Решение по дело №26/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.197, ал.2, вр.ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на А. Х. А., с [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, против Заповед БС № 80/18.12.2023г., издадена от началника на Затвора Бургас, с която на основание чл.68, ал.3, вр. с чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А. за срок от още една година и е разпоредено наказанието да се изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност. С жалбата се иска заповедта да бъде отменена по съображения за материална и процесуална незаконосъобразност.

С разпореждане №861/31.1.2024г., съдът е освободил А. от внасянето на дължимите държавни такси и разноски по делото, като му е предоставил правна помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят и служебно назначеният му процесуален представител поддържат жалбата по доводите, изложени в нея. Пледират заповедта да бъде отменена. Представят писмени бележки.

Ответникът – началникът на Затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена. Представя административната преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Прокурорът излага доводи за законосъобразност на оспорената заповед.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

До началника на Затвора Бургас е изготвено становище с дата 12.12.2023 г. от гл.инсп. Ж. И. – ЗНРНОД за продължаване срока от още една година на специалния режим за изтърпяване на наказанието на осъдения А. Х. А., предвид наложено дисциплинарно наказание (л.44).

На 14.12.2023 г. от инсп. П. Л. – ИСДВР 1-ва зона за повишена сигурност е изготвено становище до гл.инсп.Д. Я. - началник сектор СДВР с мнение да бъде продължен специалния режим на изпълнение на наказанието на А. (л.40-43).

На основание чл.198 от ЗИНЗС до началника на Затвора Бургас е изготвено становище с дата 14.12.2023 г. от гл.инсп. Д. Я. – началник сектор СДВР, според което съобразно липсата на положен напредък в промяната на личността и на базата на отчетени резултати от актуалната диагностика с осъдения А. Х. А. относно ефективното изпълнение на целите на наказанието, както и направения анализ на риска от рецидив и вреди, е предложено специалния режим на изтърпяване на наказанието да бъде продължен (л.45-48).

На 15.12.2023 г. от инспектор „Психолог“ З. А. е изготвено становище за актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода А. Х. А., според което взимайки под внимание социалното взаимодействие на изследваното лице в затвора и пенитенциарната история на нарушаване на правилата в наблюдавания период, не се събират категорични доказателства за неговото поправяне, които да подкрепят действия за замяна на режима от „специален“ на „строг“ (л.39).

Със Заповед БС № 80/18.12.2023 г. на началника на Затвора Бургас (л.35-38), на основание чл.68, ал.3, вр. с чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и становище от гл.инспектор Ж. И. ЗНРНОД, гл.инспектор Д.Янев – началник на сектор „СДВР и инспектор - психолог З. А. е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А. Х. А.. От изложените в заповедта мотиви се установява, че на А. е наложено наказание доживотен затвор без замяна, с начало на наказанието 25.06.2002г. и е на специален режим от 03.02.2006 г., като към 18.12.2023 г. е изтърпял 21 г., 05 м. и 23 дни. Първоначално изготвената му оценка на риска от 24.02.2006 г. е била 59 т., а според изготвената актуална оценка на правонарушителя, изработена в основания етап от изтърпяване на наказанието, към месец декември 2023 г. степента на риска от рецидив се е повишил и е със стойност 95 точки. Прието е, че риска от вреди към момента на постановяване на заповедта се запазва със средни стойности. От анализа на отношението на А. към правонарушението е направен извод, че жалбоподателят не притежава готовност за реална и устойчива промяна и същевременно демонстрира категоричност в нагласите си за опозиционно поведение и противопоставяне. Сочи се, че констатираните дефицити не са изпълнени, което е пречка за изграждане на устойчиви позитивни поведенчески нагласи. Посочено е, че през 2023 г. А. е бил наказан с дисциплинарно наказание. Същевременно цялостното му поведение и отношение към процеса на изтърпяване на наказанието му е подчинено на неприемане на съществуващите правила, противопоставяне на установения ред и неосъзнаване на произтичащите от наложената присъда отговорности. Счетено е, че за изминалия период от постановяване изпълнението на наказанието на специален режим А. не е променил в положителна посока отношението към деянието, за което е осъден и продължава да не осъзнава вредата, която е причинил на обществото и жертвата.

Заповедта е връчена на А. Х. лично на 19.12.2023 г., видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба рег.№ М-6281 21.12.2023 г. по описа на Затвора Бургас, която е депозирана пред Административен съд с вх.№ 59/03.01.2024 г.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

В настоящия случай оспорването е процесуално допустимо. Същото е насочено срещу подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално легитимирано лице, адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим.

Съгласно чл. 54 от ППЗИНЗС, лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3/ не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/ могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.

Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалният специален режим да бъде изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим.

Съгласно чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС, началникът на Затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на началника на Затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителна дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение.

Съгласно чл. 439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

От изложеното следва, че оспорената Заповед е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС – началника на Затвора Бургас. Заповедта е постановена в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивирана - посочено е както материалноправното основание, така и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че осъденият на доживотен затвор А. Х. А. следва да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ на специален режим. Така взетото решение е постановено след като се взети предвид изискуемите по закон становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В този смисъл съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването на оспорената заповед.

В случая се касае за особен вид производство, което е намерило изрична правна регламентация в ЗИНЗС и е налице спецификата на регламентираната материя, съобразно целите на закона.

Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото, а според т. 2 чрез диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им.

От представената по делото административна преписка се установява, че при издаването на заповедта са взети предвид всички изискуеми от закона становища. Съдържанието на същите е в съответствие със законовите изисквания – съдържат мотиви относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, приобщени са по надлежния начин към административната преписка и следва да се имат предвид при постановяването на съдебното решение. Така изготвените становища, както и предложението л. св. А. да продължи изтърпяването на наказанието доживотен затвор на специален режим, са съобразени с критериите за оценка и същите сочат на мотивиран извод, че не са налице основания за изменение на специалния режим в по-лек.

По делото не се събраха доказателства, които да дадат друга представа на съда по отношение коригиране поведението на л. св. А. и да бъдат основание за отмяна на оспорената заповед, издадена от началника на Затвора Бургас. Административният орган е взел становище от съответните длъжностни лица, така както изисква законът, и въз основа на отразеното в тях е направил преценка дали са налице основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения или са налице условията за облекчаване на режима, при който лишеният от свобода изтърпява присъдата си. Комплексната оценка на изнесените в заповедта факти от поведението на жалбоподателя през обследвания период безспорно обосновават извода на ответника, че продължава да е налице пречка за облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието по отношение на л. св. А.. Ето защо мотивирано и при спазване процедурата в закона органът е отказал смяна на по-тежкия режим. При тези доказателства се налага извода за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, тъй като не са налице основания за замяна на режима с по-лек.

В обобщение на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че от цялостната оценка на поведението на осъденото лице през атестационния период, извършена от страна на длъжностните лица при Затвора Бургас, не се доказва условията на изтърпяване на специалния режим да са довели до влошаване умствените способности на жалбоподателя, нито тези условия да са повлияли на социалните умения на А. по такъв начин, че същият да е загубил способностите си в тази насока, но не се и показва да е налице ясен и траен напредък към поправяне и превъзпитание по смисъла на чл. 36, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 65, ал. 1 от ЗИНЗС, както и добро поведение по смисъла на чл. 218 от ППЗИНЗС, във връзка с чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС, което е и предпоставката за изменение на режима в по-лек.

Предвид изложеното, оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при издаването и съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на А. Х. А. срещу нея е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на А. Х. А. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от Администра-тивнопроцесуалният кодекс и чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. А., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], против Заповед БС № 80/18.12.2023г. на началника на Затвора Бургас.

ОСЪЖДА А. Х. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията:“, [населено място], [улица]сумата от 100. 00 /сто/ лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 198, ал. 2 изречение последно от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.