ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261
гр. Пловдив, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл. 248 от ГПК и
чл.32 ал.2 от ЗС.
Постъпила е частна жалба от ЦВ. Й. К., ЕГН – **********, КР. П.
К., ЕГН – **********, Н. П. К., ЕГН – **********, и тримата чрез общ
пълномощник адв.А.Г., против Определение № 263689/05.10.2021г.,
постановено по гр.д.№ 14093/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, III
гр.с., с което е оставена без уважение тяхна молба /въззивна жалба/ с вх.№
285229/05.08.2021г. за изменение на Решение № 262022/19.07.2021г. на осн.
чл.248 от ГПК. Молят да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемите страни М. Д. АЛ., П.С. и З. С. А., и тримата чрез
общ пълномощник адв. З.В., депозират писмен отговор, че частната жалба е
неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
Пред Районен съд – Пловдив ищците ЦВ. Й. К., КР. П. К. и Н. П.
К. са подали Молба за изменение на решението, постановено по искове на
1
осн. чл.32 ал.2 от ЗС, в частта за разноските, като твърдят, че неправилно не
са им присъдени всички сторени от тях разноски в производството по делото,
а само 40 лв. според дела им в съсобствеността. Направили са искане за
изменение на решението чрез присъждане на пълния претендиран размер
разноски.
Районният съд, с атакуваното определение, за да остави без
уважение искането за изменение на решението в частта, разноските
аргументира, че с постановеното по делото Решение № 262022/ 19.07.2021 г.
съдът е извършил разпределение на ползването на съсобствения между
страните недвижим имот, като с оглед правилата за разпределение на
разноските в присъдил в полза на ищците сумата от 40 лв., която следва да се
заплати от ответниците. В производството по разпределение на осн. чл.32 ал.2
от ЗС ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част
от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността /в случая правото на ползване/, а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени. Позовава се на съдебна практика –
Решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о.
Районният съд, предвид горното, формира извод, че разноските за
заплатени адвокатски възнаграждение следва да останат така, както са
сторени. Ищците имат право на разноски само заплатената от тях ДТ,
съответна на дела от съсобствеността на ответниците, а именно сумата от 40
лв. Претендираното адвокатско възнаграждение остава така, както е сторено,
като за него не могат да бъдат задължени ответниците да им го заплатят.
Останалите претендирани разноски в списъка по чл.80 ГПК - ДТ за
удостоверение за наследници, за удостоверение за сключен граждански брак
и за адреси, не представляват разходи, които подлежат на възстановяване на
страната в това производство, а и освен това по делото не са налице
доказателства за тяхното заплащане.
Жалбоподателите са останали недоволни от направените правни
изводи. Считат, че Районният съд неправилно се е позовал на Решение №
275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о., тъй като със същия
съдебен акт е записано и друго, което не е било взето предвид, а именно, че:
„При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила
и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е
уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за
обжалването и признае основателността му, в който случай и при
обжалването разноските се разпределят както в първоинстанционното
производство“. В конкретния случай, ответниците, за да не плащат разноските
е трябвало поне да признаят основателността на иска. Вместо това
ответниците са опорили допустимостта и основателността на исковата
претенция и са избрали незаконосъобразен вариант по приетата експертиза за
начина на ползване на дворното място. Освен това с Писмения отговор по
чл.131 от ГПК те са написали, че: „...едва ли е възможно твърдяното с
2
исковата молба...“ Поддържат, че също така неправилно не са признати като
разходи и комисионните на банката и таксите за издадените съдебни
удостоверения.
Настоящият съдебен състав намира, че възраженията с частната
жалба са неоснователни. В производството пред компетентния като първа
инстанция Районен съд при извършено разпределение по чл.32 ал.2 от ЗС
разноските за държавни такси и депозит за експертизи се възлагат на страните
съобразно квотите им в съсобствеността, а разноските за адвокатски
възнаграждения остават за страните, така както са ги направили всяка от тях.
Становището по делото на ответниците по исковата молба и по различните
варианти от експертизата е напълно без значение, затова защото
постановеното решение по чл.32 ал.2 от ЗС ползва всички страни –
съсобственици на поземления имот с ИД 03304.1.280 по КК и КР на
гр.Пловдив, находящ се в с.Белащица, общ.Родопи, обл.Пловдив.
Едва, при евентуално обжалване на решението по чл.32 ал.2 от ЗС
пред по-горна инстанция, разноските, които биха били направени от страните,
щяха да подлежат на разпределяне според правния резултат и изхода по
съответното образувано дело. В конкретния случай обаче, решението по чл.32
ал.2 от ЗС не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Ето защо, атакуваното определение, с което се оставя без
уважение искането за изменение на осн. чл.248 от ГПК на решението в частта
за разноските, се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 263689/05.10.2021г., постановено
по гр.д.№ 14093/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3