№ 152
гр. Стара Загора, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20215500501553 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община
К., чрез юриск. М.Т.-И., против решение № 260128 от 09.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2635/2020 г. на Казанлъшкия районен съд.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
първоинстанционния съд за основателност на предявените искове за
присъждане на имуществени и неимуществени вреди. Счита, че решението е
неправилно в частта, с която районният съд е уважил изцяло иска за
имуществени вреди, като е приел, че представените от ищцата документи не
доказват извършен разход във връзка с лечението й, а определеното
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно. Счита, че представените
документи не доказват по категоричен начин извършените разходи в
посочения в исковата молба размер, както и че те са предприети във връзка с
настъпилата увреда. Излагат се съображения в подкрепа на това становище.
Счита, че не бил доказан механизмът на настъпване на увреждането.
Свидетелските показания не доказвали обстоятелствата около фактите за
установяване на злополуката и търпените от ищцата болки и страдания. Това
се отнасяло и до заключението на съдебномедицинската експертиза. Не било
доказано и това, че увредата на ищцата била вследствие на бездействието на
Община К. и неполагане на дължимата грижа за обезопасяване на тротоара,
тъй като за това място било издадено разрешение за извършване на търговска
дейност и било ангажимент на търговеца да не допуска нарушаване на
настилката, върху която поставя съоръженията. Искали са съдът да постанови
1
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищцата в
първоинстанционното производство, както и от третото лице – помагач.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск за присъждане на
неимуществени и имуществени вреди по чл.49 ЗЗД. Ищцата, сега въззиваема,
е твърдяла в исковата си молба, че на 31.05.2020 г., около 8,15-8,20 часа се
връщала от пазара в гр. К., като вървяла по западния тротоар на ул. „С.“. След
като подминала разположените маси по тротоара на кафе „Л.“, на
кръстовището с бул. „***“ на крачка от обект на „Л.“ и две крачки от масите
на „Л.“, се спънала в железни планки и болтове, които излизали от тротоара
около 1 см, което ги правило незабележими и сливащи се със сивите плочки.
С тези болтове и планки се закрепял фризерът, който се е ползвал от „Л.“, но
след затварянето на всички такива обекти в България, фризерът бил
премахнат, но закрепващите елементи - не. Ищцата е твърдяла, че вследствие
на спъването в планките и болтовете, паднала по лице на земята. Почувствала
силна болка в гърдите, трудно си поемала дъх. Наранила устните и зъбите си.
Изпитала много силни болки в главата. Изплашила се. Имала оток и
охлузване на ляво коляно и глезен с болка и ограничена подвижност. След
като била откарана за снимка и преглед, се установило, че трябва да постъпи
в болницата за няколко дни. При прегледа било констатирано разкъсно-
контузна рана на горна и долна устна и травми на горна и долна челюст в
областта на фронталните зъби от II степен. Лекарят - хирург й препоръчал
консулт със стоматолог, с оглед на травмите в челюстта. Било констатира
контузио тарацис, фрактура косте 6 декстра, просетлен бял дроб. Това
наложило постъпването й в Хирургичнотото отделение на болницата в К.,
където било проведено консервативно лечение на фрактурата на реброто.
Била приета в болницата на 31.05.2020 г. и изписана на 03.06.2020 г. ищцата е
твърдяла, че, освен болките в гръдния кош при всяко вдишване, при
изписването й от болницата, на 4-я ден раната на долата й устна била с лек
отток и в процес на зазадравяване. При изписването й бил издаден болничен
лист за 30 дни домашно лечение до 03.07.2020 г., включително. След това
лечението наложило издаването на още 2 болнични листа и домашното
лечение продължило до 22.08.2020 г. Твърдяла е и това, че при
стоматологичния преглед се установило контузна рана в областта на долната
устна, с кръвонасядане, оток и зачервяване на околните тъкани, както и
счупване на протеза, което я правило негодна за употреба. Това наложило
2
лечение при друг стоматолог, който преценил, че била компрометирана и
другата протеза. Стойността на двете протези била в размер на 300 лв. Искала
е съдът да й присъди обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди - преживените от нея болки, страдания, стрес и
продължително възстановяване, както и 300 лв. за имуществените вреди, тъй
като те били в резултат на виновното поведение на служители на Община К.,
които не били изпълнили задълженията си и не са поддържали в изправност
тротоара на ул. “С.“, на кръстовището с бул. „***“.
Ответникът Община К. е оспорил исковете. Твърдял е, че за 2020 г., за
обект на „Л. м.“ АД, находящ се на ул. „С.“ и бул. „***“ било издадено
разрешително за извършване на търговска дейност на територията на Община
К. по реда на Наредба №21 за реда и условията за разполагане на
преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на
територията на община К.. С цитираното разрешително били разположени
хладилни витрини и фризер за сладолед. След прекратяване дейността на „Л.
м.“ АД, обектите били премахнати в цялост. Ангажимент на търговеца било
да не допуска нарушаване на настилката върху които се поставяли
съоръженията. Твърдял е, че към момента на подаване на исковата молба, на
посоченото от ищцата местопроизшествие не били констатирани подобни
нарушения на настилката, както и стърчащи от нея метални планки в
посочения в исковата молба размер. Увреждането се дължало на
изключителната вина на пострадалата, която допуснала инцидента поради
невнимание и разсеяност. Твърдял е, че дори и да се докажело, че
настъпилото увреждането е от падане, то нямало как да се установи
безспорно дали падането се е случило именно на посочените от ищеца място
и време. Ако се приемело, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността му, то следвало да се приеме, че исковата молба не е доказана
по размер. Претендираната сума от 10 000 лв. по никакъв начин не
кореспондирала на описаното в исковата молба, тъй като не били установени
специфични увреждания, произтичащи само от поведението на общината. По
отношение на имуществените вреди е считал, че било установено счупване
само на горна протеза и не ставало ясно налагало ли се е изработване на долна
протеза във връзка с настъпилата увреда.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна за установено
от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, че
пострадалата ищца е претърпяла счупване на VI ребро в дясна гръдна
половина, кръвонасядане на брадичката, травматичен оток, кръвонасядане и
разкъсноконтузна рана на долната устна на устата със счупване на горна и
долна зъбна протеза, травматичен оток и охлузвания на лява колянна и лява
глезенна става. Травматичните увреждания са причинили на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Приел е за
установено също така, че в началото на възстановителния период ищцата
търпяла силни болки при дълбоко поемане на въздух, закашляне и резки
движения на гръдния кош от счупеното VI ребро в дясно. Описаните
3
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмета и
отговарят да са получени по време и начин отразени в материалите по делото
и исковата молба - при спъване и падане върху терена с предната повърхност
на тялото (по очи). Приел е за установено от свидетелските показания, че на
31.05.2020 г., сутринта около осем часа на западния тротоар на ул. „С.“, на
кръстовището с булевард „***“, до обекта на „Л. м.“ и до кафене „Л.“,
ищцата се спънала в железни планки и болтове (сиви), които излизали от
тротоара около 1 см и паднала. След инцидента имала силни болки при
вдишване, при смях, кашлица, че по цели нощи, не е могла да спи, както и не
могла да се храни, че се налагало да обслужва пострадалата. Ищцата
претърпяла 4- дневно болнично лечение в Хирургичнотото отделение на
болницата в гр. К. и общо била 84 дни в болнични. Проведено било
стоматологично лечение и ищцата е направила разходи във връзка със
смяната на счупените протези.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че общината
отговаря за претърпените от ищцата вреди, тъй като съгласно разпоредбите
на чл.3, ал.1 и чл.167, ал. 1 ЗДвП стопанисва тротоара и трябва да го
поддържа в изправно състояние, на който имало препятствие под формата на
железни планки и болтове, необезопасени по какъвто и да било начин, като по
този начин е била нарушена целостта на пътното покритие. В случая
служители на общината не били положили дължимата грижа да обезопасят
стърчащата част от железни планки и болтове, като по този начин са
предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Приел е, че
дори и трети лица да са причинили неизправности по тротоарната настилка, в
тежест на собственика на вещта Община К.. е незабавно да предприеме
необходимите действия за сигнализиране на пешеходците за препятствията и
възстановяване на тротоара в състояние, годно за обичайната му употреба.
Приел е, че е справедливо, като се има предвид характера и степента на
засягане на здравето и физическата цялост на пострадалата, последващото
допълнително влошаване на здравословното й състояние, броя на
травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на
претърпените болки, страдания, неудобства и др., че следва да присъди
парично обезщетение от 5000 лв. По отношение на обезщетяването на
търсените имуществени вреди следва претенцията да бъде уважено изцяло -
до размера на търсените общо 300 лв.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна.
По делото е установено от показанията на разпитаните свидетели,
представената по делото епикриза и заключението на съдебномедицинската
експертиза, че на 31.05.2020 г. ищцата е паднала на тротоара на ул. „С.“, в
близост на място, където е имало обект на „Л. м.“ АД. Падането е било
причинено от спъване в стърчащо от тротоара желязо. Ответникът не
оспорва, че това е било планка за хладилна витрина и фризер за сладолед,
посредством която те са били застопорявани за земята. Разполагането на
хладилната верига и фризера за сладолед е било въз основа на разрешение №
4
56 от 01.01.2020 г. за извършване на търговска дейност на територията на
Община К., дадено на „Л. м.“ АД. В следствие на падането ищцата получила
счупване на VI ребро в дясна гръдна половина, кръвонасядане на брадичката,
травматичен оток, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на долната устна
на устата със счупване на горна и долна зъбна протеза, травматичен оток и
охлузвания на лява колянна и лява глезенна става. Била лекувана в болница за
периода от 31.05.2020 г. до 03.06.2020 г. От заключението на
съдебномедицинската експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд,
както и от обясненията на вещото лице д-р С., дадени в с.з. от 01.03.2021 г., се
установява, че счупеното ребро е зараснало за срок от около 25 дни. През
първите две седмици от възстановителния период болките са силни, а в
последствие намаляват и почти отшумяват. Вещото лице не докладва за
настъпило усложнение към датата на извършения от него преглед. Общо
лечението и възстановителния период е продължил 84 дни, през което време
ищцата е била в болнични.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че настъпването на
увреждането от състоянието на описаната в исковата молба вещ, механизма,
както и причинната връзка, не са доказани. Както бе посочено по-горе, и
механизмът на падането, и причинната връзка между него и уврежданията са
установени от свидетелските показания на К.С.Т., която е била очевидец на
случилото се и първа се е притекла на помощ на ищцата, и на Р.А.Д., който е
неин съпруг и веднага е пристигнал на място. Именно от техните показания
се установява, че на мястото на падането е имало стърчащи от тротоара
железа (болтове и планки според свид. Д.). По делото няма причина
показанията на тези двама свидетели да не бъдат кредитирани. Вярно е, че
свид. Р.А.Д. е съпруг на ищцата, но това не значи, че неговите показания
следва да бъдат игнорирани изначално. Когато се ценят показанията на
свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да
подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са
повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или
неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с
останалите доказателства по делото. Съдът може да възприеме тези показания
за достоверни само след задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи
се в подкрепа или в опровержението им, излагайки мотиви защо дава вяра на
показанията на свидетеля, въпреки възможната му заинтересованост. Когато
се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на
делото, съдът подхожда към тях със завишена критичност и съобразява
доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни
противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или
противоречия с останалите доказателства по делото. В случая свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, лично възприети от него. Показанията му са
логични непротиворечиви и обективни. Те са в пълен унисон с показанията
на свид. Т., която е незаинтересована и също така очевидец на случилото се.
Освен това показанията на свид. Д. кореспондират с писмените доказателства
5
(епикриза) и със заключението на съдебномедицинската експертиза, според
която телесните увреждания на ищцата са получени от действието на твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразен в
исковата молба – при спъване и падане върху терена по очи.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че причиненото на ищцата
телесно увреждане е поради противоправно бездействие на Община К. –
неполагане на дължима грижа за обезопасяване на тротоара, тъй като за
мястото, на което се сочи, че е настъпил инцидентът, е издадено
разрешително за поставяне на преместваем обект и на търговеца е
задължение да не допуска нарушаване на целостта на настилката. Това
обстоятелството е без значение. Не е спорно, че по реда на Наредба № 21 за
реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговия и други
обслужващи дейности на територията на Община К. на „Л. м.“ АД е било
издадено разрешително за извършване на търговска дейност, във връзка с
която на тротоара на ул. „С.“ в гр. К. до кръстовището с бул. „***“ са били
сложени хладилна витрина и фризер на сладолед, закрепени за него
посредством планки и болтове. Към 31.05.2020 г. тези вещи са били
премахнати, но планките и болтовете са останали да стърчат над
повърхността на тротоара. Безспорно е, че тротоарът е общинска собственост
и Община К. е длъжна да го поддържа, в т.ч. и да недопуска нарушаване на
целостта му и поставянето на препятствия, така че да се осигурят условия за
сигурно и безпроблемно придвижване на гражданите по него, и ако трето
лице извърши действия, които създават опасност за движението, да вземе
мерки за отстраняването им. Затова, каквито и да са вътрешните отношения с
ползвателя на разрешението за поставяне на преместваеми обекти,
ответникът е лицето, на което законът е възложил поддръжката и
осигуряването на безопасното движение, и ако не е постигнат този резултат, е
налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди той
носи отговорност. Бездействието е противоправно, тъй като е извършено в
нарушение на установения в чл.45 ЗЗД принцип да не се вреди другиму.
Във връзка с противоправността, за пълнота на изложението следва да
се посочи, че въззивникът неоснователно е претендирал, че получените
увреждания на ищцата са били съпричинени, защото в тази връзка не е
изложил нито твърдения, нито е представил доказателства.
На последно място, неоснователно оплакването, че част от
представените по делото документи не установяват по категоричен начин
извършените разходи. Не било доказано, че те били предписани от
специалист във връзка с настъпилата увреда. Както бе посочено по-горе, по
делото е установено, че при падането ищцата е получила освен счупване на
VI ребро в дясна гръдна половина и кръвонасядане на брадичката,
травматичен оток, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на долната устна
на устата със счупване на горната зъбна протеза. Ищцата е била прегледана от
лекар-стоматолог и й е била изработена нова горна и долна протеза. По
6
делото липсват данни, а и твърдения, че счупването, респ. изработката на
нова протеза, е следствие на друго събитие, поради което няма как да не се
приеме, че изработването на горна и долна зъбна протеза е било наложено от
счупването на горната протеза на ищцата, настъпило при падането й.
Предвид на изложеното въззивният съд намира, че предпоставките за
ангажиране на гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД са
налице. Настъпили са вреди за ищцата, причинени от лице, на което
отговорният по чл.49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; вреди, причинени
при или по повод на изпълнението на работата и натовареното лице има вина
за причинените вреди. Не е нужно винаги да се доказва, че прекият
причинител на увреждането е конкретно определено лице. Възложителят на
работата отговаря и тогава, когато не може да се установи кой конкретно от
работниците или служителите е причинил вредата (ППл на ВС № 7/1959 г.).
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, както е и сторил първоинстанционният
съд. Във въззивната жалба няма оплаквания относно определения размер,
поради което съдът няма да излага съображения. Иначе размерът на
обезщетението е свързан с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от
пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените
морални страдания и др. фактори, имащи отношение към преценката за
справедлив размер на обезщетението. В случая са взети предвид.
С оглед изхода на спора на въззивникът следва да се присъдят
направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер
на 595 лв.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260128 от 09.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 2635/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА Община К. със седалище и адрес на управление в гр. К., ***,
представлявано от кмета Г.Г.С., ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Д. от гр. К.,
***, ЕГН **********, сумата от 595 лв. за направените от нея разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8