№ 251
гр. Плевен, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20244400500245 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 175/16.02.2024г. по гр.д. № 5810/2023г. на ПлРС е
отменена Заповед № 65/15.08.2023г. на Директора на Общинско предприятие
„УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ЗЕМИ И ГОРИ“ гр. Плевен, с ЕИК ***, с
адрес на управление гр.Плевен, ул. ***, представлявано от Директора инж.И.
М., с която на М. Т. Д., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. ***, е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Осъдено е на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Общинското предприятие
„УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ЗЕМИ И ГОРИ“, гр. Плевен, с код по
БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от
Директора инж.И. М., да заплати на М. Т. Д., ЕГН **********, от гр.Плевен,
ул. ***, сумата от 1 000лв., представляващи разноски по делото.
Осъдено е, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Общинското предприятие
„УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ЗЕМИ И ГОРИ“, гр. Плевен, с код по
БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от
1
Директора инж.И. М. да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 50лв -
държавна такса и сумата от 5,00лв. - в случай на служебно издаване на ИЛ.
Недоволни от решението са останали от Общинско предприятие
„УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ЗЕМИ И ГОРИ“ гр.Плевен – ответник по
делото пред ПлРС, които го обжалват в законния срок изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
Твърдят, че фактическата обстановка, описана в оспорената заповед, е
описана в съответствие с изисканите от ищцата и останалите служители на
общинското предприятие писмени обяснения. Съща така навеждат доводи, че
при налагането на оспореното наказание са спазени стриктно всички
процесуални изисквания на КТ чл.193 ал.1, чл.194 и чл. 195, ал.1-3 КТ, както
и материално правните изисквания за Закона - чл. 189 ал.1 КТ, при което е
съобразено и поведението на наказания служител.
На следващо място жалбоподателя твърди, че доводите на районния
съдия за отмяна на Заповедта за наказание, изложени накратко в мотивите на
решението са неправилни и съдът неправилно е счел, че не се установява
безспорно нарушение на трудовата дисциплина, в дадената от Работодателя и
описана в Заповедта правна рамка, което да е извършено виновно от страна на
ищцата. Според въззивното Дружество от свидетелските показания и
конкретно тези на св. А., посочен като обект на обиди от страна на ищцата,
съдът не е успял да установи категорично, че служителката целенасочено го е
нарекла „глупав" и го е заплашила, че „ще го даде на прокурор". Поради това
считат, че съдът неправилно е приел, че Д. не е осъществила вмененото й
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.10 от КТ, вр. чл.126 т.10 от
КТ, вр. чл.14 ал.1 и ал.2, предл.1 от КПСДА.
Отправя се искане за повторно изслушване на свидетеля А. А., като
причина се посочва неговото неубедително възпроизвеждане на спомените по
време на проведеното съдебно заседание пред ПлРС. Посочва се също така, че
същият от уважение към колегите си, с които работи ежедневно, не е
възпроизвел данните, които е дал по поисканите писмени обяснения преди
налагане на наказанието на служителите. Жалбоподателят се мотивира за това
си искане с това, че повторното изслушване на свидетеля А. е важно за
изясняване на фактическата обстановка по случая и правилното й
възприемане от съда, тъй като същите тези показания не са били обсъдени
2
при цялостната и съвкупна преценка на доказателствения материал от ПлРС.
По отношение на второто процесно дисциплинарно нарушение
жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният съд приел за
установен факта, че след 05.07.2023г. и преместването й в друг кабинет, е
налице само еднократен отказ да получи служебна кореспонденция. Поради
това, според жалбоподателя неправилно и незаконосъобразно е заключението
на ПлРС, че наложеното наказание се явява несъразмерно тежко на
извършеното дисциплинарно нарушение. Навеждат се доводи, че това не е
първо неизпълнение или грубо нарушение на правилата от страна на
служителката, а самият работодател е направил във времето вече множество
компромиси при предходни остри и невъздържани реакции от страна на
нарушителката.
На основание на горепосочените възражения и твърдения, от
общинското предприятие считат, че след като се уважи доказателственото им
искане следва окръжният съд да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск по реда на чл.357 и
сл. от КТ от ищцата М. Т. Д., като им присъди разноски.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции в размер, определен съгласно чл.23 от НЗПП, предвид на това, че
общинското предприятие е в административната структура на Община
Плевен.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС М. Т. Д.,
чрез процесуалният си представител адв.М. К. от ПлАК депозира отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок, с който изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна.
Твърди, че атакуваното решение не страда от заявените от въззивника
пороци и смята, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства като е
изяснил всички относими към спора обстоятелства и е приложил правилно
материалния закон.
Навеждат доводи, че съдът правилно е отбелязал, че от страна на М. Т.
Д. няма изречени обиди по отношение на свидетеля А., а самият той в
разпитите си и по двете дела е давал изключително неубедителни, мъгляви и
уклончиви показания, както и това, че по отношения на ищцата М. не е могъл
3
да заяви с какви думи го е обидила.
Твърди се с Отговора на въззивната жалба, че М. Д. не е обидила
никого, нито е вярно това, че със своите действие е уронила престижа на
службата.
Твърди се, че по отношение на второто нарушение на трудовата
дисциплина, което според въззивника - обосновава налагането на такова
тежко наказание, а съдът е приел, че същото не съставлява толкова тежко
нарушение, което да обосновава налагане на несъразмерно тежко наказание -
такова нарушение не е било извършено от страна на служителката.
Неправилно е възприето, според въззиваемата страна, че в стаята, в която е
била преместена е имало условия за работа, тъй като там се намирало бюро и
компютър с парола на колега, който е бил отпуск в онзи момент.
Навеждат се доводи с отговора на въззивната жалба, че обясненията в
написаната на ръка докладна, както и потвърдено от разпита на свидетелите
относно неизпълнението на задача и отказ от такова се е случило, защото на
един по-късен момент М. е успяла да продължи работата си /на 07.07.2023г./,
след като вече е било разпоредено и тя е разполагала с ключ за стаята и с
компютъра си, на който има създадена база от данни. М. Д. не е отказала на
06.07.2023 г. да изпълнява служебните си задължения, напротив - била е
възпрепятствана от страна на работодателя, тъй като не са и осигурени
условия на труд, а в решението на ПлРС невярно е възприето, че на
06.07.2023г. в новия кабинет е имало наличие на "шкаф с ключ", както е
записано в самото решение, и това е било напълно достатъчно, за да
продължи незабавно работата си.
С подаването на отговора и на основание изложените в него
съображения, въззиваемата страна М. Т. Д. изразява становище, че с
дискредитирането на служителката се прави опит да се отклони вниманието
от случилото се, а именно неправомерните действия, които са били
извършвани по отношение на депозираната в ЦАО към Община Плевен
обосновка, която се предава на комисията в разпечатан плик. Същото
представлява нарушение на редица правни разпоредби, както и намеса в
работата на комисията от страна на работодателя и прекият ръководител,
чийто председател е била самата служителка М. Д..
Прави искане съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да
4
присъди разноски, сторени за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, по реда на
чл.235 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Поради това въззивният
съд дължи отговор единствено на конкретните оплаквания по въззивната
жалба.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
М. Т. Д. срещу ОП “Управление на общински земи и гори“ гр.Плевен с
правно основание чл.357 вр. чл.358 т.1 вр. чл.188 т.1 за отмяна на наложено
на ищцата дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение“,
съгласно Заповед № 65/15.08.2023г. на Директора на ОП “Управление на
общински земи и гори“
Безспорно между страните е, че въззиваемата страна М. Т. Д. работи в
ответното общинско предприятие на длъжност „***“ в отдел „Гори“ въз
основа на валидно трудово правоотношение, сключено между страните.
Няма спор, че със Заповед № 65/15.08.2023г. на Директора на ОП
“Управление на общински земи и гори“ на М. Т. Д. е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Заповедта е
връчена на въззиваемата страна на датата на издаването й.
Безспорно е, че в случая е спазена разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ. До
въззиваемата страна М. Д. е отправено писмено искане от работодателя за
даване на писмени обяснения във връзка с действията и поведението й на
05.07.2023г. и възникналия словесен конфликт с прекия й служебен
ръководител инж.А. А. и с Директора на ОП, получено от М. на 05.07.2023г. в
5
14.56 часа – л.24 от делото пред ПлРС. Писмените обяснения са изискани
именно във връзка с конкретното нарушение, за което е наложено и
дисциплинарното наказание.
Безспорно между страните е, че от М. Д. са депозирани писмени
обяснения по случая на 06.07.2023г. в 15:05ч., които са написани на ръка и
предхождат издадената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
която е с дата 15.08.2023г. – л.7 от делото пред ПлРС.
От представените с Отговора писмени доказателства се установява, че
преди налагане на дисциплинарното наказание на въззиваемата страна М. Д.,
Директорът на ОП е изискал писмени обяснения за възникналия словесен
конфликт на 05.07.2023г. Постъпили са писмени обяснения и докладни
записки от служителите Л. Д., А. А., Г. Г., Д. Ц., Л. П ., П. Д. и В. Б..
Горепосочените служители са разпитани и като свидетели в производството
пред ПРС.
Спорни в настоящото производство, а и пред ПРС са били въпросите
законосъобразна ли е горепосочената Заповед №65/15.08.2023г. на Директора
на ОП, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ“, извършени ли са от последната
визираните в заповедта нарушения.
Както с ИМ, така и с отговора на въззивната жалба ищцата е направила
възражение, че преценката на законността на дисциплинарното наказание се
извежда от вида на дисциплинарното нарушение и неговите обективни
признаци, посочени в мотивите на Заповедта за наказание, а такива в
опорочената Заповед липсват, поради което не е установен фактическият
състав на визираното в мотивите нарушение.
За да постанови отменителното си решение, Районен съд Плевен
правилно е съобразил, че дисциплинарното производство по КТ е строго
формално, като реализирането на дисциплинарна отговорност и налагането на
дисциплинарно наказание, е предпоставено от задължението на работодателя
да установи няколко групи факти и да извърши предвидената в чл.189 и
чл.194 от КТ преценка, спазвайки и процедурата на чл.193 ал.1 от КТ, преди
да наложи дисциплинарно наказание.
Съдът приел, че процесната Заповед не отговаря на изискванията за
мотивираност, тъй като от нея е явно изпълнението на изискването на чл.189,
6
ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, съобразени са сроковете по чл.194
от КТ и не е нарушено правото на защита на наказания служител, който е
разбрал какво нарушение се визира в заповедта и му е осигурена възможност
да възрази. Както в заповедта, така и в искането за обяснения не следва да се
съдържат всички обективни и субективни признаци на нарушението, а е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за служителя начин чрез индивидуализиране на нарушението по
начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна
и субективна страна.
Първоинстанционният съд правилно приел, че твърдяното в Заповедта
нарушение на чл.17 ал.1 от КПСДА, не е обосновано от фактическа страна
изцяло, за да бъде разгледано по същество. Под „деяние, уронващо престижа
на службата“, се разбира деянието да е от такова естество, че реално да
застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото
в съответната институция. Не е задължително престижът да е вече уронен, не
е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително
действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други
лица, което би се отразило негативно върху авторитета на общинското
предприятие. В случая не се сочи в Заповедта, поведението да е станало
публично достояние на външни лица, а и това да се е отразило негативно
върху авторитета на предприятието. Поради това съдът е приел, че първото
нарушение не е установено, защото е недопустимо да се установява това
тепърва в исковото производство при липса на фактически твърдения в
обжалваната Заповед.
Съдът приел, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не се установява безспорно
нарушение на трудовата дисциплина, в дадената от работодателя и описана
по-горе правна рамка, което да е извършено виновно от страна на ищцата М.
Д..
Намерил също така за безспорно установено, че на процесната дата -
05.07.2023г., на работното място, в сградата на общинското предприятие,
между ищцата М. Д. и св.А. А. е възникнал спор, във връзка с изпълнение на
процедура и дейност на Комисия, на която ищцата е председател и по-
конкретно факта на отварянето на плик с обосновка от участник в
7
процедурата. Ето защо, съдът правилно изцяло е кредитирал като безспорни и
еднопосочни в тази насока показанията на св.Л. Д. и св.А. А., защото
изложеното съответствало и на посоченото в процесната Заповед като
фактическа обстановка.
Тези съображения се приемат от настоящата инстанция и при
мотивиране на своето решение ПлОС препраща към същите по реда на чл.272
ГПК.
Други оплаквания по въззивната жалба не се навеждат и затова
решението е законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Искането на въззивното общинско дружество за присъждане на
разноски по делото предвид изхода на спора е неоснователно и следва да се
отхвърли – арг. за противното от чл.78 ал.3 ГПК.
Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, сторени
пред въззивна инстанция следва да бъде уважено и ответното предприятие да
бъде осъдено да заплати на ищцата разноски съгласно представения Списък
по чл.80 от ГПК.
При горните съображения и на основание чл.272 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 175 от 16.02.2024г. на Районен съд
гр.Плевен, постановено по гр.д. № 5810/2023г. по описа на ПлРС, като
правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.78 ал.3 ГПК искането на ОП „Управление на
общински земи и гори“ с ЕИК ***, към Община Плевен, представлявано от
Директора инж. И. М. за осъждане на М. Т. Д. с ЕГН ********** да им
заплати направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ОП „Управление на общински
земи и гори“ с ЕИК ***, към Община Плевен, представлявано от Директора
инж. И. М. чрез юрк. В. Н. да заплати на М. Т. Д. от гр.Плевен, ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 1 000лв.
8
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9