Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ХІІІ-2081                   21.12.2011 година                            гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                    ХІІІ граждански състав

            На пети декември                               две хиляди и единайсета година

            В публично заседание, в следния състав:

 

                                                                             Председател: Райна Кирякова

            Секретар: Мирослава Енчева

            Прокурор:

            като разгледа докладваното от съдия Кирякова

       гражданско дело номер 4219 по описа за 2011 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от М.Г.Е., ЕГН **********,*** I 45, със съдебен адресат адв. Р.М. ***, северен партер, против „АМАДЕА” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П.., ж. к. ., бл. .., вх. .., ет. .., ап. 9, представлявано заедно и поотделно от управителите А.Г.Г. и Д.. Н.. Г., с която се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 714.20 лв., от която 250.00 лв.-обезщетение по чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, 214.20 лв.-обезщетение за неизползван годишен отпуск от 20 дни по чл. 224, ал. 1 от КТ и 250.00 лв.-обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху общата сумата от предявяването на исковете-16.05.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски Ангажира доказателства. Излага съображения, че обезщетенията и се дължат след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника.

Ответникът „АМАДЕА” ООД, чрез законния си представител, признава исковете за заплащане на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ. Оспорва като неоснователен и недоказан искът по чл. 222, ал. 1 от КТ, за заплащането на обезщетение за прекратения на трудов договор, поради намаляване обема на работа, с доводи, че не е доказано оставането на ищцата Е. без работа след прекратяването на трудовия договор. Претендира направените по делото разноски. Не ангажира доказателства.

Обективно съединените искове са процесуално допустим и са правно основание чл. 357, ал. 1, чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните доказателствата и в кореспонденция с доводите на страните намира, че исковете са основателни, поради следното:

Не се спори между страните по делото, че на основание трудов договор № 1 от 30.09.2009 г. ищцата Е. е изпълнявала длъжността „продавач-консултант” в магазин на ответника „АМАДЕА” ООД в гр. Бургас, ул. .. . . ., считано от 01.10.2009 г. В последствие работодателят преместил магазина в гр. Бургас, на улица .. .., където ищцата работила на две смени. На 01.02.2011 г. трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя № ... г., по реда на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, в хипотезата при намаляване на обема на работа, без да отправи предвиденото със законовата разпоредба 30-дневно предизвестие, изплащането на което е предвидено със заповедта. Работодателят признава дължимостта на двете обезщетения за неспазеното предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ и за неизползван годишен отпуск от 20 дни по чл. 224, ал. 1 от КТ, поради което фактите и свързаните с тях обстоятелства не се нуждаят от доказване/арг. от чл. 153 от ГПК/. Само на това основание, двата иска като основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло.

Нормата на чл. 221, ал. 1 от КТ предвижда по социални съображения, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, както в конкретния случай и в други хипотези, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Това са случаи на правомерно уволнение, при които работникът или служителят няма вина за настъпването на основанието за уволнението. С обезщетението се покрива в някаква степен рискът от оставането му без работа, поради уволнението. По делото са представени и приети като доказателства заверени копия от страници 13, 14 и 15 от трудовата книжка на ищцата Е., идентичността на които е констатирана от съда, по реда на чл. 183 от ГПК, с представения на съда оригинал. С определението от 05.12.2011 г. съдът е констатирал, че на страниците от заверените копия са последните записвания в трудовата книжка, от което може да се направи обоснован извод за това, че след прекратяването на трудовоправната връзка между страните по делото ищцата Е. не е встъпила в ново трудово правоотношение. С това фактическият състав на предвиденото с разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ обезщетение за оставането без работа е завършен. Налице са двата критерия за присъждането на обезщетението-размерът на месечното брутното трудово възнаграждение от 250.00 лв., вписан в трудовата книжка и оставането на работника без работа в едномесечен срок от уволнението, продължил в конкретния случай до 01.03.2011 г. Предвид тези фактически и правни изводи, съдът намира, че ищцата Е. е материалноправно легитимирана да получи от работодателя си обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставането без работа, поради което и този иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на работодателя следва да бъде възложено заплащането на направените от ищцовата страна разноски по делото, съобразно представените доказателства, в размер на 200.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса за производството, в размер на 150.00 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р      Е     Ш    И  :

           

 

ОСЪЖДА „АМАДЕА” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П.., ж. к. ., бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., представлявано заедно и поотделно от управителите А.Г.Г. и Д.. Н.. Г., да заплати на М.Г.Е., ЕГН **********,*** .., сумата от 714.20 лв./седемстотин и четиринадесет лева и двадесет стотинки/, от която 250.00 лв.-обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, 214.20 лв.-обезщетение за неизползван годишен отпуск от 20 дни по чл. 224, ал. 1 от КТ и 250.00 лв.-обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху общата сумата от предявяването на исковете-16.05.2011 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „АМАДЕА” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П.., ж. к. .., бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., представлявано заедно и поотделно от управителите А.Г.Г. и Д.. Н.. Г., да заплати на М.Г.Е., ЕГН **********,*** .., направените по делото разноски, в размер на 200.00 лв./двеста лева/.

            ОСЪЖДА „АМАДЕА” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. П.., ж. к. .., бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., представлявано заедно и поотделно от управителите А.Г.Г. и Д.. Н.. Г., да заплати, по сметка на Районен съд-гр. Бургас, държавна такса за производството от 150.00 лв./сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр. Бургас, в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           Районен съдия: /п./

Вярно с оригинала: ЕХ