Решение по адм. дело №328/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.30 ал.2 от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/, образувано по жалба от С. Р. Х. с [ЕГН] и Я. Я. Х. с [ЕГН] и двамата с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], в качеството на баба и дядо по бащина линия на детето Я. С. Я. с [ЕГН], и от С. Я. Я. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], в качеството на баща на детето Я. С. Я. с [ЕГН], против Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-033 от 27.06.2025 г. на Директора на ДСП – [населено място], с която на основание чл.30 ал.2 във вр. с чл.29 т.2, т.6 и т.9 от ЗЗакрД е прекратено временно настаняването на детето Я. С. Я. в семейството на роднини – баба и дядо по бащина линия и детето е реинтегрирано в семейството на майката А. А. И..

Жалбоподателите излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че при издаването и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон и целта на закона, тъй като в заповедта не са изложени конкретни мотиви и не са посочени правни основания. Излагат се съображения, че фактическата обстановка не е изяснена в пълен обем, а изводите на органа са едностранни и повърхностни. Налице е неяснота по отношение на промяната, настъпила в обстоятелствата, налагаща прекратяване на мярката, в заповедта липсвал и посочен режим на лични контакти на бащата с детето. Изложени са и доводи, че последните години връзката на майката с децата е била прекъсната, тя няма собствено жилище, сигурна работа и постановената мярка не е в защита на интереса на детето, което не е било съобразено от органите на ДСП. На сочените основания жалбоподателите молят съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-033 от 27.06.2025 г. на Директора на ДСП – [населено място] като нищожна и незаконосъобразна, както и да им присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Велики Преслав, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, както и не е представено писмено становище по жалбата.

Заинтересованата страна А. А. И. - майка на детето, редовно призована се явява лично, заедно с адвокат М. П. при АК – Варна, редовно упълномощена. Изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане към съда да я отхвърли като такава. Не претендира присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установяван и от приложеното по делото влязло в законна сила на 28.06.2023 г. Решение №88/02.06.2023 г. по гр.д.№181/2023 г. по описа на РС [населено място], че детето Я. С. Я. - с майка А. А. И. и баща С. Я. Я., е било настанено в семейството на роднини - баба С. Х. и дядо Я. Х. по бащина линия, жалбоподатели в настоящото производство, двамата с постоянен адрес град В. П., [улица], за срок от две години, считано от влизане на решението в сила или до отпадане на основанията за настаняване. Преди постановяване на съдебното решение, детето е било настанено временно при бабата и дядото със Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-017/23.03.2023 г. на Директор на ДСП Велики П.. Мярката за закрила е била приложена с оглед конфликтни отношения между съпрузите и пребиваването им в Германия, което затруднявало полагането на грижи за децата в семейството.

Видно от приложената по делото искова молба, депозирана от майката на детето и заинтересована страна в настоящото производство, е образувано гр.д. №650/2024 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав за прекратяване на сключения с бащата граждански брак, като делото е висящо към момента.

Предвид заявеното желание на майката детето Я. да бъде реинтегрирано в нейното семейство, по заявка на ДСП на 21.05.2025 г. била изготвена Оценка на родителския капацитет на майката, обективирана в Доклад с изх.№90/21.05.2025 г. на ЦОП - Шумен. Видно от същата, след проучване на емоционалната връзка на родителя с детето, жилищната и социална среда, е прието, че майката има необходимия родителски капацитет за задоволяване на базовите, емоционалните, здравни и образователни потребности на своите деца и притежава добри жилищни условия в наета къща в [населено място], обл.Шумен, както и необходимите доходи, като работеща по трудово правоотношение в Кметството на селото по програма за временна заетост и същевременно разчита на финансова подкрепа от съжителя си.

В хода на производството пред административния орган по социално подпомагане бил изготвен Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила на детето Я. С. Я. изх. №СЛ/Д-Н-ВП/579-021/24.06.2025 г. от социален работник ЗД Ю. Б. М., служител в ДСП Велики Преслав. Видно от социалния доклад, основните жизнени потребности на детето Я. и сестра му С. успешно се посрещат от бабата и дядото, при които двете сестри са били настанени и за тях се полагат адекватни грижи. Децата са обградени с обич и внимание и между тях и роднините им се наблюдава силна емоционална връзка. Майката има необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето. Б. С. Я. също е заявил желание да поеме грижата за децата, но липсата на постоянни трудови доходи възпрепятства самостоятелното му родителство. Същият делегира отговорността на грижата на своята майка и баба на децата - жалбоподателката С. Х. и въпреки съвместното му съжителство с децата, неговата роля е пасивна. Този извод се съдържа и в изготвения Доклад „Оценка на родителския капацитет“ с изх.№441/16.-06.2025 г. на КСУДС - Шумен на бащата.

Въз основа на събраните доказателства в хода на административното производство и изготвения социялен Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила на детето Я. С. Я. изх. №СЛ/Д-Н-ВП/579-021/24.06.2025 г. от социален работник ЗД Ю. Б. М., служител в ДСП В. П., Директорът на ДСП – Велики Преслав издал оспорената в настоящото производство Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-033/27.06.2025 г., с която въз основа на фактите по случая и при съобразяване с констатациите в двата доклада за оценка на родителски капацитет, е било прекратено временно настаняването на детето Я. С. Я. в семейството на роднини, при условията на чл.30 ал.2 във връзка с чл.29 т.2 т.6 и т.9 от ЗЗакрД и детето е реинтегрирано в семейството на майката А. И. до произнасяне на съда с решение по чл.30 ал.1 от ЗЗакрД. Видно от приложената по делото искова молба изх.№СЛ/Д-Н/1417-004/24.07.2025 г., същата е депозирана до РС [населено място] от АСП-Дирекция „Социално подпомагане“ - Шумен, на основание чл.30 от ЗЗакрД, в която се моли да бъде прекратено настаняването на двете деца - С. и Я. в семейството на роднини и те да бъдат реинтегрирани в семейството на майката по съдебен ред. Видно от писмо на РС [населено място], въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№2078/2025 г. по описа на същия съда, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2025 г.

От представеното от заинтересованата страна Удостоверение изх.№48/10.07.2025 г. се установява, че детето Я. Я. е записано в ДГ „Осми март“ [населено място].

От показанията на свидетеля Ю. М. – социалният работник, изготвил социалния доклад, се установи, че свидетелката е ангажирана със случая още от началото на настаняването на децата при бабата през 2023 г. по неин сигнал, поради липса на родителска грижа. Има и наблюдения на срещите на детето Я. с майката и свидетелства, че между тях съществува изградена емоционална връзка.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-033 от 27.06.2025 г. на Директора на ДСП – [населено място], с която на основание чл.30 ал.2 във вр. с чл.29 т.2, т.6 и т.9 от ЗЗакрД е прекратено временно настаняването на детето Я. С. Я. в семейството на роднини – баба и дядо по бащина линия и детето е реинтегрирано в семейството на майката А. А. И.. Заповедта е оспорена от бабата и дядото на детето по бащина линия и от бащата, които са надлежни страни с право и интерес от обжалване, доколкото заповедта засяга техните права и законни интереси. Видно от самата Заповед, същата е съобщена на жалбоподателите, като не е посочена дата, но предвид датата на постъпване на жалбата на 07.07.2025 г. чрез административния орган, същата се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

При извършения контрол за валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от Директора на ДСП - Велики Преслав, разполагащ с териториална и материална компетентност. Съгласно чл.30 ал.2 от ЗЗакрД, прекратяване на настаняването на дете може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най- добрият интерес на детето. В случая прекратяване на настаняването е осъществено със Заповед на Директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, който е бил в [населено място] към момента на издаване на процесната заповед. Районният съд в [населено място], съобразно настоящото местожителство на детето в [населено място], е бил сезиран с искова молба по реда на чл.30 ал.1 от ЗЗакрД.

Процесната заповед е издадена при спазване на административно производствените правила. Заповедта е в писмена форма и съдържа посочване на правното основание, от което административният орган черпи правомощието да се произнесе, а именно разпоредбите на чл.30 ал.2 във връзка с чл.29 т.2, т.6 и т.9 от ЗЗакрД, които регламентират настаняването на детето извън семейството да се прекрати при наличието на определени материалноправни предпоставки. Съгласно т.2 на чл.29 от ЗЗакрД, това е изтичане на срока на настаняването, което в конкретния случай е 2 г., считано от датата на влизане в сила на Решение №88/02.06.2023 г., а именно на 28.06.2023 г., който е изтекъл съответно на 28.06.2025 г. - деня следващ датата на издаване на процесната заповед, поради което е налице първата посочена в заповедта предпоставка.

Съгласно т.6 на чл.29 от ЗЗакрД настаняването се прекратява с отпадане на основанията по чл.25 ал.1 от с.з., които в настоящия казус са били по чл.25 ал.1 т.3, а именно родителите са се намирали в трайна невъзможност да отглеждат детето. В Заповедта е посочено и още едно основание за прекратяване на настаняването - т.9 на чл.29 от ЗЗакрД, което визира промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.

Както по отношение на прекратяването на настаняването на детето в семейството на роднини, така и по отношение на решението за бъдещото му отглеждане и възпитание чрез реинтеграция в семейството на майката, административният орган е обосновал правния си извод. Фактическите основания за издаването на процесната заповед са изложени в социален доклад изх.№СЛ/Д-Н-ВП/579-021/24.06.2025 г. относно детето Я. Я. и докладите за оценка на родителски капацитет на двамата родители, на които административният орган в процесната заповед изрично се е позовал. В този смисъл препращането към документи, които са част от административната преписка по издаване на оспорената заповед и съответно позоваването на тях, е допустимо съобразно ТР №16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС. Ето защо, предвид изложеното от фактическа и правна страна в самата заповед, съдът приема, че оспореният административен акт е фактически и правно обоснован, не страда от липса на мотиви, поради което съдът намира за неоснователни твърденията за нищожност изложени в жалбата.

Конкретното проявление на трайната невъзможност за отглеждане на детето в семейството на родителите се е изразявало в приетата от съда по настаняването фактическа обстановка, че за двете деца не се полагат грижи в семейството. Предприетата мярка за закрила е била постановена при извънредни обстоятелства и представлява отклонение от правото на съвместно живеене на детето с неговите родители, съгласно чл.126 от СК. Именно родителите имат задължението да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. За да бъде счетено, че родителят би могъл да полага адекватни грижи за детето, следва да се установи възможността за комплексно и постоянно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо детето, съгласно разпоредбата на чл.125 ал.1 и ал.2 от СК. В административната преписка и събраните по делото доказателства, се съдържат убедителни данни, че майката на детето А. И. – заинтересована страна по настоящото производство, е мотивирана и има желание да отглежда детето Я., като е създала материална среда, която е подходяща за целта и поддържа съществуващата емоционална връзка с двете си деца. Следователно, преценката на установените факти по делото удостоверява реално отпадане на основанията за настаняване на детето извън семейството по т.6 на чл.29 от ЗЗакрД и промяна в обстоятелствата, свързани с детето по т.9 от чл.29 от същия закон, поради което съдът намира, че са налице и втората и третата материалноправни предпоставки, посочени в процесната заповед.

От правно значение в случая е и дали прекратяването на настаняването на детето извън семейството при промяна на обстоятелствата, е в негов интерес. Съгласно §1 т.5 от ЗЗакрД "най-добър интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че прекратяването на мярката за закрила и съответно реинтеграцията в семейството на майката е в най-добър интерес за детето и заповедта, с която същата е постановена, е в съответствие с принципите на закрила на детето, установени в чл.3 от ЗЗакрД, а именно осигуряване най- добрия интерес на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето и временен характер на мерките по чл.28 ал.5 от ЗЗакрД с посочен срок на настаняването от съда. Поради което, съдът намира изводите на административния орган по отношение на наличие на предпоставките на чл.30 ал.2 във връзка с чл.29 т.2, т.6 и т.9 от ЗЗакрД за правилни и законосъобразни.

Следва да се посочи, че с временното прекратяване на приложената мярка не се прилага нова мярка, която да изисква изрично посочване къде се настанява детето до произнасяне на съда с решение по чл.30 от ЗЗакрД, както се твърди в жалбата. С установяване на предпоставките за прекратяване на настаняването извън семейството, в настоящия случай не е била предприета друга временна мярка за закрила или промяна на мярката за закрила на детето по чл.4 ал.1 т.2, 4 и 5 от ЗЗакрД, а е било възстановено правното положение на отглеждане на детето в семейството на майката, което е конкретно посочено в заповедта.

По отношение на възражението в жалбата, че съобразно съдържанието на заповедта остава неясно дали бащата ще има право да вижда детето си, в кои дни и при какви условия, съдът намира, че личните контакти на родителя с детето са извън предмета на решението на дирекция "Социално подпомагане" за временно прекратяване на настаняването, посочен в чл.30 ал.2 от ЗЗакрД. В хода на висящото съдебно производство за прекратяване на брака между родителите по исков ред могат да бъда постановени привременни мерки по реда на чл.323 ал.1 от ГПК.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че процесната Заповед е издадена от компетентен орган, съобразно неговите правомощия, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на твърденията в жалбата. Заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона, при която интересите на детето са от водещо значение. По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като нито ответната страна, нито заинтересованата страна претендират такива.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Р. Х. с [ЕГН] и Я. Я. Х. с [ЕГН] и двамата с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], в качеството на баба и дядо по бащина линия на детето Я. С. Я. с [ЕГН], и на С. Я. Я. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], в качеството на баща на детето Я. С. Я. с [ЕГН], против Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-033 от 27.06.2025 г. на Директора на ДСП – [населено място].

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.