О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№2094
гр. Пловдив, 10.10.2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито
съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 2247
по описа на съда за 2019г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* чрез процесуалния представител
юрисконсулт С.Й. против определение № 9309/19.08.2019г. на РС Пловдив по гр. д.
№ 11597 по описа за 2019г., XXII-ри състав, с което връща исковата молба, подадена от
„ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу К.Т.Н. в частта, с която са предявени
обективно съединени установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1864, 20 лева – главница, дължима по
договор за стоков кредит от 15.06.2015г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 14.10.2016г., 648, 83
лева – редовна лихва за периода от 10.08.2015г. до 12.07.2016г., 77, 45 лева –
лихвена надбавка за забава за периода 10.08.2015г. до 12.07.2016г. и 120 лева
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 12.07.2016г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 9810/2016г. по описа на ПРС, като
прекратява в тази част производството по гр. д. № 11597/2019г., XXII гр. с. по описа
на ПРС и обезсилва изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК № 5727/14.07.2016г. по описа на ПРС, издадена по ч. гр. д. №
9810/2016г. по описа на ПРС и изпълнителен лист от 15.07.2016г., издаден въз
основа на заповедта.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност
на определението и се моли за неговата отмяна, а делото да бъде върнато на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в обжалваната
част.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите
в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Производството пред районния съд е
образувано по искова молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* чрез
процесуалния представител юрисконсулт С.Й. против К.Т.Н., ЕГН **********, с
която са предявени главни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че съществуват вземанията
на ищеца, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение от
14.07.2016г. и изпълнителен лист от 15.07.2016г. по ч. гр. д. № 9810/2016г. по
описа на Районен съд Пловдив, произтичащи от договор за стоков кредит от
15.06.2015г., включващи: 1 864, 20 лева главница, ведно със законната
лихва от 12.07.2016г. до окончателното плащане; 648, 83 лева – редовна лихва за
периода от 10.08.2015г. до 12.07.2016г., 77, 45 лева – лихвена надбавка за
периода от 10.08.2015г. до 12.07.2016г. и 120 лева заемни такси.При условията
на евентуалност е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 1864, 20 лева – главница по договор за стоков кредит от
15.06.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането и сумата 567, 54 лева –
наказателна лихва по чл. 12 от Общите условия към Договора за кредит върху
просрочената главница за периода от 11.07.2016г. до 11.07.2019г.
Видно
е от материалите по приложеното ч. гр. д. № 9810 по описа за 2016г. на
Пловдивски районен съд, XX гр. с., че по същото е издадена заповед № 5727 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
14.07.2016г. срещу длъжника К.Т.Н., ЕГН ********** в полза на кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* за сумата от 1864, 20 лева главница, произтичаща от
договор за стоков кредит от 15.06.2015г.; сумата 648, 83 лева редовна лихва за
периода 10.08.2015г. до 12.07.2016г.; сумата 77, 45 лева лихвена надбавка за
забава за периода 10.08.2015г. до 12.07.2016г.; сумата от 120 лева заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата от 12.07.2016г. до изплащане
на вземането, както и разноските по делото за ДТ в размер на 54, 21 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 324, 85 лева.Заповедта за незабавно
изпълнение е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката
за задълженията на кредитополучателя по договор за стоков кредит от
15.06.2015г.Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист № 6992 от
15.07.2016г.
По заповедното производство е подадено в
срок възражение от длъжника вх. № 29445/08.05.2019г., с оглед на което с
разпореждане от 28.05.2019г. са дадени указания на заявителя, че може да
предяви иск за установяване съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за незабавно изпълнение по делото, в едномесечен срок, като довнесе
дължимата ДТ и представи доказателства за това пред съда.Съобщението е получено
от заявителя – Банка ДСК ЕАД чрез процесуалния представител на 11.06.2019г.
В указания срок е представена входирана
искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД /цесионер/, въз основа на която е
било образувано и гр. д. № 11597 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XXII гр. с.Към
исковата молба на цесионера е приложен договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 14 октомври 2016г., сключен с Банка ДСК ЕАД – цедент, в предмета на
който е включено и процесното вземане.Приложено е и пълномощно от
изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, с което
упълномощават „ОТП Факторинг България“ ЕАД със следните права: да уведоми от
името на „Банка ДСК“ ЕАД всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и
поръчители/ по вземанията по кредити, които Банката е цедирала /прехвърлила/ с
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на 14.10.2016г. между
Банка ДСК ЕАД, като продавач /цедент/ и „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, като купувач /цесионер/ за извършената цесия,
като пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на Банката до длъжниците по прехвърлените вземания.До длъжника е
изпратено и писмо от Банка ДСК ЕАД, с което потвърждават настъпилото
прехвърляне на вземания с договора от 18.10.2016г.Видно е от приложеното
известие за доставяне, че уведомлението е получено лично от длъжника на 1.11.2016г.
Първоинстанционният съд е приел в
обжалвания акт относно предявените положителни установителни искове, че ищецът
не разполага с активна легитимация и производството по тях е
недопустимо.Изложил е съображения, че производството по чл. 422 от ГПК е
продължение на заповедното производство и когото вземането произтича от банкова
сделка, какъвто е настоящият случай, се изисква не само заявлението по чл. 417
от ГПК да бъде подадено от банкова институция, а това ограничение за
специалното качество на кредитора е приложимо и за предявяване на иска по чл.
422 от ГПК.Когато вземането е цедирано на небанкова институция след издаване на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и при налично възражение
или при връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, активно
легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е цедентът – банка, а не цесионера.В
случая новият кредитор няма специалното качество банка по чл. 417, т. 2 от ГПК
и не може да се ползва от този ред за принудително изпълнение спрямо длъжника,
в т. ч. и да предявява иск по чл. 422 от ГПК въз основа на издадена по реда на
чл. 417 от ГПК в полза на банкова институция заповед за изпълнение.
В този смисъл са изложени мотиви и в
решение № 1/01.02.2017г. по т. д. № 3228/2015г. по описа на ВКС, II т. о., които се
споделят и от настоящия съдебен състав.Жалбоподателят се позовава на решение №
204/25.01.2018г. по т. д. № 2230/2016г. на ВКС, I т. о., което не е
относимо към настоящия случай, тъй като касае предявен иск по чл. 422 от ГПК от
цесионер досежно вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК.В подобна хипотеза е приложим общият принцип съгласно т.
10б от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК – легитимиран да предяви иска по чл.
422, ал. 1 от ГПК е и цесионерт при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.В хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417,
т. 2 от ГПК обаче, законът изисква заявителят да има специално качество /банка,
държавно учреждение, община/, което изискване следва да се приеме за относимо и
към активната легитимация за предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
който е продължение на заповедното производство.
В частта, с която е обезсилил издадената
заповед за незабавно изпълнение, първоинстанционният съд е съобразил
задължителните разяснения по т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и се е
произнесъл в съответствие с тях.Доколкото в случая е изтекъл и едномесечния
срок за предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК от активно легитимирания
заявител /цедент/, то определението, с което е обезсилена издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея, е правилно.
Предвид гореизложеното частната жалба
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на
първоинстанционния съд в обжалваната част като правилно следва да бъде
потвърдено.
По изложените
съображения Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
9309/19.08.2019г. на РС Пловдив по гр. д. № 11597 по описа за 2019г., XXII-ри състав, с
което връща исковата молба, подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу К.Т.Н.
в частта, с която са предявени обективно съединени установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1864, 20
лева – главница, дължима по договор за стоков кредит от 15.06.2015г., сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия
от 14.10.2016г., 648, 83 лева – редовна лихва за периода от 10.08.2015г. до
12.07.2016г., 77, 45 лева – лихвена надбавка за забава за периода 10.08.2015г.
до 12.07.2016г. и 120 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата от 12.07.2016г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
9810/2016г. по описа на ПРС, като прекратява в тази част производството по гр. д.
№ 11597/2019г., XXII гр. с. по описа на ПРС и обезсилва изцяло заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5727/14.07.2016г. по описа
на ПРС, издадена по ч. гр. д. № 9810/2016г. по описа на ПРС и изпълнителен лист
от 15.07.2016г., издаден въз основа на заповедта.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: