№ 493
гр. Русе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201069 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. АТ. Д., чрез адв. Й.А., депозирана против
електронен фиш серия К № 4216848, издаден от ОДМВР – Русе, с който на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се релевират твърдения, че на посочената в електронния фиш
дата и час, жалбоподателят не е управлявал МПС, което да тегли описаното в
ЕФ полуремарке „Шмитц“ С 01“ с рег. № В 15 81 ЕН. На следващо място се
релевират доводи, че при издаването на електронния фиш не са спазени
предвидените в ЗАНН давностни срокове, както и че в него е посочен само
регистрационен номер на пътно превозно средство, а не на моторното
превозно средство и това представлява нередовност на издадения електронен
фиш и същият не съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Моли се да
бъде постановено решение, с което да бъде отменен оспорения електронен
фиш. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба, с която се поддържа подадената жалба, по
изложените в същата фактически и правни доводи.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат
на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за
обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и
което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи и извърши служебна проверка на обжалваният електронен
фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 05.03.2018г., в 02,32 часа, в град Русе, бул. „България“ до
бензиностанция Лукойл в посока Дунав мост на GPS NL:43.50.4777
EL:25.58.5575, с автоматизирано техническо средство – дигитална
стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, № 003059047В97,
фиксираща скорост, дата и час е било заснето полуремарке ШМИТЦ С 01, с
рег. № В 15 81 ЕН, собственост на „ТОНТРАНС“ ЕООД, което пътно
превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение
в населено място е било установено да се движи със скорост 89 км/ч, от която
скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като
е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с
установена стойност на скоростта 86 км/ч. и превишение от 36 км/ч.
За така установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К №
2484607, с който на управителя и представляващ дружеството собственик на
моторното превозно средство е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.
Въз основа на декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбите на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, депозирана от Р.Т. Х.Т., в качеството й
2
на законен представител на дружеството собственик на превозното средство,
като лице на когото е било предоставено превозното средство и в чието
владение е било същото на дата 05.03.2018г., в 02.32 часа е бил посочен
жалбоподателят.
Въз основа на декларацията, издаденият електронен фиш е бил анулиран
и е бил издаден електронен фиш серия К № 4216848 на ОДМВР - Русе, с
който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от събраните в хода на производството по обжалване на
наказателното постановление гласни и писмени доказателства, приобщени
посредством показанията на разпитаната в процесуалното качество на
свидетел Р.Т. Х.Т. и писмените доказателства – справка за актуалното
състояние на трудовите договори на жалбоподателя, на посочената в
електронния фиш дата и час, превозното средство не е било във фактическата
власт на жалбоподателя и същият към тази дата не се е намирал в
трудовоправни отношения с дружеството собственик на пътното превозно
средство, което изключва възможността дружеството да му е предоставило
пътното превозно средство към датата на нарушението. Самият управител на
дружеството собственик в депозираните пред съда показания изрично
посочва, че действително друго лице е било водач на същото на процесния
ден и час.
С оглед изложеното съдът намира, че административнонаказателното
обвинение срещу жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, тъй като
от доказателствата по делото, събрани в хода на производството по обжалване
на наказателното постановлениене не беше установено на посочените в
електронния фиш дата и час, именно жалбоподателят да е бил водач на МПС,
към което е било прикачено процесното полуремарке.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът
намира за неоснователни останалите релевирани от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи.
На първо място настоящия съдебен състав намира за неоснователни
релевираните с жалбата доводи, за изтекъл давностен срок.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е
3
извършено на 05.03.2018г. С обжалвания електронен фиш на същия е
наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във
връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират
разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно
въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо
отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща
наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата
разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
на ВАС и ВКС.
С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се
приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете по чл. 34 предвидени
в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП.
Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и
ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност и тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно
постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство,
изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по
същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат -
до нейното погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а
абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на
нарушението - 05.03.2018 г., към датата на връчване на електронния фиш, не е
изтекъл нито един от двата срока.
В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от
20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г.
Отделно от това видно от представената справка за издадени електронни
фишове, процесният електронен фиш е съставен на 02.12.2020г., а
декларацията от представляваща дружеството собственик на превозното
средство е подадена на 30.11.2020г. и към тази дата управител на дружеството
е било лицето, от което изхожда същата.
4
Връчването на електронния фиш е процесуално действие след налагане
на наказанието, поради и което забавянето при връчването на електронния
фиш няма за последица незаконосъобразност на същия, доколкото самото
връчване на електронния фиш има значение за възникване правото на
наказаното лице да упражни правото си да обжалва същия. В случая на
жалбоподателят е бил връчен електронния фиш и същият е упражнил правото
си на жалба срещу него.
Не съставлява нарушение на процесуалните правила, а още повече
съществено такова, което да е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя да бъде запознат с приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в състава на нарушението, за което е
ангажирана неговата отговорност, непосочването в електронния фиш на
регистрационния номер на моторното превозно средство – влекач, тъй като
нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е извършено с пътно превозно средство,
което е индивидуализирано, както като вид, така и като модел и
регистрационен номер и в конкретния случай административнонаказващия
орган няма задължение, тъй като не е включено в предмета на доказване, да
представя доказателства, кой е собственикът на влекача.
Налице е легална дефиниция в ЗДвП, а именно в § 6, т. 18 от ДР на
ЗДвП, съгласно която „Полуремарке“ е пътно превозно средство, което се
прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху
моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата
на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП може да бъде извършено с пътно превозно средство, което
следва от буквалното тълкуване на посочената разпоредба, а полуремаркето е
именно такова, поради и което неоснователни са доводите в жалбата, че
нарушението може да бъде извършено само с моторно превозно средство,
както и че непосочването на номер на моторно превозно средство съществено
е ограничило правота на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на
издадения електронен фиш.
С оглед изхода на делото и полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски за възнаграждение на един
адвокат, в размер на 360 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4216848, издаден от ОДМВР -
Русе, с който на АЛ. АТ. Д. , ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. АТ. Д. , ЕГН:
**********, с адрес *** на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
АПК, СУМАТА в размер на 360,00 лева (триста и шестдесет лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6