№ 221
гр. Перник, 08.12.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание
проведено на десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от
съдията адм. д. № 311 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административно
процесуалния кодек (АПК) във вр. с чл.
211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Р.В.Р., ЕГН **********,
чрез адв. Е.Б. – БлАК, със съдебен адрес: ***, срещу Заповед № 484з-2197/18.07.2022г. на Директора на Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ (ГДЖСОБТ) на
МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал.
1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение с МВР.
Жалбоподателят
счита, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и необоснована,
издадена от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, ограничили правото му на защита, смята, че същата е несъобразена
с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Иска отмяна на акта по изложените съображение и претендира присъждане
на съдебни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т. – САК, преупълномощен
от адв. Е.Б. – БлАК. Процесуалният представител поддържа
жалбата, счита че образуваното досъдебно производство срещу Р.В.Р. и в частност привличането му за обвиняем,
дори и относими към фактите по делото, следва да бъдат съобразени с презумпцията за невиновност. Моли да бъдат
взети предвид свидетелските показания, събрани в хода на настоящото
производство, не отрича настъпването на инцидента, но смята, че г-н Р. е
действал по начин да запази живота и здравето си, тъй като е попаднал в
неподходящо време, на неподходящо място. Твърди, че служебното правоотношение на
жалбоподателя е прекратено в разрез с правилата на КТ, тъй като е станало по
времето, когато същият е ползвал отпуск по майчинство, прехвърлен от съпругата
му. Заявява, че г-н Р. е дългогодишен служител на МВР, награждаван многократно
, поради което един нелеп инцидент не може да бъде основание за оставането му
без работа. По изложените съображение, моли оспорената заповед, да бъде
отменена като незаконосъобразна. По делото не е приложен списък на разноски по
чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по жалбата – Директорът на ГДЖСОБТ на МВР, редовно призован, не се явява, представлява се от Х.С. – началник на отдел „Правно –
нормативно обслужване“ при ГДЖСОБТ, правоспособен
юрист. Процесуалният представител поддържа постъпилия по делото писмен отговор, в който
са изложени подробни съображения относно законосъобразността на оспорения
административен акт. Заявява, че дисциплинарното производство, като такова е
приключило преди г-н Р. да бъде привлечен като обвиняем, което може да се
установи от оспорената заповед. Счита, че образуваното досъдебно производство
срещу г-н Р. е още едно доказателство за това, че извършеното деяние нарушава
обществения ред. Представя писмени бележки, в които подробно излага аргументи,
че издадения акт е правилен и законосъобразен, постановен от компетентен орган в кръга на
правомощията му, при спазване на материалния и процесуалния закон, и е
съобразен с целта му. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и
претендира съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Моли жалбата
да се отхвърли като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства,
Административен съд – Перник, приема от фактическа
страна за установено следното:
Видно от кадрова справка (лист 281), жалбоподателят младши инспектор Р.В.Р., заема
длъжността – старши
полицай (водач на автомобил) в група 05
от сектор 01 „Патрулно - постова дейност и масови мероприятия“ от Зонално
жандармерийско управление – София към дирекция „Жандармерия“ при ГДЖСОБТ.
С писмо от дата 01.11.2021г. на директора на
ОД на МВР – Перник, (лист 68), уведомява директора на ГДЖСОБТ на МВР, че срещу Р.В.Р. е подаден
сигнал във Второ РУ – Перник, във връзка с което е образувана преписка ЗМ №
353/28.10.2021г. за нанесен от същия побой на две лица.
Във връзка с полученото писмо е извършена проверка и с
предложение за образуване на дисциплинарно производство №
6809р-51384/01.11.2021г. (лист 284) с приложена към същото докладна записка №
6809р-51262/01.11.2021г. на Р.Р. (лист 287), на директора
на ГДЖСОБТ на МВР е предложено да образува дисциплинарно производство срещу г-н
Р..
По повод направеното предложение и приложената към същото
ДЗ, със заповед № 484з-3248/02.11.2021г. на директора
на ГДЖСОБТ на МВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Р.В.Р. и е определен
състава на дисциплинарно разследващия орган (ДРО), с председател и членове служители на ГДЖСОБТ, който да събере всички
необходими доказателства и да извърши всички процедури по изясняване на случая.
С Покана рег. № 6809р-51655/02.11.2021г. (лист 46), ДРО кани
младши инспектор Р.В.Р., да се запознае
със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като видно от
същата, жалбоподателят се е запознал лично с административния акт на 02.11.2021г.
С предложение за удължаване на срока на дисциплинарното
производство (лист 288), ДРО предлага на директора на ГДЖСОБТ, срока на
производството да бъде удължен, по подробни съображения, като във връзка със същото,
със Заповед 484з-641/07.03.2022г. директорът на ГДЖСОБТ (лист 23), уважава
искането и удължава срока на производството до дата 02.05.2022г.
С Покана рег. № 6809р-9820/07.03.2022г. (лист 48), ДРО
кани младши инспектор Р.В.Р., да се запознае
със заповедта за удължаване срока на дисциплинарно производство, като видно от
същата, жалбоподателят се е запознал лично с административния акт на 08.03.2022г.
Събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства са следните: Писмени обяснения от младши
инспектор Р.В.Р. рег. № УРИ 6809р-52297/05.11.2021г. (лист 50); сведения от О.Р. №
УРИ 484000-2339/09.12.2021г. (лист 52); сведения от Х.В.Р.№ УРИ
484000-2341/09.12.2021г. (лист 53); сведения от И.Д.№ УРИ
484000-2340/09.12.2021г. (лист 55); сведения от В. А. № УРИ
484000-425/11.02.2022г. (лист 58); сведения от М. С. № УРИ
484000-424/01.02.2022г. (лист 57).
В хода на разследването като доказателства са събрани още
молба № 6809р-5391/12.11.2021г. на младши инспектор Р.В.Р. (лист 59), с
приложени към същата три броя характеристики за „човека Р.“ (лист 60-62); писмо
с приложение от ОД на МВР – Перник (лист 65), във връзка с отправено,
от страна на ДРО, запитване по повод образуваното дисциплинарно
производство; писмо с приложение от дирекция „Пресцентър и връзки с
обществеността“ към МВР № УРИ 8121р-19561/08.11.2021г. (лист 70); писмо с
приложение от „Лукойл България“ № УРИ 484000-2327/08.12.2021г. (лист 90); писмо
от Районна прокуратура – Перник № УРИ 680900/1652/16.11.2021г. (лист 100);
материали от досъдебно производство № 60/2021г. по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура Перник, пр. пр. № 2990/2021г. по опис на Районна
прокуратура – Перник (лист 101-278); писмо с приложение от Районна прокуратура
– Перник № УРИ 484000-1214/07.04.2022г. (лист 93-97).
Резултатите от разследването по образуваното
дисциплинарно производство срещу младши инспектор Р.В.Р. са отразени в обобщена справка с рег. № 6809р-15841/11.04.2022г.
на ДРО (лист 36-45), като на база оценка на събраните доказателства ДРО установява,
че:
На дата
27.10.2021г., около 16.00 ч., в с. Драгичево, пред автокъща „***“, младши инспектор Р.В.Р., на длъжността – старши полицай (водач на
автомобил) в група 05 от сектор 01 „Патрулно - постова дейност и масови
мероприятия“ от Зонално жандармерийско управление – София към дирекция
„Жандармерия“ при ГДЖСОБТ, нанася побой спрямо лицето В. Н. А., в следствие,
на което същият е получил увреждания, причинили му болка и страдание, без
опасност за живота. Деянието е извършено на обществено място и е станало
достояние на граждани, които са преминавали по пътя, на служители на ОД на МВР
– Перник, посетили инцидента и на служителите на центровете за спешни
повиквания с ЕЕН 112. Действията на служителя на ГДЖСОБТ, са станали достояние на широк кръг граждани, тъй
като на 31.10.2021г. в средствата за масово осведомяване и социалните мрежи е
публикуван снимков материал и видео клипове, в които се изнасят данни, че младши инспектор Р.В.Р. нанася побой на В. Н. А., като нанася два удара на потърпевшия още, докато същия
се намира в автомобила управляван от спътницата му, след което е извлечен от
колата и е повален от г-на Р. на земята
с още удари. ДРО не кредитира сведенията на г-н Р. изложени
в докладна записка № 6809р-51262/01.11.2021г. на Р.Р. (лист 287) и писмени
обяснения от младши инспектор Р.В.Р. рег. № УРИ
6809р-52297/05.11.2021г. (лист 50), в които същият не отрича възникналата ситуация, но застъпва
тезата, че действията му са продиктувани
от нуждата да се защити, тъй като В. Н. А. е държал нож в лявата си ръка, от което
г-н Р. се е уплашил за живота си. ДРО не кредитира и сведенията на Х.В.Р.№ УРИ
484000-2341/09.12.2021г. (лист 53) и И.Д.№
УРИ 484000-2340/09.12.2021г. (лист 55), които същите описват ситуацията , като
преки очевидци, но след анализ на видео – техническа експертиза изготвена по
досъдебно производство № 60/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура Перник, се установява, че същите се появяват на мястото на
инцидента 3 минути по-късно. Относно сведенията на О.Р. № УРИ
484000-2339/09.12.2021г. (лист 52), ДРО приема, че същите са аналогични с тези
на младши инспектор Р.В.Р., но не
съдържат данни потърпевшия да е държал нож в себе си. ДРО приема, че сведения
на В. А. № УРИ 484000-425/11.02.2022г. (лист 58) и на М. С. № УРИ
484000-424/01.02.2022г. (лист 57), напълно кореспондират със събраните в хода
на дисциплинарното производство доказателства.
На база на изложените
факти, ДРО приема, че поведението на младши инспектор Р.В.Р. не съответства на
дължимото такова на служител на МВР и е в противоречие на разпоредбата на чл.
150, ал. 2 от ЗМВР, като със своето поведение служителят е нарушил точки 15, 19
и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като по този
начин е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, заключава,
че на младши инспектор Р.В.Р., следва да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.
197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР – „уволнение“.
С Покана рег. № 6809р-16111/12.04.2022г. на ДРО (лист
49), кани младши инспектор Р.В.Р., да се запознае с
обобщена справка с рег. № 6809р-15841/11.04.2022г., като видно от същата,
жалбоподателят се е запознал лично на дата 12.04.2022г.
На 13.04.2022г., с вх. № 6809р-16545 (лист 51), младши инспектор Р.В.Р. представя писмени
обяснения до директора на ГДЖСОБТ.
След приключване на разследването по образуваното
дисциплинарно производство, със становище рег. № 6809р-16854/14.04.2022г. (лист
26 -35) ДРО, предлага на директора на ГДЖСОБТ да наложи на младши инспектор Р.В.Р. дисциплинарно наказание „уволнение“. В становището си
ДРО описва възприетата фактическа обстановка и повтаря изводите си направени в
обобщена справка с рег. № 6809р-15841/11.04.2022г.
На дата 15.04.2022г. директорът на ГДЖСОБТ, приема
писмените обяснения на младши инспектор Р.В.Р., видно от
резолюция поставена върху същите и издава Заповед № 484з-2197/18.07.2022г., с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал.
2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, налага на младши
инспектор Р.В.Р.
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратява служебното му правоотношение
с МВР.
Заповедта на директора на ГДЖСОБТ е връчена лично на жалбоподателя на дата 22.07.2022г., видно от
собственоръчно поставен подпис върху същата и е обжалвана с жалба подадена чрез
административния орган на дата 29.07.2022г.
По делото са приложени още протокол за
запознаване с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (лист 282), от
който е видно, че младши
инспектор Р.В.Р. е запознат със същия на дата 05.09.2014г. и заповед № 484з-251/28.01.2022г.
за разрешаване на отпуск на държавен служител от МВР (лист 283), от която е
видно, че младши
инспектор Р.В.Р. е в разрешен отпуск по чл. 163, ал. 10 от КТ от дата 28.01.2022г. до
27.06.2022г. включително.
Представено е и Постановление за
привличане на обвиняем от 25.07.2022г. на М.Н. – следовател в ОСлО при Окръжна
прокуратура – гр. Перник (лист 323), което съдът приема за сведение, доколкото реализирането
на дисциплинарната отговорност не е обосновано от реализирането на
наказателната такава, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР
държавните служители в МВР, носят дисциплинарна отговорност, независимо че
деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност.
По искане на жалбоподателя в хода на
съдебното производство са разпитани свидетелите В.Д.З.– бивш служител на ГДЖСОБТ и О.Р. – съпруга на
жалбоподателя .
Свидетелят З. заявява, че не е присъствал на
мястото на инцидента и за обстановката и случилото се е запознат от
жалбоподателя, но възприема нещата, така както са му разказани, тъй като има
доверие на г-н Р.. Не познава потърпевшия А., но от г-н Р. знае, че същият му
дължи пари. Пред съда преразказва
изложеното от г-н Р. в докладна записка
№ 6809р-51262/01.11.2021г. (лист 287) и писмени обяснения рег. № УРИ
6809р-52297/05.11.2021г. (лист 50). Заявява, че в годините , в които е бил
служител на жандармерията познава г-н Р. като служител с чест и достойнство, знаещ тънката граница между
редно и нередно, като споделя, че е доверявал и живота си на него.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.Д.З.–
бивш служител на ГДЖСОБТ, в частта относно
обстоятелствата предшестващи самия
инцидент, както и изложеното от него във връзка със самото стълкновение, тъй
като възприятията му не са лични, а такива придобити в следствие на разказ на
жалбоподателя. Същите не предоставят
различна и нова информация от събраната в хода на дисциплинарното производство.
Относно изложеното във връзка с моралните качества на г-н
Р. и поведението му по време на службата, съдът ще вземе становище по същите, с
оглед мотивите си по същество.
Свидетелят О.Р. – съпруга на жалбоподателя и
очевидец заявява, че е била на мястото
на инцидента, тъй като е пътувала с мъжа си, в колата за София. Споделя, че с
потърпевшия и жена му са приятели, с които са ходили на море. За инцидента си
спомня, че след като колата на потърпевшия ги е провокирала да спрат и след
отправяне на нецензурни думи от страна на В. и М. – (В. А. и на М. С.) към
тях, е възникнал конфликт, след което мъжът й Р.В.Р. е ударил шамар на В. А., защото
същият е тръгнал с нож към него. Свидетелят заявява, че тя нож не е видяла, но
така е споделил мъжът й.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля О.Р.
– съпруга на жалбоподателя и очевидец на инцидента, като отчита, че същите са дадени от лице заинтересовано
от изхода на делото и са в противоречие
със събрания в съдебното производство доказателствен материал. В допълнение
следва да се отбележи, че показанията на свидетеля О.Р.
се припокриват изцяло с дадените от нея в хода на дисциплинарното производство с
№ УРИ 484000-2339/09.12.2021г. (лист 52), същите не предоставят различна и нова информация от събраната в
хода на дисциплинарното производство.
С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с
оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл.
168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу акт подлежащ на основание чл.
211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
По
делото няма спор, че жалбоподателят младши инспектор Р.В.Р. е
държавен служител и заема младши изпълнителска служба в системата на МВР
Съгласно чл.
204, т. 3 от ЗМВР
дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от
"ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197
за служителите на младши изпълнителски длъжности". В настоящия случай,
предвид вида на наложеното дисциплинарно наказание - по чл.
197, ал. 1, т. 6
от ЗМВР и длъжността, която заема дисциплинарно-наказващият
орган (ДНО)- директор на Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“ на МВР, както и
длъжността, която заема наказания служител – младши инспектор – старши полицай (водач на автомобил) в група 05 от сектор 01
„Патрулно - постова дейност и масови мероприятия“ от Зонално жандармерийско
управление – София към дирекция „Жандармерия“ при ГДЖСОБТ,
съдът приема, че заповедта е издаден от компетентен орган. Не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 1 от АПК.
Според чл.
210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта
При издаване на процесната заповед съдът приема, че са спазени
всички визирани изисквания за нейната форма. Административният
акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е с
реквизити и съдържание, посочени в чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Индивидуализирани са извършителят,
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното
нарушение и е посочена правната му квалификация. Обсъдени са доказателствата,
въз основа,
на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е
дисциплинарното наказание и е посочено основанието за налагането му. Указани са
органът и срокът за обжалване. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Във
връзка с писмо от дата 01.11.2021г. на директора на ОД на МВР – Перник, (лист
68), с данни, че срещу Р.В.Р. е
подаден сигнал за нанесен от същия побой на две лица е извършена проверка и с
предложение за образуване на дисциплинарно производство №
6809р-51384/01.11.2021г. (лист 284) на директора
на ГДЖСОБТ на МВР е предложено да образува дисциплинарно производство срещу г-н
Р. По повод направеното предложение със заповед № 484з-3248/02.11.2021г. на директора на ГДЖСОБТ на МВР е образувано
дисциплинарно производство срещу младши инспектор Р.В.Р. и е определен
състава на ДРО, с председател и членове
служители на ГДЖСОБТ. На 02.11.2021г. младши
инспектор Р.В.Р., е запознат лично със
заповедта за образуване на дисциплинарното производство срещу него. По предложение на ДРО за удължаване на срока
на дисциплинарното производство (лист 288), със Заповед 484з-641/07.03.2022г.
на директора на ГДЖСОБТ (лист 23), срока на
производството е удължен до дата 02.05.2022г. На 08.03.2022г. младши инспектор Р.В.Р., е запознат лично със заповедта за удължаване срока на
дисциплинарно производство срещу него. Резултатите
от разследването по образуваното дисциплинарно производство срещу младши инспектор Р.В.Р. са отразени в обобщена справка с рег. № 6809р-15841/11.04.2022г.
на ДРО (лист 36-45), като на 12.04.2022г. същата е връчена лично на
жалбоподателя. Във връзка с приключване на разследването по образуваното
дисциплинарно производство на 13.04.2022г., с вх. № 6809р-16545 (лист 51), младши инспектор Р.В.Р. представя
писмени обяснения до директора на
ГДЖСОБТ. Със становище рег. № 6809р-16854/14.04.2022г. (лист 26 -35) ДРО,
предлага на директора на ГДЖСОБТ да наложи на младши
инспектор Р.В.Р. дисциплинарно
наказание „уволнение“. На дата 15.04.2022г. директорът
на ГДЖСОБТ, приема писмените обяснения на младши
инспектор Р.В.Р., видно от резолюция поставена върху същите и издава Заповед № 484з-2197/18.07.2022г., с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал.
2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, налага на младши
инспектор Р.В.Р.
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратява служебното му правоотношение с
МВР. Заповедта на директора на
ГДЖСОБТ е връчена лично на жалбоподателя
на дата 22.07.2022г., видно от собственоръчно поставен подпис върху същата.
От изложеното следва, че в производството не са нарушени
правата на жалбоподателя по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, служителят
е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното
производство, а също така и със заповедта за удължване срока на същото.
Информиран е за всички действия на ДРО, запознат е с обобщената справка по чл.
207, ал. 7 от ЗМВР, разяснено му е
правото да даде обяснения и писмено е поканен за това. Спазени са изискванията на чл. 207, ал. 10 и 11 от ЗМВР. ДНО е спазил и изискването на чл.
206, ал.1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното
наказание е приел писмените
обяснения на държавния служител. Дисциплинарната
отговорност е реализирана в сроковете по чл.
195, ал. 2, във вр. чл. 205, ал. 6 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 195,
ал. 2 от ЗМВР за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от две години от извършването му, като нормата на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР
указва, че сроковете по ал 1 и ал. 2 на същия член не текат, докато държавния
служител е в законоустановен отпуск. Видно от разпоредбата на чл. чл. 205, ал. 6 от ЗМВР дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от
образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и
правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед
на органа по чл.
204. Съгласно чл.
196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение
се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
От изложеното следва, че с оглед датата
на образуване на дисциплинарното производство 02.11.2021г.,
удължаването му в четири месечния срок, а именно на дата 07.03.2022г., до
02.05.2022г, датата на установяване на нарушението – становище рег. № № 6809р-16854/14.04.2022г. на ДРО (лист 26 -35), с поставена резолюция на ДНР
„съгласен“ от 15.04.2022г., датата на извършване на нарушението 27.10.2021г., и факта, че в периода от 28.01.2022г. до
27.06.2022г. включително, съгласно заповед № 484з-251/28.01.2022г. (лист
283), младши инспектор Р.В.Р. е в разрешен отпуск
по чл. 163, ал. 10 от КТ и се ползва от специалната закрила чл. 190, ал. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 333, ал. 6 от КТ при уволнение, период в който не текат
сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, оспорената заповед № 484з-2197/18.07.2022г. е издадена не по –
късно от два месеца от откриването на
нарушението и
не по – късно от две
години от извършването
му. Съобразно изложеното съдът констатира,
че е спазен
реда на дисциплинарното
производство, уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР.
Във връзка с изложеното съдът не приема възражението на
жалбоподателя, че същият е уволнен в период, в който се е ползвал от
специалната защита на КТ, тъй като е бил в разрешен отпуск по чл. 163, ал. 10 от КТ.
В допълнение следва да се отбележи, че съгласно ал. 7, на чл. 333 от КТ закрилата
по този член се отнася към момента на връчването на заповедта, а в настоящият случай, оспорената заповед е връчен на
жалбоподателя на дата 22.07.2022г.,
видно от собственоръчно поставен подпис върху същата, почти месец след отпадане
на закрилата му по чл. 163 от КТ. На база на изложените аргументи съдът счита, че производството по
издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при
спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМВР и в
АПК, не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът приема, че
оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при
наличие на материалноправните предпоставки за това. В хода на съдебното производство, от приложените писмени доказателства, се установи по безспорен начин, фактическата обстановка възприета на ДНО, а именно, че на
дата 27.10.2021г., около 16.00 ч., в с. Драгичево, пред автокъща „***“, младши
инспектор Р.В.Р., на длъжността – старши полицай
(водач на автомобил) в група 05 от сектор 01 „Патрулно - постова дейност
и масови мероприятия“ от Зонално жандармерийско управление – София към дирекция
„Жандармерия“ при ГДЖСОБТ, нанася побой спрямо лицето В. Н.
А., в следствие, на което същият е получил увреждания, причинили му болка и
страдание, без опасност за живота. Деянието е извършено на обществено място и е
станало достояние на граждани, които са преминавали по пътя, на служители на ОД
на МВР – Перник, посетили инцидента и на служителите на центровете за спешни
повиквания с ЕЕН 112. С това свое поведение служителят на ГДЖСОБТ, грубо е нарушил обществения ред и е проявил
неуважение към обществото, в тази връзка съдът намира, че
наказващият орган правилно е приел, че младши инспектор Р.В.Р. е извършил деяние, несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, с които е запознат на дата 05.09.2014г., видно протокол
(лист 282), уронващо престижа на службата, което представлява тежко
нарушение на служебната дисциплина по чл.
194, ал. 2, т. 4
във вр. с чл.
