Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 31.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица
Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 366
по описа за 2021г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.197, ал.2 – 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка
с чл.92, ал.11 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Н.Т.“
АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изп.директор Т.н.т., депозирана чрез пълномощник адв.Г.г., против Решение №
215/21.09.2021г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърден Акт за
прихващане или възстановяване (АПВ) по чл.92, ал.11 от ЗДДС № Р-03002721004508-171-001/31.08.2021г.,
издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна. Оспорващият
твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, като сочи, че
дружеството, в качеството си на доставчик на стоки по фактури №520/16.06.2021г.
и №521/16.06.2021г. с получател ENT E ***.V, с белгийски номер на регистрация
по ДДС **********, е извършило дължимата проверка в система VIES, от която е
установило, че е налице валидна регистрация по ДДС на получателя по доставките.
Този факт е установен и от представено в хода на ревизията писмено
потвърждение, на което е отпечатан и часът на проверката по централно
европейско време – 07:51:28 часа. Аргументира становище, че установеният
резултат от тази проверка е определящ да се счита купувачът за регистриран по
ДДС, респективно доставката да се определи като ВОД, от което за дружеството е
налице основание за възстановяване на ДДС. Като самостоятелно основание за
неправилност на обжалваното решение сочи, че в същото изобщо не са коментирани
изложените допълнителни обстоятелства в жалбата против АПВ и приложените към
нея доказателства, според които и двете фактури, макар и с известно закъснение,
са декларирани пред белгийските данъчни органи с VIN на дружеството получател
ВЕ **********. Въз основа на въведените в жалбата основания отправя искане за
отмяна на решението и на потвърдения с него АПВ, за връщане на преписката на
органа по приходите за решаване на въпроса по същество и за присъждане на
разноски. В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от
изпълнителния директор Т.Т.и адв.Г.Г., които заявяват, че поддържат жалбата на
посочените в нея основания. Считат, че събраните по делото доказателства, в
това число заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза и представените
от ответната страна справки от система VIES, установяват наличието на законоустановените
предпоставки за възстановяване на посочения от дружеството ДДС в срока по
чл.92, ал.3 от ЗДДС. Настояват за отмяна на обжалваното решение и на потвърдения
с него АПВ.
Ответната страна – директор на Териториална
дирекция на НАП - Варна, в писмено становище рег.№ ДА-01-2849/28.10.2021г. и
№ДА-01-3055/18.11.2021г. оспорва жалбата. В съдебно заседание се представлява
от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт В.М., който аргументира
тезата, че решението е правилно и законосъобразно, постановено от компетентен
орган, в съответствие с закона. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Шуменският административен съд като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
„Н.Т.“ АД е регистрирано по ЗДДС
на основание чл.132, ал.1 от ЗДДС, считано от 10.05.2011г.
На 09.07.2021г. дружеството
подало в ТД на НАП – Варна справка декларация по ЗДДС по чл.125, ал.5 от ЗДДС с
вх. № 27001510627/09.07.2021г. за данъчен период 01.06.2021г. – 30.06.2021г. с
резултат ДДС за възстановяване по чл.88, ал.3 от ЗДДС в размер на 109685,40
лева, като декларира наличие на обстоятелствата по чл.92, ал.3, т.1 от ЗДДС.
Подадена е и VIES декларация с
данни, съответни на посочените в кл.15 на справката – декларация.
На 06.08.2021г. със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03002721004508-020-001/06.08.2021г. на орган от ТД на
НАП – Варна е образувано ревизионно производство с обхат определяне на
задължения за ДДС по ЗДДС на „Н.Т.“ АД за данъчен период 01.06.2021г. –
30.06.2021г.
В хода на ревизионното
производство било установено, че за последните 12 месеца преди текущия месец
задълженото лицие е декларирало доставки облагаеми със ставка нула на сто със
справка за общата стойност на извършените облагаеми доставки с нулева ставка на
данъка за периода м.07/2020г. до м.06/2021г. на обща стойност повече от 30 на
сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки за същия
период, както следва: обща стойност на всички извършени доставки за последните
12 месеца преди текущия – 6039393,43лв; обща стойност на извършените доставки с
нулева ставка за последните 12 месеца преди текущия – 5874722,61лв; процентно
съотношение на общата стойност на извършените доставки с нулева ставка спрямо
общата стойност на всички извършени доставки за посочения период – 97,27%.
Досежно декларирани от дружеството осъществени
облагаеми със ставка 0% доставки по фактури с №**********/16.06.2021г. и
№**********/16.06.2021г. с получател „***“ с ************* било установено следното:
По фактура
№**********/16.06.2021г. (invoice №520/16.06.2021г.):
Получател: „***“ с *************;
Предмет на доставка: тютюн
14850кг, нето 99 кашона, палети 33бр.;
Данъчна основа 68475,00 евро
(133925,46лв.);
Дата на данъчно събитие:
16.06.2021г.;
Доставка: ***: FCA, с.Китанчево, България, съгласно
приемо-предавателен протокол от 16.06.2021г. между „Н.Т.“ АД и „***V“ с *************, представляван от представител на превозвача ***LV53603091441;
Плащане по доставката: 1). 32000,00
евро, получени на 12.05.2021г. по б.см. в „Уникредит Булбанк“ АД с наредител „***“
и основание „проформа инвойс № 395/19.04.2021г.“; 2). 17800,00 евро; 10000,00
евро и 8875 евро, получени на 13.05.2021г. по б.см. в „Уникредит Булбанк“ АД с
наредител „***“ и основание „проформа инвойс № 395/19.04.2021г.“;
Транспорт: МПС с рег.№ MN-***/Z-5176, превозвач ***LV53603091441, CMR от 16.06.2021г., заверено от „Н.Т.“
АД, ***и „***V“, дата на натоварване:
16.06.2021г. с Китанчево, България, преминаване през ГКПП Калотина, дата на
разтоварване 21.06.2021г. в Kortemark,
Belgium;
Потвърждение за получена
доставка: 21.06.2021г. от „***V“ с *************.
По фактура
№**********/16.06.2021г. (invoice №521/16.06.2021г.):
Получател: „***“ с *************;
Предмет на доставка: тютюн
14850кг, нето 99 кашона, палети 33бр.;
Данъчна основа 68475,00 евро
(133925,46лв.);
Дата на данъчно събитие:
16.06.2021г.;
Доставка: ***: FCA, с.Китанчево, България, съгласно
приемо-предавателен протокол от 16.06.2021г. между „Н.Т.“ АД и „***V“ с *************, представляван от представител на превозвача ***LV53603091441;
Плащане по доставката: 30000,00
евро и 38475,00 евро, получени на 17.05.2021г. по б.см. в „Уникредит Булбанк“
АД с наредител „***“ и основание „проформа инвойс № 396/19.04.2021г.“;
Транспорт: МПС с рег.№ MР-5163/А-831Е, превозвач ***LV53603091441, CMR от
16.06.2021г., заверено от „Н.Т.“ АД, ***и „***V“,
дата на натоварване: 16.06.2021г. с Китанчево, България, преминаване през ГКПП
Калотина, дата на разтоварване 21.06.2021г. в Kortemark, Belgium;
Потвърждение за получена
доставка: 21.06.2021г. от „***V“ с *************.
Извършена е справка във VAT Information Exchange System, при която било установено, че ************* на сочения получател по процесните доставки -
„***“ е невалиден към 16.06.2021г. С оглед на това оранът по приходи счел, че
декларираните от „Н.Т.“ АД доставки по фактури № 520/16.06.2021г. и
№521/16.06.2021г. с данъчни основи съответно 68475,00 евро (133925,46лв.) и
68475,00 евро (133925,46лв.), не следва да се третират като такива по чл.7,
ал.1 от ЗДДС, тъй като посоченият в тях получател не е данъчно задължено лице
или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга
държава – членка към датата на данъчното събитие – 16.06.2021г. Доставките по
двете фактури следва да се третират като доставки с място на изпълнение на
територията на страната, облагаеми със ставка 20%, респективно на основание чл.86,
ал.1 от ЗДДС дружеството дължи ДДС за данъчен период м.06/2021г. по процесните
доставки.
Въз основа на констатациите по
представените от дружеството документи, проверка на данъчно осигурителната
сметка на лицето, анализ на декларираните и налични по информационната база
данни относно задълженото лице, в хода на ревизионното производство е издаден
АПВ по чл.92, ал.11 от ЗДДС № Р-03002721004508/31.08.2021г., с който на дружеството
е възстановен ДДС за д.период м.06/2021г. в размер на 56115,22 лева (частично
като декларираният резултат ДДС за възстановяване в размер на 109685,40лв. е
намален с дължим ДДС по доставки, извършени и документирани с фактури №№
520/16.06.2021г. и №521/16.06.2021г. в общ размер на 53570,18лв.).
Несъгласно с издадения АПВ в
частта му, с която се отказва възстановяване на ДДС за данъчен период
м.06/2021г. на обща стойност 53570,18 лева, дружеството обжалвало същия пред
директора на ТД на НАП – Варна, с твърдения че актът е незаконосъобразен и
необоснован, поради издаването му при неизяснени обстоятелства. Дружеството
сочи, че е изпълнило дължимата проверка към момента на натоварване на стоката,
при която е установило валидността на ДДС номера на получателя. Впоследствие,
във връзка с поставените от органите по приходи въпроси, касаещи наличието на
проблем с регистрацията на контрагента в системата VIES, се свързали с
представител на компанията купувач и сигнализирали за възникналата ситуация.
Установено било, че разминаванията във VIES системата се дължат на неточности в
декларирането, допуснати от счетоводството на компанията ***V, като въпросните
фактури и доставки били декларирани в Нидерландия вместо в Белгия, което е
довело до временно прекратяване на регистрацията по ДДС в Белгия. Тези пропуски
били отстранени с коригиращи ДДС декларации и впоследствие ДДС регистрацията на
фирмата в Белгия е възстановена. В жалбата се сочи също, че в хода на
ревизионното производство са представени предоставена от контрагента ***V
декларация, подадена пред данъчните власти в Белгия на 11.08.2021г. за
получените от тях на територията на Белгия вътреобщностни придобивания за
периода 01.04.2021г. – 30.06.2021г. От приложените документи се установявало,
че ***V е подало в Белгия коригираща ДДС декларация, където отчетената в
декларацията сума на ВОП е равна на приложения дневник за покупки, в който са
отразените и фактурите, издадени от „Н.Т.“ АД. Според жалбоподателя
обстоятелството, че получателят по доставките е представил пред данъчните
органи на държавата – членка по местоназначението на стоките – Белгия,
декларация относно вътреобщностното придобиване по фактури № №520/16.06.2021г.
и №521/16.06.2021г., представлява допълнително доказателство, установяващо
реалното осъществяване на доставките и тяхното облагане по ДДС в държавата –
членка по местноназначението на стоките. В подкрепа на изложените в жалбата
доводи дружеството представя допълнителни писмени доказателства за разчитането
на дружеството – контрагент с Държавна служба Федерални финанси – Белгия, както
и справка от VIES, направена по заявка от
02.09.2021г., според която ДДС номер BE
********** на *** е валиден. Въз основа на изложеното моли за отмяна на акта в
обжалваната му част и връщане на преписката с указание за проверка по
изясняване на изложените обстоятелства.
С Решение № 215/21.09.2021г.
директорът на ТД на НАП – Варна потвърдил АПВ №
Р-03002721004508-171-001/31.08.2021г. в обжалваната му част. Решаващият орган
подробно изложил нормативната уредба, регулираща този вид правоотношения и
посочил, че съгласно изведената на 31.08.2021г. за целите на данъчното
производство справка от системата VIES, към
датата на данъчите събития на двете спорни доставки – 16.06.2021г., посоченият
в данъчните документи, в дневник за продажби, справка – декларация по ЗДДС и VIES декларация за данъчен период м.06/2021г., *************
на получателя по доставките е невалиден, т.е. соченият получател не е
регистриран за вътреобщностни придобивания и не се следва данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава – членка към същата дата, каквато е абсолютната законова
предпоставка за наличие на ВОД на стоки въобще, наред с транспортирането на
стоката от територията на страната до територията на друга държава членка. По
тези съображения счел за мотивиран извода на органа по приходи относно размера
на публичните задължения, които се очаква да бъдат установени при ревизията и
приел, че АПВ в оспорената му част е правилен и законосъобразен.
Решението е връчено по електронен
път на неговия адресат на 24.09.2021г.
В хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателя е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза,
чието заключение е прието без заявени резерви от страните и се кредитира с
доверие от съда. Според вещото лице „Н.Т.“ АД като доставчик на извършен ВОД на
непреработен тютюн разполага с необходимите документи по чл.45 от ППЗДДС,
удостоверяващи изпращането и транспортирането на фактурираните стоки от
територията на страната до територията на Белгия. Наред с това експертът сочи,
че данните, отразени в декларацията и приложението към нея, заявени от
дружеството – получател ***V пред белгийските данъчни власти с VIN номера на получателя **********, са идентични с данните,
отразени във фактури №520/16.06.2021г. и №521/16.06.2021г. относно стоката,
датите на издаване, доставчик и стойността на стоката.
Към доказателствата по делото е
приобщена административната преписка по издаване на обжалвания акт, както и
справки от система VIES относно валидността на ДДС
номера на получателя. Приложените от оспорващия справки, направени на
16.06.2021г., в 07:51:28 часа (л.199), както и по-късно направената на -
01.09.2021г. в 15:03:38ч. (л.321); 02.09.2021г. в 13:05:10ч. (л.25)
05.11.2021г. в 09:26:28ч. (л.322);16.11.2021г. в 16:43:11ч. (л.323) удостоверяват, че ДДС номер BE ********** на ***
е валиден.
По искане на оспорващия ответната
страна извърши проверка в системата VIES и
представи справка относно регистрацията на дружеството – получател по ДДС.
Видно от справката, приложена на л.306 от делото *** с ************* е регистрирано на 01.08.2020г.; дата на дерегистрация на
16.06.2021г.; невалиден; в рисков списък - „не“. В края на реда със знак
„внимание“ е посочено, че е установено несъответствие в историческите записи,
за актуална информация следва да се провери историята на VIN номера, чрез изпращане на съобщения в модул „Съобщение“.
Предвид наличието на тази забележка в справката, с писмо рег. №
ДА-01-3055/18.11.2021г. ответната страна представи допълнителна справка от система VIES от модул „Съобщения“ с дата 17.11.2021г. относно „***“ с
VIN номер BE **********, в която са
отразени дата на регистрация на дружеството по ДДС – 01.08.2020г., дата на
промяна – 01.08.2020г. В колона „дата на дерегстрация“ липсва отбелязана дата.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение №
215/21.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърден АПВ №
Р-03002721004508-171-001/31.08.2021г. в обжалваната част - индивидуален административен акт, за който
акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на чл.197 от ДОПК, съгласно
чл.92, ал.11, изр.второ от ЗДДС.
Съгласно чл.197, ал.1 и ал.2 от ДОПК актът може да бъде обжалван в
7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална
дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. Решението
може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището
на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
В случая оспорването е направено
в рамките на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството
е процесуално допустимо.
При разглеждане на оспорването по
същество, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:
В настоящото производство,
съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на оспорения акт като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Оспореното решение и потвърденият
с него Акт за прихващане или възстановяване са издадени от компетентни органи и
в рамките на правомощията им по чл.92 от ЗДДС и чл.197, ал.1 от ДОПК, като не
се откриват нарушения относно формата и процедурата на издаване. Решението
съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК.
Предвид горното съдът приема, че Решение №215/21.09.2021г. на Директора на ТД
на НАП - Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
С атакуваното решение ответната
страна се е произнесла по законосъобразността на АПВ № Р-03002721004508-171-001/31.08.2021г.
в обжалваната част, издаден на основание чл.92, ал.11 от ЗДДС. Цитираната
разпоредба сочи, че в случаите на чл.92, ал.3 от ЗДДС при възложена проверка
данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия
данъкът се прихваща или възстановява изцяло или частично в 30-дневен срок от
връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между
декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните
осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при
ревизията. Актът, с който се възстановява или отказва възстановяването при
възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъчно- осигурителния процесуален
кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки. За невъзстановената
част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал.8.
Предмет на проверка при
настоящото съдебно производство е наличието на законовите предпоставки за
приложението на чл.92, ал.11 от ЗДДС, а именно обосноваността на данъците и
задължителните осигурителни вноски, които се очаква да бъдат установени при
ревизията, чийто размер е мотивирал и отказа да бъде възстановен претендирания
от жалбоподателя размер на данъка за възстановяване.
Според органите, издали
обжалвания акт за прихващане и възстановяване, доставките по фактури
№520/16.06.2021г. и №521/16.06.2021г. не следва да се третират като такива по
чл.7, ал.1 от ЗДДС, тъй като посоченият получател не е данъчно задължено лице
или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга
държава членка към датите на данъчното събитие, а като доставки с място на
изпълнение на територията на страната, облагаеми със ставка 20%. С оглед на
това е направен извод, че дружеството дължи ДДС по процесните доставки, поради
което с процесният АВП не възстановяват ДДС в размер на 53570,18 лева. Този
извод е възприет изцяло от директора на ТД на НАП – Варна в обжалваното
решение.
Настоящият съдебен състав намира,
че решението и АПВ в обжалваната му част се явяват материално незаконосъобразни
и неправилни, тъй като в нито един от тези актове не е мотивирана
обосноваността на данъците, които се очаква да бъдат установени при ревизията. По
съществото си изложените от приходния орган съображения са относими към
фактическия състав на вътреобщностни доставки, преценката за който е дължима
при издавания в рамките на ревизионното производство краен акт. Липсва
аргументация по съществения за законосъобразността на разглеждания АПВ въпрос,
а именно - налице ли е обоснованост на предположенията за размера на данъците,
които се очаква да бъдат установени при ревизията. Обосноваността на данъците,
които се очаква да бъдат установени при ревизията на дружеството –
жалбоподател, е обусловена от отговор на въпроса налице ли е ВОД по процесните
фактури. Вътреобщностна доставка според чл.7, ал.1 от ЗДДС е доставката на
стоки, транспортирани от или за cметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на
получателя от територията на страната до територията на друга държава членка,
когато получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В тази връзка, за
да се приеме, че е осъществен фактическият състав на цитираната разпоредба,
следва да са налице следните предпоставки: да е осъществена доставка на стоки,
доставчикът да е регистриран по ДДС в Република България, съответно получателят
по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на Общността
и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна cметка
от територията на страната до територията на друга държава членка. От
съществено значение при преценката обосноваността на данъците, които се очаква
да бъдат установени в ревизионното производство в случая е обстоятелството, че
оспорващото дружество е направило дължимата проверка в система VIES, като към
всяка от фактурите е представило справка, от която се установява, че *** с *************
е с валидна регистрация за целите на ДДС на датата на данъчните събития -
16.06.2021г. С навременно извършената проверка дали получателят на стоката е
бил активно регистриран във VIES, дружеството е действало като добросъвестен
търговец и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му
на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки. Административният
орган е игнорирал изцяло представените от дружеството обяснения касателно
причините, довели до констатираното несъотвествие по регистрацията на
получателя по процесните доставки, както и доказателствата за отстраняване на
възникналия проблем. Наред с това - от приложените към делото многобройни
справки от система VIES се установява, че *** с ************* е с валидна
регистрация за целите на ДДС. Тези благоприятни за жалбоподателя факти и
обстоятелства относно наличието на редовни от външна страна документи,
доказващи осъществяването на ВОД, също не са коментирани. Единственият факт, на
който обосновава своите изводи органът по приходи, е резултатът от проверка,
направена на 31.08.2021г., при която се установило, че ************* е
невалиден. Доколкото всички други проверки в система VIES относно дружеството –
получател *** сочат, че същото е с валидна регистрация за целите на ДДС,
направеният от ответната страна извод за наличие на предположение за обосновано
очаквано установяване на задължения за ДДС, което да мотивира отказ за
възстановяване на претендираната сума, се явява неправилен и постановен в
разрез с доказателствата, на които се основава постановеният АПВ в обжалвана му
част и потвърждаващото го решение. Логическото тълкуване на нормата на чл.92,
ал.11 от ЗДДС указва, че отказът да бъде възстановен декларираният ДДС за
възстановяване представлява форма на предварително обезпечаване на бъдещи
публични вземания, които предстои да се установят с ревизионен акт. С оглед
съдебната практика на СЕС и практиката на ВАС и на база събраните по делото
доказателства, се налага извод, че оспорващото дружество, действайки като
добросъвестен търговец, в рамките на своите възможности, е ангажирало
доказателства, удостоверяващи осъществените от него ВОД по посочените по-горе
фактури, като е представило обяснения и допълнителни доказателства за
отстраняване на установените от органа по приходите нередовности. От
заключението по СИЕ е видно, че „Н.Т.“ АД разполага с необходимите документи по
чл.45 от ППЗДДС, удостоверяващи изпращането и транспортирането на фактурираните
стоки от територията на страната до територията на Белгия, а данните, отразени
в декларацията и приложението към нея, заявени от дружеството – получател ***V
пред белгийските данъчни власти с VIN номера
на получателя **********, са идентични с данните, отразени във фактури
№520/16.06.2021г. и №521/16.06.2021г. относно стоката, датите на издаване,
доставчик и стойността на стоката. Събраните в рамките на проверката по
прихващане или възстановяване доказателства не обуславят извод за наличие на „обосновани
очаквани“ на задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени, респективно не са
доказани основания за обезпечаването на такива задължения. При липсата на
императивно определените в разпоредбата на чл.92, ал.11 от ЗДДС условия, за
органите по приходите не са били налице основания да откажат възстановяване на
декларирания ДДС, произтичащ от ВОД по фактури №520/16.06.2021г. и
№521/16.06.2021г. за данъчен период 01.06.2021г. – 30.06.2021г.
С оглед изложеното съдът приема,
че Решение № 215/21.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е
потвърден АПВ № Р-03002721004508-171-001/31.08.2021г. в обжалваната част, се
явява материално незаконосъбразно и подлежи на отмяна. Доколкото в тези
производства съдът не е
инстанция по същество и не е компетентен да постанови възстановяване на
претендираната сума и съобразно чл.160, ал.3 от ДОПК
следва делото да се изпрати като преписка на издателя на АПВ за ново произнасяне по
искането за прихващане или възстановяване при съобразяване с
дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на
спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски
в общ размер на 2320лева, в това число внесена държавна такса в размер на 50
лева; депозит на вещо лице – 150 лева и договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2120 лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Н.Т.“ АД с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор Т.н.т.,
Решение № 215/21.09.2021г. на директора на ТД на НАП – Варна и потвърдения с
него Акт за прихващане или възстановяване по чл.92, ал.11 от ЗДДС №
Р-03002721004508-171-001/31.08.2021г., издаден от главен инспектор по приходите
в ТД на НАП – Варна в обжалваната му част.
ИЗПРАЩА преписката
по компетентност на орган по приходите при ТД на НАП – Варна за ново
произнасяне по искането за прихващане или възстановяване, съобразено с дадените
в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на НАП – Варна да заплати на „Н.Т.“ АД с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изп.директор Т.н.т., разноски по делото в размер на 2320,00 лева (две
хиляди триста и двадесет лева).
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: