РЕШЕНИЕ

Номер II - 931                                            01.11.2019 г.                                            град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                    втори граждански въззивен състав

На:      първи ноември                                                         две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                          ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 1327 по описа за 2019 година

 

Производството по делото е по реда на чл.463 ГПК.

Постъпила е жалба от Г.Н.В. ***, длъжник по изпълнителното дело, против Протокол за разпределение № 2/22.07.2019 г., извършено по изпълнително дело № 20158040400880 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 и район на действие БОС.

В жалбата са изложени оплаквания против извършеното от ЧСИ Николов разпределение, като същото се счита за неправилно, формално и немотивирано. Според жалбоподателя, съдебният изпълнител не е посочил конкретните хипотези  на дължимост на таксите и разноските, което е необходимо с оглед извършване на проверка относно правилното изчисляване на дължимите такси по т.26 ТТРЗЧСИ и другите такси. Поради това и предвид липсата на доказателства за точния размер на дължимите такси, се счита, че същите неправилно са включени в разпределението. Според жалбоподателката, въпреки изложената в протокола за разпределение методология на изчисление на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, не е ясно как е формирана общата сума по делото, целия размер на дълга, като съдебният изпълнител е приел, че общата сума е 1 560 619.79 лв., без да посочва кои вземания се включват в нея, а в същото време сборът от всички вземания на взискателите е 1 579 612.79 лв. или е налице разлика от 18 993 лв. от общата сума и общия размер на вземанията, приети за удовлетворяване. В тази връзка се сочи, че несъответствието между приетата обща сума и общия размер на приетите вземания води до неправилно определяне и на коефициента за изчисляване на дължимата такса. Сочи се също, че ЧСИ е приел размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 17 046.31 лв., а видно от изготвения протокол е разпределил по т.26 от тарифата сумата в размер на 17 082.31 лв. Според жалбоподателката, изготвеното разпределение е и непълно, тъй като в същото липсва обосновка относно основанието на определените редове и зачитането на привилегиите на взискателите, както и поради липсата на обосновка в каква поредност се погасяват задълженията към всеки от взискателите със съответна сума съгласно разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД или по друг начин, което е особено съществено при наличието на лихвоносни задължения, каквито се явяват тези на първоначалните взискатели и присъединения взискател „Трансмарк“ ООД. По горните съображения се счита, че в случая е налице формален и немотивиран акт, което е равнозначно на липса на разпределение, поради което се моли обжалваното разпределение от 22.07.2019 г. да бъде отменено от съда. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и се моли същата да бъде оставена без уважение.

Не са постъпили писмени възражения от останалите страни в изпълнителното производство, същите не вземат становища по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК, ЧСИ делян Николов е изложил мотиви по обжалваните действия, в които е изразено становище за неоснователност на подадената жалба. Приложено е копие на изпълнителното дело.

 

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и приложените към изпълнителното дело доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20158040400880 по описа на ЧСИ Николов е образувано по молба на „Юробанк България“ АД срещу длъжниците „Авангард – ГВ“ ЕООД, Г.Н.В., С.А.В. и „Евроанс“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 7891/2015г. по описа на БРС и изпълнителен лист от 04.12.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 7896/2015г. по описа на БРС, за събиране на посочените в тях парични суми, дължими въз основа на банков кредит.

Видно от нотариален акт № 27/23.07.2010г., том ІІ, рег.№ 5412, дело № 164/2010г. на нотариус Виктория Дралчева, вземанията на банката са обезпечени с договорна ипотека върху собствен на длъжниците Г.Н.В. и С.А.В. недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 67800.503.355 по КККР на гр.Созопол, с административен адрес: гр.Созопол, местност „Мисаря“, с площ от 584 кв.м., ведно с изградената в същия в степен на „груб строеж“ сграда с идентификатор 67800.503.355.1 по КККР на гр.Созопол Бургас, със застроена площ от 281 кв.м.

По молба на взискателя принудителното изпълнение е насочено към ипотекирания недвижим имот с идентификатор 67800.503.355 по КККР на гр.Созопол, ведно с изградената в същия жилищна сграда.

С постановление за присъединяване на взискател от 22.01.2016 г. на ЧСИ Николов (л.181), на основание чл.456 ГПК и въз основа на удостоверение „Алианц Банк България“ АД е присъединена като взискател само по отношение на солидарните длъжници „Авангард –ГВ“ ЕООД и С.А.В., за събиране на посочените в удостоверението суми.

С разпореждане от 17.04.2018 г. на ЧСИ Николов (л.669), на основание чл.456 ГПК и въз основа на изпълнителен лист от 12.04.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 2340/2018 г. на БРС е присъединен като взискател по изпълнителното дело „Трансмарк“ ООД по отношение на длъжника С.А.В., за събиране на посочените в изпълнителния лист суми. С разпореждане за встъпване в дълг от 20.11.2018 г. (л.867) съдебният изпълнител е конституирал по изпълнителното дело като съдлъжник Г.Н.В. за сумите по изпълнителния лист от 12.04.2018 г. по ч.гр.д. 2340/2018 г. на БРС, предвид представен от взискателя „Трансмарк“ ООД анекс от 19.11.2018 г. към тристранно споразумение за встъпване в дълг от 11.11.2018 г.

С разпореждане на ЧСИ Николов от 09.07.2019 г. (л.1107) на мястото на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД е конституиран като взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството на цесионер по сключен с „Юробанк България“ АД договор за цесия в хода на изпълнителното дело.

На основание чл.458 ГПК присъединен по право взискател по изпълнителното дело е Държавата чрез ТД на НАП – Бургас за публичните задължения на длъжниците физически лица, съгласно представени удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК. Видно от представеното от НАП удостоверение от 08.07.2019 г. (л.1145), към момента на процесното разпределение длъжникът Г.В. има задължения към Държавата в размер 33 619.46 лв., а от удостоверение на НАП от 05.07.2019 г. (л.1056) е видно, че задълженията на длъжника С.В. към Държавата са в размер 200 лв.

Представена е справка от 19.07.2019 г. на Община Созопол за дължимите данъци и такси за процесния недвижим имот, предмет на публичната продан, които са в размер на 421.18 лв. за ДНИ и 331.86 лв. за ТБО.

По отношение на процесния недвижим имот е приключила успешно публична продан за времето от 21.10.2018 г. до 21.11.2018 г., като с протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 22.11.2018 г. за купувач на поземлен имот с идентификатор 67800.503.355 по КККР на гр.Созопол, ведно с изградената в същия имот жилищна сграда с идентификатор 67800.503.355.1 е обявен присъединения взискател „Трансмарк“ ООД, за сумата от 1 150 000 лв.

На 17.12.2018 г. е изготвено и предявено от ЧСИ Николов разпределение по чл.495 ГПК с протокол от същата дата, за разпределяне на сумата, постъпила от публичната продан на недвижимия имот. По жалба на длъжника Г.Н.В., извършеното разпределение с протокол от 17.12.2018 г. е отменено от съда с решение № І-129/18.02.2019 г. по в.гр.д.№ 97/2019 г. по описа на БОС и делото е върнато на ЧСИ Николов за извършване на ново разпределение.

След връщане на делото, ЧСИ е насрочил извършване на разпределение на 22.07.2019 г. за което са уведомени длъжниците, взискателите, НАП и Община Созопол.

По делото са постъпили удостоверения от ТД на НАП-Бургас от 05.07.2019 г. (л.1056) и от 08.07.2019 г. (л.1145), от които е видно, че задълженията на длъжника С.В. към Държавата са в размер 200 лв., а длъжникът Г.В. има задължения към Държавата в размер 33 619.46 лв.

Съгласно постъпила справка от 19.07.2019 г. от Община Созопол дължимите данъци и такси за недвижимия имот, предмет на публичната продан са 421.18 лв. за ДНИ и 331.86 лв. за ТБО.

На 22.07.2019 г. с протокол № 2 (л.1155-1159) е изготвено и предявено от ЧСИ Николов обжалваното понастоящем разпределение по чл.495 ГПК за разпределяне на сума от публична продан на поземлен имот с идентификатор 67800.503.355 по КККР на гр.Созопол, ведно с изградената в същия имот жилищна сграда с идентификатор 67800.503.355.1, за чиито купувач е обявен присъединения взискател „Трансмарк“ ООД.

Сумата за разпределение е в размер на 1 150 000 лв.

В т.3 от протокола са определени разноските по съдебното изпълнение: такса по т.26 ТТРЗЧСИ – 17 046.31 с ДДС (14 205.26 лв. без ДДС), както и такса за изготвяне на разпределение по т.13 ТТРЗЧСИ – 36 лв., или общо 17 082.31 лв., дължими към ЧСИ. Посочено е, че таксата по т.26 е изчислена по реда на чл.73, ал.4 ГПК и т.26 ТТРЗЧСИ, като от цялата такса по т.26 в размер на 41 318.88 лв., изчислена върху вземанията (без платените авансови такси по ТТРЗЧСИ) на всички взискатели по делото – 1 560 619.79 лв., се приспада начислената такса по т.20 ТТРЗЧСИ в размер на 18 186 лв. и след приспадането дължимата такса по т.26 е в размер на 23 132.88 лв. Пояснено е също, че на основание т.26 ТТРЗЧСИ при частично събрана сума таксата се изчислява пропорционално на събраната съответна част на дълга, като при общо задължение по делото от 1 560 619.79 лв. и събрана сума от 1 150 000 лв., коефициентът за изчисляване на дължимата такса в случая е 1 150 000 / 1 560 619.79 = 0.73688672114. В тази връзка е посочено, че дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ за съответната събрана сума по разпределението е в размер на 17 046.31 лв., представляваща 0. 73688672114 от цялата дължима такса по делото от 23 132.88 лв. Посочено е изрично, че вземанията на взискателите са изчислени без да се включват платените авансови такси по ТТРЗЧСИ, а именно: от общото задължение по делото в размер на 1 579 612.79 лв. са изключени платените такса опис – 18 186 лв., такса образуване на делото – 498 лв., такси запори и възбрани – 249 лв. и такса присъединяване – 60 лв. Видно е, че след приспадане на посочените такси се получава размер на общия дълг от 1 560 619.79 лв., която сума се явява и базата за изчисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Остатък за разпределение в размер на 1 132 917.69 лв.

В т.4 са посочени взискателите по изпълнителното дело – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, „Алианц банк България“ АД, „Трансмарк“ ООД, Община Созопол и НАП.

В т.5 са посочени поотделно вземанията на всеки един от взискателите към 22.07.2019 г., изчерпателно описани по вид, размер и ползвана привилегия по чл.136 ЗЗД.

 

В т.6, т.7 и т.8 е разпределена сумата от 1 132 917.69 лв., както следва:

- в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 18 984 лв. за платени разноски по изпълнителното дело (498 лв. – такса образуване на ИД, 300 лв. – разноски вещо лице и 18 186 лв. – такса опис), за плащането на които са представени доказателства по изпълнителното дело.

Остатък за разпределение в размер на 1 113 933.69 лв.

- в реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – на Община Созопол сумата от 421.18 лв. за дължими данъци за имота и сумата от 331.86 лв. за дължими ТБО за имота.

Остатък за разпределение в размер на 1 113 180.65 лв.

- в реда по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – на ипотекарния кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 1 113 180.65 лв.

В т.9 от протокола на основание чл.495 ГПК са определени съразмерните части за изплащане от купувача-взискател „Трансмарк“ ООД, както следва: дължими такси и разноски към ЧСИ Николов – 17 082.31 лв.; дължими данъци за имота към Община Созопол – 421.18 лв., дължими ТБО за имота към Община Созопол – 331.86 лв.; дължима сума към взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД – 1 132 164.65 лв. (18 984+1 113 180.65)

 

При така установените факти и с оглед наведените в настоящата жалба оплаквания, за съда се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, като се спазва реда за удовлетворяване на вземанията съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Съгласно чл.495 ГПК, когато взискател е обявен за купувач на имот, съдебният изпълнител съставя протокол за разпределение, в който посочва необходимата сума за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели, като в едноседмичен срок от разпределението взискателят, обявен за купувач е длъжен да внесе посочената сума. Целта на разпределението в хипотезата на чл.495 ГПК, предхождащо внасянето на цената от взискателя-купувач, е да се установи дали сумата следва да бъде внесена изцяло или за част от нея ще се извърши прихващане с вземането на взискателя. А в хипотезата на конкуриращи се взискатели – дали някои от вземанията са от един и същи ред по чл.136 ЗЗД и ако това се установи – в каква съразмерност ще бъде намалено вземането на взискателя, обявен за купувач и респ. определена по-ниска сума за внасяне от него като цена на имота по публичната продан, за да бъде изплатена също по съразмерност на останалите взискатели.

В производството по чл.463 ГПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция, което означава, че проверката се извършва само въз основа на доводите и основанията, изложени от жалбоподателя. В тази връзка, следва да се има предвид, че за да е налице незаконосъобразност на разпределението като процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Нарушения от такъв характер са неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам – неправилно погасяване на едни вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и всякакви други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна.

В случая, ЧСИ Николов е спазил поредността за удовлетворяване на вземанията по чл.136, ал.1 ЗЗД, като в съответствие с посочената разпоредба, предвид недостатъчност на сумата за разпределение да покрие всички вземания по изпълнителното дело, е отделил суми, които се ползват с правото на предпочтително удовлетворяване.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдебният изпълнител не е посочил конкретните хипотези на дължимост на таксите и разноските, което според жалбоподателката водело до неправилно изчисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. В случая от протокола за разпределение е видно, че разноските по съдебното изпълнение в общ размер от 17 082.31 лв., разпределени към ЧСИ Николов, представляват единствено таксата по т.26 ТТРЗЧСИ – 17 046.31 лв. и таксата по т.13 ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределението – 36 лв., които са дължими и правилно са включени в разпределението. Други такси по ТТРЗЧСИ не са посочени и не са предмет на оспореното разпределение, поради което възражението на жалбоподателката е неоснователно.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата за неяснота относно формирането на общата сума по делото в размер на 1 560 619.79 лв., върху която е изчислена таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като не било посочено кои вземания се включвали в тази сума. В случая, от протокола за разпределение е видно, че вземанията на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД са в размер на 1 184 613.26 лв., на присъединения взискател „Алианц банк България“ ЕАД – 187 533.70 лв., на присъединения взискател „Трансмарк“ ООД – 172 893.33 лв., на Община Созопол – 753.04 лв., а на НАП вземанията са в размер на 33 619.46 лв. против длъжника Г.В. и 200 лв. против длъжника С.В.. Следователно, общия размер на задълженията на длъжниците възлиза на сумата от 1 579 612.79 лв. Съгласно забележка № 4 към т.26 ТТРЗЧСИ и чл.73, ал.4 ГПК, при изчисляването на таксата по т.26 в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В случая е видно, че това изискване е спазено от ЧСИ Николов, тъй като в протокола за разпределение изрично е пояснено, че от общото задължение от 1 579 612.79 лв. (1 184 613.26 + 187 533.70 + 172 893.33 + 753.04 + 33 619.46 + 200) са изключени платените по делото авансови такси по ТТРЗЧСИ, а именно: такса опис – 18 186 лв., такса образуване на делото – 498 лв., такси за запори и възбрани – 249 лв. и такса присъединяване – 60 лв. Така, след приспадане на посочените такси, възлизащи общо на 18 993 лв., се получава размер на дълга от 1 560 619.79 лв. (1 579 612.79 – 18 993), който се явява базата за изчисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. В тази връзка, в жалбата неоснователно се сочи несъответствие и наличие на разлика от 18 933 лв., тъй като тази сума представлява именно сбора от посочените авансови такси, които правилно не са включени от ЧСИ в размера на паричното вземане, върху което се изчислява таксата по т.26, съгласно забележка № 4 към т.26 ТТРЗЧСИ и чл.73, ал.4 ГПК. Ето защо, изложените в жалбата възражения и доводи относно формирането на общата сума по делото, върху която се изчислява таксата по т.26 ТТРЗЧСИ са неоснователни.

Във връзка с горните съображения, съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателката за неправилно определяне на коефициента за изчисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. По силата на т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като според забележка № 1 към т.26 – при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, а съгласно забележка № 4 към т.26 – в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Анализът на тази уредба налага извода, че законодателят свързва базата, служеща за определяне на пропорционалната такса за събиране на паричното вземане с подлежащия на събиране дълг, без включване на авансовите такси в него, явяващ се материалния интерес от принудителното изпълнение, който имат взискателите (първоначални, присъединени по тяхна молба и присъединени по силата на закона). Както бе посочено по-горе, към датата на извършване на разпределението – 22.07.2019 г. общият размер на задълженията на длъжниците е 1 579 612.79 лв. с включени авансови такси и след тяхното приспадане базата за определяне на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е в размер на 1 560 619.79 лв., като с оглед размера на събраната сума от 1 150 000 лв. коефициентът за пропорционалното изчисляване на таксата е 0.73688672114 (1 150 000 : 1 560 619.79). В случая, ЧСИ Николов е спазил изискванията по ТТРЗЧСИ и е извършил правилни изчисления, съответстващи и на изчисленията на съда, за определяне на дължимата такса по т.26 от Тарифата, като изрично и подробно е изложил методологията, по която е определил таксата в размер на 17 046.31 лв. с ДДС. Ето защо, възраженията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни.

Неоснователни са и доводите, че ЧСИ е приел размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ от 17 046.31 лв., а с протокола е разпределил по т.26 сума в размер на 17 082.31 лв. Видно от протокола за разпределение, в сумата от 17 082.31 лв. е включена и дължимата такса по т.13 ТТРЗЧСИ от 36 лв. за изготвяне на разпределението.

Съдът не споделя и последното оплакване в жалбата, че изготвеното разпределение било непълно, тъй като в същото липсвала обосновка относно основанието на определените редове и зачитането на привилегиите на взискателите, както и липсвала на обосновка в каква поредност се погасявали задълженията към всеки от взискателите със съответна сума съгласно разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД или по друг начин. В жалбата не са изложени конкретни доводи, поради което възраженията са неоснователни.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че при извършване на разпределението ЧСИ е спазил поредността на привилегиите по чл.136, ал.1 ЗЗД.

Правилно са удовлетворени на първо място разноските по изпълнението, направени от първоначалния взискател. Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В протокола за разпределение подробно са описани разноските, извършени от първоначалния взискател за изпълнението върху недвижимия имот – такса образуване на дело, разноски за вещо лице и такса опис, които са направени именно във връзка с публичната продан на недвижим имот. Съдебният изпълнител е спазил разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, като не е включил разноски за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи, нито разноски, направени за способи, които не са приложени.

Правилно на второ място са удовлетворени вземанията на Община Созопол за дължими данъци и такси върху недвижимия имот. С право на предпочтително удовлетворение в реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот – от стойността на имота, като с оглед местонахождението на процесния имот дължимата сума се следва на взискателя Община Созопол.

Законосъобразно остатъкът от разпределяемата сума след приспадането на горните редове, в размер на 1 113 180.65 лв., който е по-малък от размера на вземането на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, изцяло е отнесен за погасяване на обезпечените с ипотека негови вземания, съгласно чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. Действително, вземанията на този взискателя включват главница, лихви и разноски, които са в общ размер, надвишаващ отредената с разпределението сума за погасяването им, без в него да е посочено кое от същите и до какъв размер се погасява. В този случай, обаче, приложение намира правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД и задължителните постановки на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според които най-напред се погасяват разноските, след това лихвите и най-после главницата, като в конкретния случай те са посочени поотделно по вид и размер в разпределението при индивидуализацията на вземанията на всеки от взискателите. В този смисъл, съдът намира, че непосочването каква част от разпределената сума погасява вземането за лихва и каква главницата, не съставлява порок, обуславящ незаконосъобразност на разпределението, предвид нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД и изричното посочване в мотивната част на разпределението на размерите на главница и начислени лихви. Друг би бил изводът, ако обезпечените с ипотека вземания въобще не бяха индивидуализирани в разпределението, в който случай би била налице твърдяната от жалбоподателката неяснота досежно това кои от тях и до какъв размер се погасяват с разпределената за целта сума, каквато обаче не е настоящата хипотеза.

Предвид горното и с оглед липсата на други наведени оплаквания от жалбоподателя, съдът намира, че обжалваното разпределение е извършено съобразно нормите на ГПК, които го регламентират, като е спазен реда на привилегиите по чл.136, ал.1 ГПК, поради което същото е правилно и законосъобразно, а депозираната против него жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателката-длъжник разноски не й се следват, поради искането й в тази връзка е неоснователно.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Н.В. ***, длъжник по изпълнителното дело, против Протокол за разпределение № 2/22.07.2019 г., извършено по изпълнително дело № 20158040400880 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 и район на действие БОС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.