203, ал.1, т. 13 от ЗМВР и е основание за налагане на най- тежкото дисциплинарно
наказание – „уволнение“.
Деянието на младши инспектор Р.В. е в противовес на Етичните правила на
държавните служители в МВР и уронва престижа на службата, доколкото съгласно т. 15 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, държавният служител съобразява законността на
действията, които възнамерява да предприеме. Съгласно т. 19 от същия кодекс държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява, а съгласно т. 20 от кодекса държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си.
Като е нанесъл побой над В. А., като неправомерното му
деяние и факта, че е държавен служител в системата на МВР, са станали достояние на широк кръг граждани, което има за
последствие загуба на доверие в полицейските служители, а от там и в държавната
институция като цяло, като с поведението си, не само не дава личен пример за
спазване на закона, а напротив създава в обществото нагласа за беззаконие, младши инспектор Р.В. е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което извършил нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и е уронил „престижа на службата“.
Неспазването
на цитираните етични правила, в
случая е довело и до уронване престижа на службата, от което следва, че е
налице тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
203, ал. 1,
т. 13 от ЗМВР, за което законодателят предвижда
"уволнение", каквото е наложено с процесната заповед. В тази връзка ДНО е съобразил и възприетото
в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на ВАС
становище, че по смисъла на закона под "деяние, уронващо престижа на
службата" се разбира деянието да е от такова естество, че реално да
застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в
полицейската институция. Не е задължително престижът да е вече уронен, не е
необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително
действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица,
което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните
работи. В тази връзка от приетите по делото
доказателства безспорно се доказа, че укоримото поведение
на жалбоподателя е станало достояние на обществеността чрез публикации в
средствата за масово осведомяване.
Доколкото за извършеното от младши инспектор Р.В. законът предвижда единствено дисциплинарното
наказание по чл.
197, ал. 1, т. 6 - "уволнение", съдът намира,
че при налагане на наказанието "уволнение" наказващият орган е
изпълнил и изискванията на чл.
206, ал.2 от ЗМВР,
като в тази връзка, изложеното от свидетеля В.Д. З., относно моралните качества
и поведението на служителя по време на службата, са обстоятелства, които не
могат да изключат търсенето на дисциплинарна отговорност, съответно да окажат
влияние при определяне на вида и размер на наказанието.
В допълнение следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.служебното
правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява, при налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", като при
налагането на това наказание не действа и защитата на чл. 229 от ЗМВР. В тази връзка решението на ДНО, с оспорената
заповед, да прекрати и служебното правоотношение на младши
инспектор Р.В. е съобразено с горецитираните разпоредби.
С оглед изложеното не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не се установява и противоречие
с целта на закона. В случая директора
на ГДЖСОБТ издава оспорената заповед, след надлежно
установяване на извършено дисциплинарно нарушение, при съобразяване
установената от закона цел свързана с личната и генералната превенция при
налагане на дисциплинарни наказания на служителите от системата на МВР. В чл.
194, ал. 1 от ЗМВР е
предвидено, че държавните служители в МВР, които са нарушили служебната
дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. При определяне наказанието са взети
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. С оглед изложеното не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
От така установеното фактическо и правно положение съдът приема,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в пълно
съответствие с материалноправните разпореди, както и с целта на закона, поради
което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за
присъждане на разноски в производството, като своевременно направено, следва да
бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от началник на отдел „Правно – нормативно
обслужване“ при ГДЖСОБТ, правна защита на
административния орган, определено в размер на 100 лева,
съгласно чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК
Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.Р., ЕГН **********,
чрез адв. Е.Б. – БлАК, със съдебен адрес: ***, срещу Заповед № 484з-2197/18.07.2022г. на Директора на Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ (ГДЖСОБТ) на
МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал.
1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение с МВР, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.В.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР съдебни разноски в размер на 100 (сто)лева.
Решението
може да бъде обжалвано, с касационна жалба, пред Върховния
административен съд на Р. България, в
14 –дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 138, във вр. с чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/