Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 18.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и първи юни
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 86 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.И.Т. и Т.А.Т. срещу З.
„Б.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 29.11.2014
г. около 20,50 ч. в общ. С., по бул. „**** посока от гр. С., в близост до М., Б.
Т.Т. управлявал л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № *****, в
който автомобил на предна дясна седалка се возел сина на двамата ищци-А. Т.Т. и вследствие нарушаване на правилата за движение по
пътищата предизвиква ПТП, вследствие на което причинява смърт на А. Т. Т.. Поддържа се, че към момента на настъпване
на произшествието, отговорността на деликвента е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 02114002117701/15.08.2014 г. валидна от 20.08.2014 г. до
20.08.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 200 000 лв. за всеки
един от двамата ищци, обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди, вследствие смъртта на техния син А. Т.Т.,
резултат от настъпило на 29.11.2014 г. около 20,50 ч. ПТП в общ. С., по
бул. „**** посока от гр. С., в близост до М., виновно причинено от водача
Б. Т.Т. управлявал л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № *****, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с № 02114002117701/15.08.2014 г. валидна от 20.08.2014 г. до
20.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта-29.11.2014 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния автомобил.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП, вината на водача Б. Т.Т.,
като твърди, че ПТП се дължи на наводнен, неосветен и несигнализиран пътен
участък, за което следва да отговаря Община С.. Твърди, че е налице съпричиняване от пострадалия, който е пътувал без обезопасителен колан. Оспорва иска по размер с твърдението,
че претендираната сума е твърде завишена и не
отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за
подобен род вреди. Оспорва претенцията за лихва с твърдението, че
застрахованият не е уведомил ответното дружество за настъпилото събитие.
Твърди, че прави възражение за прихващане със вземането за лихви до датата на
уведомяването срещу ищците в качеството на родители на Б. Т., в случай, че
последният е починал. Заявява възражение за погасяване по давност на вземането
за лихви, в случай, че събитието е настъпило през 2012 г.
Моли съда да отхвърли предявения
иск, алтернативно да намали размера на претендираното
обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците не депозират допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител.
Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявяват
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните
и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От
представеното и прието като писмено доказателство по делото удостоверение за
наследници № 9400-24335/03.12.2014 г. на Община С., се установява, че двамата
ищци са родители на починалия А. Т.Т. и негови едИ.твени наследници по закон.
С констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 685/29.11.2014 г., както и от приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ се установява, че на 29.11.2014 г. в община С. по
бул. „**** посока от гр. С., в близост до М., Б. Т.Т.
управлявал л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № *****, в който автомобил на предната
седалка се возел пострадалия А. Т., като на участък от пътя при десен завой,
водачът на автомобила губи контрола върху последния при висока скорост със
119,12 км/ч и след рязка употреба на спирачки и плъзгането на гумите,
автомобилът се отклонява надясно и се удря с предна част в ел.стълб. След удара
автомобилът се установява в покой при тежки деформации в предната част.
Заключението на вещото лице е, че
ударът е бил предотвратим, ако водачът се е движел със скорост, при която не
може да загуби контрола върху управлението на автомобила и не се налага рязката
употреба на спирачките. Причината за ПТП е именно високата скорост на движение
на автомобила и рязката употреба на спирачки. Автомобилът е снабден с предпазни
инерционни 3 точкови предпазни колани на всички места за пътниците.
От приетата и неоспорена по
делото СМЕ се установява, че причината за смъртта на Т. е съчетана травма с
водеща тежка гръдна и коремна травма с несъвместими с живота
увреждания-разкъсване на аортата, далака и черния дроб. Между причината за
смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Вещото лице
дава заключение, че при този механизъм на ПТП и отразеното в аутопсионния протокол, както и описаните увреждания може да
се направи извод, че независимо с или без поставен предпазен колан по време на
ПТП биха се получили същите увреждания и смъртния изход би бил неизбежен.
Ответникът по първоначалния иск оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с деликвента и не представя, въпреки задължението по чл.190 ГПК
застрахователна полица.
Съдът намира обаче, че е налице
такова застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на
вредите по застрахователна полица № 02114002117701 от 15.08.2014 г., валидна за
периода от 20.08.2014 г. до 20.08.2015 г., т.е. към датата на ПТП-29.11.2014 г.
МПС с ДКН ***** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“. Установява
се и след проверка от базата на Информационен център към Гаранционен фонд.
Пред настоящата И.танция е разпитан свидетеля М.К. Д., който установява, че А.
живеел с родителите си в едно домакИ.тво заедно и бил на 19 години, когато починал, лятото
трябвало да има бал. А. бил много близък с родителите си, помагал на майка си и
баща си в магазин за хранителни стоки в едно село. А. през лятото по цял ден
помагал на баща си, бил взел книжка и ходел да зарежда стоки за магазина, много
помагал на родителите си. Когато разбрали за смъртта на сина си, майката
плачела и припаднала, а бащата искал да скача от терасата. Ищецът му открили
диабет, качил много килограми. Ищцата взема много медикаменти със зелена
рецепта и вечер не може да заспи без хапче. Само двамата останали в домакИ.твото и няма кой да им
помага. Дъщеря им живее в С.. Всеки ден ищците ходят на гробища.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
От правна страна предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ/ Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ/ Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 29.11.2014
г. между прекия причинител Б. Т.Т. и ответника по
съображения изложени по-горе в обстоятелствената част на настоящото решение.
Ответникът не е
оборил презумпцията на чл. 295, ал.8 от КЗ /отм./, съобразно която документите, изготвени от фонда въз
основа на данните от Информационния
център, до доказване на противното,
удостоверяват застрахователя,
номера на договора за задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на
покритието, регистрационния
номер и номер на рама (шаси)
на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на
управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача
на пътници със средства за
обществен превоз.
Безспорно с писмените доказателства
и заключението на САТЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на сина на ищците.
Безспорно се установява, че
водачът Б. Т. с поведението си е нарушил нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП като
управлявал МПС със скорост по-висока от разрешената за съответния пътен
участък.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното
предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв.
за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица.
Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази
дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ и чл. 266 КЗ/ Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на сина на ищците/ следва
да се отчитат като ориентир
за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото
разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК,
II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците след
смъртта на сина им болки и страдания,
отчита
степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между родителите и сина им,
прекрасните отношения между тримата, отчита и депресираното състояние на ищците след
трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от загубата
на детето си, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на по
200 000 лв. за всеки
един от ищците. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен
еквивалент, то тези обезщетения се явяват справедливи
по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството, че ищците са загубили сина си, който е бил
едва на 19 години.
Заявеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не
следва да бъде уважавано. Съпричиняване ще е налице,
когато със своето поведение на пътя, пострадалият,
като участник в движението по пътищата
и в нарушение на правилата за това
движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за
произшествието, при което е пострадал.
Вещото лице дава заключение, че
при този механизъм на ПТП и отразеното в аутопсионния
протокол, както и описаните увреждания може да се направи извод, че независимо
с или без поставен предпазен колан по време на ПТП биха се получили същите
увреждания и смъртния изход би бил неизбежен.
С
оглед на горното съдът намира, че определеното по-горе застрахователно
обезщетение не следва да бъде намалявано.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗ. за заплащане на законна
лихва, считано от датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.
2 КЗ / Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред третото лице. На основание
чл. 45 ЗЗ. виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ / Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./ е неприложима,
тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава,
присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият
случай. Разпоредбата на чл. 271, ал.
5 КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е
приложима само в хипотезата на доброволно
уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не
е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/ Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците от по 200 000 лв., считано от датата на увреждане-29.11.2014
г. до окончателно изплащане на сумите.
Възражението за изтекла
погасителна давност на ответника е неоснователно. Вземането за лихви се погасява
с изтичането на кратката тригодишна давност, която безспорно към датата на
предявяване на иска-06.01.2015 г. не е изтекла.
По разноските в процеса:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищците разноските направени от тях в настоящото производство в размер на 4
400 лв., представляващи заплатени държавна такса и възнаграждение вещи
лица.
Видно от представения договор за
правна помощ и съдействие от 29.12.2014
г. адвокат Н.Д. осъществява безплатна правна помощ, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на 12 530 лв., съобразно
материалния интерес /400 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 12 000 лв. върху уважената част от исковете,
като разликата от 4 000 лв. до пълния дължим размер от 16 000 лв. е
внесена предварително от ищците.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./ З. „Б.И.” АД, дружество вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на В.И.Т., ЕГН ********** и на Т.А.Т., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. С., кв. „****** сума в размер на по 200 000 лв. /двеста хиляди лв./ за всеки
един от ищците, обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
вследствие смъртта на техния син А. Т.Т., резултат от
настъпило на 29.11.2014 г. около 20,50 ч. ПТП в общ. С., по бул. „**** посока от гр. С., в близост до
М., виновно
причинено от водача Б. Т.Т.
управлявал л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № *****, чиято отговорност
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с №
02114002117701/15.08.2014 г. валидна от 20.08.2014 г. до 20.08.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-29.11.2014
г. до окончателното издължаване на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и
сума в размер на 4 400 лв. /четири
хиляди и четиристотин лв./, разноски направени от ищците пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
от ЗА ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адвокат Н.Н.Д., ЕГН**********,***, полуетаж 4,
офис 4 адвокатско възнаграждение в размер на 12 530 лв. /дванадесет хиляди
петстотин и тридесет лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска - 12 000 лв. /дванадесет хиляди лв./
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: