Решение по дело №3258/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 34
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20195220103258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

          ,гр.Пазарджик, 15.01.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3258 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

            Предявени са искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, сега чл.432 ал.1 от КЗ – за обезщетение за имуществени вреди и по чл.86 от ЗЗД - за лихва за забава.

Подадена е искова молба от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – Областно пътно управление – Пазарджик, ЕИК 0006950890055, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“Александър Стамболийски“ №20, представлявано от Директора - инж.М. А. Ш. , чрез пълномощник Я.Г.Б. – юрист, началник отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление-Пазарджик против „Застрахователна компания Лев инс“ АД, със седалище и адрес на управление: обл.София /столица/, общ.Столична, гр.София 1407, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д, ЕИК *********, с представители М. С. М. - Г. , П. В. Д. и Г. Н. Г. , в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че при настъпило застрахователно събитие на 18.08.2014г., на Автомагистрала "Тракия", при км. 105+000, посока гр.София, констатирано с Протокол за ПТП №1517255/18.08.2014г. на ОД на МВР - Пазарджик, са причинени имуществени щети на Агенция „Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление - Пазарджик. Твърди, че точният размер на щетите е установен след извършен оглед като щетите са описани в Протокол за оглед на щетата от 22.08.2014г. и справка за увредено имущество от пътно-транспортно произшествие /ПТП/. За настъпилото застрахователно събитие, застрахователят е уведомен от тяхна страна с искане за оценка на щети по застраховка изх. №2031/22.08.2014г. - вх. №1201/1001 от 22.08.2014г. на ЗК „Лев инс". Образувана е щета под №1201-1000-00-14-7287/22.08.2014г.

Твърди, че при настъпилото ПТП са увредени: 432м. - Доставка и монтаж на нова ограничителна система за пътища, одобрена от възложителя - единична N2 W7, за пътна част и всички, свързани с това разходи, при единична цена по текущ договор за поддържане - в размер на 47,22 лв. без ДДС /шифър 1018/; 432м. - Демонтаж на стара единична ограничителна система за пътища и пътна част и всички, свързани с това разходи, при единична цена по текущ договор за поддържане - в размер на 8,20 лв. без ДДС /шифър 1038/. Стойността на щетата с ДДС е в размер на 28 729,73 лв.

Твърди, че цената на видовете работи е съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка за Доставка и монтаж на ограничителни системи по републикански пътища на територията на южен централен район, по области и класове: АМ, I-ви, II-ри и III-ти клас, включващ области ОПУ Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково /обособена позиция 5/, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19 ал.1, т.1 от Закона за пътищата №РД-37-24 от 03.07.2014г. с възложител Агенция „Пътна инфраструктура" и изпълнител „Юпитер 05" ООД.

Сочи, че обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП, съгласно описанието в протокола за ПТП са следните: „Участник 1 при движение с несъобразена скорост спрямо интензивността, губи контрол над управляваното ППС, отклонява се в ляво, блъска и преминава през средната мантинела. Участник 2 и Участник 3, движещи се след него се блъскат в разпилените части на платното".

Твърди, че към момента на настъпване на застрахователното събитие - 18.08.2014г., управляваният от виновния водач автомобил, съгласно протокола за ПТП е бил „МАН - 26.414 ФНЛЛЦ", с peг. №BP **** АС, управляван от К. И. К.. Отговорността на водача е била покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество, с валидност на полица №22113002622172 от 05.11.2013г. до 04.11.2014г.

Сочи, че за констатираното пътно нарушение на водача е съставен АУАН серия Т №624697 на основание чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата от органите на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Пазарджик.

Посочва, че застрахователят е извършил частично плащане на щетата в размер на 14 312,00 лв. на 26.01.2015г. или до пълния размер на застрахователното обезщетение, застрахователят е останал задължен със сумата от 14 417.73 лв.

Претендира заплащане на остатъка от сумата до покриване на пълния размер на щетата от 14 417.73 лв., лихва за забава в размер на 4 389.75 лв. за период от 3 години - от 12.08.2016г. до 12.08.2019г. и законната лихва върху главницата, от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди, че към момента на настъпване на гореописаното застрахователно събитие, отговорността на виновния водач е била покрита от валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" между собственика на автомобила и ответното дружество.

Сочи, че при застраховка "Гражданска отговорност", съгласно разпоредбата на чл.267 ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /отм./, респективно съгласно чл.493 ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително вредите, причинени на чуждо имущество. В този смисъл е и разпоредбата на чл.429 ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят: се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Посочва, че на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, респ. съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.

Твърди, че увреденото имущество в резултат на настъпилото ПТП, представлява „пътни принадлежности" по смисъла на §1, т.4 от ДР на Закона за пътищата, които са и един от основните елементи на пътя. Касае се за републикански път, който е изключителна държавна собственост /чл.8 ал.2 от Закона за пътищата/. Сочи, че републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура" като агенцията осъществява своята дейност чрез централна администрация и специализирани звена, съгласно разпоредбата на чл.22 ал.1 от Закона за пътищата. Областно пътно управление - Пазарджик е специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура". Ръководителите на специализираните звена, или упълномощени от тях длъжностни лица представляват агенцията по съдебни дела, възникнали по правоотношения, свързани с тази дейност /чл.22 ал.2 от Закона за пътищата/.

Моли съда да осъди ответника „Застрахователна компания Лев инс" АД да им заплати:  сумата в размер на 14 417,73 лв., представляваща разликата до пълния размер на нанесени имуществени щети в резултат на настъпилото застрахователно събитие на 18.08.2014г., лихвата за забава за период от 12.08.2016г. до 12.08.2019г. в размер на 4389.75 лв., както и законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба - 12.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли да им бъдат присъдени и всички сторени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК.

Посочва банкова сметка ***, съгласно ГПК.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Взема становище, че във връзка с ПТП, станало на 18.08.2014г. около 17.05ч. на АМ Тракия км.105 в посока София с участието на товарен автомобил марка "МАН", модел „26.414 ФНЛЛЦ", с peг. №BP **** АС, управляван от К. И. К., в ЗК „Лев Инс" АД е заведена щета №1201-1000-00-14-7287, по която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в полза на Областно пътно управление - Пазарджик в размер на 14 312 лв., във връзка с нанесени увреждания на 432м. доставка, монтаж и демонтаж на ограничителна система за пътища - единична N2W7, което не се оспорва от ищеца по делото. Възразява, че размерът на вредите, нанесени на пътните съоръжения е определен правилно и законосъобразно по експертна оценка. Съгласно чл.15 aл.1 от Наредба №24 за задължителното застраховане, при нанесени имуществени вреди, обезщетението се определя от застрахователя на виновния водач, а съгласно чл.273 aл.1 от Кодекса за застраховането /отм./, при вреди на имущество, обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Моли да се приеме плащането на обезщетение в размер на 14 312 лв. по цитираната щета за безспорен факт.

Твърди, че с изплащането на цитираното застрахователно обезщетение ЗК"Лев Инс" АД е изпълнило изцяло задълженията си по предявените претенции и не дължи изплащане на допълнително обезщетение.

Оспорва предявения иск по размер. Счита, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Твърди, че ищецът претендира обезщетение по цени, които не отговарят на пазарните към момента на настъпване на събитието и не отчитат степента на овехтяване на увреденото имущество. Твърди, че ЗК„Лев Инс" АД правилно е определило и изплатило на ищцовото дружество застрахователно обезщетение. Твърди, че изплащане на обезщетение, съгласно договори между ищеца и трети лица би довело до неоснователно завишаване на размера на вредите в противоречие с разпоредбите на Кодекса за застраховането и подзаконовата нормативна уредба.

Предвид изложените съображения намира, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗК„Лев Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ в размер, надхвърлящ вече изплатеното обезщетение, поради което, моли съда да приеме иска за неоснователен.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва като неоснователен. Възразява, че искът за лихва е акцесорен и неоснователността на основния иск води до неоснователност на иска за лихви.

Не оспорва писмените доказателства, представени с исковата молба. Не възразява същите да се приемат. Не възразява да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза като моли да бъде допусната допълнителна задача към същата.

Предявените искове се поддържат изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от пълномощника на ищеца. Моли съда да ги уважи изцяло по подробните съображения, изложени в представените писмени бележки. Претендира разноските по делото, съгласно списъка по чл.80 от ГПК.

          Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Излага доводи, че с извършеното плащане са възстановени нанесените на ищеца имуществени вреди. Претендира разноските по делото по представения списък.

          Съдът, като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и с възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства, безспорно се установява, че на 18.08.2014г., на Автомагистрала "Тракия", при км. 105+000, посока гр.София е настъпило пътно-транспортно произшествие, констатирано с Протокол за ПТП №1517255/18.08.2014г. на ОД на МВР – Пазарджик. Обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП, съгласно отразеното в протокола за ПТП, са следните: „Участник 1 при движение с несъобразена скорост спрямо интензивността, губи контрол над управляваното ППС, отклонява се в ляво, блъска и преминава през средната мантинела. Участник 2 и Участник 3, движещи се след него, се блъскат в разпилените части на платното". Управляваният от виновния водач автомобил, съгласно протокола за ПТП, е „МАН - 26.414 ФНЛЛЦ", с peг. №BP **** АС. Последният е управляван от К. И. К.. Отговорността на водача е била покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, със застрахователна  полица №22113002622172, с валидност от 05.11.2013г. до 04.11.2014г.

За констатираното пътно нарушение на водача е съставен АУАН серия Т №624697 на основание чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата от органите на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Пазарджик. Издадено е и Наказателно постановление №14-5313-00363 от 04.09.2014г., с което на основание чл.59 от ЗАНН и чл.179 ал.2 от ЗДвП на водача е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Няма данни по делото, както и възражения за обжалването на наказателното постановление.

Не е спорно по делото, че след ПТП-то, на 22.08.2014г. е извършен оглед на щетите в присъствието на представител на застрахователя-ответник, за който е изготвен констативен протокол, в който е записано, че са увредени 108 бр. СПО единични и крепежни колчета 109 бр. за подмяна и възстановяване – 108 х 4 метра мантинела 432м.

За настъпилото застрахователно събитие, застрахователят е уведомен от ищеца с искане за оценка на щети по застраховка изх. №2031/22.08.2014г. - вх. №1201/1001 от 22.08.2014г. на ЗК „Лев инс" АД. Образувана е щета под №1201-1000-00-14-7287/22.08.2014г.

Съгласно приложената Справка за стойността на имуществените щети /л.39 от делото/, в резултат на настъпилото ПТП са увредени: 432м. - Доставка и монтаж на нова ограничителна система за пътища, одобрена от възложителя - единична N2 W7, за пътна част и всички, свързани с това разходи, при единична цена по текущ договор за поддържане - в размер на 47,22 лв. без ДДС /шифър 1018/; 432м. - Демонтаж на стара единична ограничителна система за пътища и пътна част и всички, свързани с това разходи, при единична цена по текущ договор за поддържане - в размер на 8,20 лв. без ДДС /шифър 1038/. Стойността на щетата с ДДС е в размер на 28 729,73 лв.

В исковата си молба, ищецът твърди, че цената на видовете работи е определена, съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка за Доставка и монтаж на ограничителни системи по републикански пътища на територията на южен централен район, по области и класове: АМ, I-ви, II-ри и III-ти клас, включващ области ОПУ Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково /обособена позиция 5/, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19 ал.1, т.1 от Закона за пътищата изх.№РД-37-24 от 03.07.2014г. с възложител Агенция „Пътна инфраструктура" и изпълнител „Юпитер 05" ООД.

Ищецът признава в исковата си молба, че застрахователят-ответник е извършил плащане по процесната щета в размер на 14 312,00 лв. на датата 26.01.2015г.

Претендира разликата до пълния размер на дължимото му се, според него, застрахователно обезщетение от 28 729,73 лева, а именно сумата в размер на 14 417.73 лв.

Претендира и лихва за забава в размер на 4 389.75 лв. за период от 3 години - от 12.08.2016г. до 12.08.2019г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, както и законната лихва върху главницата, от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Застрахователят-ответник не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие с виновния водач.

Не оспорва и своевременното му и надлежно уведомяване от страна на ищеца за настъпилото ПТП и причинените вреди, с оглед изискванията на разпоредбите на чл.223 и чл.224 от КЗ /отм./.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата и оценъчна експертиза се установява, че съпоставянето на щетите с повредите по автомобила, както и механизмът на произшествието, налага извода, че настъпилите щети по предпазната пътна ограда /мантинела/ е в пряка причиннно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие на АМ-Тракия км.105 на 18.08.2014г. Според заключението пазарната стойност на щетата към момента на събитието възлиза на 28 807,73 лева, с включен ДДС. Според вещото лице, от техническа и експертна гледна точка при възстановяването на увреденото имущество не би следвало да се отчита коефициент на овехтяване, тъй като възстановяването се реализира с нови елементи, които реално не могат да се закупят като количество нови с отчетен коефициент на овехтяване. Фактически повреденото имущество не е движимо, а стационарно и изработено от горещо поцинковани профили, които имат практически дълготрайност от порядъка на над 50 години, поради което коефициент на овехтяване не би следвало да се прилага.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че в случая е налице пълна загуба на ограничителната система и че самата защитна мантинела е пълно, тотално деформирана и демонтирана. Възстановяването на стоманените профили, от които е изградена мантинелата е трудно и е най-добре да се подменят с нови. Пазарните цени, които се дават от производителите на тези защитни съоръжения, включват и необходимите средства за монтаж и демонтаж.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Предявеният иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ е процесуално допустим, а по съществото си и основателен, по следните съображения: 

Съгласно разпоредбата на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, сега чл.432 ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

В конкретния случай увреденото, в резултат на настъпилото ПТП, имущество представлява „пътни принадлежности" по смисъла на §1, т.4 от ДР на Закона за пътищата, които са от основните елементи на пътя. Касае се за републикански път /ПТП-то е настъпило на Автомагистрала „Тракия“/, който е изключителна държавна собственост /чл.8 ал.2 от Закона за пътищата/. Републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура", която осъществява дейността си чрез централна администрация и специализирани звена, съгласно чл.22 ал.1 от Закона за пътищата. Предвид това ищецът притежава активната процесуална легитимация да предяви настоящия иск.

Задължителната  застраховка „ГО“ покрива  имуществената отговорност не само на собственика на МПС /застрахования/, но  така също  покрива отговорността за причинени вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или използването на МПС, предмет на договора, каквото е налице в конкретния случай.

Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ – за обезщетяване на имуществени вреди, причинени при използването на процесното МПС, предмет на застраховката „ГО“ с ответника от виновния и отговорен за пътно-транспортното произшествие водач. Затова ответникът-застраховател по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ е легитимиран процесуално пряко да отговаря по иска. В този смисъл искът е процесуално допустим и предявен срещу надлежен ответник.

В писмения си отговор, представен по делото, а и в хода на производството, ответникът не оспори наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, възникнало валидно и действало към момента на настъпване на застрахователното събитие - процесното ПТП.

Освен това към исковата молба е приложено извлечение от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, неоспорено от ответника, от което е видно, че управляваният от К. И. К. автомобилМАН – 26.414 ФНЛЛЦ" с рег.№ВР **** АС е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ответното застрахователно дружество, със застрахователна полица №22113002622172, валидна към датата на процесното пътно-транспортно произшествие – 18.08.2014г.

Установи се наличието на пряка причинна връзка между деянието на извършителя – настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат, а именно увреждането на мантинелата на съответния пътен участък от Автомагистрала „Тракия“.

          За ищеца са налице посочените имуществени  вреди и те са резултат и се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с противоправното поведение на виновния водач и ПТП-то.  

Имуществените щети подлежат на репариране от страна на застрахователя – ответника по делото.

Що се касае до размера на обезщетението за имуществените вреди, то съдът намира, с оглед на събраните по делото доказателства, че изцяло е доказана претенцията на ищцата за обезщетяване на същите.

Установи се по делото от приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата и оценъчна експертиза, че стойността на процесните щети е в размер на 28 807,73 лева с включен ДДС.

Не е спорно по делото, а и ищецът изрично е признал в исковата молба, извършеното от застрахователя - ответник плащане по процесната щета в размер на 14 312,00 лева. Следователно ответникът дължи на ищеца заплащането на претендираната с исковата молба сума в размер на 14417,73 лева /ищецът не е поискал увеличение на размера на исковата си претенция за главница по реда на чл.214 ал.1 от ГПК/.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника в писмения отговор, че при оценяването на увреденото имущество следва да се прилага коефициент на овехтяване. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът цени изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от страните, при възстановяването на процесното увредено имущество не би следвало да се отчита коефициент на овехтяване, тъй като възстановяването се реализира с нови елементи, които реално не могат да се закупят като количество нови с отчетен коефициент на овехтяване. Освен това в конкретния случай е налице и Договор за възлагане на обществена поръчка за доставка и монтаж на ограничителни системи по републикански пътища №РД-37-24 от 03.07.2014г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Юпитер 05“ ООД, в който цените за същите са заложени и с който договор вещото лице също се е запознал, преди да остойности процесните щети. Касае се за пълна повреда на мантинелата, налагаща монтажа на нови предпазни огради, затова се дължи пазарната стойност на вредите към момента на увредата, без овехтяване.

Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата от 14 417,73 лева, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда  - 12.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция на ищеца за лихва за забава за претендирания период, а именно три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, т.е. от 12.08.2016г. до 12.08.2019г. Размерът на дължимата лихва за забава, съгласно представената от ищеца справка за изчисляване на лихви, която не е оспорена от ответника, е в размер на 4389,75 лева. Затова и този иск следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски по делото за държавна такса в размер на 752,30 лева и за възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът в конкретния случай и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 300 лева.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, със седалище и адрес на управление: обл.София /столица/, общ.Столична, гр.София 1407, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д, ЕИК *********, с представители М. С. М. - Г. , П. В. Д. и Г. Н. Г.  да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Македония“ №3, с пълномощник Я.Г.Б. – юрист, началник отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление-Пазарджик, ЕИК 0006950890055, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“Александър Стамболийски“ №20, представлявано от Директора - инж.М. А. Ш. , на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, сега чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД следните суми: сумата в размер на 14 417,73 лв., представляваща разликата до пълния размер на нанесени имуществени щети в резултат на настъпилото застрахователно събитие на 18.08.2014г., сумата в размер на 4389.75 лв. - лихва за забава за периода от 12.08.2016г. до 12.08.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на исковата молба - 12.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 752,30 лева, за възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ в размер на 300 лева.

Банкова сметка ***: IBAN BG 94 UBBS 8002 3106 2088 08, BIC ***: UBBS BG SF, ОББ АД.  

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен  съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: