О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260039
№
гр. Пловдив, 12.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова ВЧНД № 2446
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К.И.М., против
Определение от 29.04.2020 г., постановено по ЧНД № 2417 описа на Районен съд –
Пловдив за 2020 г., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура –
Пловдив от 06.04.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 201/2016 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“
към ОДМВР Пловдив, образувано за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност
и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че същият е
постановен при неправилно приложение на материалния закон и без да е извършена
коректна преценка на събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че правната
квалификация на деянието, предмет на наказателното производство, е по чл. 212 НК, а не по чл. 309 НК. Жалбоподателката отбелязва, че обжалваният акт е
постановен от съдия, който вече се е произнесъл по същия казус и то в
противоположен смисъл, без да са налице нови факти и доказателства. Отправя
искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното определение.
В допълнение към жалбата с вх. при регистратурата на
РС – Пловдив № 264019/09.09.2020 г. жалбоподателката излага оплаквания досежно
процедурата по връчване на съобщението за постановеното определение, предмет на
обжалване в настоящото производство.
Срещу частната жалба е подадено възражение от
защитника на обвиняемата Б., в което се взема становище за нейната
неоснователност. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е извършил
правилен анализ на събраните по делото доказателства и се е произнесъл в
съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че джиросването на процесните акции
е нищожно и към момента жалбоподателката е законен собственик на полагащите
ѝ се по наследство акции. Посочва се още, че между страните по делото е
висящо търговско дело пред ОС – Пловдив и между тях е налице едно гражданско
правоотношение. Отправя се молба за потвърждаване на обжалваното определение
като правилно и законосъобразно. С възражението е направено искане за
присъждане на сторените от обвиняемата разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., като към него са приложени пълномощно и
договор за правна защита и съдействие.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция,
след като обсъди приложените към делото доказателства, оплакванията, изложени в
частната жалба, и наведените във възражението на защитника съображения,
проверявайки изцяло обосноваността и законосъобразността на атакувания съдебен
акт, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано
лице с правен интерес с оглед становището на първоинстанционния съд досежно
процесуалната дееспособност на лицето, което го е сезирало по реда на чл. 243 НПК.
Досъдебно производство № 201/2016 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ към ОДМВР – Пловдив е образувано с постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 12.04.2016 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК – за това, че на 15.07.2013 г., в с. Първенец, обл. Пловдив, е съставил неистински частен документ – декларация от името на К.И.М., и го употребил пред „*“ АД – с. Първенец, за да докаже, че съществува правно отношение.
В хода на досъдебното производство с постановление от 07.04.2017 г. на старши разследващ полицай при ОДМВР – Пловдив към наказателна отговорност е привлечена *** за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК – за това, че на 15.07.2013 г., в с. Първенец, обл. Пловдив, е съставила неистински частен документ – декларация от 15.07.2013 г. името на К.И.М., ЕГН: **********, че като наследник на ***, ЕГН: **********, починал на **.**.1998 г., притежавал 103 броя акции, не желае да получи полагащите ѝ се по наследство обикновени поименни акции с право на глас в Общото събрание на „*“ АД – с. Първенец, обл. Пловдив, с номинална стойност от 1 лев всяка и ги преотстъпва на ***, ЕГН: **********, и го употребила пред „*“ АД – с. Първенец, обл. Пловдив, за да докаже, че съществува и право – правото на *** да получи вместо К.И.М. като наследник на *** полагащите ѝ се по наследство обикновени поименни акции с право на глас в Общото събрание на „*“ АД, с номинална стойност 1 лев всяка.
С постановление от 06.04.2020 г. Районна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. В постановлението са изложени доводи, че правната квалификация на осъщественото от обвиняемата деяние е по чл. 309, ал. 3 (в редакцията му към датата на извършване на деянието – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.), вр. ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, а не по чл. 309, ал. 1 НК, по която обвиняемата е привлечена към наказателна отговорност, като е направен извод, че давността за наказателно преследване за това деяние е изтекла още към 15.07.2016 г. Процесното постановление за прекратяване на наказателното производство е трето поред, като за разлика от предходните прокурорски актове в постановлението от 06.04.2020 г. основанието за прекратяване на наказателното производство е чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Срещу него е подадена жалба от К.М.. С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество, като е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдът е споделил становището на прокуратурата, че инкриминираното деяние следва да бъде квалифицирано по чл. 309, ал. 3 НК (в редакцията му към датата на извършване на деянието – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.), както и че по отношение на него е изтекла давността за наказателно преследване.
С оглед изложените в допълнението към жалбата
оплаквания досежно уведомяването на жалбоподателката за постановения акт,
въззивният съд констатира, че действително е налице липса на процесуална
активност от страна на първоинстанционния съд за своевременно осъществяване на
процедурата по връчване на съобщението.
Що се отнася до възраженията относно избора на съдията-докладчик, произнесъл се по делото, следва да се посочи, че в настоящия случай констатираното определяне на съдията-докладчик не обосновава наличието на процесуално основание за отмяна на обжалвания съдебен акт и на нарушаване на стандарта за безпристрастност на съда, заложен в чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. На първо място, разпоредбата на чл. 29 НПК не предвижда като абсолютно основание за отвод постановяването на определение по чл. 243 НПК. Наред с това, въззивната инстанция отчита и факта, че след постановяване на предходното определение на същия първоинстанционен състав от 12.12.2018 г. до постановяване на обжалвания съдебен акт в хода на разследването са приобщени справка за съдимост на лицето ***, справки за хода на т.д. № 344 по описа на ОС – Пловдив за 2018 г., заключение по назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, медицински документи относно здравословното състояние на ***, протоколи от проведени Общи събрания на „*“ АД за периода 2013 – 2019 г. От горното следва, че в посочения период са събрани допълнително писмени доказателства, които са били предмет на анализ от прокурора и от първоинстанционния съд. При липсата на процесуална активност от страна на съда по реда на чл. 31, ал. 1 НПК, както и на доказателства за наличието на основания, предполагащи приложението на чл. 29, ал. 2 НПК, не могат да бъдат направени изводи за допуснато нарушение на правото за разглеждане на делото от безпристрастен съд. Нещо повече, не се констатира от въззивния съд твърдяното от жалбоподателката противоречие между застъпеното от първоинстанционния съд становище в предходното Определение № 1768 от 12.12.2018 г., постановено по ч. н. д. № 7668 по описа на РС – Пловдив за 2018 г. по реда на чл. 243 НПК, и в настоящото по отношение приложението на материалния закон. В горепосоченото определение съдът е акцентирал върху липсата на анализ и подробна и задълбочена оценка от страна на прокурора на събраните по делото доказателства, въз основа на които последният е направил своите фактически и правни изводи.
Въззивната инстанция констатира, че районният съд неправилно, без да отчете разликата в основанието за прекратяване на наказателното производство, не е извършил преценка за процесуалната допустимост на жалбата, с която е сезиран. Лицата, процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК, са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице, на които се изпраща и препис от постановения прокурорски акт. В тази връзка следва да се има предвид, че в настоящия случай наказателното производство е образувано и водено за документно престъпление по чл. 309 НК. Обект на документните престъпления по гл. IX от особената част на НК са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. В ППВС № 3 от 23 март 1982 г., което е запазило актуалността на голяма част от своите разрешения и представляващо задължителна съдебна практика, се приема, че „документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа“. С оглед специфичния обект на документните престъпления, пострадал от такова престъпно деяние не може да бъде определено физическо или юридическо лице, въпреки че е възможно наред с правната сигурност на документирането да бъдат увредени и други правно защитени блага и интереси. Доколкото тези вреди не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл и не са съставомерни, те не могат да обосноват качеството на пострадал от документните престъпления по смисъла на чл. 74 НПК. Действително в предходните свои постановления за прекратяване на наказателното производство, постановени съответно на 15.01.2018 г. и 12.11.2018 г., прокуратурата е поддържала становището, че извършеното от обвиняемата деяние формално покрива признаците на състава на престъплението по чл. 212, ал. 2 НК, от което несъмнено могат да настъпят съставомерни имуществени вреди, което предпоставя наличието на пострадало лице по чл. 74 НПК (физическо или юридическо лице). Това становище вече не е поддържано от прокурора в обжалваното пред първата инстанция постановление, а в такъв смисъл до известна степен са били и указанията, дадени от предходните съдебни състави при проверката на прокурорските актове по реда на чл. 243 НПК. Следва да се отбележи още, че макар и съдебният контрол по този ред да обхваща проверката на прокурорските актове в цялост – за законосъобразност и обоснованост, не може чрез упражняването му да се дерогират правомощията на прокурора по чл. 127 КРБ и в частност правомощието му да повдига обвинение за конкретно извършено престъпление спрямо конкретно лице.
Предвид горното, настоящият съдебен
състав намира, че различното правно основание, на което се е позовал прокурорът
при прекратяване на наказателното производство, е изисквало първоинстанционният
съд да извърши нова преценка досежно процесуалната допустимост на жалбата, с
която е сезиран.
По изложените съображения обжалваното
определение на първостепенния съд следва да се отмени, а жалбата – да се остави
без разглеждане.
За пълнота следва да се посочи, че
жалбоподателката би могла да се възползва от правото си да атакува
постановлението на прокурора по реда на инстанционния контрол, регламентиран в
чл. 200 НПК, както и по реда на служебния такъв на основание чл. 143 ЗСВ, при
които не се предвижда ограничение в кръга от легитимираните лица, каквото
ограничение е предвидено в чл. 243, ал. 4 НПК. Същата би могла да защити
законните си интереси и във водените производства по реда на ГПК.
Във
връзка с направеното във възражението на защитника искане за присъждане в полза
на обвиняемата на сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение следва да се отбележи, че отговорността за разноските в
наказателното производство е уредена в чл. 187 и следващите НПК. С разпоредбата
на чл. 190 НПК е разрешен въпросът в чия тежест остават разноските по дела от
общ и от частен характер в случаите на прекратяване на наказателното
производство или на оправдаване на подсъдимия, според която разноските по дела от общ характер остават
за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Предвид действащата към
момента процесуална норма и доколкото жалбоподателката, инициирала производството
пред първата и пред настоящата инстанция, не е сред кръга на лицата, в тежест на
които се възлагат разноските в случаите на прекратяване на наказателното
производство за престъпление от общ характер, то искането на защитника за присъждане на сторените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се бъде
оставено без уважение. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в Решение
№ 38 от 03.02.2017 г., постановено по н. д. № 39/2017 г. на ВКС, I н.о.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от
29.04.2020 г., постановено по ЧНД № 2417 описа на Районен съд – Пловдив за 2020
г., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от
06.04.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 201/2016 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ към ОДМВР
Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.И.М. против постановление на Районна прокуратура – Пловдив от
06.04.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 201/2016 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ към ОДМВР
Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
защитника на обвиняемата *** за присъждане на сторените в производството по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: