№ 9
гр. Плевен , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно
гражданско дело № 20204400500687 по описа за 2020 година
С решение №745 от 29.06.2020 г. по гр.д. №206/2020 г. Плевенски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от
ЗМВР ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес в
гр.София, бул. „***“ №1 да заплати на Д. О. Ц., с ЕГН: *** от гр. Плевен
сумата от 2 168.69 лв., представляваща възнаграждение за положен 305.019
часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за
периода от 15.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 15.01.2020 г. до
окончателното ѝ заплащане.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес в гр.София, бул. „***“ №1 да
заплати на Д. О. Ц., с ЕГН: *** от гр. Плевен сторените деловодни разноски
за вещо лице в размер на 120 лв. е за адв. възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР с адрес в гр.София, бул. „***“ №1 да
заплати по сметка на ПРС държавна такса върху уважената част на иска в
размер на 86.75 лв.
Недоволен от решението е останал ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР и е подал въззивна жалба срещу него, в
1
която моли да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови
друго, което да бъдат отхвърлени ищцовите претенции. Претендират се
разноски за двете инстанции, в т.ч. и за юриск. възнаграждение.
Препис от въззивната жалба е връчен на 14.08.2020 г. на Д. О. Ц.. До
28.08.2020 г. не е подаден отговор.
С определение №923 от 14.09.2020 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
След подаване на въззивната жалба – считано от 01.10.2020 г. по силата
на §83, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗМВР, обн. В ДВ бр.60/2020 г., е създадена
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И
БОРБА С ТЕРОРИЗМА“, която става правоприемник на активите, пасивите,
правата, задълженията и архивния фонд на Специализирания отряд за борба с
тероризма и на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“,
свързани с дейността на или ползвани от дирекция „Жандармерия“. В
съответствие с изискването на §83, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗМВР, обн. В ДВ
бр.60/2020 г., с молба от 03.02.2021 г. е представено пълномощно за
процесуално представителство по настоящото в.гр.д., дадено на юриск. М.Г.
от директора на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ
ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“.
В о.с.з. на 11.02.2021 г. ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА
ПОЛИЦИЯ“ в МВР е заличена като въззивник, а на нейно място е
конституирана ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ
ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в МВР.
На 03.02.2021 г. по делото са постъпили писмени бележки и списък по
чл.80 от ГПК от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ
ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в МВР. Процесуалният представител
на въззивника – юриск. М.Г. е заявила, че не възразява да бъде даден ход на
делото в о.с.з. на 11.02.2021 г. и е пледирала за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на решение за отхвърляне изцяло на предявения
иск. Претендират се разноски, в т.ч. и за юриск. възнаграждение.
Д. О. Ц. не е представляван в о.с.з. на 11.02.2021 г. и не е представил
писмени бележки по съществото на спора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно, че през периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2020 г. Д. О. Ц. е
заемал длъжността „старши полицай“ към ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ“-
София, ЗЖУ-Горна Оряховица, с място на работа-Плевен, като е работел на
12-часови смесени смени.
2
Не е спорно, че в ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ“-София, ЗЖУ-Горна
Оряховица е установено сумирано изчисляване на работното време – за
тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през периода от 15.01.2017 г. до
15.01.2020 г. Д. О. Ц. е положил общо 2 156 часа нощен труд и за тях е
претендирал допълнително заплащане в размер на 1 849.85 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото.
Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ,
предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“.
След преизчисление с този коефициент процесните 2 156 часа стават
2 464.308 часа.
Според ищеца, разликата от 308.308 часа /2 464.308 – 2 156/ се явява
извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 6 лв.
Видно от заключението на ВЛ Т.И., положеният нощен труд през
периода от 15.01.2017 г. до 31.12.2019 г. е 2 133 часа, т.е. с 23 часа по-малко.
Часовата ставка, изчислена на база основните работни заплати на ищеца през
процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден труд, е 7.11 лв. Така за 305.019
часа /2 438.019 – 2 133/ при часова ставка 7.11 лв. се получават 2 168.69 лв.
В о.с.з. на 17.06.2020 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение
на предявения иск, съгласно което да се счита предявен за 2 168.69 лв., която
именно сума е присъдена с обжалваното решение.
Плевенски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима
субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в
действащите през процесния период наредби на министъра на вътрешните
работи на норма за коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В
обжалваното решение е прието, че това преобразуване на нощния труд в
дневен води до отчитането му като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е
квалифицирал спорното материално право неправилно, без при това да е
нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и обхвата
на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна
квалификация на спора обуславя правилността на решението и налага след
3
неговата отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и
да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в
исковата молба релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в
исковата молба Д. О. Ц. не сочи каква е нормата за положения от него труд и
не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил извънредно.
Д. О. Ц. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е
полагал нощен труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че
смените са били смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път
е възможно съдът да извлече извод за някакво установено за него работно
време, респ. за надвишаване на нормата и за полагане на извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен
труд и претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на
чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните
по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от
Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от
заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение,
чиито минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно
преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е
квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за него плащане с
увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка. Никополски Районен съд
безкритично е приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки
възнаграждение за извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен
труд, а претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него.
Съдът не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на това
допълнително възнаграждение. Според въззивната инстанция, в случая за
часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за часове
дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение,
каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента
по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди
преизчислението /защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се
плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по
друг начин – преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база
за заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната
ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има
една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в дневен и
разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове,
4
която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на
дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ
увеличение, за каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че празнотата
в специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага
прилагането на общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В
потвърждение на този извод, според Плевенски Окръжен съд, е нормата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат
труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
Част от тази специална закрила е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че
при 5-дневна работна седмица нормалната продължителност на работното
време през нощта е 7 часа. Именно тази нормална продължителност на
нощния труд трябва да се ползва при определяне на коефициента по чл.9, ал.2
от НОСРЗ.
Между страните не е спорен общия брой часове нощен труд за периода
от 15.01.2017 г. до 31.12.2019 г. – 2 133. Не е спорен и резултата от
преизчислението с коефициент 1.143 – 2 438.019. Часовата ставка без
увеличение с 50 % е 4.74 лв., което означава, че се дължи допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 1 445.79 лв., получено чрез
умножение на тази часова ставка и разликата от 305.019 часа. Именно за
сумата от 1 445.79 лв. се явява основателен и доказан предявения иск.
При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И
БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в МВР следва да заплати в полза на Плевенски
Окръжен съд ДТ в размер на 57.83 лв.
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ
И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в МВР следва да плати в полза на Д. О. Ц. сумата
от 246.67 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в първата
инстанция. При определяне на тази сума, съдът е определил на основание
чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
Д. О. Ц. следва да плати в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в
МВР сумата от 47.79 лв., явяваща се разноски за ДТ и юриск.
възнаграждение, направени във въззивната инстанция. При определяне на
тази сума, съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск.
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№745 от 29.06.2020 г. по гр.д. №206/2020 г. по описа на Плевенски Районен
съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188,
ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА
С ТЕРОРИЗМА“ в МВР ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. О. Ц. от гр. Плевен, с
ЕГН: *** сумата от 1 445.79 лв., явяваща се неизплатено допълнително
възнаграждение за нощен труд, положен в периода от 15.01.2017 г. до
31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото – 16.01.2020 г. до окончателното заплащане, а иска за
разликата до претендираните 2 168.69 лв. ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С
ТЕРОРИЗМА“ в МВР ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ДТ в размер на 57.83 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С
ТЕРОРИЗМА“ в МВР ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. О. Ц. от гр. Плевен, с
ЕГН: *** сумата 246.67 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени
в първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Д. О. Ц. от гр. Плевен, с ЕГН:
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ,
СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА“ в МВР сумата
47.79 лв., явяваща се разноски, направени във въззивната инстанция,
съобразно уважената част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6