Р Е
Ш Е Н
И Е
№391 18.12.2020 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №357 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София против Решение №260001/25.08.2020г.,
постановено по АНД №678/2020 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ №0013465/11.06.2020г, издадено от
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ с наложена на И.Г.М. глоба в размер на 300лв на основание чл. 179 ал.3 вр. с чл.139
ал.6 от Закона за движение по пътищата за това, че на 14.01.2020г, около
16.45ч, И.Г.М. като водач управлява ППС с регистрационен номер ***, лек
автомобил, марка Лексус, модел ИС220Д, с обща техническа допустима максимална
маса до 3.5т, по път І-5, км.314+500, посока Казанлък, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса,
съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.
В резултат на извършена проверка е
установено, че за ППС с регистрационен номер №*** към момента на проверката
няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и
на категорията пътно превозно средство. Съгласно чл.189е ал.8 от ЗДвП,
извършеното нарушение е потвърдено, чрез справка в електронната система за
събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор №MEU 031, като данните от
справката са отразени в съставения АУАН №0013465/14.01.2020г. Нарушението се
потвърждава и от извършена справка от административно наказващия орган в
електронната система за събиране на пътни такса, съгласно която за ППС с
посочения по-горе регистрационен номер, към датата и часа на проверката, не е
налице валидна електронна винетка. Съгласно чл.189е ал.3 от ЗДвП Нарушителят
разполага с възможността да заплати компенсанорна такса по
чл.10 ал.2 от Закона за пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта, в който
случай би се освободил от административно наказателна отговорност за
установеното с АУАН №0013465/14.01.2020г нарушение. Компенсаторна такса не е
постъпила по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчване на наказателното
постановление, поради което не са налице условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
С въззивната си жалба М. се е позовал на
факт, отричаш съставомерността на извършените от него действия по управление на
посоченото МПС, тъй като по предходния номер на същото ППС №J57RDO, внесено от Обединеното
кралство е заплатена едногодишна винетна такса, считано от месец юли 2019г.
Уведомен бил, че след като собственика заявил лично и писмено промяната на
регистрационния номер на ППС на валидната винетка, акта ще отпадне. Не е
уведомяван за правото да се освободи от отговорност при заплащане на
компенсаторна такса в 14-дневен срок. На 15.01.2020г собственика на автомобила
подала лично и писмено Заявление №94-00-49/15.01.2020г в ОПУ Стара Загора за
промяната на регистрационния номера на ППС за валидната винетка, от което е
приложил заверено копие към жалбата си. Въпреки това получил на 15.06.2020г по
пощата обжалваното наказателно постановление. Позовавайки се на чл.189е ал.3 от ЗДвП, М. е посочил, че заплащането на винетна такса, извършено преди съставяне
на АУАН и на вмененото му управление при нейната липса, го освобождава от
административно наказателна отговорност. Счита, че в срока по чл.189е ал.3 от ЗДвП собственика на управляваното МПС
е направил необходимото – заявил е промяната на регистрационния номер, а АНО е
следвало да приложи чл.3 ал.2 от ЗАНН вр. с чл.189е ал.5 от ЗДвП.
За да отмени НП, РС Казанлък е приел за
установени посочените в АУАН, но и в жалбата факти, които и не са спорни между
страните, като е заключил, че за процесния автомобил има заплатена винетна
такса от 08.07.2019г до 07.07.2020г, съобразно и по английския му
регистрационен номер №№J57RDO, променен след регистрация за движение по
пътищата в България на ***. Позовал се е на разпоредбата на чл.5 ал.4 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, според която при промяна в регистрационния
номер на пътното превозно средство собственикът или ползвателят следва в срок
до 3 работни дни да заяви тази промяна в централното управление или в
областните управления на Агенция „Пътна инфраструктура“ или по електронен път,
като съответните длъжностни лица отразяват новите данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство в електронната система за издадените
електронни винетки след справка на Националния регистър на ППС в срок до два
работни дни от получаване на уведомлението. Собственика на управляваното МПС не
е спазила този срок, тъй като е подала уведомлението на 15.01.2020г. Въпреки
това съдът е счел, че АНО е трябвало да приложи разпоредбата на чл.189е ал.5 от ЗДвП, чийто текст е възпроизведен в мотивите на съдебното решение. След
извършена проверка за спазване правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е отхвърлил
мотивирано довода за неяснота по отношение на мястото на нарушението.
С касационната си жалба процесуалния
представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ твърди, че фактическия състав на
чл.189е ал.5 от ЗДвП не е осъществен, тъй като не е заплатена компенсаторната
такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата, което действие е условие за
освобождаване от административно наказателна отговорност. Позовава се на
решение № 135/23.06.2020г, постановено по КАНД №109/20г, в което правната норма
е извлечена от чл.189е ал.5 от ЗДвП в посочения в касационната жалба смисъл, а
именно компенсаторната такса е различна от винетна такса, а заплащането на
първата е условие за освобождаване от предвиденото в чл. 179 ал.3 от ЗДвП. Иска
от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение на основание чл.348 ал.1
т.1 от НПК поради не прилагане на материалния закон, който урежда фактите,
съставляващо порок на съдебния акт – неправилно приложение на закона. Иска от
съда да бъде постановено друго съдебно решение, след отмяната на въззивното, с
което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции поотделно в максимален
размер. За първата инстанция в размер, според Наредбата по чл.37 от Закона за
правната помощ, а за касационната инстанция – в размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответника – И.Г.М., не се явява, не се
представлява, не представя писмен отговор против касационната жалба, нито
писмени бележки по същество.
Представителя на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага
на съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като се постанови ново за
потвърждаване на наказателното постановление.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
В решението на РС Казанлък се съдържат
фактически мотиви, които наред с позоваването на не относимата разпоредба на
чл.189е ал.5 от ЗДвП са формирали материално законосъобразен извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Съгласно чл.179 ал.3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Управлението на МПС се явява съставомерно изпълнително деяние на формалното
административно нарушение тогава, когато за управляваното превозно средство, а
не за неговия регистрационен номер, не е заплатена дължимата такса по чл.10
ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Съгласно чл.10 ал.1 от Закона за пътищата,
такса се заплаща за преминаване на пътните превозни средства по платената пътна
мрежа, поради което главния съставомерен факт е бездействие за плащане,
представляващо поведение обратно на предписаното от закона задължение, вменено
на лицата, които притежават и/или управляват пътните превозни средства по платената
пътна мрежа. Ето защо и по аргумент от чл. 10а ал.3 от Закона за пътищата вр. с
чл. 5 ал.4 от Наредбата, вр. с чл. 189е ал.8 и ал.9 от ЗДвП се налага следния
правен извод: При заплащане на дължимата такса се извършва индивидуализация на
моторното превозно средство, според неговия регистрационен номер, като
доказателствената тежест за вярно деклариране е на лицата, които са длъжни да
платят – собственика или ползвателя. При невярно деклариране – било поради
грешка или техническа неизправност, не възниква задължение за повторно плащане
на таксата, а се отнема възможността да се установи неговото изпълнение при
проверка, чрез справка в електронната система за платени такси. Съгласно
чл.189е ал.8 от ЗДвП контролните органи могат да ползват като доказателствено
средство справки от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10
ал.1 т.1 от ЗДвП като отразените в нея данни се считат за доказателства
включително за факта на плащане или не на пътната такса. В чл. 189е ал.9 от ЗДвП изрично е посочено, че справката има доказателствена сила за отразените в
нея обстоятелства, но до доказване на противното. Това означава на първо място,
че тя няма обвързваща материална доказателствена сила, но е средството, което
контролните органи ползват за доказване на отрицателния съставомерен факт –
липса на заплатена пътна такса в съчетание с управление на ППС по платената
пътна мрежа. Съответно тежестта да установи, че е изпълнено задължението за
плащане на дължимата такса е на водача – нарушител и наказано лице, но тази
тежест е принципно приложима за всички административни положителни задължения
за действие, чието изпълнение е скрепено с административно наказателна
отговорност. Нормата на чл.189е ал.9 от ЗДвП внася единствено яснота по въпроса
за вида на справката като документи неговата доказателствена стойност – не е с
материална обвързваща сила и може да бъде установено изпълнение на
задължението. В случая то е изпълнено още на 98-07-2109г и към момента на
вмененото управление, а не с подаване на заявлението за промяна на
регистрационния номер, която процедура само потвърждава посоченото по-горе, че
таксата се плаща за ППС, а не за неговия номер, по който то само се
индивидуализира. С подаване на
заявлението за промяна на регистрационния номер се извършва доказване още в
хода на административно наказателното производство, че съставомерния
отрицателен факт не е съществувал към датата на вменената на водача
отговорност. Ето защо правилно РС Казанлък е отменил като незаконосъобразно
издаденото наказателно постановление. Не е извършено описаното в чл.179 ал.3 от ЗДвП административно нарушение, а фактическото обвинение е опровергано още
преди издаване на наказателното постановление. Действително РС Казанлък е
приложил неотносимата към конкретната фактическа обстановка правна норма,
съдържаща се в разпоредбите на чл.189 ал.3 вр. с ал.5 от ЗДвП вр. с чл.10 ал.2
от Закона за пътищата –заплащането на
компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗДвП в 14-дневен срок от съставяне
на АУАН или по време на констатиране и извършване на нарушението, освобождава
от отговорност по чл.179 ал.3 от ЗДвП всички задължени по чл.10 ал.1 от ЗП
правни субекти. Не е установено задължение за заплащане на компенсаторна такса
– платена е дължимата такса за движение по пътната мрежа към датата на
управление на пътното превозно средство, поради което тази правна норма не е
приложима.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260001/25.08.2020г., постановено по
АНД № 678/ 2020 г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.