Р Е Ш Е Н И Е № 775
31.07.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 02.07.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 3659 по описа за 2019 година.
В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД /АСВ/ със седалище гр.София се твърди, че по силата
на сключен на 29.09.2017г. договор, с № 30421, „Креди Йес“ ООД предоставило на П.И.Б.
заем, в размер 700лв. Мъжът пък се задължил да го върне, заедно с договорна
лихва в размер на 159.07лв., на дванадесет равни месечни погасителни вноски,
всяка по 71.59лв., първата от тях с падеж 16.10.2017г., а последната- с падеж
17.09.2018г. По този начин страните договорили общ размер на плащанията 859.07лв.
Ищецът твърди още, че подписвайки договора, заемополучателя
се е задължил да гарантира изпълнението на задълженията си като предостави на
кредитори си, в 3-дневен срок, поне две обезпечения от три възможни: издавайки
запис на заповед; като осигури поръчител- едно или две физически лица, което да
отговаря за изпълнението им или пък като осигури валидна банкова гаранция. Това
обаче Б. не сторил и по тази причина за него възникнало задължение и за неустойка,
също в абсолютен размер- 640.93 лв.,
чието плащане също следвало да се извърши по погасителен план на дванадесет
вноски, всяка от 53.41лв.
В резултат на това се оказвало, че дълга си ответника
трябва да погасява с месечна вноска в размер на 125лв.
Според ищеца, заемодателя е изпълнил задължението си
да предостави договорената сума на заемополучателя, тъй като този факт
последния удостоверил с под писването на договора. Б. обаче не спазил
уговорката да погасява и в срок, задълженията си и по тази причина му била
начислена и лихва за забава- защото в договора за заем съществувала и такава уговорка-
че дължи законна лихва за всеки ден забава. На това основание му била начислена
лихва за периода 15.12.2017г.- датата, на която станала изискуема първата
неплатена от ответника вноска, до датата на подаване на заявление в съда, на
обща стойност 162.96лв., която представлява сбор от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала и незаплатена вноска.
Ищецът признава, че ответника все пак е извършвал
плащания по договора за заем- в размер на общо 251лв., с което били погасени:
неустойка 107.82лв.; договорна лихва 44.60лв. и главница 98.58лв.
Търговското дружество-ищец черпи претендираните по
това дело права от твърдяното от него обстоятелство, че е кредитор на
ответника, тъй като по силата на договор за цесия е изкупило паричните му
задължения към „Креди йес“.
Именно в качеството си на актуален кредитор и предвид
липсата на изпълнение от страна на П.Б., „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за дължимите
от мъжа парични суми и му била издадена, в производството по ч.гр.д.№ 2394/2019г.,
заповед за изпълнение. Срещу нея обаче било подадено възражение по чл.414 от ГПК, което мотивира предявяването от АСВ на искове съда с решението си да
приеме за установено, че ответника му дължи: 601.42лв.- неплатена
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до изплащане на задължението;
114.47лв.- договорна лихва; 533.11лв.- неустойка и 162.96лв.- обезщетение за забава.
Ищецът претендира и разноски: както в заповедното
производство /75лв.+28.24лв./, така и направени от него в настоящото дело, а за
последното и, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350лв.
На ответникът бе връчен препис от исковата молба, но
писмен отговор не депозира. Той и не се яви на проведеното съдебно заседание. В
него не присъства и представител на ищеца, но чрез писмено изявление на такъв исковете
се поддържат.
След
като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложение на исковата молба- документа,
представляващ листи №№ 7,8 и 9 от материалите по делото, на 29.09.2017г. е бил
сключен Договор за паричен заем с № 30421, по силата на който „Креди Йес“ООД
предоставя на заемателя П.И.Б. паричен заем в размер 700лв., като следва да се
приеме, че сумата е получена от мъжа, тъй като договора носи подписа му - в
тази връзка изрично т.4 ал.1. Той се е задължил да я върне, заедно с лихва, на
дванадесет равни месечни погасителни вноски- с фиксирани падежи. Видно от
ал.ал.5 и 7 на т.3, са договорени 3.3% месечна лихва по заема и ГПР 49.61%.
От погасителния план към договора пък е видно, че на
съответния падеж заемополучателя трябва да прави две вноски: едната в размер
71.59лв.- за погасяване на задължението по предходния абзац, а другата- в
размер 53.41лв., за погасяване на неустойка при липса на обезпечение.
Последното е основано на т.6 от договора- предвидено е задължение за
заемополучателя да осигури, в 3-дневен срок, обезпечение на задълженията си, комбинирайки
две от следните три възможности: било като издаде запис на заповед, било като
осигури поръчител-физическо лице, което да съответства на определен профил или
пък като осигури валидна банкова гаранция. Последицата от неизпълнение е
неустойка в размер 640.93лв.- т.8.
Част от доказателствения материал са и Общи условия по договор за заем, в сила
от 01.04.2016г, на „Креди Йес“.
От документа, представляващ листи №№ 14-18вкл. съда
установява, че на 01.10.2018г. е бил сключен Договор за продажба на вземания,
по силата на който „Креди Йес“ ООД прехвърля на АСВ свои парични вземания,
които се посочват в приложение №1, неразделна част от договора.
Друг от представените с исковата молба документи е
точно такова приложение №1 или по-скоро-
извадка от него, от 01.10.2018г., в което се съдържа информация, че сред
прехвърлените с цесията вземания е / в т.386/ това от П.Б. по договора за заем
№ 30 421 от 29.09.2017г..
С пълномощното л.№22 от настоящото дело, цедента
упълномощава цесионера последния да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне
на задължението му. Такова уведомление до Б. АСВ е изпратило, но то не е
връчено на адресата му. Въпреки това съда приема, че цесията е съобщена на
длъжника-ответник- тъй като съобщението представлява част от приложенията на
исковата молба и заедно с нея е връчено на ответника от съда, а в самата искова
молба се съдържа изявление/искане на ищеца в този смисъл и позоваване от него
на отдавна установила се съдебна практика в тази връзка.
От приложеното към настоящото дело частно гражданско
дело- № 2394/2019г. съда констатира, че на 03.05.2019г./предвид дата на
пощенско клеймо на плика, с който са изпратени документите/ АСВ е депозирало
пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и в производството по
същото му е издадена заповед за изпълнение- № 1513/ 10.05.2019г., с която на
мъжа е разпоредено да му заплати сумите, предмет и на настоящото дело, както и разноски
в заповедното производство в размер 103.24лв..
Ответникът е
подал възражение против заповедта и това е наложило съда да даде указания на заявителя, че трябва да установи
съществуването на вземанията си в общия исков процес. Дружеството е предявило
своевременно необходимите искове.
При
така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявени са
положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за
които, както се спомена по-горе, на ищеца е издадена по –рано във времето, в
т.н. заповедно производство и на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Те са с правно основание чл. 415
ал. 1 и чл.422 ал.1 ГПК; допустими са и са подсъдни на Районен съд - Сливен по
правилата на родовата и на местната подсъдност. Становището на съда по всеки от
тях е следното:
Установи се по делото- от писмено доказателство, че
по силата на сключен на 29.09.2017г. договор, дружеството с фирма „Креди Йес“ е
предоставило на лицето П.Б. паричен заем в размер 700лв. Мъжът пък се е
задължил да върне сумата, заедно с договорна лихва, на 12 месечни погасителни
вноски, всяка от по 71.59лв., а общото задължение възлязло на 859.07лв. Предвид
тези договорни клаузи съда намира, че процесния договор е за заем- паричен
заем. По тази причина са приложими разпоредбите на чл.240 и сл. от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В случая кредитора е изпълнил договорното си
задължение, тъй като е предал на заемателя спомената сума. Това- предаването на
паричната сума /или пък вещта/ по договор за заем е не изпълнение на задължение
на заемодателя, а условието да се приеме, че договора за заем е сключен. Така
е, защото договора е реален и едностранен и постигнатото между двете страни
съгласие за сключването му не е достатъчно последното да е факт. Необходимо е
сумата да бъде предадена.
Длъжникът-ответник обаче не е изпълнил задължението
си- да извърши договорените вноски, като е направил плащане/ия само в размер 251лв.
Съдът достига до този извод въз основа на признанието на ищеца на този
неизгоден за него факт, както и защото Б. не ангажира доказателства за
осъществени от него плащания, а по правилата на процеса това бе в
доказателствената му тежест.
Видно от исковата молба, плащането кредитора е
отнесъл за погасяване, частично, на следните задължения: неустойка с 107.82лв.;
договорна лихва с 44.60лв. и главница с 98.58лв.
Според съда обаче ищеца няма вземане на първото от
тези основания. То се обосновава като неустойка, дължима от заемополучателя за
това, че не е успял да осигури две от три възможни обезпечения на задълженията
си. Въпреки че такава клауза съществува в договора за заем, както и в общите
условия на дружеството-заемодател, съда няма да уважи този иск, тъй като тя
цели не да обезпечи изпълнение на задължението, а да осигури вземане на
кредитора в по-голям краен/сумарен размер – като за заемополучателя възникне
задължение за заплащане не само на възнаградителна лихва и обезщетение за
забава, но и други суми. Така също, с тази, а и подобни, клаузи кредитора
заобикаля вече забранената му/отнета възможност да залага в договорите за
кредит изключително завишени лихвени проценти, съответно годишен процент на
разходите. Всъщност, изискването към заемополучателя за осигуряване на обезпечение
е несъвместимо с природата на процесния договор- това са т.н. бързи кредити,
сключвани в момента на поискването или съвсем скоро след това, и отново при не
малка по размер възнаградителна лихва- в случая ГПР е 49.611%, като тя е
толкова висока и несравнимо по-висока от лихвите, при които банки отпускат
заеми, именно поради по-високия риск,
който съществува за кредитора, тъй като вземането му не е обезпечено. Т.е., или
вземането на кредитора-заемател ще е обезпечено, но ще е с нисък лихвен
процент, или пък ще е с висок, но няма да е обезпечено. Така също,
предвиждането на тази санкционна за заемополучателя последица при неизпълнение
на неговото задължение, с което те стават поне две- неустойка и обезщетение за
забава, го поставя в твърде неравноправно положение по отношение на другата
страна по договора- заемодателя, което усещане се засилва и от факта, че за
дадената му в заем сума заемополучателя дължи и възнаградителна лихва.
Последното е нормално при договори за заем, но не е в границите на нормалното според съда заемодателя
да получи три възнаграждения, тъй като освен договорната лихва такъв характер
имат, независимо от начина, по който са наречени в договора, лихвата за забава и неустойката.Т.е.,
клаузата за неустойка в случая е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 и
чл.143 ал.2, т.5 от ЗЗП, а за такива съда е задължен служебно да следи- чл.7 ал.3
от ГПК. Ето защо е неоснователен иска за
сумата 533.11лв.- неустойка.
Щом ответника- заемополучател не дължи неустойка, то
извършеното от него плащане- 251лв., е следвало да се отнесе за погасяване на
други негови задължения. Видно от т.3 ал.2 от договора за заем и погасителния
план към него, всяка от дванадесетте месечни погасителни вноски /включваща
главница и възнаградителна лихва/ е в размер 71.59лв. Това означава, че с
общото плащане от 251лв. Б. е погасил изцяло първите три вноски.
Тъй като заема е в размер на 700лв., то всяка от
12-те месечни погасителни вноски включва за главница 58.33лв., а това означава,
че възнаградителната лихва участва във вноската с 13.26лв. Ето защо с остатъка
от плащането след погасяването на първите три вноски- 36.23лв., Б. е погасил
изцяло лихвата от четвъртата, а главницата по нея– до остатък 35.36лв.
След като ответника не е престирал всичко, а е
извършил само частично плащане, то той дължи на кредитора си, на първо място,
дадената в заем сума- главница, или по-скоро неплатения остатък от нея. Така е,
защото при неизпълнение кредитора може да иска изпълнение- чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Тя по договор е 700лв., но с плащането си ответника я е намалил до 502.04лв. /700лв.
– (3х58.33лв. + 36.23лв.) /. До този размер първия иск е основателен, а за
разликата над него до пълния търсен размер – 601.42лв. ще бъде отхвърлен.
Ответникът
дължи сума и по втори иск по петитума на исковата молба- тъй като това е договорената между кредитора и
заемополучателя възнаградителна лихва за първия от тях- чл.240 ал.2, изр. първо
от ЗЗД. В случая с плащане ответника е намалил задължението си за
възнаградителна лихва с 53.04лв. / 4вн.х13.26лв./. Т.е., този иск е основателен
в размер 106.08лв. / 12 вноски по 13.26лв.= 159.12лв. – 53.04лв. платени/, а за
разликата над него до пълния претендиран- 114.47лв., ще бъде отхвърлен.
След като не е плащал задълженията си, с изключение
на коментираното по-горе плащане, а падежа на всички е настъпил и то преди още
да бъде образувано заповедното производство- тъй като първата от договорените
12 вноски е с падеж 16.10.2017г., а последната- 17.09.2018г., то той безспорно
е изпаднал в забава- съгласно чл.84 ал.1, изр.първо от ЗЗД, когато деня на
изпълнение на задължението е определен, длъжника изпада в забава с изтичането
му. Така също, съгласно чл.86 от този нормативен акт, при неизпълнение на
парично задължение длъжника дължи обезщетение, от деня на забавата, което е
равно на законната лихва за периода й. От друга страна, и в самия договор е
предвидена такава отговорност за заемополучателя- т.7 ал.1. Т.е., за съществуващо
следва да се счита паричното вземане в размер 162.96лв.- лихва за забава. Този
иск съда ще уважи.
