РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110135612 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по предявен от , представляван от Я Я и И К, със седалище и адрес на
управление в гр. София, У срещу СТ. СТ. ИВ., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. Овча купел, ул.
, бл. чрез адвокат Й.П., със съдебен адрес: гр. София, ул. № 13А, ет. 1, ап. 3, положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 1000 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № 5458193 от 31.07.2018г., ведно със
законна лихва от 25.6.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 175,31 лв. за
периода от 30.8.2018 г. до 27.4.2019 г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на
424,44 лв., законна лихва в размер на 101,75 лв. за периода от 31.8.2018 г. до 19.6.2020 г., което
вземане е цедирано на ищеца и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
-ти
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 26949/2020 г. на Софийски районен съд, I ГО, 120
състав. Искът е предявен и за сумите, представляващи неустойка в размер на 424,44 лв. и разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 245 лв., за които заявлението е
отхвърлено като неоснователно, поради което в тази част исковата претенция е недопустима, тъй
като може да се установяват по реда на чл. 422 от ГПК само суми, по които има издадена заповед
по чл. 410, респективно по чл. 417 от ГПК. Производството е прекратено в частта, с която се иска
установяване дължимостта на сумите за неустойка в размер на 424,44 лв. и разходи и такси за
извънсъдебно сабиране на вземането в размер на 245 лв., като недопустим.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 26949/2020 г. Предвид това, че заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, за ищеца е възникнал правният интерес от завеждането на настоящото производство. Сочи,
че вземането произтича от Договор за паричен заем № 5458193 от 31.07.2018 г., сключен между
1
длъжника и "Вива Кредит" ООД, което вземане е прехвърлено на заявителя с Договор за
прехвърляне на парични задължения от 01.02.2016 г. и Приложение № 1 от 02.05.2019 г., за което
длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД. Ответницата се била задължила да ползва и върне
заемната сума, като се е съгласила, че в случай на неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение по договора, дължи неустойка, която възлизала на 424.22 лв. Претендира и разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245 лв. Моли съда да
уважи исковата претенция. Претендира присъждане на разноски в двете производства.
Ответната страна е депозирала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва исковата претенция. Твърди, че не е уведомявана и не й е потвърдено писмено, че е
извършено прехвърляне на вземането от „Вива Кредит“ ООД на ищеца. Сочи, че представеното по
делото пълномощно от „Вива Кредит“ ООД, с което се упълномощава ищеца да уведоми
длъжника за извършената цесия, липсвала индивидуализация на длъжника и вземането, освен това
пълномощното било с дата от 2016 г. – преди да бъде сключен самия договор за кредит, предмет на
спора. Счита, че това прави уведомяването за цесията невалидно. Счита също така, че
представеното от ищеца потвърждение за сключена цесия не е надлежно подписано в писмена или
в електронна форма. Счита, че кредитополучателя не е уведомен за настъпилата изискуемост.
Счита, че основни клаузи на договора са нищожни, поради противоречие с добрите нрави и поради
недобросъвестност при договарянето от страна на кредитора и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Счита, че клаузите по определените два вида договорни лихви, едната определена като „такса за
обезпечение“ и „такса за експресно разглеждане“ в общ размер, близък до размера на сумата,
отпусната по кредита, се явяват нищожни. Счита, че със същите се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана със забава на длъжника. Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК от 25.06.2020 г., депозирано пред СРС, по което е
-ти
образувано ч.гр.д. № № 26949/2020 г. на СРС, I ГО, 120 състав е поискано издаването на заповед
по чл. 410 от ГПК, като същото е уважено. С оглед връчването на длъжника на заповедта по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът е предявил установителен иск, което обуславя правния му интерес
от водене на настоящото производство.
От представения Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5458193 от 31.07.2018 г.,
сключен между ответника и "Вива Кредит" ООД, се установява, че се касае за договор, сключен от
разстояние за сумата от 1000 лв. В договора е включена и услуга „експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем“ на цена от 424.44 лв. Крайният падеж по договора е на
27.04.2019 г. Определен е годишен лихвен процент по заема от 40.30 % и годишен процент на
разходите в размер на 49.47 %. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на
поетото задължение за осигуряване на обезпечение в предвидения в договор вид – поръчителство
или банкова гаранция, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 424.44 лв.
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. "Вива
Кредит" ООД е прехвърлила на ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД вземания, индивидуализирани в приложен списък, съставляващ Приложение №
1 от 02.05.2019 г., в който списък фигурира и името на ответника с размера на задължението му.
Представено е потвърждение за извършена цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, пълномощно рег.
№ 11712 от 28.12.2016 г. на нотариус Маргарита Иванчева с рег. № 260 на НК в полза на ищцовото
дружество да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, както и
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията.
2
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Безспорно се установи по делото, че между праводателя на ищеца и ответника е бил
сключен договор за кредитна карта, като е предоставен потребителски кредит. Срокът на договора
е девет месеца, който е изтекъл към момента на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Предвид това обаче, че се претендира връщане на суми, чието връщане е просрочено, съдът
приема, че вземането е ликвидно и изискуемо към датата на образуване на заповедното
производство. Междувременно вземането е било прехвърлено с Рамков договор за цесия между
ищеца и „Вива Кредит“ ООД, като за това прехвърляне длъжникът не е бил уведомен преди
предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Дали и доколко договорът за цесия, сключен между първоначалния кредитор на ответника
и ищцовото дружество е породил действие спрямо ответника, е въпрос, който е спорен между
страните. Ответникът оспорва, че е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Съдът приема,
че цесията е проявила своето действие, съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД по отношение на ответника с
получаването на приложеното към исковата молба уведомление. Касае се за факт, настъпил в хода
на процеса, който е от значение за спорното право, с оглед на което следва да бъде съобразен при
решаването на делото съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Налице е и изрично упълномощаване на
цесионера от страна на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, с оглед свободата на договарянето, е допустимо предишният кредитор
(цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД, като обемът й се определя
според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 от ЗЗД. Упълномощаването не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Връчване на уведомлението за
цесията в хода на исковото производство, в това число с исковата молба, има действие спрямо
длъжника (решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на ВКС, II т.о.).
Предвид обстоятелството, че производството е прекратено в частта за неустойката при
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение и таксата за извънсъдебно събиране на
вземане, то съдът не разглежда доводите на ответника за нищожност на съответните клаузи от
договора. Неоснователни да доводите за нищожност на клаузата за дължима сума за услугата
„експресно разглеждане на документите за кредит“, тъй като срещу тази сума е предоставена
услуга и същата е консумирана от потребителя.
Предвид изложеното съдът счита исковата претенция за доказана до размера на сумите, за
които е уважено и заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно: сумата от 1000 лв., представляваща
главница, ведно със законна лихва от 25.6.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 175,31 лв. за периода от 30.8.2018 г. до 27.4.2019 г., такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 424,44 лв., законна лихва в размер на 101,75 лв. за периода от 31.8.2018 г.
до 19.6.2020 г.
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски в исковото и в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски в заповедното в общ размер на 97.42 лв., а в исковото – в общ размер на 47.42 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК. Съдът не е длъжен да съобразява претендираното от ищеца юрисконсултско
3
възнаграждение. Така, съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца му се следва сумата от
212.28 лв. разноски за двете производства. Ответникът е направил искане за присъждане на
адвокатски хонорар в полза на адвоката, който му е предоставил правна помощ и съдействие, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. С оглед цената на иска и съгласно Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатският хонорар следва да се
определи на 395.97 лв., като съразмерно на отхвърлената част от иска на пълномощника на
ответника му се следва сумата от 110.87 лв.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните от АКПЗ представляван от Я Б Я
и И Ц К, със седалище и адрес на управление в гр. София, УЛ. №29, ЕТ.3 срещу СТ. СТ. ИВ., ЕГН
**********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. Овча купел, ул. , бл. 6, чрез адвокат Й.П., със съдебен адрес: гр.
София, ул. Шейново № 13А, ет. 1, ап. 3, по предявения положителен установителен иск по чл. 422
ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 240 връзка чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща главница по договор
за паричен заем № 5458193 от 31.07.2018г., ведно със законна лихва от 25.6.2020 г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 175,31 лв. /сто седемдесет и пет лева и тридесет и една
стотинки/ за периода от 30.8.2018 г. до 27.4.2019 г., такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 424,44 лв. /четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/,
законна лихва в размер на 101,75 лв. /сто и един лева и седемдесет и пет стотинки/ за периода от
31.8.2018 г. до 19.6.2020 г., което вземане е цедирано на ищеца и за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 26949 /2020 г. на Софийски
-ти
районен съд, I ГО, 120 състав.
ОСЪЖДА СТ. СТ. ИВ., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. Овча купел, ул. , бл. 6да
заплати на АКПЗ представляван от Я Б Я и И Ц К, със седалище и адрес на управление в гр.
София, УЛ.№29, ЕТ.3, сумата от 212.28 лв. (двеста и дванадесет лева и двадесет и осем стотинки)
за разноски в заповедното и исковото производства, съразмерно на уважените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК , представляван от Я Б Яи И Ц К, със седалище и адрес на
управление в гр. София, УЛ №29, ЕТ.3, да заплати на адвокат Й. В. П. от САК с адрес: гр. София,
ул. № 13А, ет. 1, ап. 3, за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на ответника, сума в
размер на 110.87 лв. /сто и десет лева и осемдесет и седем стотинки/, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5