Решение по дело №435/2020 на Районен съд - Търговище

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  260023                                       20.05.2021 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На двадесет и втори април                                           две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

 

Секретар:Стела Йорданова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 435 по описа за 2020г. по описа на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявени искове с правно основание  274,ал.1,т.1 от КЗ(отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ(01.01.2016г.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, при участието на пострадалия Н.Г.К. ***, като трето лице-помагач на ответника.

Ищецът ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от изп. директори Н.Ч. и И.Г., действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат а..К.Х.-***, твърди в исковата молба, че е изплатил  на Н.Г.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на  70 000лв. и 5 000лв. разноски по гр.д.№ 14482/2010г. по описа на СГС, вследствие ПТП, причинено от ответника  на 22.10.2009г. в гр.Варна, който управлявал л.а. „Ауди 80“ с рег.№ Т 4556 ТТ  в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,2 промила, за което ВРС е одобрил споразумение по НОХД № 908/2010г., с което ответникът се признал за виновен за престъпление по чл. 343,ал.3,б.”а”,пр.1 вр. чл. 343,ал.1,б.”б”, пр. 1 вр. чл. 342,ал.1 от НК и чиято ГО е била застрахована при ищеца (като правоприемник на ЗК”Български имоти” АД) по полица № 045080232527/26.11.2008г. с период на действие от 27.11.2008г. до 26.11.2009г. Поради изложеното, ищецът счита че за него е налице правен интерес от  предявяване на регресните си права против ответника в настоящото производство З.Я.В. ***, като претендира заплащане на сумата от 15 000лв. платено обезщетение по застраховката ГО, претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалните представители на ищеца а.. К.Х. и а.. Владислав В. , двамата от АК Русе, редовно упълномощени с исковата молба, които поддържат иска и пледират за уважаването му, претендират разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат а..Р.М.-ТАК,  се изразява становище за допустимост но неоснователност на иска, доколкото между пострадалия и деликвента е постигнато извънсъдебно споразумение, при което пострадалият се е съгласил да бъде обезщетен със сумата от 6 000лв., които ответникът му изплатил на 18.02.2010г., за което е съставена разписка, подписана от пострадалия, поради което счита, че отговорността на застрахователя, като обусловена от тази на деликвента, също е погасена с извършеното плащане; въвежда се и възражение за изтекла погасителна давност от изплащане обезщетението, респ. настъпване на вредата, както и изтекла погасителна давност от изплащане на обезщетението от 70 000лв. до предявяване на регресния иск; иска се отхвърляне на претенцията, претендират се разноски.В съдебно заседание и в писмени бележки възраженията се поддържат от а..Р.М.-ТАК, която пледира за отхвърлянето на иска, а в евентуалност-за приспадане на изплатеното от ответника обезщетение в размер на 6000лв.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач на ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат А.. д-во „Я. ***, чрез а..М.Я.-***, в който се изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск от застрахователя.Оспорва се изложеното в отговора на ответника, като се оспорва автентичността на подписа на пострадалия в приложената разписка от 18.02.2010г.; признава се обстоятелството, че деликвентът е посетил пострадалия, но  в евентуалност се сочи, че предвид тежкото състояние на последния, дори в този момент да е подписал нещо, то категорично не е получавал пари от деликвента.В съдебно заседание помагачът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че на 22.10.2009г. в гр.Варна е настъпило ПТП, причинено от ответника, при което са причинени телесни увреждания на третото лице помагач. От приложеното по делото  НОХД № 908/2010г. по описа на РС Варна се установява, че с одобрено от съда споразумение по чл. 381 от НПК, ответникът  З.Я.В. с ЕГН ********** ***, е признат за виновен в това, че на 22.10.2009г. в гр.Варна, при управление на л.а. „Ауди 80“ с рег.№ Т 4556 ТТ, нарушил правилата за движение-чл.20,ал.1 от ЗДвП, като деянието е извършено в пияно състояние-с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 1,28 на хиляда, вследствие на което по непредпазливост причинил на Н.Г.К. с ЕГН ********** тежка телесна повреда-загуба на слезка и три средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата ключица, причинило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за период от около 2,5 месеца, множество счупвания на леви ребра, причинило трайно затруднение в движението на снагата за период от 2,5-3 месеца и гръдна травма, протекла с отслабено дишане в лява гръдна половина, влажни хрипове, хемоторакс(кръв в лявата гръдна кухина)-разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което на осн. чл. чл. 343,ал.3,б.”а”,пр.1 вр. чл. 343,ал.1,б.”б”, пр. 1 вр. чл. 342,ал.1 от НК и чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК му е наложено наказания „пробация” с прилагане на мерките по чл. 42а,ал.2,т.1 и по чл. 42а,ал.2,т.2 от НК, а на осн. чл. 343Г от НК му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от една година”.От справка в базата данни на Гаранционен фонд гр.София се установява, че за управлявания от ответника л.а. е била налице валидно сключена застраховка „ГО” по полица № 045080232527 на ЗК”Български имоти” АД, чиито правоприемник е ищецът.От приложеното по делото гр.д.№ 14482/2014г. по описа на СГС се установява, че пострадалият-помагачът Н.К. е предявил против застрахователя пряк иск за присъждане на обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, като съдът е конституирал като трето лице-помагач на застрахователя-ответник и деликвента З.В., но не е приел за съвместно разглеждане предявения обратен иск на ответника и е постановил отделянето му за разглеждане в отделно производство.С молба от 07.05.2015г., ищецът Н.К. е заявил отказ от предявения иск на осн. чл. 233 от ГПК, като с определение № 10275/11.05.2015г., постановено по делото, производството е прекратено, на осн. чл. 233 от ГПК и същото е влязло в законна сила на 11.06.2015г.От извънсъдебна спогодба от 28.04.2015г., сключена между ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София и Н.Г.К. с ЕГН ********** се установява, че страните по тази спогодба са се съгласили застрахователят да изплати на пострадалия обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 70 000лв., както и 5000 разноски , направени в гр.д.№ 14482/2014г. по описа на СГС, като от платежно нареждане от 28.04.2015г. се установява, че застрахователят е изплатил на пострадалия сумата от общо 75 000лв.От декларация-разписка от 18.02.2010г., подписана от пострадалия Н.К. се установява, че на посочената дата е получил от деликвента З.В. сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от въпросното ПТП, като получената сума обезщетява в пълен размер всички получени в резултат на ПТП вреди.Доколкото ищецът е оспорил автентичността на подписа на пострадалия , положен в посочената по-горе декларация-разписка, съдът е  открил производство по чл. 193 от ГПК, като от заключението по назначената СГрЕ, неоспорено от страните, което късът кредитира като компетентно и безпристрастно се установява, че подписът, положен под съдържанието на посочената декларация-разписка от 18.02.2010г., е положен от Н.К., поради което с протоколно определение от 18.03.2021г., постановено по делото, съдът е приел, че оспорването на автентичността на подписа на Н.К. е недоказано, на осн. чл. 194,ал.2 от ГПК.От заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и отговарящо на поставените задачи и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че пострадалият Н.К. е получил загуба на слезка, представляваща тежка телесна повреда, при която здравето на същия никога няма да се възстанови в пълен обем, но част от изгубените функции на слезката се поемат от лимфните възли и костния мозък; получени са и три средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата ключица, причинило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за период от около 2,5 месеца,със средна тежест в рамките на средните телесни повреди, както и множество счупвания на леви ребра, причинило трайно затруднение в движението на снагата за период от 2,5-3 месеца и гръдна травма, протекла с отслабено дишане в лява гръдна половина, влажни хрипове, хемоторакс(кръв в лявата гръдна кухина)-разстройство на здравето, временно опасно за живота, което вещото лице определя като такова в рамките на по-тежките средни телесни повреди.Вещото лице посочва още, че липсват данни за предишни травми на пострадалия, както и че към 28.04.2015г. здравето му не е било възстановено в пълен обем.В съдебно заседание на 18.03.2021г., ответникът З.В., в отговор на поставени въпроси от ищеца твърди, че сумата от 6000лв., посочена в декларацията-разписка от 18.02.2010г. не е изплатена в брой, а пострадалият е приел срещу тази сума ответникът да прехвърли на сина на пострадалия собствения си лек автомобил, който пострадалият оценил на 6000лв. и подписал посочената разписка.Доказателства в тази насока не са представени или посочени. В същото(второ) съдебно заседание процесуалния представител на ответника а..Р.М.-ТАК е въвела възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което не следва да се разглежда от съда, като преклудирано.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:По възраженията на ответника за изтекла погасителна давност от изплащане обезщетението, респ. настъпване на вредата, както и изтекла погасителна давност от изплащане на обезщетението от 70 000лв. до предявяване на регресния иск, съдът приема следното: По въпроса за началото на давностния срок за предявяване на регресния иск има задължителна съдебна практика, съдържаща се в т.14 на ППлВС №7/1977 г., Р. на ОСГК на ВС № 117/ 3.ХІІ.1962 г. по гр.д. № 89/ 1962 г., както и в Р. № 178/ 21.Х.2009 г. по т.д. № 192/ 2009 г. на ВКС, Р.№ 449/ 18.ІІІ.2002 г. по гр.д. № 1785/ 2001 г. на ВКС, Р.№ 178/ 21.Х.2009 г. по т.д.№ 192/ 2009 г. на ВКС, последните постановени на основание чл. 290 ГПК, поради което се включват в задължителната съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Тази практика е в смисъл, че основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава.В този смисъл и  като взе предвид, че плащането от застрахователя на пострадалия е извършено на 28.04.2015г., а исковата молба е депозирана на 08.05.2020г. и съобразявайки разпор. на чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, съобр. която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, следва да се приеме, че давностния срок за предявяване на регресния иск по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл и възражението на ответника е неоснователно, поради което претенцията следва да се разгледа по същество.

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ (отм.), съгласно която застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол над допустимата по закон.За възникването на това право следва да са налице следните материално-правни предпоставки, а именно – валидно правоотношение между страните по договор за застраховка "Гражданска отговорност"; настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, което да е в причинно-следствена връзка с настъпили за пострадалото лице вреди; при осъществяване на ПТП ответникът да е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на визираните в чл. 274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) предпоставки за възникване на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахованото лице.От доказателствата се установява също, че по силата на извънсъдебно споразумение, застрахователят е определил и изплатил на увредения сумата от 70 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 5000лв. разноски по воденото и прекратено гр.д.№ 14482/2014г. по описа на СГС.Съобразявайки заключението по назначената СМЕ, съдът приема, че доколкото на пострадалия са причинени една тежка телесна повреда и три средни такива, срокът на възстановяване от средните телесни повреди от около 2,5-3 месеца и обстоятелството, че вследствие на тежката телесна повреда-загуба на слезка, здравето на пострадалия никога няма да се възстанови напълно, съдът приема, че за обезщетение на тези вреди на пострадалия следва да се определи обезщетение в размер на 70 000лв., каквото е определено и от застрахователя и същото е изплатено, поради което предявеният регресен иск е доказан по основание. Относно размерът на претенцията, предявена за сумата от 15000лв., съдът следва да се произнесе и по възражението на ответника за извършено плащане на обезщетение на пострадалия в размер на 6000лв., за което твърди, че пострадалият се е съгласил да получи, като напълно обезщетяващо го за всички вреди.В тази връзка, съдът приема следното: Деликтната отговорност на причинителя на щетета спрямо увреденото лице и отговорността на същия спрямо застрахователя, който е платил застрахователното обезщетение, макар и да имат помежду си общи факти, произтичат от различни правоотношения и се дължат на различно правно основание, предвид на което погасяването на едното задължение не води до отпадане на отговорността по другото. Отговорността на причинителя на вредата по чл. 274 КЗ (отм.) е регресна, като застрахователят има право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при застрахователното дружество. Тя произтича от правото на пострадалия да иска обезщетението пряко от застрахователя, която е самостоятелна, кокнурираща се с тази на делинквента отговорност, а не солидарна с нея такава. В този смисъл са и мотивите на ТР№ 2 от 06.06.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС.Именно поради самостоятелността на тези вземания са и предвидените в КЗ (отм.); специални разпоредби, като следва да бъде съобразена разпоредбата на  чл. 228, ал.1 КЗ /отм/, съгласно която спогодбата между увредения и застрахования има действие за застрахователя само ако той я одобри, доказателства, за което не са представени по делото. На следващо място, съгласно предвиденото в чл. 224, ал.1 и 2 от КЗ (отм.); застрахованият е длъжен в 7-дневен срок да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове, както и за плащанията, които е извършил. Последната разпоредба цели именно избягване на двойно плащане на дължимото се на пострадалото лице обезщетение - както от застрахования делинквент, така и от застрахователя, при което би се стигнало до неоснователно обогатяване на пострадалото лице. Както вече бе посочено, регресната отговорност на ответника спрямо застрахователното дружество е различна от отговорността му спрямо увреденото лице. Тя произтича от задълженията му по сключения от него договор за застраховка "Гражданска отговорност" и се дължи по силата на изричната разпоредба на чл. 274, ал.1 ГПК при наличието на валиден договор и на предпоставките, предвидени в правната норма. Платилият обезщетението застраховател винаги има право на регрес спрямо застрахования в случай, че са налице предпоставките, предвидени в цитираната разпоредба. Застрахованият не се освобождава от задължението си да възстанови на застрахователя платеното от последния обезщетение на пострадалия, в случай, че е имал недобросъвестното поведение, визирано в чл. 274 КЗ (отм.), поради това, че вече сам е платил деликтното обезщетение. Двойното плащане на стойността на дължимото обезщетение, което би се получило в този случай( и то само ако е вредите са обезщетени изцяло от застрахования), е резултат от неспазването на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за направените от него плащания, съобразно разпоредбата на чл. 224 КЗ (отм.). Получилото се неоснователно обогатяване на пострадалото лице би могло да бъде основание за предявяване на искова претенция спрямо него за връщане на сумата, с която неоснователно се е обогатило, но не води до неоснователност на иска по чл. 274 КЗ (отм.).С оглед на изложеното, съдът приема, че изплатеното от ответника обезщетение на пострадалия в размер на 6000лв. не покрива изцяло вредите на пострадалия, деликвентът не е уведомил застрахователя нито последният е одобрил споразумението, при което същото не следва да се приспада от платеното от застрахователя и доводите на ответната страна в този смисъл са неоснователни, обуславящо извод, че ответникът държи на ищеца сумата от 15000лв., поради което предявения иск е доказани  в предявения размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-08.05.2020г. до изплащане на задължението, на осн. чл. чл. 274,ал.1,т.1 от КЗ(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД;

С  оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 600лв. внесена държавна такса, д.т. за вписване на възбрани по постановени обезпечения на иска в размер на 40лв., 150лв. депозит за вещо лице, 20лв. депозит за свидетел и 1100лв. платено а.. възнаграждение, или общо 1910лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.На третото лице-помагач разноски не се следват-чл.78,ал.10 от ГПК.

На осн. чл.   223,ал.1 от ГПК, решението има установително действие в отношенията между третото лице Н.Г.К. с ЕГН **********  и ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от изп. директори Н.Ч. и И.Г.,  а установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице Н.Г.К. с ЕГН **********  в отношенията  с подпомагания ответник З.Я.В. с ЕГН ********** на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА З.Я.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от изп. директори Н.Ч. и И.Г., сумата от 15 000лв.(петнадесет хиляди лв.) представляваща платено от застрахователя обезщетение на Н.Г.К. с ЕГН **********  за причинените неимуществени вреди-болки и страдания вследствие на ПТП, причинено от ответника  на 22.10.2009г. в гр.Варна, който управлявал л.а. „Ауди 80“ с рег.№ Т 4556 ТТ  в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,2 промила, за което ВРС е одобрил споразумение по НОХД № 908/2010г., с което ответникът се признал за виновен за престъпление по чл. 343,ал.3,б.”а”,пр.1 вр. чл. 343,ал.1,б.”б”, пр. 1 вр. чл. 342,ал.1 от НК и чиято ГО е била застрахована при ищеца (като правоприемник на ЗК”Български имоти” АД) по полица № 045080232527/26.11.2008г. с период на действие от 27.11.2008г. до 26.11.2009г., ведно със законната лихва от 08.05.2020г. до изплащане на задължението, на осн. чл. чл. 274,ал.1,т.1 от КЗ(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД;

ОСЪЖДА З.Я.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от изп. директори Н.Ч. и И.Г., разноските по делото в размер на 1910лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

На осн. чл.   223,ал.1 от ГПК, решението има установително действие в отношенията между третото лице Н.Г.К. с ЕГН **********  и ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от изп. директори Н.Ч. и И.Г.,  а установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице Н.Г.К. с ЕГН **********  в отношенията  с подпомагания ответник З.Я.В. с ЕГН **********, на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Търговище.

 

                                                                            Съдия: