Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 775 от 30.06.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря Й. Б. и прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното
от съдия Русева КАНД № 920 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Образувано е по касационна жалба на РУ
Несебър към ОД МВР Бургас против Решение № 49/25.02.2020 г., постановено по
а.н.д. № 1807/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено Наказателно
постановление № 19-0304-002781/19.09.2019 г., издадено от началник сектор към
ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на осн.чл.174, ал.3 ЗДвП, на В.С.К. *** са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на осн. Наредба № Із-2539 на
МВР са му отнети 12 контролни точки.
Касаторът оспорва съдебното решение
като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че
нередовността на АУАН не е пречка за съставяне на НП, след като от акта
недвусмислено става ясно какво точно нарушение се вменява на лицето. Иска се от
съда да отмени решението и да потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът не
изпраща представител, редовно уведомен.
Ответникът по касация в с.з. се
явява лично и адвокат, изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и моли решението на РС да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Бургас дава становище за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна по следните
съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на К. е ангажирана за това, че на 04.09.2019 г., около 11.00 часа
в гр. Несебър, на ул. „Жана Чимбулева“ – стара част, като водач на л.а.
Мерцедес С320 ЦДИ с рег.№ А6900НН, пред ресторант Хемингуей, посока Яхтено
пристанище, управлява личния си л.а. с рег.№ А6900НН, като водачът отказва да
му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 № 0041 за
установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози; издаден
талон за медицинско изследване № 0000686, като лицето отказва да даде кръвна
проба или урина за установяване наличието на наркотични вещества и/или техни
аналози. В НП е прието, че с отказът да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и с
неизпълнението на предписанието на химико-токсикологичното лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, лицето виновно е нарушило чл.174, ал.3 ЗДвП, поради което и на
осн.чл.53 ЗАНН вр.чл.174, ал.3, предл.2 ЗДвП, на К. е наложена глоба в размер
на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, а на осн.
Наредба № Із-2539 МВР са му отнети 12 контролни точки.
За да постанови оспореното съдебно
решение, първоинстанционният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила в административно-наказателното производство и че е
нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като в АУАН е посочена
като нарушена законовата разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, която забранява на
водача на ППС да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а в НП е
посочена като нарушена разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП. Районният съд е
посочил също, че и отговорността в двата случая е различна, тъй като за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП водачът носи наказателна отговорност по чл.
343б, ал.3 НК, за разлика от хипотезата на чл. 174, ал.1 ЗДвП, където
отговорността за нарушението е административнонаказателна. Съдът е посочил
също, че в НП органът се е задоволил да посочи единствено регистрационния номер
на автомобила, но е пропуснал да индивидуализира същия с модел и марка, както и
че неправилно е приел, че водачът е правоспособен, налагайки му санкция
„лишаване от право да управлява МПС“, след като по делото има безспорни
доказателства, че същият е с отнето СУМПС, т.е. неправоспособен. Преценяйки, че
противоречието между вмененото с АУАН и с НП нарушение е съществено и че същото
е ограничило правото на защита на лицето, съдът е отменил НП на това основание,
без да разглежда спора по същество.
Решението е валидно и допустимо, но
неправилно.
Касационната инстанция не споделя
извода на РС, че
е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до незаконосъобразност на
издаденото НП. Действително в АУАН № 388264/04.09.2019 г. е посочено, че с деянието си /което е идентично
описано в АУАН и в НП като факти/ водачът К. е нарушил разпоредбата на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, която въвежда забрана на водача на ППС да управлява същото с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила и/или след употреба на
наркотични вещества и техните аналози, като това нарушение е различно от
нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Съгласно последната норма, водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 години и глоба 2 000 лв.
В случая, обаче, посочването и изписването на
различни правни квалификации на нарушението в АУАН и в НП, не може да обоснове
извод, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените,
водещо до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като от описателната част
на АУАН и на НП става достатъчно ясно кои конкретни факти органът твърди, че са
се осъществили и какво конкретно деяние вменява на водача като нарушение. В
административнонаказателното производство лицето, срещу което е издадено НП, се
защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на деянието, а в
конкретния случай фактите са описани достатъчно ясно и недвусмислено. Поради
това, не е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице и до невъзможност същото да разбере в
какво е обвинено.
Съгласно разпоредбата на чл.42 ЗАНН,
актът трябва да съдържа: данни за съставителя и длъжността му; дата на
съставяне; дата и място на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; нарушените законови разпоредби;
данни за нарушителя; обясненията или възраженията на нарушителя, и др. Съгласно
чл.57 ЗАНН, НП следва също да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; законовите разпоредби, които са
нарушени; вида и размера на наказанието и др.
Поради
разминаването между описаните в обстоятелствената част факти и дадената в
диспозитивната част правна квалификация на извършеното от К. нарушение в
АУАН, следва да се приеме, че е налице
нередовност в АУАН №
388264/04.09.2019 г. Разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН обаче дава възможност НП да се състави и
при допусната нередовност на АУАН, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Ето защо, в процесния случай АНО е
процедирал съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН, като е съставил процесното Наказателно
постановление № 19-0304-002781/19.09.2019 г. въпреки нередовността на АУАН № 388264/04.09.2019 г., доколкото по
делото няма спор, че са се осъществили фактите, сочени в АУАН и в НП, изпълващи
състава на нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДВП – касаторът не оспорва, че на
04.09.2019 г. около 11.00 ч в гр. Несебър, като водач на собствения си л.а. Мерцедес С320 ЦДИ с рег.№ А6900НН, пред
ресторант Хемингуей, посока Яхтено пристанище, е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 № 0041 за установяване
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, като му е бил издаден
талон за медицинско изследване № 0000686 и лицето е отказало да даде кръвна
проба или урина за установяване наличието на наркотични вещества и/или техни
аналози. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства
– талон за изследване № 0000686 от 04.09.2019 г. и от показанията на св. Димов.
С отказа да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и с неизпълнението на предписанието на химико-токсикологичното
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, К. виновно е нарушил чл.174, ал.3 ЗДвП, поради което и правилно на
осн.чл.53 ЗАНН вр.чл.174, ал.3, предл.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Неверни
са констатациите на първоинстанционния съд, че в НП не е индивидуализиран
управляваният от К. лек автомобил, тъй като не са посочени модел и марка, а
само регистрационен номер – видно от издаденото НП, в същото детайлно е посочен
управляваният от лицето лек автомобил /марка Мерцедес модел С320 ЦДИ с рег.№
А6900НН/.
Несъстоятелни
са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно АНО е приел, че водачът е
правоспособен, поради което му е наложил санкция „лишаване от право да
управлява МПС“. На първо място, при осъществяване състава на чл. 174, ал.3 ЗДвП, АНО действа при условията на обвързана компетентност и не може да
преценява каква санкция да наложи на лицето, и дали да му наложи само една от
предвидените в закона санкции, тъй като същите са ясно и лимитативно разписани
в същата тази норма и се налагат кумулативно. На следващо място,
обстоятелството, че към момента на налагане на наказанието лицето е
неправоспособен водач, не води до извод за неприложимост спрямо него на
санкцията „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като това лице би могло в
последващ, след издаването на НП, момент отново да придобие правоспособност.
Като е отменил НП, районният е постановил неправилно
и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което издаденото НП се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд, XV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 49/25.02.2020 г., постановено по а.н.д. №
1807/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено Наказателно
постановление № 19-0304-002781/19.09.2019 г., издадено от началник сектор към
ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на осн.чл.174, ал.3 ЗДвП, на В.С.К. *** са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на осн. Наредба №
Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0304-002781/19.09.2019 г., издадено от началник сектор към ОД МВР Бургас, РУ
Несебър, с което на осн.чл.174, ал.3 ЗДвП, на В.С.К. *** са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на осн. Наредба № Із-2539 на
МВР са му отнети 12 контролни точки.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.