Решение по дело №44/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 63
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20204400900044
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. П., 09.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ Г.

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….

2………………………

при секретаря …… и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. т.д. № 44 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа от ГПК.

Производството по делото е образувано   по депозирана жалба от    Ж.Г. - държавен съдебен изпълнител при РС-О., срещу отказ № ***/18.09.2017 г., с който е отказано вдигането на запор върху дружествен дял от капитала на дружествените дялове, притежавани от С.Д.Т. от капитала на „***”ЕООД със седалище гр.П., с размер на дялово участие 100% от капитала, като се прави искане да се отмени същия със законните от това последици.        

        Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок, считано от 25.02.2020 г. - на 02.03.2020 г., срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър.

       По същество съдът намира за установено следното.

С уведомление изх.№ 6706/01.09.2017 г. (заявление ***/12.09.2017 г.) ДСИ при РС –О. е уведомил АВ, че на основание чл.433, ал.2 ГПК вдига служебно наложения запор по изп.д.№ 7839/2008 г. по описа на ЧСИ К., преобразувано под № 39/2014 г. в СИС при РС-О., върху дружествените дялове, притежавани от С.Т. от капитала на „***.“ЕООД със седалище гр.П., с размер на дялово участие 100% от капитала.Изп.д.№ 39/2014 г. е прекратено на 29.11.2016 г., постановлението за прекратяване на изп.дело е влязло в сила на 09.03.2017 г.

  На 13.09.2017 г. са дадени указания от ДЛР на основание чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ да се представи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписанията, като е посочено също така, че в искането е посочен номер на изп.дело.7839/2008 г. по описа на ЧСИ К., което не кореспондира с вписаните по партидата обстоятелства по отношение на наложените запори, като е посочено, че указанията следва да се изпълнят до изтичане на срока по чл.19, ал.2 ЗТР.

  На 18.09.2017 г. е постановен обжалваният отказ.В него е прието, че съгласно чл.12, ал.1 от ЗТР и чл.431, ал.4 ГПК за вписване в търговския регистър на обстоятелства относно запор върху дружествения дял се заплаща държавна такса, която е в размер на 30 лв. съгласно чл.16а, ал.3, т.2 от ТДТ, събирани от АВ, като не е представен документ за държавна такса за вписване на исканото обстоятелство - вдигане на наложен запор.ДЛР е приело също така, че в подаденото съобщение за вдигане на запор върху дялове от капитала на дружеството, собственост на С.Т., е посочен номер на изпълнително дело 7839/208 г. по описа на ЧСИ с рег.№ ***, който не кореспондира с вписаните обстоятелства по отношение на наложените запори.Прието е също, че дадените указания не са изпълнение в срока по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.

Въз основа на така установеното от фактическа стана съдът приема следното от правна страна.

Съгласно чл.21, т.9 ЗТРРЮЛНЦ ДЛР следва да прецени дали е платена дължимата държавна такса.

Според чл.16а, ал.3, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, по заявление за промяна на вписани обстоятелства в търговския регистър се събира такса - за други обстоятелства, в размер на 30 лв.Съгласно чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, когато не е платена дължимата държавна такса,  ДЛР дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, които се оповестяват по посочения начин, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра, което е сторено.

В процесния случай разпоредбата на  чл.84, т.1 ГПК не е приложима, тъй като изпълнителното производство не е образувано за събиране на публично държавно вземане, а такова за събиране на вземане на *** ЕАД България със седалище гр.С., видно от протокола за образуване на изпълнително дело.

        Съдебният изпълнител дължи държавна такса за направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на чл.433, ал.3 ГПК при прекратяване на изпълнителното производство, освен ако по силата на изрична законова разпоредба следва да се счита освободен от това задължение ( определение № 19/24.01.2020 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4700/2019 г., ІІ г.о., определение № 26/4.02.2020 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4698/2019 г., ІІ г.о.).

       Държавните такси се събират само за съответното действие, предвидено в нормативен акт.В чл.431, ал.4 ГПК е посочено, че за „вписване на обезпечителни мерки“ се дължи държавна такса, която се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.

От друга страна, в чл.79 е посочено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати на основание чл.433 ГПК, т.е. в процесния случай таксата е дължима от взискателя, а когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, но тя е неприложима в настоящата хипотеза.ДСИ обаче не разполага с правомощията на ЧСИ, предвидени в чл.79, ал.3 ЗЧСИ, за събиране на дължима, но неплатена държавна такса.

В процесния случай не е представен документ за платена държавна такса за вписване на исканото обстоятелство - вдигане на наложен запор върху дружествен дял.

Жалбоподателят счита, че за действията си по чл.433, ал.3 ГПК съдебният изпълнител не дължи държавна такса, като се позовава на решение № 53/03.04.2015 г. на ОС-С. по т.д.№ 39/2015 г., определение № 1609/20.05.2011 г. на ОС-В. по в.ч.гр.д.№ 911/2011 г.

В процесния случай, дори и да се приеме, че горепосочената държавна такса не е дължима от ДСИ, с оглед на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ, липсата на норма, аналогична на чл.79, ал.3 ЗЧСИ, невъзможност за прилагане на чл.77 ГПК, както и при обективна невъзможност, при невнасяне на тази държавна такса в указания размер от ДСИ от взискателя, ДСИ да я събере по принудителен ред при липса на доброволно плащане от взискателя в рамките на образуваното изпълнително производство,  то е основателно другото основание за отказ на ДЛР.

В указанията от 13.09.2017 г. на ДЛР е посочено, че в искането е посочен номер на изп.дело-7839/208г. по описа на ЧСИ Т. К., който не кореспондира с вписаните по партидата обстоятелства по отношение на наложени запори.

         В постъпилото заявление на 12.09.2017 г. е посочено, че се вдига служебно наложения запор по изп.д.№ 7839/208 год. по описа на ЧСИ Т. К., рег.№***-ПОС.

В представеното пред настоящата инстанция постановление от 29.11.2016 г. е посочено, че изп.д.№ 39/2014 г. е преобразувано в СИС при РС О. на 11.03.2014 г. от изпратеното по подсъдност изп.д.№ 783/2008 г. по описа на ЧСИ Т. К., с рег.№ *** при ОС П..В жалбата до настоящата инстанция е посочено, че запорът е наложен от ЧСИ по изп.д.№ 7839/208 г., което дело е изпратено от ЧСИ К. на ДСИ при ОРС и преобразувано под № 39/2014 г.

Т.е. ако изпълнителното дело е № 7839/2008 г., а запорът е бил вписан в ТР по номер 783/2008 г., то редът за отстраняване на допуснатата явна фактическа грешка е служебно от АВ по реда на чл.28, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, а след това, ако се приеме, че не е дължима държавна такса в размер на 30 лв., да се впише вдигането на запора върху дружествения дял по това изпълнително дело № 7839/2008 г.

Ако се касае до вписването  по изп.д.№ 783/2008 г., което се установява от справката с оглед на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ - наложен запор върху дружествен дял по изп.д.№ 2008810400783, то ДЛР не би могло да впише исканото вдигане на запор върху дялове, притежавани от С.Т. от капитала на дружеството, тъй като въпреки дадените указания заявителят не е посочил, че иска това да е по изп.д.№ 783/2008 г.

         Поради изложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. 

 

 

 

 

 

         Водим от горното, съдът

                                     Р     Е     Ш       И      :   

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ж.Г. Г. - държавен съдебен изпълнител при РС-О. срещу отказ № ***/18.09.2017 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.№ ***/12.09.2017 г.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в 7-мо дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя чрез връчване на препис от същото.

 

 

 

                                                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: