№ 36
гр. П., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
в присъствието на прокурора Зл. Б. Ив.
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220102574 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от В. АНГ. Д., с ЕГН
**********, от с. К., общ. Септември, ул. „***“ № 15, съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 9,
адвокат К.П. К., против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
Прокурор, И. Г., с адрес: гр. С., бул.”В.” №2- Съдебна палата.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на преписката срещу него било
образувано ДП № 15/2018 год. по описа на РУ - Септември. На 26.06.2018 год. бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, за това, че на 24.09.2014
год. в РУ-МВР в гр.Септември потвърдил неистина в писмена декларация, която дал по
силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи, която се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
твърдяното обстоятелство, че СУМПС № **** е изгубено. Сочи, че по време да дадените
обяснения, като обвиняем, заявил, че не се признава за виновен, тъй като не е извършил
вмененото му престъпление. Надявал се, че делото ще бъде приключено с мнение за
прекратяване от разследващия полицай, но това не се случило, не се случило и прокурора да
го прекрати. Поради тази причина сочи, че в началото на м. септември 2018 год. получил от
Районен съд - П. призовка, ведно с обвинителен акт, че е конституиран като подсъдим по
н.о.х.дело № 1179/2018 год.. Твърди, че за първото заседание което било насрочено за
27.09.2018 год. упълномощил адвокат К.П. К. да го защитава, като въз основа на сключения
между тях договор за правна помощ с № 006731/26.09.2018 год. му заплатил дължимото
възнаграждение от 500 лв.
Твърди, че се провели две съдебни заседания - 27.09.2018 год. и 25.10.2018 год., по
1
време на които били разпитани няколко свидетели. От разпита им в съда, като обвиняем,
както и от срещите в съда със свидетелите изпитвал изключително неудобство. Изпадал в
ужас, че може да бъде осъден за нещо, което не е извършил, въпреки, че очаквал да бъде
оправдан. Започнал да изживявал още по-тежко обвиненията, както и искането за
осъждането му. Посочва, че на 25.10.2018 год. Районен съд — П., постановил присъдата си
по н.о.х.дело № 1179/2018 год., с която бил признат за невиновен и бил оправдан за
вмененото му от прокуратурата престъпление.
Излага твърдения, че РП П., недоволна от присъдата депозирала протест, с който
искала Окръжен съд П. да отмени оправдателната присъда и да го признае за виновен, и да
го осъди по повдигнатото му. Било образувано в.н.о.х. дело № 763/2018 год. по описа на
Окръжен съд - П.. За да бъде защитаван отново упълномощил адвокат К.П. К.. За целта
сключил нов договор за правна помощ № 003000/26.11.2018 год., като му заплатил
възнаграждение от 300 лв., въз основа на Наредбата на ВАС. Било проведено едно съдебно
заседание и въз основа на изготвеното в законоустановения срок окръжният съд отменил
оправдателната присъда, поради допуснато от съда процесуално нарушение, като върнал
делото на Районен съд - П., за ново разглеждане от друг състав на съда.
Твърди, че било преобразувано ново дело № 2008/2018 год. И за да бъде защитаван
по същото отново упълномощил адвокат К.П. К.. За целта сключил и договор за правна
помощ № 001125/21.01.2019 год., като отново му заплатил възнаграждение от 300 лв., въз
основа на Наредбата на ВАС. Сочи, че по това дело отново били разпитвани няколко
свидетели в две съдебни заседания. По време на същите отново, и то в по-голяма степен
изпитвал неудобства от срещите му със свидетелите и изслушване на показанията им.
Отново дал обяснения по време, на които отново изпитва неудобства, разочарование и
притеснения дали ще му бъде повярвано, че не е извършил нищо нередно. С присъда
постановена на 21.02.2019 год. Районен съд - П., отново го признал за невиновен и го
оправдал.
Отново РП П., недоволна от присъдата депозирала протест, с който искала Окръжен
съд- П. да отмени оправдателната присъда и да го признае за виновен, и да го осъди по
повдигнатото му. Въз основа на посочения протест било образувано ново в.н.о.х. дело №
331/2019 год. по описа на Окръжен съд - П.. За да бъде защитаван по същото отново
упълномощил адвокат К.П. К.. За целта сключили и договор за правна помощ №
001146/7.06.2019 год., като отново му заплатил възнаграждение от 300 лв., въз основа на
Наредбата на ВАС. Сочи, че по посоченото дело пред Окръжния съд било проведеното само
едно съд. заседание. Въз основа на изготвеното в законоустановения срок решение от
19.06.2019 год., окръжният съд потвърдил оправдателната присъда, която влязла в сила на
19.06.2019 год.
Излага твърдения, че след привличането му, като обвиняем по време на досъдебното
производство, е присъствал по време на всички процесуални действия, за които бил
призоваван. Присъствал по време на всички съдебни заседания, както в Районния, така и в
Окръжния съд, по време на четирите съдебни дела. Сочи, че през време на целия процес
2
търпял дълбоки емоционални сътресения. Гореизложеното му се отразило и на психиката за
продължителен период от време, от привличането му, като обвиняем за период и след
окончателното му оправдаване. Бил станал сприхав и нервен. Лесно се дразнел в работата и
в семейството. Опитвал се да се контролирам, но не винаги успявал.
Излага съображения, че между причинените й неимуществени и имуществени вреди
и противоправните действия на Районна и Окръжна прокуратура -П., съществува пряка
причинна връзка.
Във връзка с наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния Прокурор И. Г., да
му заплати сумата от 1 400 лв. представляващи имуществени вреди от заплащането на
адвокатски хонорари по н.о.х. дела № 1179/2018 год. и н.о.х.дело № 2008/2018 год. по описа
на Районен съд - П., по в.н.о.х.дело № 763/2018 год. и в.н.о.х.дело № 331/2019 по описа на
Окръжен съд- П., както и сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, като последица от незаконното ми обвинение, ведно със
законната лихва, върху двете обезщетения, считано от влизането на присъдата в сила -
19.06.2019 год., до окончателното плащане на същата.
В проведеното съдебно заседание ищеца се явява лично и с процесуалния си
представител адвокат К.. Иска се от съда да уважи исковата претенция. Претендира
разноски. Депозира в предоставения от съда срок писмени бележки.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез
прокурор З.И. - прокурор в Районна прокуратура гр. П., в който оспорва исковата претенция
по основание и размер. Счита, че представените към исковата молба доказателства не
установяват наличието на претърпени неимуществени и имуществени вреди. Сочи, че
нямало как ищецът да изпитва „изключително неудобство“ от разпита на тримата
свидетели, които били поискани от него, в хода на наказателните дела, поради което не е
претърпял каквито и да било вреди.
Твърди, че прокуратурата не може да носи отговорност, че делото е било върнато за
ново разглеждане от РС П.. Сочи част от мотивите към Присъда № 32/21.02.2019г. по НОХД
№ 2008/2018г. на PC-П., потвърдена с Решение № 87/19.06.2019г. по ВНОХД № 331/2019г. и
влязла в законна сила на 19.06.2021г. с оглед на, което прави възражение по чл.5, ал.1 от
ЗОДОВ, тъй като доколкото би било налице някакво увреждане, то е причинено по
изключителна вина на пострадалия, поради което, обезщетение в случая не се дължи.
Излагат се твърдения, че размерът на претендираните неимуществени вреди е
завишен и не съответства, както на принципа заложен в чл.52 ЗЗД, така и с установената
практика на българските съдилища. Сочи, че нямо ангажирани никакви доказателства за
претърпените неимуществени вреди. В подкрепа на изложеното сочи, че ищецът не е бил
длъжен да присъства в проведените съдебни заседания, както и че делото е приключило в
разумен срок, като не били налагани никакви ограничения на ищеца, като му била взета най-
леката МНО „Подписка“.
3
Оспорва акцесорната претенция на ищеца за заплащане на дължимата законна лихва,
считано от датата 19.06.2019г. до окончателно изплащане на обезщетението като
неоснователна, тъй като ищецът не е търпял посочените вреди върху, които се иска законна
лихва.
Оспорва исковата претенция за имуществени вреди в размер на 1400 лв. Сочи, че в
случая делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Престъплението, за което е
била обвинен ищецът не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Оспорва разноските по
настоящото производство, тъй като счита, че не се дължат.
В проведеното съдебно заседание ответникът, чрез прокурор З.И., иска от съда да
отхвърли исковата претенция. Депозира в предоставения от съда срок писмени бележки.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените заверени копия на актове на съда, касаещи водените против ищеца
досъдебно и съдебно производство и приобщеното към настоящото дело НОХД №
2008/2018 г., по описа на РС П., съдържащо в себе си ВНОХД № 331/2019 г., по описа на ОС
П., НОХД № 1179/2018 г. по описа на РС П., ВНОХД № 763/2018 г. по описа на ОС П. и
досъдебно производство № 15/2018 г. по описа на ОД на МВР – П., се установява, че
последното е образувано с постановление от 01.03.2018 год. на прокурор при РП П. срещу
„неизвестен извършител“, за това, че на 27.07.2017 г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР П. е потвърдена неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160, ал.1 от
ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че
СУМПС № ********* е изгубено-престъпление по чл.313, ал.1 НК.
С постановление от 26.06.2018 г., ищеца В.Д. е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление от общ характер за това, че на 24.09.2014 г. е потвърдил неистина
в писмена декларация, която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е заявил, че на 01.09.2014 г. е
изгубил своето свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********-
престъпление по чл.313, ал.1 НК, за което се предвижда наказания лишаване от свобода до
три години или с глоба от сто до триста лева, като на тази дата Д. е разпитан в качеството на
обвиняем. С постановлението за привличане в качеството на обвиняем на Д. е определена
МНО „Подписка“. На 28.06.2018 г. ищецът отново е разпитан в качеството на обвиняем. На
28.06.2018 г. на В.Д., са предявени материалите от разследването.
С обвинителен акт по ДП № 15/2018 г. по описа на ОД на МВР гр. П., пр.пр.
№3312/2017 г. на РП П. ищецът е предаден на съд, по който е образувано НОХД №
1179/2018 г., по описа на РС П., по което ищецът се е представлявал от адвокат К.К.. Видно
от приложения на л. 15 от цитираното дело договор за правна защита и съдействие, страните
по същото са уговорили възнаграждение в размер на 500 лева за оказване защита по НОХД
4
№ 1179/2018 г. по описа на РС П., което е отразено да е заплатено.
В рамките на съдебното производство пред РС П. са проведени две съдебни
заседание, като по всяко едно от тях ищецът се е явявал лично и с процесуалния си
представител адвокат К.К.. От материалите по наказателно дело се установява, че в хода на
същото са разпитвани трима свидетели по искане на В.Д..
С присъда № 152/25.10.2018 г.. ищецът е признат за невиновен и е оправдан за
престъпление по повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от
НК.
Във връзка с постъпил протест от РП П. срещу постановената присъда, е образувано
ВНОХД № 763/2018 г. по описа на ОС П., по което ищецът отново се е представлявал от
адвокат К.К.. Видно от приложения на л.16 от цитираното дело договор за правна защита и
съдействие, страните по същото са уговорили възнаграждение в размер на 300 лева за
оказване защита по ВНОХД № 763/2018 г, по описа на ОС П., което е отразено да е
заплатено.
В рамките на съдебното производство пред ОС П. е проведено едно съдебно
заседание, в което ищецът се е явил лично и с процесуалния си представител адвокат К.К..
На 29.11.2018 г. ОС П. е постановил решение, с което е отменил присъда № 152 от
25.10.2018 г. постановено по НОХД № 1179/2018 г. по описа на РС П. и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Във връзка с горното било образувано НОХД № 2008/2018 г. по описа на РС П., по
което ищецът се е представлявал от адвокат К.К..
В рамките на съдебното производство пред РС П. са проведени две съдебни
заседание, като по всяко едно от тях ищецът се е явявал лично и с процесуалния си
представител адвокат К.К.. Видно от приложения на л. 9 от цитираното дело договор за
правна защита и съдействие, страните по същото са уговорили възнаграждение в размер на
300 лева за оказване защита по НОХД № 2008/2018 г. по описа на РС П., което е отразено да
е заплатено.
От материалите по наказателно дело се установява, че в хода на същото са
разпитвани трима свидетели по искане на В.Д.. Установява се, че РП П. е отстранила
констатирана очевидна фактическа грешка в първоначално внесения ОА, като вече е
посочила че се касае за СУМПС № № *********.
С присъда № 32/21.02.2019 г.. ищецът е признат за невиновен и е оправдан за
престъпление по повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от
НК.
Във връзка с постъпил протест от РП П. срещу постановената присъда, е образувано
ВНОХД № 331/2019 г. по описа на ОС П., по което ищецът отново се е представлявала от
адвокат К.К.. Видно от приложения на л.19 от цитираното дело договор за правна защита и
съдействие, страните по същото са уговорили възнаграждение в размер на 300 лева за
оказване защита по ВНОХД № 331/2018 г, по описа на ОС П., което е отразено да е
5
заплатено.
В рамките на съдебното производство пред ОС П. е проведено едно съдебно
заседание, в което ищецът не се е явил, а за него се е явил процесуалният му представител
адвокат К.К.. На 19.06.2019 г. ОС П. е постановил решение, с което е потвърдил
присъда № 32/21.02.2019 г. постановена по НОХД № 2008/2018 г. по описа на РС П..
Видно от представеното в досъдебното производство свидетелство за съдимост,
ищецът е реабилитиран.
За доказване на търпените от ищеца имуществени вреди, страната е ангажирала
писмени доказателства – договори за правна защита и съдействие, цитирани по горе, от
които се установява, че във връзка с процесуалното представителство от страна на адвокат
К., ищецът му е заплатил сумата в общ размер на 1400 лева.
За доказване на претърпените неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Галина Славеева Д.а – съпруга на ищеца и Анелия
Венциславова Д.а-Георгиева – дъщеря на ищеца.
От показанията на свидетелката Г. Д., които съдът цени с оглед разпоредбата на
чл.172 ГПК се изяснява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е оказало
неблагоприятно влияние върху него, като бил притеснен през цялото време. Сочи, че „две
години беше изтормозен“. Споделя, че се притеснявал и казвал, че книжката му била отнета
неправомерно. Тъй като страдал от диабет по време на процеса вдигал нивото на кръвната
захар. Твърди, че ищецът не е управлявал МПС през периода на наказателното
производство.
От показанията на свидетелката А. Д. Г., който съдът цени с оглед разпоредбата на
чл.172 ГПК се изяснява че воденото срещу ищеца наказателно производство е оказало
неблагоприятно влияние върху емоционалното му състояние. Трябвало е всеки път някой да
го вози, вдигал кръвната захар, тъй като бил диабетик. Сочи, че се притеснявал повече от
година и бил изключително нервен. Сочи, че през периода на наказателното производство
ищецът не е управлявал МПС.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, последователни и
необорени от събраните по делото доказателства.
В проведеното съдебно заседание на 15.12.2021 г. ищецът даде обяснения на
основание чл.176 ГПК, на поставени от ответника въпроси, касаещи изгубването на
СУМПС, подадените от него два броя декларации приложени по ДП, както и кога и къде е
намерил СУМПС и дали го е предавал пред органите на МВР.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на
Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
6
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България
за извършено от него престъпление; 2) наказателното производство да е било прекратено
поради неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с
влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3)
подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените вреди
да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения
вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение
е обективна, като тя не е предоставена от виновното поведение на съответно длъжностно
лице при прокуратурата.
Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички
имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от увреждането
при осъществяване на фактическите състави на чл.1 и 2 от Закона, които се определят от
съда по "справедливост", като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Като основание на заявената претенция за
обезщетение ищецът сочи хипотезата на правната норма на чл.2, ал.1, т.3 предл.1 ЗОДОВ, а
именно, че прокуратурата отговаря за вреди при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано. В случая предпоставките за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата са налице-ищеца е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.313,
ал.1 от НК и в крайна сметка е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 2008/2018
г. по описа на РС П. на 19.06.2019 г..
В този случай на обезвреда подлежат обичайните неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване, не е необходимо същите да бъдат описани подробно в исковата
молба, като в тези случаи не са нужни формални, външни доказателства за установяването
на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат на наказателното
преследване, а когато се претендират вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни специфични обстоятелства, ищецът е този, който следва да ги посочи в исковата
молба и безспорно да ги докаже. Като обичайни неимуществени вреди съдебната практика е
квалифицирала нравствените, емоционалните и психически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като нормално състояние на
нещата практиката приема, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за извършването на което в последствие било
оправдано, изпитва неудобства, чувство на унизеност, притеснение и несигурност,
изпитване на неприятни чувства, усещания и преживявания, доколкото са накърнени
моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. Затова в
тези случаи размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за
7
да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия (решение № 165
от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/ 2015 г., ІІІ г. о.; решение № 480 от 23.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 85/2012 г., ІV г. о.).
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост при отчитане
на броя на деянията, за които наказателното преследване е водено, тежестта на наказанието
предвидено за тях, като някои от релевантните за определяне размера на обезщетението
обстоятелства са продължителността на наказателното преследване (разследването в
досъдебната фаза), личността на увредения, включително притежавания от него авторитет в
бизнеса и в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, всички
негативни отражения в резултат на воденото наказателно производство, включително върху
душевното и здравословно състояние на лицето извън неизбежно следващите се по човешка
презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионален живот
(Решение № 192 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011, ІІІ г. о.). Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя на първо място от вида и
характера на упражнената процесуална принуда-колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок, като не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, а е достатъчно да бъдат
доказани увреждащите действия и бездействия на Прокуратурата като се приема в тези
случаи, че искът е установен по основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по
своя преценка и че размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта
причинените телесни и психични увреждания и че това са фактите и обстоятелствата,
имащи пряко значение за размера на предявения иск
Съдебната практика приема за нормално обстоятелството наказателното преследване
да се е отразило негативно на психиката и на личния живот на пострадалия. Фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че обвиняемият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство и е безспорно, че за периода на
наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното
обвинение - то ограничава възможностите му да води обичайния си начин на живот и му се
отразява емоционално негативно (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
27382009 г., ІІІ г. о., докладчик съдията М. И.). Съдебната практика еднозначно приема, че
за определянето на обичайните вреди е приложим общовалидния обществен критерий за
справедливост, отразяващ общите схващания за даден етап от общественото развитие като
по-тежките по характер и степен на увреждания се обезщетяват с по-големи по размер
обезщетения. Посочено е, че неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не
само отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя
характер лишаване от блага и ценности към които всяка една личност се стреми.
Справедливостта като законов критерий за определяне на паричния еквивалент на
8
моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретните факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения, като причинените вреди се определят в съответствие с конкретно
установените факти и че е налице връзка между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението (решение № 55 от 11.03.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1107/ 2012 г., ІV г. о., докладчик съдията Д. Х.).
Безспорно воденото срещу ищеца наказателно производство в периода от 26.06.2018
г. до влизане в сила на оправдателната присъда – 19.06.2019 г. се е отразило на психиката
му, доколкото поддържаното обвинение в извършване на престъпление неминуемо води до
изживяване на негативни емоции и както свидетелките Г. Д. – съпруга на ищеца и А. Д. Г.
установяват, че воденото срещу ищеца наказателно производство е оказало неблагоприятно
влияние върху него. Последният е бил притеснен през цялото време, бил изтормозен, както
и че бил изключително изнервен. Вярно, че свидетелката Г. Д. е съпруга на ищеца, а А. Д. Г.
