Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 43                        29.05.2020  година                                          Град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                            Град Търговище

На  двадесет и втори май                                              две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                               

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

А Д № 31 по описа за 2020 година,    за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Делото е образувано по жалба на  М.Х.Е. ***, чрез а.. Я.Т., против   Уведомително писмо за извършена оторизация и  изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 на ДФЗ, Изх.№02-250-6500/1595 от 06.08.2019 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.  Жалбата е подробна.  Жалбоподателката излага доводи, че при издаването на  процесния акт са нарушени административнопроизводствените правила и материалния закон. Претендира нищожност на акта. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

        Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В конкретния случай от съдържанието на жалбата   се установява по безспорен начин, че освен искане за отмяна на Решението поради неговата незаконосъобразност, изрично е вписано и искане, съдът да прогласи нищожността му. Жалбата съдържа и „допълнителен петитум“.

            Съдът намира, че срока за оспорване на акта на това основание   е започнал да тече от датата на оповестяване на уведомление по реда на  чл. 61, ал. 3 от АПК (отм.) /л.8-12 от преписката/  за издаденото от административния орган. Административният орган е изпълнил вменените му от законодателя задължения за оповестяване на акта на заинтересованото лице, като е направил опит  да връчи акта на адресата му на адрес в Търговище, чрез писмо с обратна разписка и не е успял поради обстоятелството, че лицето е непотърсило пратката /л.7 от препеската/.  

 Лицето е търсено на посочения от него пред административния орган адрес за кореспонденция и   е следвало да организира така защитата на правата и интересите си в производството, че да осигури възможност на връчването на книжа и съобщения, свързани с конкретното производство. Вписването на датата на узнаване  не санира незаинересоваността на лицето и не тече нов срок за обжалване от тази дата, предвид уведомлението.

Жалбата е просрочена, а по отношение твърдяната нищожност, съдът намира следното:

Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
            2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока;

3). Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос ("Административно право", издание 2009 г., проф.К.Л.);
            4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. - нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост;
            5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
            Наведените основания не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания за отмяна на акта като унищожаем. За съдът, обаче тази възможност за отмяна е недопустима поради просрочие на жалбата. 

 Акта е издаден при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част. Следователно не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание.
            По повод изложеното в жалбата: Липсата на фактически основания е нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, т.к. мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта.  Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Така е така, защото мотивите не са същинското воляизявление на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. В конкретния казус обсъдените пороци на административния акт не водят до неговата нищожност, а са основания за унищожаемост по отношение на които съдът не дължи произнасяне поради преклудиране на възможността за съдебна защита. По същество е налице волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на такова волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на административния акт. Ако акта е без мотиви, той е само унищожаем, не и нищожен.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата   е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна следва да бъде уважено. В случая съдът намира, че  се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв

Водим от горното съдът

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  М.Х.Е. ***, чрез а.. Я.Т., против   Уведомително писмо за извършена оторизация и  изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 на ДФЗ, Изх.№02-250-6500/1595 от 06.08.2019 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.   , като неоснователна.

ОСЪЖДА М.Х.Е. от гр.Търговищ, да заплати на   Държавен фонд «Земеделие», сума в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: