Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.01.2024 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, гражданско отделение,
ІІ-ри „Г” въззивен състав в открито съдебно заседание, проведено на втори юни
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
мл. съдия КАЛИНА СТАНЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В. Иванова гр. д.
№ 4676 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20003287 от 06.01.2021
г., постановено по гр. д. № 21487/2019 г. на Софийски районен съд, са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на Г.С.Г., П.С.А., А.С.А. и С.С.А., да му
заплатят суми, представляващи съответните части от стойността на доставена
топлинна енергия за стопански нужди в периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017
г., на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на тези суми, както и
на обезщетение за забава върху сумата за топлинна енергия за периода от
30.06.2016 г. до 28.03.2019 г., както следва:
- Г.С.Г. – сумата 15,82 лв. - главница за доставена
топлинна енергия, сумата 4,31 лв. - лихва за забава, и сумата 5,95 лв. за
услугата дялово разпределение, представляващи 6/12 части от общия размер на
задълженията;
- П.С.А. - сумата 10,54 лв. - главница за доставена
топлинна енергия, сумата 2,86 лв. - лихва за забава, и сумата 3,97 лв. за
услугата дялово разпределение, представляващи 4/12 части от общия размер на
задълженията;
- А.С.А. – сумата 2,64 лв. – главница за доставена
топлинна енергия, сумата 0,73 лв. – лихва за забава, и сумата 0,99 лв. за
услугата дялово разпределение, представляващи 1/12 части от общия размер на
задълженията;
- С.С.А. - сумата 2,64 лв. – главница за доставена
топлинна енергия, сумата 0,73 лв. – лихва за забава, и сумата 0,99 лв. за
услугата дялово разпределение, представляващи 1/12 части от общия размер на
задълженията.
Ищецът е осъден да заплати на ответниците Г.Г. и П.А.
направените от последните разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за
експертиза.
Решението е обжалвано от ответника като незаконосъобразно
поради противоречие с материалния закон. Излага се възражение срещу извода на
районния съд, че през имота не минават хоризонтална и/или вертикална
инсталация, захранващи отоплителните тела в блока, и няма данни отоплителната
инсталация в офиса да е свързана с тази сграда. Сочи се, че в процесния период
в офиса, находящ се на ет. 6 от топлоснабдената сграда на ул. „********,, е
била консумирана единствено топлинна енергия отдадена от сградната инсталация,
тъй като през
С писмения си отговор ответниците оспорват въззивната
жалба и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
”Топлофикация
– София” ЕАД е предявило срещу Г.С.Г., П.С.А., А.С.А. и С.С.А. искове за
заплащане на сумата 52,14 лв., представляваща общ размер на: стойността на
доставена топлина енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. „********, ет. 6,
представляващ офис № 4, за периода от м.
- Г.С.Г. – сумата 15,82 лв. - главница за доставена топлинна енергия,
сумата 3,40 лв. - лихва за забава, сумата 5,95 лв. за услугата дялово
разпределение и сумата 0,90 лв. – лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение;
- П.С.А. - сумата 10,54 лв. - главница за доставена
топлинна енергия, сумата 2,27 лв. - лихва за забава, сумата 3,97 лв. за
услугата дялово разпределение и сумата 0,60 лв. – лихва за забава върху сумата
за дялово разпределение;
- А.С.А. – сумата 2,64 лв. – главница за доставена
топлинна енергия, сумата 0,57 лв. – лихва за забава, сумата 0,99 лв. за
услугата дялово разпределение и сумата 0,15 лв. – лихва за забава върху сумата
за дялово разпределение;
- С.С.А. - сумата 2,64 лв. – главница за доставена
топлинна енергия, сумата 0,57 лв. – лихва за забава, сумата 0,99 лв. за
услугата дялово разпределение и сумата 0,15 лв. – лихва за забава върху сумата
за дялово разпределение.
В
исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на
гореописания имот, са потребители на топлинна енергия за стопански нужди по
смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. Твърди се, че между страните не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца и дължат да му върнат онова, с което
са се обогатили до размера на обедняването, в размер на исковите суми съгласно
представеното извлечение от сметки за процесния период за имота с аб. № 4151.
Всеки
от ответниците е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с довод, че не
дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия поради липсата на
сключен договор с ищеца и на консумация топлинна енергия в процесния обект.
Ответниците твърдят, че целият шести етаж от сградата на ул. „********, където
се намира имотът им, е без доставка на топлоенергия и топла вода. Радиаторите в
имота били демонтирани, включително и тези в общите части, прекъсната била
технически доставката на топлоенергия и топла вода. Излагат и възражение, че
методиката, по която е начислявана топлинната енергия, е незаконна.
С
определението на съда по чл. 140 от ГПК е конституирано „Б.” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД. С писмена молба пред съда третото
лице е заявило, че не му е възлагано извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия за сградата на ул. „******** и такава услуга не е извършвана
от него.
Въззивният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните, намира следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за осъждане на всеки от ответниците да
заплати на ищеца стойността на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение
в собствения им имот, съответна на частите му в съсобствеността върху имота, с
която се е обогатил за сметка на ищеца. С оглед изложените в исковата молба
твърдения за липса на договорни отношения между страните по повод доставка на
топлинна енергия, което се установява и от представените писмени доказателства
/заявление от съсобственика Г.Г. за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди и проект за договор, неподписан от
продавача/ следва, че претендираните суми за стойността доставената на
ответниците топлинна енергия и за дялово разпределение се основават на
неоснователното обогатяване.
Разпоредбата
на чл. 59 от ЗЗД дава защита срещу неоснователното имуществено разместване,
когато то не е основано на договорни отношения.
По
делото не се спори, а се установява и от представения нотариален акт №
60/28.05.1999 г., че процесният имот, съставляващ офис № 4, находящ се в сграда
на ул. „********, ет. 6, в процесния период от м.
Горепосоченият
имот е
предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди,
доколкото представлява офис. Страните не спорят и не са налице доказателства по
делото за сключен между топлопреносното предприятие и ответниците на договор за
доставка на топлина енергия в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена
форма, поради което между тях не е възникнало облигационно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. При невъзможност на
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия
на договорно основание, то същото разполага със субсидирания иск по
чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
По
делото не се спори, че в процесния период собствениците са ползвали лично
имота.
Процесният
офис се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства и
заключението на СТЕ.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2
от ЗЕ/. В случая е установено от заключението на СТЕ, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, в
която се намира процесният офис, е отчитана с общ топломер по електронен път в началото
на всеки месец, като посредством т.нар. „терминал” са снемани показанията на
топломера на първо число на месеца. Топломерът е преминал първоначална и
послесващи метрологични проверки. В сградата се ползва топлинна енергия за
стопански нужди, поради което с оглед чл. 26, ал. 2 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, технологичните разходи на
съоръженията и абонатната станция са за сметка на стопанския потребител, и от
отчетената енергия не е отчислявана топлинна енергия за технологични разходи за
абонатната станция за сметка на „Т.С.” ЕАД. Енергията за разпределение е равна
на отчетената енергия и това е енергията, която се заплаща от потребителите.
Процесният офис № 4 е разположен на шестия етаж от административната топлофицирана
сграда на ул. „********. Постъпилата топлинна енергия в сградата се ползва само
за отопление /имот и сградна инсталация/ и в нея няма работни дни за БГВ.
Влезналата топлинна енергия в абонатната станция е на ежемесечно реално
разпределение – разпределението се определя пропорционално на отопляемите
/редуцирани/ обеми, не се правят отчети и не се изготвят изравнителни
сметки. В процесния офис № 4 радиаторът
е демонтиран през
Сградната инсталация е обща собственост на
етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и
общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на цялата сграда.
Поради това всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Задължението за заплащане на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното
ползване на топлинна енергия в собствените на етажните собственици имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ собствениците на обекти в сграда - етажна
собственост, които са прекратили топлоподаването на отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В
случая доставянето в цялата сграда на топлинна енергия през процесния период е
установено от заключението от СТЕ, както и че количеството доставяна топлинна
енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на метрологичните изисквания
и е годно средство за търговско измерване. Ежемесечното разпределение на
постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е било пропорционално на
отопляемите обеми в съответствие с Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
Според заключението това разпределение и
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на
ответниците суми съответстват на
действително дължимите. Не са налице доказателства по делото
обектът на ответниците да е функционално отделен от сградата и/или да се намира
извън отопляемия обект на същата, за да се направи извод, че в него не се
ползва топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, в какъвто смисъл са
направените от ответниците възражения. Подобен извод не се съдържа в
заключението на СТЕ. В заключението е посочено само, че в процесния офис № 4 е
демонтиран радиаторът през
След
като в собствения на ответниците имот в процесния период е доставяна топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, те са се обогатили със стойността на така доставената
топлинна енергия, спестявайки разходите, които е
следвало да направят за заплащане на цената й, респективно ищецът се е обеднил,
неполучавайки цената на тази топлинна енерия, като обогатяването на ответниците
и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факт.
Следователно предявените срещу ответницие искове чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са
основателни и доказани за сумата 31,64 лв., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, с незаплащането
на която ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Всеки от
ответниците дължи от тази сума част съобразно квотите си в съсобствеността
върху процесния имот, както следва: Г.Г. – 15,82 лв. /6/12 части/, П.А. – 10,54
лв. /4/12 части/, А.А. – 2,64 лв. /1/12 част/ и С.А. – 2,64 лв. /1/12 част/.
Неоснователни са исковете за заплащане на претендираните суми за
обезщетение за забава върху горните суми за стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 30.06.2016 г. до 28.03.2019 г., както и стойноста на
услугата дялово разпределение, респ. за обезщетение за забава върху нея.
За вземанията от неоснователно обогатяване длъжникът изпада в забава от
поканата – арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В случая не са налице доказателства за
отправена от ищеца до ответниците покана за заплащане на исковата сума преди
предявяване на иска, поради което претенцията му по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава за плащането на стойността на доставената
топлинна енергия за претендирания период от 30.06.2016 г. до 28.03.2019 г.
следва да се отхвърли.
По делото не са налице доказателства за твърдяното от ищеца извършване на
услугата дялово разпределение от лице по чл. 139а от ЗЕ в процесния период.
Соченото от ищеца лице “Б.” ООД изрично е заявило по делото, че не му е
възлагано извършването на дялово разпределение на топлинна енергия за сградата
на ул. „******** и такава услуга не е извършвана от него. Според заключението
на СТЕ разпределението на топлинна
енергия в сградата е определяно пропорционално на отопляемите обеми, не са
правени индивидуални отчети и не са изготвяни изравнителни сметки. С оглед на
това ответниците не са се обогатили с незаплащането на претендираните суми за
дялово разпределение и предявените искове за тези суми са неоснователни, респ.
неоснователни са и акцесорните искове за обезщетение за забава върху тях.
С оглед
на всичко гореизложено, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Г.С.Г., П.С.А., А.С.А. и С.С.А.
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от всеки от тях на
съответните части от сумата 31,64 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия в имот, представляващ офис № 4, находящ се в
сграда на ул. „******** в гр. София, за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017
г., с които отетниците са се обогатили за сметка на ищеца, и вместо него
постановено друго, с което исковете се уважат в предявените им размери, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Решението
следва да бъде потвърдено в останалите му части, с които са отхвърлени
предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за топлинна енергия
за периода от 30.06.2016 г. до 28.03.2019 г., както и исковете по чл. 59, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху нея за периода от 30.06.2016 г. до 28.03.2019 г.
При този изход на делото пред настоящата инстанция решението следва да бъде
отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски
за разликата над дължимата от него сума от 133 лв. до присъдената от райнния
съд сума от 350 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. На ищеца следва
да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в първата инстанция в минималния предвиден в чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ размер, който съразмерно на уважената
част от исковете възлиза на сумата 62 лв. С оглед частичното уважаване на
въззивната жалба на въззивника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в същия размер от 62 лв. На
въззиваемите не следва да се присъждат поисканите разноски за настоящата
инстанция поради липсата на представени доказателства за действитено извършени
такива разноски.
Воден от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
20003287 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 21487/20219 г. на Софийски районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Г.С.Г., П.С.А., А.С.А. и С.С.А.
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от всеки от тях на
части от стойността на доставена топлинна енергия в периода от 01.03.2016 г. до
30.04.2017 г., както и в частта, с
която „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на Г.С.Г. и П.С.А. разноски за разликата
над сумата 133 лв. до присъдения размер от 350 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********, да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 15,82 лв., с която Г.С.Г. неоснователно се е обогатил, представляваща 6/12
части от стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, в имот, представляващ офис № 4 в сграда, находяща се в
гр. София, ул. “********, ет. 6, за
периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 15.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.С.А., ЕГН **********,
да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 10,54 лв., с която П.С.А. неоснователно се е обогатила, представляваща 4/12
части от стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, в имот, представляващ офис № 4 в сграда, находяща се в
гр. София, ул. “********, ет. 6, за
периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 15.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********, да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2,64 лв., с която А.С.А. неоснователно се е обогатил, представляваща 1/12
части от стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, в имот, представляващ офис № 4 в сграда, находяща се в
гр. София, ул. “********, ет. 6, за
периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 15.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.С.А.
ЕГН, **********, да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2,64 лв., с която С.С.А. неоснователно се е обогатил, представляваща 1/12 части
от стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, в имот, представляващ офис № 4 в сграда, находяща се в
гр. София, ул. “********, ет. 6, за
периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 15.04.2019 г. до окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му
части.
ОСЪЖДА Г.С.Г., П.С.А., А.С.А. и С.С.А. да заплатят на „Т.С.” ЕАД сумата 124 лв. юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.