негова дъщеря, но за съда не е налице основание да не даде вяра на изнесеното от тях,
доколкото именно най-близките хора имат най-преки и ежедневни наблюдения за
преживявания на близките им и настъпващата с тях промяна във връзка с тези
преживявания. Изложеното формира извода на съда за претърпени от ищеца неимуществени
вреди от преживяното, които вреди стоят в причинна връзка с действията на органите на
Прокуратурата на Република България.
Причинната връзка между незаконното повдигнато на ищеца обвинение в извършено
умишлено престъпление от общ характер, което той не е извършил и претърпените от него
негативни психоемоционални изживявания е безспорно и категорично установена. По
делото не се установява какъвто и да било друг факт с правно значение, който изначално и
основно да е допринесъл за всички установени по делото и изживени от Д. негативни
емоции, различни от незаконните действия, осъществени и реализирани от Прокуратурата
на РБ в хода на образуваното и проведено досъдебно производство срещу ищеца,
приключило с оправдателна присъда. Комплексът от преживени негативни преживявания,
болки и психострадания се установява при съвкупната преценка на свидетелските показания
на двамата свидетели, които са непосредствени очевидни на преживяното от ищеца.
В настоящия казус, за да определи справедливия размер на дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, заради повдигнато от прокуратурата обвинение,
поддържано в хода на съдебното фаза на наказателното производство, за извършването на
което е бил оправдан, съдът взема предвид на първо място, че за обвинението по чл.313, ал.1
от НК се предвижда наказания лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до
триста лева. Към момента на повдигане на обвинението на ищеца на 26.06.2018 г същият е
бил реабилитиран, т.е. с чисто съдебно минало. Участвал е в проведените в хода на ДП
процесуално-следствени действия – един път му е предявено обвинение, два пъти е
разпитван в качеството на обвиняем, един път му са предявени материалите по
разследването, взета му е МНО „Подписка“. По образуваното НОХД № 1179/2018 г. са
проведени 2 съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищецът се е явявал лично. В хода
9
на съдебното следствие са разпитани трима свидетели и е постановена оправдателна
присъда на 25.10.2018 г. и марката за неотклонение "Подписка" е била отменена. С Решение
на ОС П. по ВНОХД № 763/2018 г., постановено на 29.11.2018 г. присъдата е била отменена
и делото върнато за ново разглеждане. Пред ОС П. ищецът отново се е явил лично в
проведеното едно съдебно заседание. По образуваното НОХД № 2008/2018 г. са проведени 2
съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищецът се е явявал лично. В хода на съдебното
следствие са разпитани трима свидетели и е постановена оправдателна присъда на
21.02.2019 г. и марката за неотклонение "Подписка" е била отменена. С Решение на ОС П.
по ВНОХД № 331/2019 г., постановено на 19.06.2018 г. присъдата е била потвърдена. Пред
ОС П. ищецът не се е явил лично в проведеното едно съдебно заседание, а е бил
представляван от адвокат К..
Отчитайки доказаните по делото негативни изживявания и техния интензитет, без те
да са довели до негативи извън присъщите такива и те да са рефлектирали негативно върху
здравословното му състояние, продължителността на наказателното – около 1 година, като
съдът съобрази възражението на ответника, че от значение за продължителността на
съдебното производство е и фактът, че при първоначалното въззивно разглеждане на делото,
същото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради допуснато
съществено процесуално нарушение; наложената мярка за неотклонение „Подписка“, която
макар и най-лека е въздействала в правната му сфера ограничавайки възможността му за
свободно предвижване с оглед необходимостта да се иска разрешение за упражняване на
това право, тежестта на неоснователно повдигнатото обвинение; броя на извършените
процесуални действия с участието на ищеца, личността на последния, който вече е бил
поставяна в ситуация на несигурност по отношение на съдбата му, с оглед предвиденото в
НК наказание за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, съдът намира, че парично
обезщетение в размер на 4000 лева като способ за преодоляване на вредните последици от
незаконните действия на държавните органи би било адекватно. Посочената сума
представлява в някакъв смисъл еквивалент на преживените от ищеца неимуществени вреди
и би могла да бъде присъдена като обезщетение за тях определено при условията на чл.52
ЗЗД по справедливост. Във връзка с горното претенцията за разликата до 6 000 лева е
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4,
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент
държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение. В настоящия случай оправдателната присъда е влязла в законна сила на
19.06.2019 г.. От този момент следва да бъде присъдена законна лихва върху обезщетението
неимуществени вреди, каквото е й искането на ищеца.
Във връзка с горното съдът намира за недоказано възражението на ответната страна,
че в случая следва да намери приложение разпоредбата чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като
ищецът виновно е допринесъл за увреждането и обезщетение не следва да се дължи. Не бяха
10
ангажирани никакви доказателства от ответника в тази насока. Не може да се споделят
доводите на ответника, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е
представил две декларации касаещи едно и също СУМПС, според прокурора. Настоящото
производство има за предмет неимуществените и имуществените вреди, които са причинени
на ищеца в резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което е
оправдан изцяло. Видно от ОА, предмет на наказателното производство е било само и
единствено декларация подадена от ответника на 24.09.2014 г. за СУМПС с № ********* и
с оправдателната присъда ответникът е признат за невиновен по така повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК – затова, че на 24.09.2014 г. е
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17,
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е заявил, че на
01.09.2014 г. е изгубил своето свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********. Поради тази причина съдът счита, че другата декларация от 27.07.2017 г. е
ирелевантна за настоящото производство.
Не може да бъде споделено възражението на ответника, че нямало как ищецът да
изпитва „изключително неудобство“ от разпита на тримата свидетели, които били поискани
от него в хода на наказателните дела. Няма значение дали свидетелите са по искане на
подсъдимия или държавното обвинение. След като са допуснати до разпит, респективно е
проведен техния разпит, същите са били необходими за разкриване на обективната истина
по делото и ищецът е търпял неудобство от това.
Относно претенцията за имуществени вреди:
Тъй като в НПК не е предвидена процесуална възможност оправданото лице да
упражни в това производство претенцията за разноски, направени във връзка с незаконното
обвинение, то те представляват за ищеца имуществена вреда по смисъла на чл.4 ЗОДОВ и
подлежат на обезвреда от ответника. В настоящия случай от коментираните по-горе
договори за правна защита и съдействие, разписки, неоспорени от ответната страна, съдът
намира за установено, че ищеца е реализирала разходи в общ размер на 1400 лева за
адвокатско възнаграждение за осъществената защита по воденото срещу нея наказателно
производство. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно, тъй като
заплатено възнаграждение е съответно на положения от адвоката труд, отчитайки
действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на съдебните заседания и
извършените процесуално-следствени действия с участието на ищеца е нейния защитник.
По изложените съображения претенцията следва да бъде уважена в цялост.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да й заплати сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение и заплатена държавна такса в размер на 10 лева. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския х От представения по делото
договор за правна зашита и съдействие съдът намира за установено, че уговореното и
11
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 700 лева. Съразмерно на
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 593,35 лева.
Ответникът също има право на разноски, но такива не претендира.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
Прокурор, И. Г., с адрес: гр. С., бул.”В.” №2- Съдебна палата, да заплати на В. АНГ. Д., с
ЕГН **********, от с. К., общ. Септември, ул. „***“ № 15, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.
В.“ № 9, сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/ представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
повдигнато и поддържано обвинение в извършване на деяние по чл.313, ал.1 от НК, по
което В.Д. е оправдан с влязла в сила на 19.06.2019 г. Присъда № 32/21.02.2019 г. по НОХД
№ 2008/2018 г. по описа на РС П., потвърдена с Решение № 87/19.06.2019 г. по ВНОХД №
331/2019 г, по описа на ОС П., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 1 400 лева /хиляда и четиристотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство в хода на съдебно
производство, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 4 000 лева до претендираните 6 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
Прокурор, И. Г., с адрес: гр. С., бул.”В.” №2- Съдебна палата, да заплати на В. АНГ. Д., с
ЕГН **********, от с. К., общ. Септември, ул. „***“ № 15, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.
В.“ № 9, сумата от 593,35 лева, представляваща сторените по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12