десните дъги на С1 и СЗ;
спондилолистеза (приплъзване) на телата на шийните прешление на ниво СЗ-С4;
фрактура - луксация в областта на дясната интервертебрална става на ниво СЗ-С4“,
като последица от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 06.09.2013
г. по вина на водачи на пътни превозни средства, чиято гражданска отговорност
като автомобилисти за вреди, причинени при управлението на лек автомобил „Опел
Кадет“ с рег.№ */****** и на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ******* към
посочената дата е била застрахована, съответно при ответника ЗАД А. АД и при
ответника ЗК „Л.И.“ АД, ведно със
законната лихва, считано от 06.09.2013 г. до окончателното изплащане, като
искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ отхвърля като неоснователен за разликата над
сумата 45000.00 лв. до сумата 60000.00 лв.
- на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по
287.50 лв. /или общо от двамата ответници 574.50 лв./ от всеки от ответниците – разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН ********** с адрес ***, ** да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********, сумата от 1250.00
лв., предявен като частичен от сумата 3700.00 лв., на основание чл. 227, т. 2 КЗ /отм./, представляваща законна лихва за периода 06.09.2013 г. до 21.11.2014 г.,
ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********, заплати на Л.А.А., ЕГН **********,
определеното със съдебното РЕШЕНИЕ застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 45000.00 лв. и лихвата за периода 06.09.2013 г. до 21.11.2014
г.
ОСЪЖДА Л.А.А., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 356.50 лв. – разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената срещу този ответник част от иска.
ОСЪЖДА Л.А.А., ЕГН ********** да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 470.00
лв. – разноски по делото, съразмерно
на отхвърлената срещу този ответник част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******** и ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********
да заплатят на адв.Ц. С. В. от САК, ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал.
2 ЗА сумата от по 705.00 лв. за всеки
ответник /или общо 1410.00 лв./– адвокатско
възнаграждение при предоставена безплатна адвокатска защита, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******** и ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********
да заплатят
на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от по
900.00 лв. /или общо 1880.00 лв./–
държавна такса, дължима съразмерно на уважената част от иска.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ответника ЗАД А. АД
- И.И.К., ЕГН ********** с адрес ***,*.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: