Определение по дело №681/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 722
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20181800600681
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

град София, 30.11.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                                                                     2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

разгледа докладваното от мл. съдия Димитър Цончев  ВЧНД № 681 по описа за 2018 година по описа на Софийския окръжен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С Определение № 974 от 29.10.2018 г. РС - Б., НК, 1-ви състав по ЧНД № 533/2018 г. е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство от 12.09.2018 г. по досъдебно производство № 79/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 1609/2015 г. по описа на РП – Б., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Срещу определението на РС-Б. в законоустановения срок е постъпила жалба от Н.А.Н. – лице, което има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 НПК.

В жалбата се развиват доводи, че не са взети предвид дадените с определение от 28.07.2017 г. по ЧНД № 348/17 г. на СОС указания относно предприемане на конкретни действия по разследването, за необоснованост на фактическите изводи и нарушаване на правилата на изграждане на вътрешното убеждение при формирането им, поради което се моли за отмяна на Определение № 974 от 29.10.2018 г. по ЧНД № 533/2018 г. на РС – Б..

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал. 8 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда намери следното:

Жалбата е неоснователна.

РС – Б., макар и доста лаконичен в мотивите си, е достигнал до законосъобразен краен извод, установявайки, че прокурорът правилно и въз основа на всички доказателства по делото е приел, че липсва извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК и обжалваното постановление на СРП е потвърдено.

Постановлението на РП – Б. е изключително подробно и са изложени всички съображения, които обосновават извода за липса на престъпление. Постановлението не страда от твърдяните в жалбите на пострадалата Н. пороци. Прокурорът е изпълнил процесуалните си задължения, като е събрал всички доказателства във връзка с дадените с определение от 28.07.2017 г. по ЧНД № 348/17 г. на СОС указания. Обсъдил е събраните доказателства, съпоставяйки ги със заключенията по направените две експертизи техническа и повторна тройна съдебно-инженерно техническа и трудово-технологична експертиза (с различни вещи лица). На базата на този доказателствен анализ, който е пълен и всестранен, прокурорът, а и контролираният съд, е достигнал до обоснования извод, че в хода на ДП са събрани и проверени всички релевантни доказателства и те сочат на липсата на виновно противоправно поведение на конкретни лица. Няма данни и доказателства, които да сочат, че в дружеството не са изпълнявани нормативно предписаните изисквания във връзка с безопасност на труда. Така от събраните след определение от 28.07.2017 г. по ЧНД № 348/17 г. на СОС доказателства се установява, че на работниците, в това число и пострадалата, са провеждани реални, а не формални инструктажи. До работа с машините за полиране не са допускани необучени лица. Всички работници са разполагали с лични предпазни средства - ръкавици с пръсти потопени в полиоретан. Към момента на деянието с такива е била и пострадалата, а машината за полиране е била технически изправна.

Приетата за установена като несъмнена фактическа обстановка от наблюдаващия прокурор се споделя от въззивната инстанция.

Относно доказателствата от Карта № 4 за идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на работещите в „Е.“ ЕООД (л. 170, том 6) се установява, че в дружеството в изпълнение на изискванията по чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗБУТ и чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка за длъжността „полировач на метал“, на която работила пострадалата Н., работодателят в т. 10.1, е идентифицирал опасност от механични травми. Приложени са мерки за предотвратяване на риска: 1. Инструктаж и обучение, 2. Достъп само на упълномощени лица, с необходимата квалификация, 3. Наличие на инструкции за безопасна работа на лесно достъпни места. 

От книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работата на „Е.“ ООД, показанията на свидетелите Т. Н. (л. 84, том 4), Б. Д. (л. 94, том 4), Х. И. (л. 77, том 4) (бивши служители на дружеството), С. С. (л. 100, том 4),  В. Т., С.. Н. (л. 105, том 4), П. Г. (л. 61, том 4) и частично от показанията на пострадалата Н. (л. 24, том 3 и л. 49, том 4) следва извод, че в „Е.“ ООД на всички работници, в това число и на пострадалата Н., са провеждани първоначални и периодични инструктажи относно безопасната работа с машините за полиране. Вярно е, че за свидетелите Т., Н. и Г. може да се предположи, че са заинтересовани да не споделят обективно всички обстоятелства във връзка с инструктажите. На първите двама е възложено да ги провеждат, а третият е собственик на дружеството. Въпреки това техните показания следва да се приемат за достоверни доколкото се подкрепят от тези на вече бивши служители, които няма причина да бъдат заинтересовани. Подкрепят се още от писмените доказателства (посочената по-горе книга), както и частично от показанията на самата пострадала. Следва да се отбележи, че тя е изключително непоследователна в заявените възприятия относно фактите около инструктажите. Така в първоначалните си показания от 09.11.2015 г. твърди, че ѝ е правен единствено първоначален инструктаж за безопасна работа с машините, а за периодичните само се е разписвала. В показанията си от 21.03.2016 г. твърди, че никога не ѝ е бил провеждан инструктаж, а в показанията от 16.10.2017 г. свидетелства, че няма спомен провеждан ли е такъв при постъпването на работа през 2011 и през 2015 година. Въпреки първоначално заявената липса на спомен, в показанията от 16.10.2017 г. излага още, че е преминавала инструктажи, провеждани от св. В. Т. през 3 месеца, за което се подписвала, като си спомня, че на работниците се казвало да са с прибрани коси и да няма висящи предмети, както и че при въвеждането на машините е била обучавана за работата им от чужденци. Последните обстоятелства съответстват в пълна степен на всички останали гласни доказателства, изводими от показанията на св. Т. Н., Б. Д., Х. И. (бивши служители на дружеството), С. С., В. Т., С.. Н., П. Г.. Те са еднопосочни и напълно непротиворечиви, че инструктажи (първоначални и периодични) са провеждани редовно на всички служители. Периодичните са извършвани на всеки 3 месеца, т.е. по-често от установения в чл. 14, ал. 2 , пр. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд период от един път в годината. Показанията на посочените свидетели са непротиворечиви и относно обстоятелството, че по време на инструктажите всички са били предупреждавани да нямат висящи предмети, да са с прибрани коси и да не пипат въртящите елементи на полиращите машини. По тази причина настоящият състав намира, че показанията на пострадалата Н. трябва да бъдат кредитирани в частите, в които заявява, че инструктажи са ѝ провеждани.

От посочените по-горе гласни доказателства, както и от книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работата на „Е.“ ООД по категоричен начин се установява, че пострадалата Н. е притежавала необходимата квалификация за работа с машината и работила обучена на нея. Тук заслужава да се отбележи, че според всички свидетели, работили в дружеството - Т. Н., Б. Д., Х. И. (бивши служители), С. С., В. Т., С.. Н., П. Г. тя е един от най-опитните служители, работила е още при въвеждането на машините за полиране през 2011 г.. Нещо, за което свидетелства самата пострадала, споделяйки, че е обучавана от чужденци. Посочените чужденци са швейцарски експерти, които обучавали служителите през 2011 г.

На следващо място от показанията на всички свидетели, с изключение на тези на пострадалата, се установява, че инструкция на български език за безопасна работа с машината за полиране е била поставена на общодостъпно място в помещението, в което е осъществяван работния процес. Следва да се отбележи, че съгласно заключението на повторната тройна съдебно-инженерно техническа и трудово-технологична експертиза машината за полиране е едно несложно електросъоръжение, което е с елементарно устройство и е лесно за експлоатация. Поради това с оглед редовно провежданите инструктажи и допускане до работа само на обучени работници непоставянето на подобна инструкция не би имало решаващо значение за изхода на наказателното производство, тъй като същото не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.

От свидетелските показания на пострадалата Н. (л. 24, том 3) (частично), С. С. (л. 26, том 3, л. 100, том 4), С.. Н. (л. 25, том 3), Т. Н. (л. 82, том 4), Б. Д., които са били в помещението по време на инцидента и непосредствено след него се установява, че в деня на инцидента Н.Н. е била с лични предпазни средства – ръкавици с пръсти потопени в полиoретан. Те са съответни на предписаните с инструкция за безопасна работа с машината за полиране, което следва от заключението на техническата експертиза. Това, че ръкавиците са били с пръсти потопени в полиоретан, т.е. съответни на предписаното от производителя на машините, се подкрепя, освен гласните доказателства, косвено и от техническата спецификация за лично предпазно средство – защитни ръкавици “Leo”, протокола за оглед на местопроизшествие, както и приложените множество фактури и касови бележки (л. 23-36, том 6). От последните е видно, че в периода 2015 г. – 2016 г. дружеството системно закупува големи количества ръкавици “Leo”. На последно място трябва да се отбележи, че в деня на инцидента, видно от показанията на самата пострадала на л. 49, том 4, тя е получила нов чифт по мярка.

От заключението на повторна тройна съдебно-инженерно техническа и трудово-технологична експертиза, от протоколи от 23.08.2010 г., 23.08.2011 г., 16.08.2012 г., 10.07.2013 г., 22.08.2014 г., 24.08.2015 г., от показанията на свидетелите работили в дружеството, както и служителите на Инспекция по труда, осъществили проверка, се установява, че , че към датата на настъпване на произшествието масата за полиране е била технически изправна.

От избороените доказателства, както и от направените две експертизи техническа и повторна тройна съдебно-инженерно техническа и трудово-технологична експертиза (с различни вещи лица), по категоричен начин се установява, че не са допуснати действия или бездействия, които съставляват нарушение на нормативно предвидени правила, поради което няма основание да се ангажира наказателна отговорност на конкретно лице.

Следва извод, че в дружеството са взети и изпълнени всички необходими мерки за безопасни и здравословни условия на труд. Настъпилият инцидент се дължи на груба небрежност от страна на пострадалата, която в отклонение от правилата за безопасност на труда за длъжността „полировач на метал“ и по-конкретно т. 5 на „Инструкцията за безопасна работа и експлоатация“ при работата с машина за полиране е докоснала с пръст въртящите се елементи. Отклонението на ръката ѝ от допустимото е било в границите на 10-15 сантиметра, тъй като видно от повторната тройна експертиза това е отстоянието от работната повърхност на абразивните доскове до въртящите се оси.

Възражението на жалбоподателката, че не са иззети ползваните от нея ръкавици по време на инцидента е неоснователно. Действително това не е направено и към настоящият момент приобщаването им е невъзможно. Въпреки това по делото е налице изобилен доказателствен материал, който беше посочен по-горе, за вида на ръкавиците. Всички свидетели са напълно еднопосочни, че в дружеството винаги се е работило с един тип ръкавици – с пръсти потопени в полиоретан. Това се подкрепя и от протокола за оглед. Следва да се отбележи, че самата пострадала е разполагала с възможност да запази посоченото веществено доказателство, доколкото по делото са налице гласни доказателства, че след инцидента отрязаната фаланга от пръста ѝ е била в ръкавицата.

Неоснователно е възражението, че не е изследвана техническата изправност на машините. Тя е установена както чрез писмени и гласни доказателства, така и чрез проверката им посредством експертни знания.

Не може да се сподели, че не се приобщени като веществено доказателство всички относими към предмета на доказване оси за шлафоване. Иззета е тази, с която е настъпил инцидентът.

Относно оплакването във връзка с кредитирането от прокурора на показанията на св. А. следва да се маркира, че е без съществено значение за изхода на делото дали вечерта преди инцидента пострадалата е изпила 3-4 водки или количеството, което тя твърди 200 грама. И в двата случая, съгласно заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, в деня след консумацията на алкохол сръчността, времето за реакция, визуално-пространствените умения и вниманието остават нарушени дори след като нивото на алкохол в кръвта е паднало до нула.

По изложените съображения жалбата срещу определението на РС – Б. е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди определението на първата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.243, ал. 8 вр. ал. 6, т.1 от НПК, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 974/29.10.2018 г., постановено по ЧНД № 533/2018 г.  по описа на РС – Б., НК, 1-ви състав, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.09.2018 г. по досъдебно производство № 79/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1609/2015 г. по описа на РП – Б., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

      2.