Решение по дело №435/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260072

 

гр. ВРАЦА,23.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение,в

публичното заседание на 30.10.2020г.,  в състав:

 

Председател:Евгения Симеонова

    Членове:Пенка Т.Петрова

      мл.с.:Магдалена Младенова

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар  В.Николова

като разгледа докладваното  от съдия П.Петрова               

в.гр.  дело N` 435  по описа за 2020   година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба,подадена от Ц.С.Ц. ***,чрез назначения и особен представител адв.Н.П. от ВрАК,срещу решение на РС гр.Мездра от 11.08.2020г.,постановено по гр.д.№ 675/2018г.,в частта,в която  са уважени  предявените против въззивницата искове с правно основание чл.415 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 вр.чл.240 ал.1 и чл.86 ЗЗД.

    Поддържа се във въззивната  жалба,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Иска се отмяната му,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявените против въззивницата искове и в уважената им част.

    Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

    Пред първоинстанционния съд “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, чрез пълномощника Ц. Х. – юрисконсулт, е предявило иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 вр.чл.240 ал.1 и чл.86 ЗЗД против Ц.С.Ц. ***,с петитум - признаване за установено по отношение на ответницата/настоящ въззивник/, че същата дължи на ищцовото дружество изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 122/2018 г. по описа на МзРС Заповед № 48/23.01.2018 г. за сумата 1 692,79 - главница,  609,11 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017г. до  20.06.2019 година, 153,43лв. лихва за забава за периода от 20.02.2017 г.. до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная 22.01.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който оспорва изцяло иска. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост, както и ,че посочената в исковата молба премия от 239,79 лв. не е ясно от какво произлиза.

      По делото са събирани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №122/2018 г. по описа на МзРС.

      Установено е от приложеното ч. гр. д. № 122/2018 г. по описа на МзРС,че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на въззиваемия против въззивницата по чл. 410 ГПК № 48/23.01.2018 г. за сумата 1 692,79 лв. - главница,  609,11 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017г. до  20.06.2019 година, 153,43лв. лихва за забава за периода от 20.02.2017 г. до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная 22.01.2018 год. до окончателното изплащане.Проведена е процедура по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК ,и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск.

Установено е от представените писмени доказателства,че страните са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CREX-14274190/08.12.2016 г., по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД  е отпуснало на въззивницата кредит в размер на 1692,79  лв. Посочено е, че договора е за финансиране на стоки с цена 1399 лв. и услуга „Сигурност на плащанията“ с премия 293,79 лв., които две суми общо съставляват размера на кредита – 1692,79 лв. Предвидено е кредитът да се погасява с 28 бр. погасителни вноски в размер на 76,73 лв. всяка, като крайният срок на издължаване на кредита съгласно погасителния план е 20.04.2019 г. Общата стойност на плащанията е уговорен на 2301.90 лв. Годишният процент на разходите е в размер на 27.58%, а лихвеният процент е уговорен 24.60%.Представено е копие от касов бон за закупени стоки в размер на 1399 лева.Други доказателства по делото не са събирани.

      При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел сключения договор за недействителен,с оглед на което уважил предявените искове частично – за претендираната главница,като в останалата част ги отхвърлил като неоснователни и недоказани.Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че за уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател на ответника, в качеството му на заемател и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери.

Както се посочи, страните са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CREX-14274190/08.12.2016 г., по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало на ответницата кредит в размер на 1692,79  лв.

По делото няма спор, че посочения в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 ЗПК.

Отпуснатият заем на ответницата като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, и същата има качеството на потребител съгласно чл. 9 ал. 3 ЗПК, както и по § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният договор е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т.20, и ал. 2 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване, и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване .

Настоящата инстанция приема,както и първата,че при сключване на процесния договор е спазена изискуемата се от чл. 10 ал. 1 ЗПК писмена форма. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Настоящата инстанция споделя и изводите на първата,че договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.

На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В настоящия случай при изгонвяне на договора е използван шрифт Garamond с размер 11. Нарушение на изискването относно размера на шрифта е налице и по отношение на приложения към договора сертификат, който е съставен с почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл. 10 ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елементи на договора. В случая сертификатът е подписан от страните и в него се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, която, след анализ на съдържанието на сертификата, е видно, че е идентична с такса „Сигурност на плащанията“, поради което същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.

  На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19 ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10 ал. 1 ЗПК.

Както бе посочено, в договора е посочен погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва предоставяне на предвидената в чл. 10 ал. 1 т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Предвид изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CREX-14274190/08.12.2016 г., е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 12 ЗПК.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.

В конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 1399 лева, в който размер следва да бъде уважен предявеният иск. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

 В чистата стойност на кредита  не следва да бъде включвана  посочената в договора такса услуга „Сигурност на плащанията“ в размер на 293,79 лв., тъй като с договора на въззивницита не е предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията", а е поето задължение за заплащане на сума в размер от  293,79 лв., която според посоченото в договора е разделена на равен брой вноски, и е част от месечната погасителна вноска.

Предвид обявената недействителност на кредитния договор в полза на ищеца не се дължи възнаградителна лихва от 609,11 лв., поради което предявеният иск в този размер също следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и иска за мораторна лихва в размер на 153,43 лв., по същите съображения.

По делото не се установи твърдяната от ищеца в заявлението и в исковата молба, и оспорена от особения представител, предсрочна изискуемост да е обявена на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 22.01.2018 г., но в конкретния казус този факт е без правно значение, тъй като крайният срок на договора е изтекъл на 20.04.2019 г.

        При така изяснената фактическа обстановка с оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – потвърдено.

        При този изход на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия сторените от него разноски по водене на делото в размер на 500 лв.,от които 400 лв.изплатено възнаграждение за особен представител и 100 лв.юрисконсултско възнаграждение.

        Водим от горното,ВрОС

 

Р   Е    Ш    И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Мездра от 11.08.2020г.,постановено по гр.д.№ 675/2018г.

 ОСЪЖДА Ц.С.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лв.,от които 400 лв.изплатено възнаграждение за особен представител и 100 лв.юрисконсултско възнаграждение.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                             2..........