Р Е
Ш Е Н
И Е № 687
08.07.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 30.06.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 933 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
от „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Христо Г.Данов № 37, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт С.Р., против решение № 756 от 28.02.2020 г.
постановено по гр.д.№6283 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с.,
с което се осъжда „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД да заплати в полза на П.Н.Т. с ЕГН **********
***, сумата от 158,37 лева, която представлява обезщетение за периода от
17.04.2014г. до 17.04.2019г. с която сума ответника се е обогатил в резултат на
неплащането на цената за достъп на трансформаторен пост, представляващ сграда №
01, с площ от 9.00 кв.метра, за който не е отреден самостоятелен парцел,
находящ се в село С., ЕККАТЕ 67235, област Пловдив, община Карлово, местност
„СТОПАНСКИЯ ДВОР“ построен върху имот с №097113, целият с площ от 38.144 дка,
представляващ частна държавна собственост, с начин на трайно ползване -
стопански двор и с която ищецът се е обеднил като собственик на процесния
трансформаторен пост, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаването на исковата молба – 17.04.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и да му заплати сумата от 1240 лева разноски в
производството.
В жалбата се излагат оплаквания, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалните и процесуалните правила. Оспорва се осъществяването на фактическият
състава на нормата на чл.59 от ЗЗД с довода, че ищецът не е доказал правото си
на собственост върху процесния трансформаторен пост, оспорено от ответника с
отговора на исковата молба. Възразява се, че районният съд е нарушил
задължението си да извърши цялостна преценка
на доказателствата по делото, от което се намира, че мотивите на съда не
кореспондират с доказателствата по делото. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново такова, с което да се отхвърли предявеният иск.
Претендират се направените по делото разноски, вкл. за юрисконсултско
възнаграждение. При евентуално отхвърляне на жалбата се прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес:
***, чрез пълномощника по делото адвокат А.Ц., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните оплаквания във
въззивната жалба и се излагат подробни доводи за неоснователност на изложените
в жалбата твърдения и аргументи. Позовава се на представения по делото
констативен нотариален акт, който намира, че
притежава обвързваща доказателствена сила и правилно е бил зачетен при
постановяване на първоинстанционното решение. Излагат се съображения за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Въз основа на
изложеното в отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция
по представения списък на разноските.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД от П.Н.Т. против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за осъждането на ответника да
му заплати сумата в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за
периода от 17.04.2014г. до 17.04.2019г., с която сума ответникът се е обогатил в
резултат на неплащането на цената за достъп на трансформаторен пост,
представляващ сграда № 01, с площ от 9.00 кв.метра, построен в имот №097113, находящ
се в село С., област Пловдив, община Карлово, местност „СТОПАНСКИЯ ДВОР“, и с която ищецът се е обеднил като собственик
на процесния трансформаторен пост, поради неполучаване на цената за достъп,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. В съдебно заседание
искът е изменен по размер, като след изменението претендираното обезщетение е в размер на 158, 37 лв. и за
сумата над този размер до първоначално предявената претенция от 6 000 лева,
производството е прекратено.
Ищецът твърди, че е собственик на трансформаторен
пост, представляващ сграда № 01, с площ от 9.00 кв.метра, за който не е отреден
самостоятелен парцел, находящ се в село С., ЕККАТЕ 67235, област Пловдив,
община Карлово, местност „СТОПАНСКИЯ ДВОР" построен върху имот с №097113,
целият с площ от 38.144 дка, представляващ частна държавна собственост, с начин
на трайно ползване - стопански двор. Излага твърдения, че „Електроразпределение
Юг“ ЕАД ползва трафопостта, описан по-горе за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия до други потребители, без да заплаща каквато и
да е било цена като същевременно реализира печалба от продажбата на
електрическа енергия на трети лица. Посочва, че между ищеца и ответника няма
сключен договор за уреждане на имуществените си отношения във връзка с достъпа
на ответника до собствения му имот, както и че през годините неколкократно е
давал съгласието си трети лица да бъдат захранени от трафопоста като им бъде
открита партида при ответника. Намира, че отношенията между страните следва да
се уредят по правилата на неоснователното обогатяване, тъй като няма сключен
договор с енергийното предприятие, а същото ползва сградата, която е
собственост на ищеца, за монтиране на съоръжения за доставка на енергия за
други потребители.
С отговора по реда
на чл.131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД оспорва изцяло
основанието и размера на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ползва
силов трансформатор с фабричен номер 56785 100 kVa. Твърди, че сградата в която се
намира силовия трансформатор представлява площадков енергиен обект по смисъла
на §1, т.19 от ДР на ЗЕ, съвкупност от сграда и оборудване като сградата има
обслужващо предназначение по отношение на оборудването и е подчинена на правния
режим на съоръжението и същите не могат да се разглеждат самостоятелно. Оспорва
собствеността на ищеца по представения от него договор за покупко-продажба от
22.05.2005г. и нотариален акт за
признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена
проверка.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че ищецът е собственик на процесния трафопост по силата на изтекла придобивна давност,
предвид представения по делото нотариален акт за признаване на право на
собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка акт №
105/23.06.2016г. на Нотариус Тани Рангелов с рег. № 517 от НК. Районният съд е
приел довода на ответника, че съгласно §1, т.41 от ДР на ЗЕ процесния трафопост
е вид енергиен обект, който е енергийна уредба и представлява съвкупност от
сграда и трайно монтираната в нея електрическа уредба, но не и довода, че
сградата е подчинена на правния режим на съоръжението.Изводът на районният съд
е, че трафопостът е самостоятелен обект на правото на собственост, в който е
монтирана електрическата уредба на ответника за пренос или разпределение на електрическа енергия, при което до изкупуване на
сградата, в изпълнение на нормативно установеното задължение, ответното
лицензираното енергийно предприятие дължи на ищеца обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД, за това с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил,
ползвайки без основание сградата, определено по
Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби и/ или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на преносен
газ.
Въззивният съд изцяло възприема
фактическата обстановка установена от районния съд, която се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районния
съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства,
както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани и на
основание чл.272 ГПК се препраща към
мотивите на първоинстанционния акт, с
което същите стават част от съжденията в настоящия съдебен акт.
Въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба.
Не се споделя довода, че не се доказва
собствеността на ответника върху сградата - трансформаторен пост. Действително представеният
договор за покупко- продажба от 22.02.2005 г. за придобиване на сградата от
ЗК“Съгласие“ не обосновава прехвърляне на правото на собственост, но ищецът основава
правото си на собственост и на изтекла в негова полза придобивна давност,
констатирана с нотариалния акт за обстоятелствена проверка акт № 105, том III, рег.№ 4529, дело № 504 от 23.06.2016 г. на Нотариус Тани Рангелов с рег. №
517 от НК.
Според задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012
г., констативният
нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за
съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на констативния нотариален акт, „Електроразпределение Юг“ ЕАД
като оспорваща страна, носи тежестта да докаже несъществуването на
признатото от нотариуса право, което в
случая не е сторено. С оглед на това, правилно районният съд е зачел
легитимиращото действие на констативния нотариален акт за правото на
собственост на ищеца.
По делото не се спори, че ответното
дружество има достъп и ползва процесната сграда - трансформаторен пост за
монтиране в него на съоръжения за пренос и разпределение на електрическа енергия до други потребители,
както и че между страните няма сключен договор. При отсъствието на сключен
договор, спорът за заплащане на достъпа до сградата се разглежда по правилата
на неоснователното обогатяване. Дължимото обезщетение е в размер на сумата, с
която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената
за достъп, и с която собственикът на трансформаторния пост е обеднял поради неполучаване на цена за
достъп, определено от приетото по делото заключение на комплексната експертиза от вещо
лице – електроинженер и счетоводител. Според заключението на вещите лица, цената за предоставяне на достъп е в размер
на сумата от 158,37 лева за процесния период. Заключението на експертизата не е
оспорено и е прието по делото, поради което се кредитира от съда като
компетентно и обективно изготвено.
Във въззивната инстанция въззиваемата
страна представи извлечение от банковата си сметка за доказване започнало от
жалбоподателя изпълнение на задължението му да заплаща цена за достъп за период
след процесния. От представеното банково извлечение действително се
удостоверяват плащания от жалбоподателят на сумите от 156, 69 лева на
27.03.2020 г., 52, 23 лева на 16.04.2020 г., 52, 23 лева на 14.05.2020 г. и 52,
53 лева на 19.06.2020 г.
С оглед на всичко гореизложено,
настоящият съдебен състав на ПОС намира предявеният иск за основателен и
доказан, поради
което постановеното
в идентичен смисъл решение на РС - Пловдив следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, основателно е
искането на въззиваемата страна за заплащане на разноските по делото. Във
въззивната жалба се прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност, което се явява основателно.
Претендираните разноски от въззиваемата страна са в размер на 400 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 01.06.2020 г. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 (изм. - ДВ, бр. 2
от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от
2020 г. , в сила от 15.05.2020 г.) от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при защита по дела с
интерес до 1000 лева, определеното възнаграждение е в размер на 100 лева.
Конкретно по делото исковата претенция е за сумата в размер на 158,37 лева, при което цитираната
разпоредба намира приложение. Въззивният съд намира, че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, като във въззивната инстанция не са извършени
процесуални действия, обосноваващи присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в по-висок размер от предвидения в чл.7, ал.2, т. Наредба № 1
от 9.07.2004 г.
Ето защо, на въззиваемата страна ще се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева за въззивната инстанция.
Така
мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 756 от 28.02.2020 г.
постановено по гр.д.№6283 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, да заплати в полза на П.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 100
лева /сто лева/ - разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.