РЕШЕНИЕ
№ 861
гр. Добрич, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230102891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 7701 от 13.09.2021 г. на П. АТ.
Ц., ЕГН **********, с адрес: град Д. **************, срещу П. М. Ц., ЕГН
**********, и Р. Й. СТ., ЕГН **********, и двете с адрес: град
Д.*************, с която се иска в отношенията между страните да бъде
признато за установено, че П.К. е собственик на 1/6 ид. част от имот,
находящ се в град Д.********, представляващ „гараж“ със застроена площ от
16, 50 кв.м., с предназначение: гараж в сграда, представляващ самостоятелен
обект с ид. № ******* по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005
г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР на 25.05.2021
г., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: *********, под обекта:
няма, над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата с ид. № ******** и от правото на строеж върху общински
поземлен имот с ид. № ************.
Иска се също да бъде отменен нотариален акт за собственост, вписан
под № 73, том X, вх. рег. № 3731/20.05.2021 г., на СлВп-Добрич, издаден въз
основа на Протокол-постановление от 20.05.2021 г. на нотариус И.П., с район
на действие Районен съд Добрич, по нот. дело № 89/2021 г., по отношение на
1/6 идеална част от процесния гараж.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник по заместване на
Й.А.Ц., починал на 14.01.2012 г. Ответниците П.Ц. и Р.С. са съответно негови
съпруга и дъщеря. Сочи се, че първата е дарила на втората имот, находящ се в
град Д.********, представляващ „гараж“ със застроена площ от 16, 50 кв.м., с
1
предназначение: гараж в сграда, представляващ самостоятелен обект с ид. №
******* по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005 г. на изп.
директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР на 25.05.2021 г., при
съседни самостоятелни обекти на същия етаж: *********, под обекта: няма,
над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата с ид. № ******** и от правото на строеж върху общински поземлен
имот с ид. № ************. Сделката е била обективирана в Нотариален акт
на нотариус И.П., вписан в Служба по вписванията – Добрич под № 51, том
XIII, рег. № 4820 от 23.06.2021 г., дело № 122 от 2021 г.
Твърди се също, че ответницата Ц. се е легитимирала като собственик
на имота с Нотариален акт № 133, том I, рег. № 1180, дело № 89 от 2021 г. на
нотариус И.П.. Със същия ответницата е призната за собственик на имота по
давностно владение. Ищцата счита, че по наследство е придобила 1/6 идеална
част от процесния гараж. Заявява, че тази част ответницата не е придобила по
давност, тъй като гаражът не може да се ползва съвместно от собствениците.
В тази връзка сочи, че владението, което е упражнявала ответницата, е било
недобросъвестно и не е продължило повече от десет години. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. Представлява се от
адвокат И.С., която поддържа исковата молба.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответниците. В същия се твърди, че искът е неоснователен. Излагат се
твърдения, че процесният гараж е придобит по време на брака между Й.Ц. и
П.Ц.. Сочи се, че след смъртта на Й.Ц., през 2012 г., ответницата Ц. владее
имота спокойно, непрекъснато, без противопоставяне от когото и да било. На
тази основа се заявява, че ответницата е придобила имота въз основа на
кратката петгодишна давност, като добросъвестен владелец.
Иска се претенцията да бъде отхвърлена. Претендират се и разноски.
Ответниците не се явяват пред първоинстанционния съд.
Процесуалният им представител – адвокат Е.Р., се придържа към защитната
позиция, застъпена в отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От договор за покупко-продажба от 02.03.1976 г. се установява, че на
основание чл. 117 от ЗТСУ Стопанска дирекция „Изграждане на населени
места“ е продала на Й.А.Ц. новопостроено жилище № 11, находящо се в град
Добрич, в жилищна сграда в ********, с площ от 62, 98 кв.м. ведно с избено
помещение № 1 и 0, 71730 идеални части от общите части на сградата и 0,
71730 идеални части от правото на строеж върху място определяно от ИК на
ГНС с решение от 31.01.1976 г., протокол № 64 (л. 10).
2
Със заповед № 277 от 12.04.1978 г. на ИК на ГНС - Толбухин на Й.Ц.
е било отстъпено право на строеж върху държавна земя, включваща се в
парцел I, кв. 275 по плана на град Толбухин, находящ се в *******, с площ от
709, 50 кв.м., за построяване на гараж, на основание чл. 129 и чл. 125, ал. 3 от
ЗТСУ (л. 43).
Видно от приложената по делото схема на самостоятелен обект в
сграда № 15-1211958-08.11.2021г., въз основа на отстъпеното право на строеж
е бил построен гараж, находящ се в град Д.********, със застроена площ от
16, 50 кв.м., с предназначение: гараж в сграда, представляващ самостоятелен
обект с ид. № ******* по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005
г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР на 25.05.2021
г., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: *********, под обекта:
няма, над обекта: няма (л. 33).
От представеното удостоверение за наследници на Й.Ц. става ясно, че
последният е починал на 14.01.2012 г. След смъртта си е оставил като свои
наследници съпругата си П. М. Ц., дъщеря си Р. Й. СТ. и внучката си П.Ц. (л.
14). Последната е дъщеря на сина на Й.Ц. – А.Ц., починал на 22.02.2008 г.
С нотариален акт на нотариус И.П., с район на действие Районен съд
Добрич, по нот. дело № 89/2021 г., вписан под № 73, том X, вх. рег. №
3731/20.05.2021 г., на СлВп-Добрич, ответницата П.М. е била призната за
собственик по давностно владение на имот, находящ се в град Д.********,
представляващ „гараж“ със застроена площ от 16, 50 кв.м., с предназначение:
гараж в сграда, представляващ самостоятелен обект с ид. № ******* по КК и
КР, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, с
последно изменение на КК и КР на 25.05.2021 г., при съседни самостоятелни
обекти на същия етаж: *********, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата с ид. № ********
и от правото на строеж върху общински поземлен имот с ид. №
************. (л. 6).
Впоследствие с нотариален акт от 23.06.2021 г. на нотариус И.П., с
район на действие Районен съд Добрич, по нот. дело № 122/2021г., вписан
под № 31, том XIII, на СлВп-Добрич, ответницата П.М. е дарила на дъщеря си
Р.С. правото на собственост върху процесния гараж (л. 4).
По делото бяха събрани и гласни доказателствени средства. От
обясненията на М.Ц., майка на ищцата и нейн пълномощник, стана ясно че
П.Ц. живее в Нидерландия. Последната разбрала, че баба се е разпоредила с
процесния гараж чрез текстово съобщение, получено на телефона. Заявява, че
ищцата е обидена на баба си заради извършените разпоредителни действия.
М.Ц. изтъква, че се е дистанцирала от семейството. Разказва, че преди
няколко години съпругът на ответницата Р.С. е отишъл при нея и я е помолил
да монтира СОТ на гаража.
Като свидетел бе разпитана М.Ж., чийто гараж е разположен до
процесния. Същата заяви, че познава страните. Разказа, че гаражите са били
3
построени през 1978 г. Знае, че гаражът е собственост на П.Ц. и Й.Ц..
Изтъква, че от 2002 г. живее в с. О. и рядко се връща в град Добрич.
Съдът не приема за достоверни показанията на свидетелката в частта
относно ползването на процесния гараж от ответницата Ц., доколкото същата
ясно заяви, че не живее в град Добрич от 2002 г. Липсата на непосредствени
впечатления и отдалечеността на свидетелката от град Добрич поставят под
съмнение истинността на показанията . Изводът на съда е повлиян и от
отсъствието на други доказателства за този факт, които да потвърдят думите
на свидетелката. В останалата част показанията са ясни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 пр. второ от ГПК.
В тежест на ищцата е да докаже, че е придобила правото на
собственост върху съответната 1/6 идеална част от процесния имот на
твърдяното основание: наследствено правоприемство.
Ответницата Ц. е направила възражение с правно основание по чл. 79,
ал. 2 от ЗС. Нейна е тежестта да докаже възражението си, че е придобила
правото на собственост върху процесния гараж на сочените основания –
наследствено правоприемство и придобивна давност (постоянно, явно,
спокойно и непрекъснато владение, което да е продължило пет години).
От доказателствата по делото се установи, че процесният гараж е бил
изграден през 1978 г. по време на брака между П.Ц. и Й.Ц., като същият е бил
СИО. Съгласно чл. 13 от СК (отм. 01.07.1985 г.) „Недвижимите и движимите
вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството“.
След смъртта на Й.Ц. съпругата му П.Ц., дъщеря му Р.С. и внучката
му П.Ц. са придобили 1/2 идеална част от гаража по наследство. Първите две
са придобили по 1/6 идеална част на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1
от ЗН. П.Ц. също е придобила 1/6 идеална част по заместване – чл. 5, ал. 1 вр.
с чл. 10, ал. 1 от ЗН, тъй като нейният баща – А.Ц., е починал преди
наследодателя си – Й.Ц..
За придобиване на имота по давност, на основание чл. 79 от ЗС, е
необходимо да бъде установено, че ответницата П.Ц. е владяла гаража в
продължение на десет години, а не пет, каквито твърдения е изложила в
отговора на исковата молба. В случая се прилага десетгодишната придобивна
давност, тъй като съсобствеността между страните е възникнала от
наследяване.
Владението е дефинирано като упражняване на фактическа власт
4
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя –чл.
68, ал. 1 от ЗС. Състои се от два елемента: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта, и субективен – намерение за своене на вещта.
Преценката за наличието на обективния елемент следва да бъде съобразена с
характеристиките на владението, посочени в чл. 2 от Закона за давността
(отм.) – да е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително
То е постоянно, когато фактическата власт върху вещта и държането
като своя нямат случаен характер, с израз на воля трайно да се държи вещта
по начин, препятстващ владението на други лица. Непрекъснато е, когато не е
било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца, съгласно чл. 81 от ЗС.
То е несъмнено, когато няма съмнение, че владелецът държи вещта и я държи
за себе си. Владението е спокойно, когато не е установено с насилие, а е явно,
когато фактическата власт не е установена по скрит начин, тайно от
предишния владелец и е достояние на всички.
Във връзка със субективния елемент – намерението за своене на
имотите, законодателят е установил презумпция в чл. 69 от ЗС - „Предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго“. За оборването е необходимо ответникът да проведе обратно
доказване. Законодателният подход е мотивиран с трудното доказване на
намерението на владелеца, доколкото се касае за психическо състояние, факт
от вътрешния свят на човек. Субективните елементи се проявяват по
обективен начин в действителността, чрез деянията на човек. Именно по
този начин може да бъде направен извод за намерението му.
В настоящия случай се касае за отношения между съсобственици и
приложението на презумпцията по чл. 69 от ЗС не е абсолютно. Съдът се
солидаризира с приетото от касационната инстанция в цитираното от
ответниците Решение № 97/19.10.2020 г. по гр.д. № 325 по описа за 2020 г. на
ВКС – „В отношенията между съсобственици не е изключено приложението
на презумпцията на чл. 69 ЗС, но отношенията им са усложнени, тъй като
всеки от съсобствениците има право да ползва вещта – чл. 31, ал. 1 ЗС. Когато
след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената
вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите
съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е
необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите
съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си“.
Необходимо е извършването на такива действия, които по
недвусмислен и категоричен начин да показват намерението на съсобственика
да владее частите на останалите съсобственици за себе си. В този смисъл е и
5
Решение № 76/15.06.2022 по гр.дело № 4761/2021 на ВКС, където е обяснено,
че „за да установи владение върху целия наследствен имот ползващият имота
наследник следва да демонстрира пред останалите наследници намерението
си да свои целия имот чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на останалите наследници и да са доведени до тяхното знание. Не са
такива действия самото ползване на наследствения имот и неговото
ремонтиране и поддържане, нито декларирането му в данъчните служби и
плащането на данъци и консумативни разноски“.
От доказателствата по делото не се установи по категоричен начин, че
след смъртта на съпруга си П.Ц. е упражнявала фактическа власт върху
процесния гараж в продължение на повече от десет години. От смъртта му на
14.01.2012 г. до предявяване на исковата молба на 13.09.2021 г. са изтекли по-
малко от десет години. Ответницата не ангажира и никакви доказателства, от
които да се установи, че е демонстрирала на ищцата намерението си да владее
нейната идеална част.
Всичко изложено налага извода, че ответницата П.Ц. не е придобила
по давност притежаваната от ищцата 1/6 идеална част от гаража.
Следователно, искът на П. АТ. Ц. срещу П. М. Ц. и Р. Й. СТ., с който се иска в
отношенията между страните да бъде признато за установено, че П.Ц. е
собственик на 1/6 ид. част от имот, находящ се в град Д.********,
представляващ „гараж“ със застроена площ от 16, 50 кв.м., с предназначение:
гараж в сграда, представляващ самостоятелен обект с ид. № ******* по КК и
КР, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, с
последно изменение на КК и КР на 25.05.2021 г., при съседни самостоятелни
обекти на същия етаж: *********, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата с ид. № ********
и от правото на строеж върху общински поземлен имот с ид. №
************., следва да бъде уважен.
Произнасянето на съда налага да бъде постановена отмяна на
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №
133, том I, рег. № 1180, дело № 89 от 2021 г. на нотариус И.П., с район на
действие Районен съд Добрич, с който П.Ц. е призната за собственик по
давностно владение на процесния гараж. Нотариалният акт следва да бъде
отменен по отношение на притежаваната от П.Ц. 1/6 идеална част от гаража.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищцата се поражда правото да
бъдат заплатени направените разноски.
Ищцата представя доказателства за направени разноски в размер на
800, 00 лева (адвокатско възнаграждение от 720, 00 лева; държавна такса от
6
50, 00 лева; такса за вписване на искова молба от 10, 00 лева и такса за
издаване на схема на имота от 20, 00 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответниците следва да бъде възложена за плащане сумата от 800, 00 лева –
разноски в исковото производство.
Размерът на претендираното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата е съобразен с чл. 7, ал. 5 от НМРАВ,
поради което възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва
да бъде отхвърлено.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. А. Ц., ЕГН
**********, с адрес: град Д. **************, срещу П. М. Ц., ЕГН
**********, и Р. Й. С., ЕГН **********, и двете с адрес: град
Д.*************, иск с правно основание по чл. 124 от ГПК, че П. А. Ц. е
придобила 1/6 ид. част от имот, находящ се в град Д.********, представляващ
„гараж“ със застроена площ от 16, 50 кв.м., с предназначение: гараж в сграда,
представляващ самостоятелен обект с ид. № ******* по КК и КР, одобрени
със Заповед РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, с последно
изменение на КК и КР на 25.05.2021 г., при съседни самостоятелни обекти на
същия етаж: *********, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата с ид. № ******** и
от правото на строеж върху общински поземлен имот с ид. № ************,
по силата на наследствено правоприемство от наследодателя си Й.А.Ц..
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение № 133, том I, рег. №
1180, дело № 89 от 2021 г. на нотариус И.П., с район на действие Районен съд
Добрич, с който П. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: град Д.*************, е
призната за собственик на имот, находящ се в град Д.********,
представляващ „гараж“ със застроена площ от 16, 50 кв.м., с предназначение:
гараж в сграда, представляващ самостоятелен обект с ид. № ******* по КК и
КР, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, с
последно изменение на КК и КР на 25.05.2021 г., при съседни самостоятелни
обекти на същия етаж: *********, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата с ид. № ********
и от правото на строеж върху общински поземлен имот с ид. №
************, в частта за 1/6 идеална част от имота.
7
ОСЪЖДА П. М. Ц., ЕГН **********, и Р. Й. С., ЕГН **********, и
двете с адрес: град Д.*************, да заплатят на П. А. Ц., ЕГН
**********, с адрес: град Д. **************, сумата от 800, 00 лева –
разноски по гр.д. № 2891/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8