По въпроса за разноските: търсят се само от ищеца, а
той има право на такива- както в заповедното производство, така и в исковия
процес, съразмерно уважената част от исковете- чл.78 ал.1 от ГПК. В случая
разноските на АСВ в ч.гр.д.№ 2394/2019 на СлРС са 25лв.- заплатена държавна
такса за образуването на делото. Съразмерно уважената в производството по гр.д.№
3659/2019 част от исковете, на дружеството се следват разноски в заповедното
производство в размер на 13.65лв. За заповедното производство на търговското
дружество се следва и юрисконсултско възнаграждение. То по заповед за изпълнение
е 75лв., а съразмерно уважената в настоящото дело част от исковете му се следва
в размер 40.96лв.
Разноските в исковия процес отново са в размера на
заплатена държавна такса за образуване на делото /доплатена такса/. В случая тя
е събрана от съда в размер 171.76лв. Поради това на ищеца се следват разноски в
исковия процес от 93.79лв.
АСВ търси и юрисконсултско възнаграждение в исковия
процес. То му се полага- на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, тъй като дружеството е
юридическо лице и бе представлявано от юрисконсулт. Претендира се в размер 350лв.,
но не може да е толкова, а най-много 300лв.- чл.25 ал.1 от НЗПП във вр. с чл.37
ЗАдв. вр. чл.78 ал.8 ГПК. Според съда обаче на ищеца се следва не максималната по
наредбата стойност, а минималната, тъй като е служебно, а вероятно е и ноторно,
известно обстоятелството, че дружеството-ищец е водило и води в РБългария
множество граждански дела като настоящото, поради което това на практика за
него е рутинно действие, което по тази причина не изисква усилия, които да
бъдат възнаградени максимално. Това означава, че юриск. възнагжраждение трябва
да е 100лв. Съразмерно уважената част от исковете, на АСВ се следва на това
основание сумата 54.61лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1
от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че П.И.Б., с
ЕГН: ********** и адрес *** дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище гр. София
и адрес на управление на дейността- бул.”Д-р П. Дертлиев” №25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юриск.Таня Йорданова,
на основание
Договор за паричен заем с № 30 421 от 29.09.2017г., сключен от мъжа с
дружеството „Креди Йес“ООД, следните от сумите, за които на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е издадена от
Сливенски районен съд, в заповедното производството по ч.гр.д.№ 2394/2019г.,
заповед № 1513/ 10.05.2019 г.:
- 502.04лв. /петстотин и два лева и четири стотинки/ – главница,
ведно със законната лихва, считано от 09.05.2019 г. до окончателното й
изплащане.
- 106.08 лв. /сто и шест лева и осем стотинки/ - представляваща
договорна/възнаградителна лихва, за периода 15.12.2017г.- 17.09.2018г.
- 162.96 лв. /сто шестдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/- лихва за забава, за периода 15.12.2017 г. –
09.05.2019 г.,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за
разликата над 502.04лв. до пълния търсен размер- 601.42лв.; иска за договорна
лихва за разликата над 106.08лв. до пълния търсен размер- 114.47лв. и изцяло
иска за неустойка в размер 533.11лв.
Търговското
дружество-ищец черпи права по тези признати за съществуващи парични вземания, а
и за отхвърлените от съда техни горници, от обстоятелство, че е кредитор на
ответника, тъй като по силата на договор за цесия е изкупило паричните
задължения на Б. към „Креди йес“.
ОСЪЖДА П.И.Б., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
направените от дружеството разноски в заповедното производство, развило се в
ч.гр.д.№ 2394/2019г. на СлРС, съразмерно уважената част от исковете, разгледани
в гр.д.№ 3659/2019г. на СлРС – 13.65лв.
/тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА П.И.Б., с ЕГН: ********** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* на
осн.чл.78 ал.8 от ГПК, следващото се за заповедното производство, развило се в
ч.гр.д.№ 2394/2019г. на СлРС,
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете,
разгледани в гр.д.№ 3659/2019г. на СлРС – 40.96лв.
/четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА П.И.Б., с ЕГН: ********** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в установителното
производство, развило се в настоящото гр.д.№ 3659/2019г. на СлРС, съразмерно
уважената част от исковете- 93.79лв.
/деветдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА П.И.Б., с ЕГН: ********** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* на
осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за установителното исково
производство, развило се в настоящото гр.д.№ 3659/2019г. на СлРС, съразмерно
уважената част от исковете- 54.61лв.
/петдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: