№ 21
гр. Разград, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно
дело № 20243300200080 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение CJIB № 4062 5422 6011
0664 от 18.08.2023 г. и влязло в сила на 29.09.2023 г., постановено от несъдебен орган Аdm.
verwerking flitsgegevens CJIB (Административна обработка на електронни данни към
Централно инкасаторско бюро на Министерството на правосъдието), Кралство
Нидерландия, с което на И. С. роден на *** г., с адрес *** е наложена глоба в размер на 332
евро за нарушение - превишаване на максимално допустимата скорост в населени места с
27 км/ч , извършено на 06.08.2023 г. 15,09, в Nijmegen, Energieweg thv perceel 17 richting
Industrieplein, квалифицирано по чл.2 от Кодекса за движение по пътищата.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема
становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на
решението за наложената финансова санкция.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност, ЕГН и адрес са установени след
направена в НБД справка - И. Т. С. роден на ***г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** нередовно призован, не се явява. Изпратената до него призовка се е завърнала в
1
цялост с отбелязване на връчителя, че лицето е извън страната. Назначеният на засегнатото
лице защитник изразява становище за липса на пречки за признаване на решението и
предлага на съда да постанови решение в този смисъл.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган – Аdm. verwerking
flitsgegevens CJIB (Административна обработка на електронни данни към Централно
инкасаторско бюро на Министерството на правосъдието), Кралство Нидерландия,
постановено по преписка CJIB № 4062 5422 6011 0664 от 18.08.2023 г., влязло в сила на
29.09.2023г., въз основа на констатирано административно нарушение, което съгласно
фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското
законодателство.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно
ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния случай, макар и налична, двойната
наказуемост не е изискуема като условие за признаване.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна, видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един
от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото
лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна
от решаващата или изпълняващата държава( б. ”з”, т. 1 б. ”б” от Удостоверението), не е
налице условието за отказ по чл. 35, т. 2 от Закона.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на И. Т. С., същият е пълнолетен -
роден е на *** г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно
2
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което
съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на
решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и
изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за
деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според
българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на
България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на
издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице
основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от
Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 332 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от
70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2,
б. ”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в
съответствие със законодателството на издаващата държава - Кралство Нидерландия,
засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава
лично или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си
да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Съгласно Удостоверението,
производството е било писмено и издаващата държава е потвърдила реализираното право на
засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд
по наказателни дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10
и т. 11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и
изпълнение, посочени в тези разпоредби.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 332
евро е 649,34 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.
По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции,
3
предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да
бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република
България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.
Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция преписка CJIB № 4062 5422
6011 0664 от 18.08.2023 г., влязло в сила на 29.09.2023 г., постановено от несъдебен орган
Аdm. verwerking flitsgegevens CJIB (Административна обработка на електронни данни към
Централно инкасаторско бюро на Министерството на правосъдието), Кралство
Нидерландия, с което по отношение на българския гражданин И. Т. С. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция - глоба в размер на 332 евро
с равностойност 649,34 /шестотин четиридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ за
превишаване на максимално допустимата скорост в населени места с 27 км/ч , извършено
на 06.08.2023г. в 15:09, в Nijmegen, Energieweg thv perceel 17 richting Industrieplein,
нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.
4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в
Удостоверението, б. “г“, за признаване на решението. С оглед изричното отбелязване на
издаващата държава, че желае да бъде уведомена чрез формулярите, прикачени на сайта EJN
(European Judicial Network) и с оглед резултата, приложимо е уведомяването чрез Формуляр
2.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен
съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не
спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5