МОТИВИ
към присъда по н. о. х. д. № 643 / 2018 г. по описа на
Районен съд – гр. Сливница
Районна
прокуратура – гр. Сливница е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен
съд – гр. Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия С.С.В., с
ЕГН **********, роден на *** г. в гр. К., с адрес ***, б., б. гражданин, с висше
образование, работещ като Началник ПЖПС ОУ П. към железопътна секция София - обединен
ЖП участък П., женен, неосъждан,
за това, че:
1.
На 16.06.2015 год. около
15:00 часа в землището на с.Златуша, общ.Божурище, Софийска област, до ж.п.
линия в междугарието „Храбърско-Разменна“, км.33+980, в качеството си на
„Началник участък по поддръжка на железен път и съоръжения/обединен към ДП
„НКЖИ“ - ЖП Секция София“, отговарящ съгласно Раздел II, т.4 и Раздел III, т. 1
от Длъжностната си характеристика за организиране и спазване на правилата за
безопасност и здраве при работа (БЗР) и спазване на изискванията на
нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд, поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност -
по време на разтоварни дейности, е нарушил правилата за безопасност на труда
като не е спазил следните разпоредби:
чл.16 (3) от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 год. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд: „По
преценка на работодателя или прекия ръководител при организиране на ремонтни
или други дейности с участие на работници и специалисти с различни професии и
квалификация, както и при работи, изискващи специфични мерки за безопасност и
здраве при работа, преди започване изпълнението на задачите на работещите се
провежда извънреден инструктаж;
чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ): „Всеки работещ
е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността
на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“
чл. 126 от Кодекса на труда: „При изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят е длъжен:
4. да изпълнява работата си в изискуемото се
количество и качество;
7.да изпълнява законните
нареждания на работодателя;
13. да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от
колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.“,
Посочените в
длъжностната му характеристика трудови задачи и задължения, а именно:
1.Длъжностни задължения:
2. Основни задължения:
Ръководи, координира и
контролира работата на мобилните групи.
Извършва необходимите
инструктажи;
Контролира и следи за спазването на технологичната,
трудовата и производствената дисциплина при извършване на строително-ремонтните
работи по железния път и съораженията
3. Допълнителни
задължения:
Изпълнява
допълнителни задачи, възложени от Директор предприятие и Ръководител отдел
„ПЖПС“, контрольор железен път и съоръжения;
Контролира работата на външните фирми и
организации, извършващи ремонтни работи
в близост до железния път или в сервитута;
II. Основни отговорности:
4. Безопасност на други
хора - носи лична отговорност за безопасността и опазване здравето на всички
работници от обединения участък и упражнява контрол върху безопасността на хора
и оборудване.
IV. Условия на труд:
3. Задължения във връзка с правилата за БЗР:
Организира изпълнение и
осъществява контрол за спазване изискванията на нормативните актове за ЗБУТ и
утвърдените правила за БЗР в предприятието.
Предприема необходимите технически и организационни
мерки за безопасното изпълнение на работата.“
като
допуска на нивото на железния път пострадалия А.М.А., където е следвало да се
разтоварят дървени траверси, без да е предприел необходимите технически и
организационни мерки за безопасното изпълнение на работата, с което е създал
предпоставка за възникване на злополука и с това е причинил на А.М.А., ЕГН:**********
(кантонер, железопътна линия към ДЕГНКЖИ“ - ЖП секция София) тежка телесна
повреда, изразяваща се в структура на трахеята с разрастване на гранулационна
тъкан, довели до оперативно лечение и включване на апаратна вентилация, което
има за последица постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота - престъпление по чл.134, ал.1, т.1 във връзка с чл.128,
ал.2 вр. ал.1 НК
2.
На 16.06.2015 год. около
15:00 часа в землището на с.Златуша, общ.Божурище, Софийска област, до ж.п.
линия в междугарието „Храбърско-Разменна“, км.33+980, в качеството си на
„Началник участък по поддръжка на железен път и съоръжения/обединен към ДП
„НКЖИ“ - ЖП Секция София“, отговарящ съгласно Раздел II, т.4 и Раздел III, т. 1
от Длъжностната си характеристика за организиране и спазване на правилата за
безопасност и здраве при работа (БЗР) и спазване на изискванията на
нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд, поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност -
по време на разтоварни дейности, е нарушил правилата за безопасност на труда
като не е спазил следните разпоредби:
чл.16 (3) от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 год. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд: „По
преценка на работодателя или прекия ръководител при организиране на ремонтни
или други дейности с участие на работници и специалисти с различни професии и
квалификация, както и при работи, изискващи специфични мерки за безопасност и
здраве при работа, преди започване изпълнението на задачите на работещите се
провежда извънреден инструктаж;
чл. 33 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд (ЗБУТ): „Всеки работещ е длъжен да се
грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“
чл. 126 от Кодекса на труда: „При изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят е длъжен:
4. да изпълнява работата си в изискуемото се
количество и качество;
7.да изпълнява законните
нареждания на работодателя;
13. да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от
колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.“,
Посочените в
длъжностната му характеристика трудови задачи и задължения, а именно:
1.Длъжностни задължения:
2. Основни задължения:
Ръководи, координира и
контролира работата на мобилните групи.
Извършва необходимите
инструктажи;
Контролира и следи за спазването на технологичната,
трудовата и производствената дисциплина при извършване на строително-ремонтните
работи по железния път и съораженията
3. Допълнителни
задължения:
Изпълнява
допълнителни задачи, възложени от Директор предприятие и Ръководител отдел
„ПЖПС“, контрольор железен път и съоръжения;
Контролира работата на външните фирми и организации, извършващи ремонтни работи в близост до
железния път или в сервитута;
II. Основни отговорности:
4. Безопасност на други
хора - носи лична отговорност за безопасността и опазване здравето на всички
работници от обединения участък и упражнява контрол върху безопасността на хора
и оборудване.
IV. Условия на труд:
3. Задължения във връзка с правилата за БЗР:
Организира изпълнение и
осъществява контрол за спазване изискванията на нормативните актове за ЗБУТ и
утвърдените правила за БЗР в предприятието.
Предприема необходимите технически и организационни
мерки за безопасното изпълнение на работата.“
като допуска на нивото на железния път пострадалия А.М.А., където е
следвало да се разтоварят дървени траверси, без да е предприел необходимите
технически и организационни мерки за безопасното изпълнение на работата, с
което е създал предпоставка за възникване на злополука и с това е причинил на А.М.А.,
ЕГН:********** (кантонер, железопътна линия към ДЕГНКЖИ“ - ЖП секция София) следните
средни телесни повреди:
1.Закрита черепномозъчна травма изразяваща се в счупване от линеен тип
на лявата теменна кост и подлежаща контузия на мозъка, която има за последица:
„Разстройство на здравето временно опасно за живота“.
2.Травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво теменно и
травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка двустранно, които имат за
последица: „Разстройство на здравето временно опасно за живота“.
3.Пневмоцефалия-наличие на въздушна колекция в черепната кухина, която
има за последица:“Нараняване проникващо в черепната кухина“.
4.Оток на мозъка, който има за последица: „Разстройство на здравето
временно опасно за живота“.
5.Контузия и подкожен хематом в лявата челнотеменна област на главата,
които имат за последица: „Разстройство на здравето временно опасно за
живота".
6.Затруднения в говора /сензомоторна афазия/, което има за последица:
„Трайно затруднение на речта“.
7.
Десностранна хемипареза, която има за последица: „Трайно затруднение на
движението на десните горен и долен крайници за срок по-голям от 30 (тридесет)
дни – престъпление по чл.134, ал.1, т.2 във връзка с чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия С.С.В. като счита, че същото се доказва по безспорен и несъмнен
начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Прокурорът
заявява, че подсъдимият В. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Представителят на държавното обвинение поддържа становище, че от
събраните по делото доказателства се установява изцяло фактическата обстановка,
въведена в обвинителния акт, от която е видно, че подсъдимият С.С.В. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Прокурорът счита, че
обективните признаци от състава на престъплението, в извършването на което е
обвинен подс. В. се извеждат от показанията на всички разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели, приобщени по реда на чл.373, ал.1 вр.
чл.283 НПК. Прокурорът изтъква, че на 16.06.2015 г. подс. В. е работел на
длъжност „началник поддръжка на железен път и съоръжения/обединен“ участък към
участък ЖП София, ОУ гр. Перник, като професионалните му задължения са описани
в длъжностната му характеристика. В това си длъжностно качество и тъй като е
било необходимо да се ликвидират последствията от срутила се скална маса в
междугарието Храбърско-Разменна км. 33 + 980, подс. В. е разпоредил на двама
ж.п. кантонери – св. А. и С. и на един шлосер стрелки – св. В. да натоварят
траверсите на тежкотоварен автомобил и след това да ги разтоварят на мястото на
ремонта на железния път. По разпореждане на подсъдимия товарният автомобил бил
паркиран на около 5 метра над железния път и на около 1,5 метра встрани от края
на бетонна подпорна стена, от която стърчали железа. Св. А. отишъл долу на
нивото на ж.п. линията, а св. С. и В. предприели разтоварването чрез
изхвърлянето на първата траверса от каросерията на автомобила. При падането си
тя се закачила на стърчащото от бетонната стена желязо, разцепила се и част от
нея изхвръкнала и ударила свидетеля А.. Вследствие на това на св. А. били причинени
множество телесни увреждания покриващи характеристиките на тежка и средни
телесни повреди. Прокурорът счита, че подсъдимият В. не е предприел
необходимите технически и организационни мерки за безопасното изпълнение на
работата, в разрез и с длъжностната си характеристика, нарушил е и условията на
труд и по този начин е осъществил от обективна страна състава на
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.
Прокурорът поддържа, че от субективна страна
подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл като форма на вината, тъй
като е съзнавал, че разтоварването е дейност, представляваща източник на
повишена опасност, която се извършва неправомерно, че изпълнява своите
задължения немарливо; съзнавал е, че не спазва изискванията на нормативните
актове за здравословни и безопасни условия на труд, което е опасно за живота и
здравето на работниците; предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
С оглед на тези съображения представителят на
държавното обвинение моли съда да признае подсъдимия С.В. за виновен в
извършване на престъпленията, предмет на обвинението. По отношение на
наказанието представителят на държавното обвинение предлага предвид добрите характеристични данни и чистото
съдебно минало, на подсъдимия В. да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода“, в размер не по-малко от 6 месеца за първото деяние и не по-малко от 4
месеца за второто деяние, като при условията на чл.23 от НК да бъде определено
едно общо най-тежко наказание, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на
чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години.
Подсъдимият С.С.В. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и моли съда да бъде оправдан.
Упълномощеният защитник на подсъдимия В. – адв. В. ***,
счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Твърди, че подзащитния
му не е реализирал деянието, за което му е повдигнато обвинение нито от
обективна, нито от субективна страна. Защитата
посочва, че и в двете хипотези на обвинението липсва причинно –
следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилият резултат,
а имено причинените телесни увреждания. Адв. В. счита, че причинените на пострадалия увреждания са
резултат от неправомерното поведение на свидетелите С. и В., които без да се
убедят, че няма да създадат опасност за св. А., започнали да хвърлят от
товарния автомобил процесните траверси и в противоречиво дадените показанията
от тях личал стремежът им прикрият
своето неправомерно поведение. Адв. В. поддържа, че неговият
подзащитен не е провел извънреден инструктаж на кантонерите и стрелочниците при
условията на чл. 16, ал. 3 от Наредбата, но това не се е налагало, тъй като
работата, която работниците са вършили е ежедневна и съвсем елементарна и не
представлява източник на повишена опасност. Добавя, че дори и да е бил проведен
извънреден инструктаж от страна на подзащитния му, пак би се стигнало до същия
резултат. Защитата изтъква, че съгласно трайната съдебна практика източник на
повишена опасност представляват само такива занятия и дейности, при които и най
- малката грешка би довела до тежки последици за здравето на хората. Също така
заявява, че ако е било необходимо да се провежда извънреден инструктаж, то това
не е влизало в задълженията на подзащитния му, а е следвало да бъде направено
от ръководителя на мобилната група – св. В.Р.. Адв. В. твърди, че самоволното
решение на работниците да разтоварват от товарния автомобил по този начин, не
следва да се вменява като немърливо и нехайно изпълнение на задълженията от
страна на неговия подзащитен. На следващо място посочва, че заключението на СТЕ
не следва да се има предвид, тъй като дава отговори на правни въпроси. При това
положение адв. В. счита, че в случая не може да се приеме, че подзащитният му е
осъществил състава на престъплението по чл. 134 НК, още по-малко с пряк умисъл
от субективна страна да е искал тежкия резултат, до който се е стигнало. При тези съображения защитата моли съда да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае по възведеното от прокуратурата
обвинение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа страна:
През 2015 г. по силата на заповед № 17 / 22.05.2001 г.
и допълнително споразумение № 463 от 01.04.2014 г. подсъдимият С.С.В. е изпълнявал
длъжността „началник по поддръжка на железен път и съоръжения/обединен участък“
към железопътна секция София - обединен ЖП участък Перник. Съгласно
длъжностната характеристика в задълженията на подсъдимия влизали да ръководи,
кординира и контролира работата на мобилните групи, да изпълнява допълнителни
задачи, възложени от директор предприятие и ръководител отдел „ПЖПС“,
контрольор железен път и съоръжения; да контролира работата на външните фирми и
организации, извършващи ремонтни работи в близост до железния път или в
сервитута. Подсъдимият следвало да организира изпълнение и да осъществява
контрол за спазване изискванията на нормативните актове за ЗБУТ и утвърдените
правила за БЗР в предприятието; да предприема необходимите технически и
организационни мерки за безопасното изпълнение на работата. Също така подсъдимият
е бил длъжен да провежда периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите при организиране на ремонтни или други дейности с участие на
работници и специалисти с различна професионална квалификация, както и при
работи, изискващи специфични мерки за безопасност, като преди започване
изпълнението на задачите, е следвало да провежда на работещите извънреден
инструктаж в зависимост от спецификата на конкретната работа.
Със заповед № 979/29.05.2015 г. на директора на ЖП
секция София - св. П.Р., подсъдимият В. бил включен в група, която да
осъществява контрол на отделните работни операции на обект „Ликвидиране на
последствията от срутила се скална маса в междугарието Храбърско-Разменна, в
участъка от км. 33+900 до км. 34+070 по 6-та ж.п. линия Волуяк- Гюешево и
аварийно възстановяване на железния път“.
На 16.06.2015 г. по нареждане на Директора ЖПС София
на мястото на аварийното възстановяване на железния път на км. 33+980 е
трябвало да бъдат доставени около 20 броя дървени траверси с дължина около 2,50
метра и тегло около 30 кг., които е следвало да послужат за обезопасяването му.
За целта, поради липса на други работници в момента, подсъдимият В. като началник
жп обединен участък Перник поставил задача на ж.п. кантонерите – св. А.М.А. и С.
И. С.и на шлосер стрелки - св. П. Н.В. да натоварят траверсите на тежкотоварен
автомобил „Авия“ и след това да ги разтоварят на мястото на ремонта на железния
път. Тримата натоварили траверсите и около 14:30 часа пристигнали на мястото,
на което трябвало да ги разтоварят. Във връзка с дейността по разтоварването на
траверсите на работниците не бил проведен извънреден инструктаж. Св. А., С. и В.
носели работно облекло, но били без предпазни каски. Товарният автомобил бил
паркиран на около 5 метра над железния път и на около 1,50 метра встрани от
края на бетонна подпорна стена, от която стърчали железа. Св. А. отишъл на
нивото на железния път, за да провери дали няма хора на това ниво, за да
започне безопасно разтоварването на траверсите. В този момент подсъдимият В. се намирал на около 30-40 метра от мястото
на разтоварване и нямал видимост към него. Същият провеждал телефонен разговор
със служители на двете най-близки гари, за да разбере в колко часа ще тръгва
влак и да избере удобно време за сваляне на траверсите. Свидетелите Станимиров
и В., без да имат видимост към мястото, на което трябвало да разтоварят
траверсите, започнали да ги изхвърлят от каросерията на товарния автомобил. При
хвърлянето на първата траверса, тя се закачила на стърчащ от бетонната стена
железен прът, разцепила се и част от нея отхвръкнала и ударила св.А.А. в
областта на главата. Вследствие на това, той паднал на земята, межу ж.п.
линията и отводнителната канавка до бетонната стена и от главата му се стичала
кръв. На св. А. била оказан първа медицинска помощ от св. М. Н.. Била извикана
и спешна помощ и пострадалият А. бил транспортиран до МБАЛСМ „Пирогов“ - гр.
София.
Според заключенията на
основната и допълнителната съдебно – медицински експертизи, изготвени от вещото
лице д – р В. Т., св. А.М.А. е
получил следните травматични увреждания: закрита черепномозъчна травма изразяваща
се в счупване от линеен тип на лявата теменна кост и подлежаща контузия на
мозъка, което е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно
опасно за живота; травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво
теменно и травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка двустранно, причинили
на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота; пневмоцефалия-наличие
на въздушна колекция в черепната кухина, което сочи, че е осъществена пряка
комуникация между околната среда и черепната кухина, като това увреждане по
своя медикобиологичен характер представлява нараняване проникващо в черепната
кухина; оток на мозъка, явяващ се усложнение на травмата и сам по себе си водещ
до разстройство на здравето временно опасно за живота; контузия и подкожен
хематом в лявата челнотеменна област на главата, причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота; усложнение на травмата появило се
по време на лечението, изразяващо се в стриктура на трахеята с разрастване на
гранулационна тъкан, което е наложило оперативно лечение и включване на
апаратна вентилация и което без прилагането на високоспециализирана
животоспасяваща медицинска помощ би довело неминуемо до смъртта на пострадалия,
поради което реализира медикобиологичният критерии постянно общо разстройство
на здравето опасно за живота; установените в един по-късен етап при проведения
преглед затруднения в говора (сензомоторна афазия) е довело до трайно
затруднение на речта; десностранна хемипареза, която определя трайно
затруднение на движението на десните горен и долен крайници за срок по-голям от
30 (тридесет) дни, като ако не настъпи възстановяване на движението на двата
крайника в пълен обем увреждането ще реализира медикобиологичният критерии
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице констатираната черепно-мозъчна
травма се дължи на директен удар с твърд тъп предмет с голяма енергия на
въздействието. Липсата на мозъчна контузия по механизма на противоудара при
такава тежка ЧМТ, както и локализацията на контактното увреждане към теменно
изключва възможноста увреждането да е получено при падане и контакт с терена.
Травмата е високоенергийна и е напълно възможно да бъде получена при удар от
височина с траверса, която има достатъчната маса да причини подобно увреждане.
Подсъдимият С.С.В. е роден
на *** г. в гр. К., живее в гр. П., ул. „Ч. Х.“ № 15. Същият е б., б. гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование и работи като началник
ПЖПС ОУ П. към железопътна секция София - обединен ЖП участък П. Притежава ЕГН **********. Налице са положителни характеристични данни за
личността му.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани доказателства и доказателствени
средства, протоколите за извършени следствени действия и другите документи,
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени и приети
по реда на чл. 283 вр. чл.373, ал.1 НПК, а именно: гласни доказателства,
установени чрез показанията на свидетелите С.И.С., П. Н.В., М.Е.Н., Б.Н.Т., К.
М.Т., К. Д.Х., Я. С. А. и Б. И. Т., дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 вр. чл.373,
ал.1 НПК, показанията на свидетелите В.М.Р. и П. Г. Р., дадени в хода на
съдебното следствие, писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и албум към
него (л.7-13); протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие и албум към
него (л.14-20); протокол за доброволно предаване и заповед (л.69-70); протокол за доброволно предаване, СМУ и
ксерокопие на амбулаторна книга от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ (л.71-76); СМУ (л.77-79)
- том І, ДП; протокол № 12 от 07.09.2015 г. (л.4-7); протокол за
извършена проверка през периода от 21.07 до 04.09.2015 г. (л.11); данни за водача
на товарен автомобил „АВИА“ (л.14); свидетелство за регистрация част І (л.15);
пътен лист (л.16); протокол от 17.07.2015 г., ведно с график (л.17-18); трудов
договор (л.21); допълнително споразумение - (л.22-23); длъжностна
характеристика (л.24-27); инструктаж (л.28-30); данни за шофьора на микробус
„Мерцедес Вито 112 ЦДИ“ (л.33); свидетелство за регистрация част І (л. 34);
копие от пътна книжка (л.35); заповед № 17 / 22.05.2001 г. (л.38); допълнително
споразумение (л.39); длъжностна характеристика (л.40-42); копие от фиш за
спешна медицинска помощ и копие от журнала на ФСМП Костинброд (л.45-46);
медицински документи за А.М.А. (л.51-56, 59-88); епикризи на А.А. от УМБАЛСМ
„В.И.Пирогов“ (л.91- 98) - том ІІ ДП; справка за съдимост на подсъдимия (л.31);
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.37) заключенията
на основната и допълнителна съдебно-медицински експертизи (л.3-4 и л.8-9)– том
ІІІ ДП.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите А.М.А., Я. С. А., К. М. Т., Б. И. Т., М. Е. Н., Б. Н. Т., К.Д.Х.в, С.
И. С.и П. Н.В., от последните двама, дадени в хода на досъдебното производство
по реда на чл.223, ал.1 НПК, тъй като в тези показания не са налице никакви
съществени противоречия, същите са последователни, кореспондиращи помежду си,
логични и достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени
възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване
по делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията на посочените
свидетели с останалите събрани доказателства съдът констатира точност, житейска
правдивост, еднозначност. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от
останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Досежно
конкретно възприетите от тези свидетели факти, които са от значение за
изясняването на всички елементи от фактическия състав на повдигнато обвинение,
съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на
всеки един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и
между показанията на отделните свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на
св. А., Т., Т., Н., С. и В., тъй като в разпита им, тези свидетели описват
максимално точно фактическата обстановка и механизма на извършване на деянието.
От показанията им се установяват обстоятелствата, че на 16.06.2015 г. подсъдимият
В. в качеството си на началник на ж.п. секция е възложил на св. А. (който по
силата на допълнително споразумение № 520/01.04.2014 г. към трудов договор №
153/14.05.2008 г. и длъжностна характеристика към него изпълнява длъжността
„кантонер“, железопътна линия“), С. (също изпълняващ длъжността „кантонер“) и св.В.
(на длъжност „шлосер“), работата по разтоварването на дървените траверси,
натоварени в товарния автомобил, управляван от св. Т., с цел укрепване на
железния път; че на тази дата и за тази дейност не е провеждан инструктаж на
свидетелите; че те са били с работно облекло, но без предпазни каски, а
конкретно св. А. е бил само с лятна работна шапка; че подс. В. им е указал къде
и по какъв начин следва да разтоварят траверсите; указал е на св. А. да провери
дали долу при ж.п. линията има хора, за да започнат колегите му да хвърлят
траверсите от камиона; че при самото разтоварване на траверсите се е отдалечил,
говорейки по телефона и не е присъствал непосредствено на мястото на
разтоварването, за да проследи начина на извършването на възложената работа и
да контролира дали това става при спазване на правилата за безопасност на труда;
че в резултат на неправилно извършеното разтоварване чрез изхвърляне на
траверсите от товарния автомобил от страна на св. С.и В., на св. А. са
причинени множество телесни повреди от различен характер, което е наложило
спешната първоначална намеса за оказване на първа помощ от страна на св. М. Н..
При разпита на св. А. няма противоречия, което означава, че показанията му са
достоверни, а за този вид престъпления, показанията на пострадалия са основен
източник на доказателства. Следва да се посочи, че при липсата на противоречия
и наличието на хронологична последователност при излагане на възприетите
обстоятелства, за съда не е налице основание за подлагане на показанията на св.
А. под съмнение. Още повече, че при съпоставката им с
останалия доказателствен материал, се установява, че те кореспондират с него - с показанията на свидетелите С., В.
и А., които предстои да бъдат анализирани, като и с писмените доказателства и
доказателствени средства. Ето защо настоящият съдебен състав изцяло даде
вяра на показанията на св. А.А., чрез които се възпроизвеждат преки първични
доказателства.
Съдът кредитира и показанията на св. С.
С. и П.. В., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия по реда на
чл. 223 НПК, тъй като в тях не са налице противоречия, и обективно и правдиво
са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към
предмета на доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на
показанията на свидетелите С. и В. с останалите събрани доказателства съдът
констатира, че същите са достатъчно информативни,
последователни и логични и от тях може да се изведе информация досежно
релевантни към предмета на доказване обстоятелства. Те са източник на преки
доказателства относно деня, мястото, начина на извършване на деянието,
престъпния резултат, дадените устни разпореждания от подсъдимия, липсата на извънреден
инструктаж и лични обезопасителни средства и причинната връзка между
бездействието на подсъдимия и настъпилите вредоносни последици. Свидетелите С.
и В. са категорични относно обстоятелствата по възлагането на работата
по разтоварването на дървените траверси от страна на подсъдимия В.; липсата на
проведен инструктаж за тази дейност; извършването на работата без предпазни
каски; дадените от подс. В. указания относно мястото и начина на разтоварване
на траверсите; местонахождението на св. А.; разтоварването на траверсите
посредством изхвърлянето им от товарния автомобил; отдалечаването на подс. В.
от мястото на извършване на възложената дейност, причиняването на телесните
увреждания на св. А.. И двамата свидетели
потвърждават, че именно подсъдимият В. като пряк техен ръководител им е
поставил на тях и на св. А. задача да разтоварят траверсите и е разпределил помежду
им задачите, без преди това да им е провел извънреден инкруктаж за тази дейност.
Свидетелите С. и В., поради местонахождението си не са имали видимост към св. А.
и не са възприели удара от първата изхвърлена траверса върху св. А., а
единствено крайния резултат - падналия на земята с видими наранявания по
главата и в неконтактно състояние техен колега. Съдът възприема за достоверни
именно дадените пред съдия по реда на чл.223 НПК показания от св. Станимиров и В.,
а не първоначално депозираните от тях пред водещия разследването, в които не са
изложили правдиво възприетите от тях факти, поради оказано от страна на
подсъдимия влияние в тази насока предвид служебните отношения на подчинение, в
които се намират с него, тъй като последния е техен началник. Ето защо и
предвид разпоредбата на чл.292, ал.1, т.2 НК настоящият съдебен състав
възприема за достоверни показанията на тези свидетели, дадени по реда на чл.223 НПК и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им
по реда на чл.283 вр. чл.373, ал.1 НПК. Именно в
дадените по реда на чл.223 НПК показания на св. Станимиров и В. се съдържат последователни и добросъвестно
изложени сведения за случилото се на 16.06.2015 г., като пресъздадените от тях
лични възприятия са категорични относно посочените обстоятелства, обхващащи
предмета на доказване. Не са налице основания, които да обуславят
тенденциозност на тези показания. По отношение на обстоятелствата относно получената
устна заповед, разпределението на задачите помежду им и установяването на ударения
от дървена траверса св. А., показанията на свидетелите Станимиров и В. се
припокриват и взаимно се допълват. Обсъжданите гласни доказателствени средства
са логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, поради което настоящата инстанция не намира основания да се съмнява в
изложеното от свидетелите Станимиров и В.. Споделената от тях информация се
намира в пълно съответствие с депозираните от пострадалия А. показания.
Съдът кредитира и показанията на св. Я. А., които
въпреки че са източник на косвени доказателства, допринасят за разкриване на
обективната истина. В показанията си св. А. на първо място изтъква
обстоятелства относно начина на причиняване на телесните увреждания на св. А.,
а именно, че това се е случило при разтоварване на дървени траверси на ж.п.
линията при с. Златуша. На второ място обяснява, че е била помолена от
подсъдимия да подпише документ, че злополуката е настъпила в домашни условия.
На следващо място изтъква, че св. В. й е споделил, че под давление на
подсъдимия е депозирал различни показания пред водещия разследването и че е
взел решение да се отрече от тях, което е и направил при разпита му по реда на чл.223 НПК, както и, че в
момента на извършване на дейността по разтоварването подсъдимият не е наблюдавал
лично процеса, тъй като се е отдалечил, за да разговаря по телефона. Доколкото
св. А. не пресъздава лични впечатления
относно инцидента, а предава споделените й от св. В. обстоятелства във връзка
със злополуката, нейните показания се явявят източник на косвени доказателства.
Относно конкретно възприетите и възпроизведени от този свидетел факти, които
имат значение за изясняване на делото, съдът не констатира никакво съществено
вътрешно противоречие в показанията на посочения свидетел, както и не намери
такова противоречие и с останалия доказателствен материал. Предвид тези
характеристики на показанията на св. Атанасова за съда не е налице основание за
подлагането им под съмнение поради тенденциозност при депозирането им или
заинтересованост, независимо, че тя е съпруга на пострадалия А.А..
Съдът кредитира показанията на св. К. М. Т., от които
се установяват обстоятелствата, че на 16.06.2015 г. свидетелят е управлявал
т.а. „Авиа“ с рег. № …, в който са били натоварени около 40 броя дървени
траверси, всяка с дължина около 2 м. и тежаща около 30 кг., че подс. В. му е
разпоредил да паркира автомобила на черния път над подпорната стена до ж.п.
линията, която е с височина около 5 метра, от където св. С. и В. е следвало да
разтоварят траверсите. Досежно посочените обстоятелства показанията на св. Т.
се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства, поради което съдът
ги кредитира. Доколкото поради местоположението си св. Тасев не е очевидец на
инцидента със св. А., съдът не намира за нужно да обсъжда показанията му в
останалата им част, тъй като от тях не могат да се изведат факти от значение за
предмета на делото.
Съдът даде вяра и на показанията на св. Б. Н. Т., К. Д.
Х. и М. Е. Н., от които е видно, че въпреки липсата на впечатления от начина на
причиняване на телесните увреждания, те са възприели състоянието на св. А.
непосредствено след настъпване на злополуката, като св. Н. е оказал първа помощ
на същия, изваждайки езика му, с което е предотвратил задушаване. Показанията
на посочените свидетели съответстват на останалите събрани гласни и писмени
доказателства, от последните конкретно на протоколите за оглед на местопроизшествие
и заключенията на съдебно – медицинските експертизи.
Съдът приема за обективно депозирани и показанията на
св. Б.И. Т., от които се установяват лицата, които той е транспортирал с
л.а.“Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № … до мястото на укрепване на пътя в
междугарието гара Разменна – Храбърско, както и недостоверно споделената от
подс. В. информация, че на св. А. му прилошало и паднал до линията, тъй като
тези показания се потвърждават от анализираните по-горе показания на останалите
свидетели.
С оглед принципа на непосредственост, съдът кредитира и
показанията на св. В.М.Р., който към датата на процесния инцидент е изпълнявал
длъжността „ръководител мобилна група“, пряко подчинен на подс. В.. От
показанията на св. Р. се установява, че когато
има по-специфична работа и основните работници са заети, тя се възлага на ж.п.
кантонерите, които на инкриминараната дата са били в работно облекло – с
ръкавици, но не са имали каски; че шлосерът и кантонерите са подчинени на
началник участъка и на ръководителя на мобилната група; че за конкретния случай
не е провел инструктаж, тъй като дейността се обхваща от ежемесечния инструктаж
и не е променян участъка на работа; че извънредният инструктаж се провежда
писмено само ако е променен участъка и работата е по-специфична; че товаренето
на дървените траверсите е било ръководено от св. Р. и от подс. В., а
разтоварването се е провело под ръководството на подсъдимия като началник на
участъка, който е следвало да създаде организацията за това, тъй като св. Р. е
бил повикан на друг участък. Относно изброените обстоятелства
показанията на св. Р. се подкрепят от останалите писмени и гласни
доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Съдът не дава вяра
на показанията на св. П.Р., тъй като същите са вътрешнопротиворечиви относно
релевантните към предмета на делото обстоятелства, а именно, че пострадалият е разпоредил на водача на товарния автомобил да го качи
на най – високото място и от там да се хвърлят траверсите, а същевременно
посочва, че камионът е натоварен и след това разтоварен по нареждане на прекия
ръководител подс. В. и организацията се
създава от най - висшия в йерархията, в случая началник участъка. Относно тези
обстоятелства показанията на св. Р. се опровергават от останалите писмени и
гласни доказателства, поради което съдът ги приема за недостоверни.
Съдът кредитира частично обясненията
на подс. В., които макар и лаконични, са източник на информация за това, че на
16.06.2015 г. се е намирал на около 30 –
40 метра от мястото на разтоварване на траверсите, защото е провеждал телефонен
разговор и се отдалечил. Относно изнесеното в тях, че е обяснил и на двамата
кантонери и на шлосера начина, по който е трябвало да разтоварят траверсите,
обясненията на подсъдимия не съответстват на останалите събрани и проверени от
съда гласни доказателства, още повече, че това е следвало да стане посредством
провеждането на извънреден инструктаж.
Съдът прецени като годни
доказателствени средства за отразените в тях факти протоколите за оглед на
местопроизшествие от 16.06.2015 г. и от 29.06.2015 г. и изготвените към тях
фотоалбуми, тъй като формално отговарят на императивните процесуални изисквания,
залегнали в чл.155 и сл. НПК за тяхното съставяне, както и при извършването на
това действие по разследването, което те обективират не са допуснати
процесуални нарушения. Видно от същите е, че участъкът от ж.п. линията „Волуяк
– Перник“, където е настъпило произшествието се намира на около 30 метра в
северна посока от ел. стълб № 151 и навлиза в завой. От дясната страна на ж.п.
линията се намира отвесна бетонова крепежна стена, предпазваща от свличане на
земни маси, която е с височина от около 5 метра. Стената се намира на отстояние
2,60 м. от първата релса на ж.п. линията и на 4,20 м. (независимо от
отбелязването от 3,20 м. във втория огледен протокол, което явно е техническа
грешка) от втората релса при стандартно междурелсово разстояние от 1,60 м.
Съдът възприема изцяло и заключенията на
приетите по делото съдебно – медицински
експертизи, тъй като тези заключения изчерпателно отговарят на поставените въпроси,
ясни и обосновани са и с оглед останалите доказателства по делото не възниква
никакво съмнение за тяхната достоверност и правдивост. Заключението на приетите
съдебно – медицински експертизи като способ за изясняване на обстоятелства от
предмета на доказване, за които са нужни специални знания, са компетентно
изготвени. Посредством заключенията на съдебномедицинските експертизи по един
безпротиворечив начин се установява вида на травматичните увреждания. Установените
чрез специални знания обстоятелства съответстват на възприетото от свидетелите А.,
С. и В..
Съдът не кредитира заключението на
съдебно-техническата експертиза, тъй като на първо място същото не съдържа
отговор на поставената задача какъв е механизмът на настъпване на трудовата
злополука, който се извежда от останалите събрани по делото доказателства, и на
второ място защото съдържа правни изводи относно нарушените нормативни актове,
които не са от компетентността на вещото лице.
Настоящата инстанция при
прегледа на доказателствения материал констатира, че доказателствата са
еднопосочни досежно деня, мястото на деянието, обезопасяването му, липсата на проведен
инструктаж и непосредствен контрол по извършване на възложената работа от
страна подсъдимия, механизма на получаване на травматичните увреждания, както и
техния вид. От събрания доказателствен материал, разгледан в неговата съвкупност,
по един категоричен и безпротиворечив начин се установява, че трудовата
злополука се е осъществила на 16.06.2015 г., около 15:00 часа, за което
свидетелстват както гласните доказателствени средства, така и писмените
доказателствени средства и доказателства, надлежно приобщени по делото.
Категорично се извежда от доказателствената съвкупност, че мястото, на което се
е намирал пострадалия е ж.п. линията в основата на скосена бетонова подпорна стена
с височина от около 5 м.,
като същата не е била обезопасена към момента на трудовата злополука. В тази
насока са показанията на всички свидетелите по делото, обясненията на
подсъдимия, огледните протоколи и изготвените към тях фотоалбуми, както и
заключенията на изготвените по делото съдебно-медицински експертизи.
Безспорно по делото е и
обстоятелството, че пострадалият А. е
извършвал дейност по разтоварване на дървени траверси, като се е намирал в
землището на с.Златуша, общ.Божурище, Софийска област, до ж.п. линия в
междугарието „Храбърско-Разменна“, км.33+980, в основата на
скосена бетонова подпорна стена с височина от около 5 м., над която на черен
път, на около 1,50 м. встрани от края на
стената, бил паркиран товарен автомобил, от чиято каросерия св. С. и В.
изхвърляли траверсите. Тази задача предполага липсата на видимост към мястото
където ще паднат последните, непосредствен контрол и наблюдение от страна на
прекия ръководител – подс. В., наличието на предпазно работно облекло и
конкретно предпазна каска на стоящия при линията работник - св. А., както и
предварително провеждане на извънреден инструктаж за извършването й. По категоричен начин от свидетелските
показания и заключенията на изготвените в хода на процеса съдебномедицински
експертизи се установява механизма на причиняване на телесните увреждания и
причината за тяхното настъпване, а именно травми от удар с твърд тъп предмет с голяма енергия на въздействието, които биха могли да бъдат предотвратени, ако пострадалият
е бил обезопасен и инструктиран за безопасното извършване на възложената работа.
При
така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира за
установено от правна страна следното:
От събраните доказателства се установява
по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият В. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 134, ал.1, т.1 вр.чл. 128, ал. 2 вр. 1 от НК и по чл. 134, ал.1,
т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият В.
на 16.06.2015 г., около 15:00 часа в землището на с.Златуша, общ.Божурище, Софийска област, до ж.п. линия в
междугарието „Храбърско-Разменна“, км.33+980, в качеството си на „началник по поддръжка на железен
път и съоръжения/обединен участък“ към железопътна секция София - обединен ЖП
участък Перник, съгласно заповед № 17 /
22.05.2001 г., допълнително споразумение № 463 от 01.04.2014 г. и заповед № 979/29.05.2015 г. на Директора на ЖП
секция София и длъжностна характеристика за длъжността“,
поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена
опасност – разтоварване, е нарушил като бездействал и не е изпълнил
задължението си по длъжностна характеристика, описани
в чл. I, т.1, т.2, т.3, чл.II, т.1, т.2, т.4, чл.IV: „Ръководи, координира и
контролира работата на мобилните групи.“, „Извършва необходимите инструктажи“;
„Контролира и следи за спазването на технологичната, трудовата и
производствената дисциплина при извършване на строително-ремонтните работи по
железния път и съоръженията“, „Изпълнява допълнителни задачи, възложени от
Директор предприятие и Ръководител отдел „ПЖПС“, контрольор железен път и
съоръжения“; „Контролира работата на външните фирми и организации, извършващи ремонтни работи в близост до
железния път или в сервитута“; „Носи лична отговорност за безопасността и
опазване здравето на всички работници от обединения участък и упражнява контрол
върху безопасността на хора и оборудване“; „Организира изпълнение и осъществява
контрол за спазване изискванията на нормативните актове за ЗБУТ и утвърдените
правила за БЗР в предприятието“; „Предприема необходимите технически и
организационни мерки за безопасното изпълнение на работата.“; по чл.16 (3) от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 год. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд: „По
преценка на работодателя или прекия ръководител при организиране на ремонтни
или други дейности с участие на работници и специалисти с различни професии и
квалификация, както и при работи, изискващи специфични мерки за безопасност и
здраве при работа, преди започване изпълнението на задачите на работещите се
провежда извънреден инструктаж“; по чл.
33 от ЗЗБУТ „Всеки работещ е длъжен да се грижи
(....) за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции“ и чл. 126 от КТ „При изпълнение на работата, за която се е уговорил,
работникът или служителят е длъжен: т. 4. да изпълнява работата си в
изискуемото се количество и качество; т.7.да изпълнява законните
нареждания на работодателя; т.13. да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от
колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.“, като допуска на нивото на железния път
пострадалия А.М.А., където е следвало да се разтоварят дървени траверси, без да
е предприел необходимите технически и организационни мерки за безопасното
изпълнение на работата, и по този начин причинил на А.М.А., ЕГН:********** (кантонер, железопътна линия към ДЕГНКЖИ“ - ЖП
секция София) тежка телесна повреда, изразяваща се в структура на трахеята с
разрастване на гранулационна тъкан, довели до оперативно лечение и включване на
апаратна вентилация, което има за последица постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота и следните средни
телесни повреди: закрита черепномозъчна травма изразяваща се в счупване от
линеен тип на лявата теменна кост и подлежаща контузия на мозъка, която има за
последица разстройство на здравето временно опасно за живота; травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво теменно и травматичен кръвоизлив
под меката мозъчна обвивка двустранно, които имат за последица разстройство на
здравето временно опасно за живота; пневмоцефалия-наличие на въздушна колекция
в черепната кухина, която има за последица нараняване проникващо в черепната
кухина; оток на мозъка, който има за последица разстройство на здравето временно
опасно за живота; контузия и подкожен хематом в лявата челнотеменна област на
главата, които имат за последица разстройство на здравето временно опасно за
живота; затруднения в говора /сензомоторна афазия/, което има за последица
трайно затруднение на речта; десностранна хемипареза, която има за последица
трайно затруднение на движението на десните горен и долен крайници за срок
по-голям от 30 (тридесет) дни, като при неоказване на спешна и висока специализирана медицинска
помощ, смъртоносният изход би бил неизбежен, тъй като спонтанното излекуване е
невъзможно.
Безспорно
по делото е установено, че подсъдимият В. е бил назначен на длъжност „началник по поддръжка на железен път и
съоръжения/обединен участък“ към към железопътна секция София - обединен ЖП
участък Перник и като такъв бил включен в група, която да осъществява контрол
на отделните работни операции на обект „Ликвидиране на последствията от срутила
се скална маса в междугарието Храбърско-Разменна, в участъка от км. 33+900 до
км. 34+070 по 6-та ж.п. линия Волуяк- Гюешево и аварийно възстановяване на
железния път“. Като технически ръководител подсъдимият е годен субект на
престъпленията по чл.134 НК, тъй като е лице с ръководни и организаторски
функции по осъществяването на занятие, източник на повишена опасност, когато
правилното му извършване е свързано с правилното ръководство, организацията и
контрола на същото. Съгласно ППВС № 2/1979 г. субект на престъпленията по
чл.134 НК могат да бъдат и лица с отговорни функции в предприятието или организацията,
следователно субекти могат да бъдат както преките изпълнители на правно
регламентираното занятие или дейност, така и лицата, които имат нормативни
задължения по организирането, ръководенето или контролирането на това занятие
за неговото правилно и безаварийно изпълнение. Под „правно регламентирано занятие или дейност“ се разбира
такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по
силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за
упражняването на които лицето има специално разрешение. Подсъдимият като
технически ръководител на строителния обект се явява лицето, упражняващо
непосредствен и текущ контрол за спазване изискванията на ЗБУТ на конкретното място на работа, а оттам и лице пряко отговорно за изпълнението
на нормативните изисквания за безопасни условия на работа на съответния обект.
В този смисъл подсъдимият може да бъде субект на престъпление по чл.134 НК
досежно настъпилата тежка и множество средни телесни повреди на пострадалия при
изпълнение от страна на последния на възложената му работа по разтоварване.
От
обективна страна предпоставките за приложението на чл.134 НК са две. Първата от
тях е резултатът да е причинен поради незнание или поради немарливо изпълнение
на занятие или друга правно регламентирана дейност, а втората – упражняваното
занятие или дейност да представлява източник на повишена опасност, които следва
да бъдат дадени кумулативно. Източник
на повишена опасност представляват такива занятия или дейности, при които и
най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността
създава опасност за живота или за здравето на други лица.
Подсъдимият е знаел какви
мерки следва да бъдат взети за гарантиране на безопасни условия на труд по
време на работа, но същите били пренебрегнати, като работниците били оставени
сами по време на изпълнение на конкретната работа, без да се упражни следващия
се контрол и тези работи да бъдат изпълнени в съответствие с нормативните
изисквания. Упражняването на занятие по контрол на разтоварване на строителни
материали, каквито в случая са процесните траверси, представлява източник на
повишена опасност. Това е така, тъй като разтоварването, реализирано от
височина, крие възможности за настъпване на вредоносни резултати. В този смисъл
то е рисково за живота и здравето на работниците. Поради това си естество,
както и предвид методите, начините и средствата, чрез които се упражнява, разтоварването
е правнорегламентирано занятие,
упражняването му е подчинено на система от правила и норми, които обезпечават
максималната му безопасност и ефективното му упражняване чрез определяне на общ
модел на правно дължимо поведение от страна на лицата, на които е възложено да
я контролират и извършват.
На
следващо място подсъдимият В. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението чрез бездействие, представляващо неизпълнение на конкретни
негови задължения, свързани с нарушения на нормативните разпоредби на чл. 16,
ал.3 от Наредба № РД – 07-2 от 16.12.2009 г., чл. 33 от ЗЗБУТ и чл.126 КТ.
Задължения по ръководене, координиране и контролиране работата на мобилните
групи, извършването на необходимите инструктажи, предприемането на технически и
организационни мерки по безопасното извършване на работата и недопускане на
извършване на работа при опасни и вредни условия са вменени на подсъдимия с
назначаването му на длъжност „началник участък по поддръжка на железен път и съоръжения/обединен участък“ и с връчването
му на длъжностна характеристика, с която той се запознал и е удостоверил това с
подписа си.
На
първо място, подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл. 16, ал.3 от Наредба № РД
– 07-2 от 16.12.2009 г., чл. 33 от ЗЗБУТ и чл.126 КТ. От доказателствата по
делото се установява, че подс. В. на инкриминирания ден е дал устно
разпореждане на св. А., С. и В. да извършват разтоварване на дървени траверси
чрез изхвърлянето им от паркиран товарен автомобил на височина от около 5 м.
над ж.п.линията в землищетно на с. Златуша, в междугарието „Храбърско –
Разменна“ (над скосена бетонова стена), която задача предполага липсата на
видимост към мястото където ще паднат траверсите и наличието на предпазно
облекло и конкретно предпазна каска на стоящия при линията работник - св. А..
Подсъдимият, поставяйки задачата на свидетелите, ясно осъзнавал, че е
разпоредил извършване на разтоварване на лица с различна професия от
възложената дейност, а именно св. А., Станимиров са кантонери железопътна линия,
а св. В., по професия е шлосер, което е налагало провеждането на извънреден
инструктаж и предвид характеристиките на строителния обект. Безспорно по делото
се установи, че св. Станимиров и В. не са имали видимост към местоположението
на св. А. към момента на предприемане на разтоварването чрез изхвърлянето на
първата траверса. Подсъдимият В. освен, че не е провел извънреден инструктаж на
работниците, които са с различна професия и квалификация, но отдалечавайки се
от мястото на извършване на възложената дейност, не е осъществил и непосредствен
и текущ контрол за спазване изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд на конкретното място на работа. В резултат на това се
стигнало до осъществяване на разтоварване в разрез с нормативните изисквания за
безопасност.
На
следващо място, подсъдимият е пренебрегнал законовите изисквания по ръководене,
координиране и контролиране работата на мобилните групи и предприемането на
технически и организационни мерки по безопасното извършване на работата и
недопускане на извършване на работа при опасни и вредни условия.
Допускайки
тези нарушения, подсъдимият е неглижирал длъжностното си задължение да проведе
извънреден инструктаж при
организиране на ремонтни или други дейности с участие на работници и
специалисти с различни професии и квалификация, както и при работи, изискващи специфични
мерки за безопасност и здраве при работа (чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД – 07-2 от
16.12.2009 г.), както и вменените му задължения в чл.126 КТ и чл. 33 от ЗЗБУТ да изпълнява работата си в изискуемото количество и
качество и да се грижи за здравето и безопасността на лицата, пряко засегнати
от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции. В конкретния случай за него е било налице задължение
за активно поведение, във връзка с провеждането на извънреден инструктаж и
осигуряването на безопасни условия на труд на работещите, между които е и
пострадалия А.. С оглед на това, че подсъдимият в качеството си на технически
ръководител е допуснал осъществяване на ремонтни работи от страна на
пострадалия А. на строителния обект, въпреки че той е с различна професия и не
е бил извънредно инструктиран съобразно изискванията на закона, както и, че се
е отдалечил на около 30-40 метра от мястото на извършването на възложената работа,
сочи не на незнание от негова страна, а на немарливо изпълнение на конкретно осъществяваното
от него занятие - т.е. на несъобразяване с установените правила за упражняването
му.
Налице
е и предвидената от закона причинно-следствена връзка между деянието на
подсъдимия и настъпилия общественоопасен резултат – причинените тежка и средни
телесни повреди на пострадалия А.. В резултат от неизпълнение на вменените му
задължения, подсъдимият е допуснал пострадалия да извършва дейност, различна от
професионалната му квалификация, без провеждането на изънреден инструктаж и без
предпазни средства, вследствие на което последният е бил ударен в областта на
главата от дървена траверса, тежаща около 30 кг., изхвърлена от височина от 5 метра. Престъпното бездействие
на подсъдимият стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите травматични
увреждания, тъй като ако същият беше изпълнил описаните по-горе задължения трудовата
злополука би могла да бъде предотвратена.
По безспорен и категоричен начин се установява и видът на телесните
увреждания, причинени на пострадалия А.. 3аключенията на съдебномедицинските
експертизи са еднопосочни, съгласно които пострадалият А. е получил множество
травми, изразяващи се в структура на
трахеята с разрастване на гранулационна тъкан, довели до оперативно лечение и
включване на апаратна вентилация, закрита черепномозъчна травма изразяваща се в
счупване от линеен тип на лявата теменна кост и подлежаща контузия на мозъка,
травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво теменно и травматичен
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка двустранно, пневмоцефалия-наличие на
въздушна колекция в черепната кухина, оток на мозъка, контузия и подкожен
хематом в лявата челнотеменна област на главата, затруднения в говора
/сензомоторна афазия/, десностранна хемипареза, като усложненията при
неоказване на спешна и висока специализирана медицинска помощ би довело
неминуемо до смъртта на пострадалия. Т.е. били са налице абсолютно показания за
животозастрашаващо състояние, изискващо високоспециализирана хирургична и
реанимационна терапия, като причинените травми са реализирали медикобиологичните
характеристики постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота,
разстройство на здравето временно опасно за живота, нараняване, проникващо в
черепната кухина, трайно затруднение на речта, трайно затруднение на движението
на десните горен и долен крайници за срок по-голям от 30 дни. Юридическата
квалификация на посочените травматични увреждания съответстват на тежка телесна
повреда на смисъла на чл.
128, ал. 2 от НК и на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК.
От
субективна страна престъпленията по чл. 134
НК могат да бъдат извършени само по непредпазливост в двете й форми (в този
смисъл са и дадените в т.3 от ППВС № 2/1979 г.
разяснения). Доколкото формата на вината като елемент от субективната страна на
деянието по цитирания текст е категорично възприета в теорията и съдебната
практика, то настоящата съдебна инстанция приема, че неправилното посочване в
обвинителния акт, поддържано и в пледоарията пред съда от представителя на
държавното обвинение становище за наличието на пряк умисъл при извършване на
деянието, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е
довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Деецът
по чл.
134 НК може съзнателно или непредпазливо да нарушава, да не изпълнява
правилата при осъществяване на правно регламентираното занятие, представляващо
източник на повишена опасност, като определящо откъм субективната страна на
престъплението е непредпазливото му отношение към настъпилия вредоносен
резултат. В случая подсъдимият В. е извършил деянието
по непредпазливост във формата на небрежност. Като технически ръководител
подсъдимият е бил с ясното съзнание, че разпорежда извършване на разтоварна
дейност на лица с различна професия без да е провел извънреден инструктаж. Без
нужната грижа и по немарливост не е направил необходимото да обезпечи
сигурността, здравето и живота на пострадалия, като е допуснал нарушение на
редица нормативни предписания. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при
извършване на разтоварване на дървени траверси всяка с дължина от около 2,50
метра и тежаща около 30 кг. посредством изхвърлянето им от височина около 5
метра при липса на видимост към терена, на който ще паднат, съществува реална
опасност от нараняване на намиращия се там пострадал. Наказателната отговорност
на подсъдимият е ангажирана във връзка със задълженията му да проведе
извънреден инструктаж на работниците, които са с различна професия от възложената работа и да осигури безопасни и
здравословни условия за упражняването й. Даването на указания как дадена
дейност да бъде осъществявана, не може да изключи задължението на подсъдимия да
осъществи контрол и по отношение безопасността на работното място.
Неоснователно
се явява възражението, че подсъдимият е бил на друго място и не е имал възможност
да предвиди настъпването на съставомерни последици от самоволните действия на
пострадалия. В съдебната практика еднозначно се приема, че дори и при отсъствие
на подсъдимия по време на злополуката, той следва да носи наказателна
отговорност, ако с активното или пасивното си поведение е поставил началото на
причинния процес. В случая неизпълнението на по-горе описаните задължения са
довели до настъпване на престъпния резултат, като е ирелевантно от гледна точка
за съставомерността на деянието, дали подсъдимият в момента на удара е бил или
не при пострадалия. В същото време подсъдимият е разпоредил на водача на
товарния автомобил да паркира същия на 5 м. височина от мястото, на което е
следвало да се разтоварят траверсите, като е могъл и е бил длъжен още в този
момент да предвиди, че посредством изхвърлянето им от такава височина има
сериозен риск от настъпването на такъв вредоносен резултат.
Предвид гореизложеното, съдът
признава подсъдимия С.С.В. за виновен в извършването на описаните по – горе
престъпления по чл.134, ал.1, т.1 във връзка с чл.128, ал.2 вр. ал.1 НК и по
чл.134, ал.1, т.2 във връзка с чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, поради което и
на основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 вр. чл.55, ал.1, т.2,
б.“а“ от НК го
осъжда на “пробация” за срок от 6 (шест) месеца и „глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева. Тъй
като деянията, предмет на настоящото производство са извършени от подсъдимия В.
при условията на съвкупност, на основание чл.23, ал.1 НК, съдът му наложи най –
тежкото от така определените му по – горе наказания, а именно “пробация“ за срок от 6 (шест) месеца.
Доколкото
в настоящия казус с едно от деянията е причинена тежка телесна повреда, то
опредвид забраната на чл.78а, ал.7 НК, е неприложим института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на администативно наказание.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност съдът взе предвид разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК, съгласно която при издаване на осъдителна присъда в
случаите на чл.
372, ал.4 от НПК наказанието на подсъдимото лице следва да бъде определено
при условията на чл.
58а от НК. Доколкото в санкционната част на чл.
134, ал.1, т.1 и т.2 от НК е посочено наказание „лишаване от свобода“ до
три години при причиняване на тежка телесна повреда и до две години или с
пробация при средна телесна повреда, то след определяне на наказанието на подс.
В. по правилата на Общата част на НК (в диапазона от 6 месеца до 3 години – по аргумент
от чл.134, ал.1, т.1 и т.2 НК и чл.
58а, ал.1, вр. чл.
42а, ал.3 от НК), на основание чл.
58а, ал.1 от НК така определеното наказание „пробация“ следва да се намали
с една трета. В този смисъл е и т.2 от ТР № 2/19.06.2015 г. на ОСНК на ВКС.
Настоящият съдебен състав счита, че доколкото направените
от подсъдимия самопризнания на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт вече един път са взети от съда предвид при определяне на
процесуалния ред, по който делото да се разгледа, е недопустимо повторното им
анализиране и като смекчаващо обстоятелство. В този смисъл е и т.7 от
Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС.
Воден от изложеното по-горе и с оглед
съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства СРС
счита, че на подс. В. (според правилата на Общата част на НК) следва да бъде
определено наказание „пробация“ към средния размер, предвиден в закона, т.е. 18
месеца „пробация“. Това означава, че след прилагане на чл. 58а,
ал.1 от НК наказанието от 9 месеца „пробация“ следва да се намали с една
трета (т.е. с 3 месеца), което означава, че на подсъдимия следва да се наложи
да търпи наказание „пробация“
в размер на 6 месеца.
След извършената преценка на
данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай не са налице
отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, а като
смекчаващи - чисто съдебно минало, доброто процесуално поведение и фактът, че инкриминираното деяние се явява инцидента проява в живота
на подсъдимия. След като анализира изложените горе смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, съдът определи размера на наложеното на подсъдимия В. наказание “пробация“
в близост до минималния такъв, предвиден в общата част на НК за наказанието “пробация“, и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Предвид разпоредбата на чл.42а,
ал.4 от НК, съдът наложи на подс. В. двете задължителни пробационни мерки, а
именно “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител”.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи на
подсъдимия В. направените по делото разноски, като го осъди да заплати по
сметка на РС – гр. Сливница сумата от 168,75 лева, представляващи
възнаграждение за вещо лице.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: