Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13493 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „М.“ АД срещу К.С.К.
и Е.В.К. за осъждането им да заплатят на ищеца дължими от тях суми по договор
за потребителски кредит № 81/21.12.2017 г.
Ищецът твърди, че по сключен с ответниците на 21.12.2017
г. договор за рефинансиране на десет договора за кредит, при следните условия:
главница – 37 811.65 лева, годишен процент на разходите – 13.30%, лихвен
процент – 12.55%. Задължението по процесния договор
следвало да се издължи с 180 погасителни вноски, всяка от които на стойност
467.27 лева.
Към договора страните подписали погасителен план, а преди
подписването му на кредитополучателите бил предоставен стандартен формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
Сумата в размер на 37 811.65 лева ищецът превел за
погасяване на задълженията на ответниците с 9 бордера. Сумата по десетия
договор – 17 926.90 лева ищецът не превел за погасяване на кредит, защото
18 460 лева били предоставени на К.К..
За периода 10.02.2018 г. – 10.10.2018
г. ответниците извършили дължимите от тях плащания.
На 15.10.2018 г. между страните било подписано
споразумение за частично предсрочно погасяване на задълженията по договора от
21.12.2017 г. Според неговото съдържание, главницата била погасена до размера
на сумата от 674.10 лева, а с извършено частично плащане от 6 500 лева
била погасена и главница от 6 430 лева, 64.30 лева такса за обезщетение за
предсрочно погасяване и 5.70 лева обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение. По този начин останала непогасена главница от 30 707.55 лева.
За нейното издължаване бил подписан нов погасителен план.
В договора страните уговорили, че при забава в плащането
на две или повече погасителни вноски, считано от падежа на втората неплатена погасителна
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изцяло изискуемо.
За месеците от януари до април 2019 г. останала изцяло
дължимата главница, тъй като с направените плащания се погасили предходни
задължения на кредитополучателите.
За правото си да направи кредита предсрочно изискуем
ищецът уведомил длъжниците на посочения от тях
електронен адрес. Допълнително твърди, че с получаването на исковата молба за
отговор ответниците се считат за уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Моли да бъдат осъдени да заплатят сумата от 30 642.33
лева главница по договор за кредит № 81/21.12.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, договорна
лихва за периода 10.04.2019 г. – 10.11.2020 г. в размер на 6 178.92 лева и
лихва за забава в размер на 682.12 лева от деня, следващ датата на падежа на
всяка от дължимите вноски, до 25.11.2020 г., а в случай, че заявяват, че не са
подписали споразумението и погасителния план към него, да бъдат осъдени да
заплатят 35 489.23 лева главница, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане и 2 774.17 лева
договорна лихва за периода 10.04.2020 г. – 10.11.2020 г.
В подадения от ответниците отговор предявените искове са
оспорени. Заявяват, че е усвоена сумата от 19 884.75 лева, тъй като
17 926.90 лева за предсрочно погасяване на кредит по договор от 02.06.2017
г. не било извършено.
Заявяват, че на 09.01.2018 г. ищецът поканил ответниците
в офиса си и им представил за подпис едностранно изготвено споразумение, според
което „М.“ АД изпълнило всички свои задължения по договора – да рефинансира
задълженията по 10 договора за кредит, които били на обща стойност
37 661.65 лева, а не 37 811.65 лева.
К.К. представя с отговора
споразумение от 09.01.2018 г., като заявява, че то е едностранно съставено от
ищеца и не отразява правилно размера на усвоената главница и размера на дължимите
месечни погасителни вноски.
Оспорва споразумението като нищожно поради
неравноправност на клаузите му и материализиращо спогодба с невъзможен предмет.
Неусвоената сума от 150 лева, представляваща разликата между 37811.65 лева и
37 661.65 лева, която се предвиждало да бъде приспадната от първата
дължима вноска на 10.02.2018 г. следвало да се изключи от олихвяемата
главница.
Ответниците оспорват настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове за заплащане на дължима предсрочно изискуема
главница в размер на 30 462.33 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, 6 178.92 лева
договорна лихва за периода 10.04.2019 г. – 10.11.2020 г. и лихва за забава в
размер на 682.12 лева за периода от падежа на всяка забавена вноска за главница
до 25.11.2020 г.
Сумите
се претендират на основание договор за кредит № 81/21.12.2017 г., изменен със
споразумение за предсрочно прекратяване.
При
условията на евентуалност и при условие, че се установи споразумение за
частично предсрочно прекратяване между страните да не е сключено, моли ответниците
да бъдат осъдени да заплатят главница от 35 489.23 лева и 2 774.17
лева договорна лихва за периода 10.04.2020 г. – 10.11.2020 г.
Установява
се от приетия по делото договор за потребителски кредит № 81 от 21.12.2017 г., че
„М.“ АД отпуска на кредитополучателите К.С.К. и Е.В.К. сумата от 37 811.65
лева за рефинансиране на десет договора за кредит на обща стойност 37 661.65
лева, от които 17 926.90 лева по договор № 26/02.06.2017 г., сключен между
„М.“ АД и К.С.К.. Със споразумение от 09.01.2018 г., с оглед изпълнение ангажиментите
на „М.“ АД за рефинансиране на десетте кредита на обща стойност 37 661.65
лева, и обстоятелството, че е отпуснат кредит по договора от 21.12.2017 г. в
размер на 37 881.65 лева, страните са се съгласили, че остатъчната сума от
150 лева ще бъде приспадната от първата месечна погасителна вноска, дължима на
10.02.2018 г.
Това
споразумение е оспорено от ответната страна, като се твърди неговата нищожност
– едностранно съставено от длъжника, неправилно отразяващо размера на усвоената
главница и на погасителните вноски.
Възраженията
са относими към изпълнение на поетите, въз основа на
индивидуални уговорки между страните, задължения на „М.“ АД да отпусне на ответниците
суми за погасяване на техни задължения по предходно сключени договори. Според
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е
погасил задълженията на К.К. към „Изи
Кредит“, „Сити Кеш“, „Нет Кредит“, „Мини Заем“, „Кредисимо“ „С.К.К.Г.“ и „Feratum България“ по договори, сключени
в периода 07.04.2017 г. – 20.12.2017 г., на обща стойност 19 734.75 г. По
договор за кредит № 26/02.06.2017 г., сключен с „М.“ АД, остатъкът е възлизал
на сумите от 17 482.25 лева главница и 274.83 лева непогасени възнаградителни лихви с падежи 10.11.2017 г. и 10.12.2017
г. Начислена е такса от 1% от предсрочно погасената (чрез рефинансиране)
главница от 16 981.72 лева – 169.82 лева (стр. 20 от заключението). По
този начин дължимата от К. по договор № 26 от 02.06.2017 г. сума от 17 926.90
лева съставлява сумата на кредита по договора от 21.12.2017 г., сключен между „М.“
АД, от една страна, и К.К. и Е.К., от друга.
По
делото е представен подписан от кредитополучателите стандартен формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно нормативно
утвърденото в приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит съдържание. Подписвайки това приложение, К. са се съгласили с размера на
кредита и условията, при които той ще бъде погасен. Клаузите са индивидуално
уговорени, видно от съдържанието на договора, в който е посочена и специалната
цел, за която се отпуска кредита – рефинансиране на други задължения, чийто
размер е надлежно индивидуализиран.
Спорен
по делото е въпросът относно наличието на частично предсрочно погасяване на
кредита. Съгласно т. 11, изр. 1 от договор № 81/21.12.2017 г.,
кредитополучателите могат да изпълнят задълженията си по договора предсрочно,
като отправят писмено предизвестие в писмена форма в седмодневен срок преди
плащането. Тази клауза от договора съдът преценява като нищожна, като
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 18, пр. 2 от Закона за защита на
потребителите. С тази клауза изпълнението на задължение на доставчика на
финансови услуги се поставя в зависимост от определено условие. Фактическото
предсрочно погасяване е предпоставено от подаване на
предизвестие от потребителя на финансовата услуга, в определен срок и при това
– в писмена форма. С това пред потребителя се поставят условия за упражняване
на негово право, срещу което стои произтичащото от закон задължение на
кредитора да намали общите разходи по кредита, включително лихвата за
оставащата част от срока на действие на договора (чл. 32, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит - ЗПК). Затова и настоящият съдебен състав намира, че с
преводното нареждане на сумата от 65 000 лева и посочено в нея основание
„частично предсрочно погасяване“ на кредита, К.К. е
упражнил правото си предсрочно да погаси дължимата от него главница. Към
15.10.2018 г. кредитополучателите са бил в забава за заплащане на вноски за
главница с падежи 10.08.2018 г. и 10.09.2018 г., поради което сумата от 5.70
лева е отнесена за погасяване на това неустоечно
задължение. Върху размера на останалата част от преведената на 15.10.2018 г.
сума – 6 430 лева е начислена такса в размер на 1% - 64.30 лева, в съответствие
с нормата на чл. 32, ал. 4, изр. 2 от ЗПК. След погасяване на задължението за
главница на 10.10.2018 г. от 78.05 лева се дължи
погасяване на 37 137.55 лева от заетата сума, а след намаляването й с
преведените на 15.10.2018 г. 6 430 лева остатъчната й стойност е 30 707.55
лева. На 17.10.2018 г. кредиторът е подготвил проект на споразумение за
частично предсрочно прекратяване, както и на нов погасителен план, в който е
отразен намаленият размер на дължимата лихва, поради предсрочно погасена
главница. С други думи, кредиторът не се е възползвал от неравноправната клауза
на т. 11, изр. 1 от договор № 81/21.12.2017 г., основавайки се на липсващо
писмено предизвестие в седмодневен срок от фактическото частично предсрочно
погасяване, а незабавно е изпълнил задължението си безусловно да приеме това
плащане. „М.“ АД е съобразил нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗПК и незабавно е преизчислил дължимата лихва, в резултат на което вноската е
сведена до сумата от 386.37 лева.
Най-ясно
се вижда интересът на ответниците – потребители на финансовата услуга, при
съпоставяне на дължимите от тях стойности на главница и лихви в случай, че
дължат предсрочно изискуема главница и договорни лихви. При неотчитане на
предсрочното погасяване на главницата, с общо заплатената от тях сума в размер
на 12 181.83 лева биха са погасили задължения за 26 пълни вноски – до 10.03.2020
г., като останалият размер на главницата би надвишавал 35 000 лева, а
заплатените възнаградителни лихви биха били в
размерите по първоначалния погасителен план. Отнасяйки сумата от 6 430
лева като частично предсрочно погасяване на главницата, нейната стойност
намалява, възнаградителните лихви – също, и като краен
резултат кредитополучателите ще дължат по-нисък размер на вноските. Безспорно
това защитава техните права на потребители, които правомерно са се възползвали
от правото си на предсрочно погасяване на главницата и то е съответно зачетено
от доставчика на финансови услуги „М.“ АД.
По
възражението на ответниците за ненастъпила предсрочна изискуемост съдът намира
следното:
Ищецът
не представя доказателства, че преди подаване на исковата молба е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като е довел до знанието на
кредитополучателите това свое решение. Изрично в исковата молба, в последния
параграф на стр. 5 се съдържа изявление, че „с получаването на настоящата
искова молба ответниците следва да се считат уведомени за това, че ищецът
упражнява правото да счита сумата по кредита за предсрочно изискуем в пълен
размер, наред с договорната лихва върху неплатените вноски“.
С това изявление на практика ищецът упражнява правото си да направи кредита
предсрочно изискуем в хода на процеса, като връчването на исковата молба има
характера на такова уведомление. В решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019
г. на ВКС, ІІ т.о., даващо отговор на въпроса за възможността кредитът да бъде
обявен за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от исковата молба, се съдържа позоваване на мотивите на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на исковата
молба, за да се съобрази материално правното положение към деня на приключване
на съдебното дирене в съответната инстанция. Съдът дължи да вземе предвид
фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяването на иска.
В горецитираното решение № 10/25.02.2020 г. изрично е посочено, че изявлението на банката (а и на
друга финансова институция, каквато „М.“ АД безспорно е, съгласно заповед за
вписване № БНБ-14684/31.01.2017 г. на БНБ) за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба, като в тези
случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока.
На първо място следва да се провери налице ли са били обективните
предпоставки към датата на подаването на исковата молба – 08.12.2020 г., „М.Л.“
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Тук е мястото да се обсъди възражението на ответниците, че сумата от 150 лева следва да се изключи от олихвяемата главница. Със споразумението от 09.01.2018 г. е
съответно коригирана главницата по кредита от 21.12.2017 г. от 37 811.65
лева на 37 661.65 лева. Това се отразява на размера на месечните вноски, и
в частност на тези, с които се погасява задължението за договорни лихви, видно
от изчисленията на стр. 26-28 от съдебно-счетоводната експертиза.
С платените
от кредитополучателите суми на обща стойност 12 181.83 лева са погасени
изцяло задължения за лихви на стойност 4 812.92 лева за периода до
10.02.2019 г. и частично – 10.24 лева от дължимите 316.81 лева от вноската с
падеж 10.03.2019 г., като е останало задължение за сумата от 306.57 лева. С
останалите 7 368.91 лева са погасени задължения за главница до 10.02.2019
г. (видно от приложение № 2 към заключението). Затова и размерът на дължимите
заплатени и незаплатени суми следва да се установят по приложение № 2 към
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Правилно е изготвен
погасителен план за кредит от 37 661.65 лева, при отчитане на предсрочно
погасената на 15.10.2018 г. главница и на дължимите от К. погасителни вноски.
При съобразяване на неправилно отнесените 150 лева към размера на
главницата и начисляване на договорни лихви върху тях за целия период на
договора, съобразно гореизложеното; при отчитане на заплатените от ответниците
суми, включително неустойките; данните от приложение № 2 към заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от 10.03.2019 г. К. са
просрочили частично задължението си за погасяване на договорни лихви и изцяло –
за главницата от 67.65 лева по вноската с падеж 10.03.2019 г., а от 10.04.2019
г. са изпаднали в пълна забава и след тази дата плащания в погашение на
задължения по кредита не са постъпвали.
По този начин се установява, че към 08.12.2020 г., когато е подадена
исковата молба, е бил налице само обективният елемент на предсрочната изискуемост
– просрочието на погасителни вноски по договора за потребителски
кредит от 21.12.2017 г.
С връчване на препис от исковата молба от К.К. на
02.02.2022 г. банката е упражнила потестативното
си право да доведе до знанието на единия от кредитополучателите, че обявява
кредита за предсрочно изискуем и този факт съдът е длъжен да съобрази, на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В хода на производството ответниците не са извършили плащания, поради което
дължат стойността на предсрочно изискуемата главница от 30 292.74 лева.
По отношение на законната лихва съдът намира следното:
В т. 3, изр. посл. от договора от 21.12.2017 г. е
предвидено, че кредитополучателите са солидарно и неограничено отговорни за
изпълненията на задълженията по изплащане на кредита. При липса на изрична
клауза, гарантираща отделно уведомяване на всеки от кредитополучателите, преобразуващото
право на кредитора може да се упражни спрямо всеки от тях, с последици и за
двамата. Отчитането на общия момент за трансформиране на правоотношението
спрямо всички задължени лица се възприема и от ВКС в решение № 149/19.12.2016г.
по т.д.№ 2142/2015г., I т.о. То се отнася до началния момент, от който кредитът
е изискуем и по отношение на поръчителя. По аргумент на по-силното основание,
следва да се приложи в хипотеза на двама кредитополучатели, отговарящи при условията
на солидарност, какъвто е конкретният случай. Затова и за дата на пораждане на
предсрочната изискуемост следва да се отчете връчването на исковата молба на
ответника К.К. – 02.02.2022
г., независимо от по-късното връчване на исковата молба на Е.К. – на 22.03.2022
г. От датата на подаването на исковата молба – 08.12.2020 г. до датата на
получаването на исковата молба за отговор от К.К. –
на 02.02.2022 г., се дължи законна лихва върху падежиралата главница от 2 921.40 лева, а от
03.02.2022 г. - върху целия размер на остатък на главницата от 27 371.34
лева.
Що се отнася до размера на договорната лихва, установи се първото, частично
по размер просрочие за заплащане на това задължение
да е от 10.03.2019 г. – на стойност 306.57 лева. В настоящото производство
ищецът претендира възнаградителни лихви за периода от
10.04.2019 г. до 10.11.2020 г. Общият им размер е 6 177.33 лева, съгласно
приложение № 2 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Ищецът претендира и лихви за просрочие, на
основание т. 5 от договора. Характерът на тази лихва има обезщетителен
характер и е предназначена да репарира вредите на кредитора от неточно във
времево отношение заплащане на погасителните вноски. В случая е уговорено, че
върху всяка просрочена, непогасена месечна вноска се начислява законната лихва
за забава, равна на основния лихвен процент, обявен от БНБ плюс 10 процента и
се изчислява на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер.
Съгласно чл. 33 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Не е нищожна уговорката за начисляване на лихва за просрочие върху непогасената месечна вноска по погасителния
план, включваща главница и възнаградителна лихва. Уговорената
в договора за банков кредит възнаградителна лихва не
е лихвата, която се дължи при забавено изпълнение на парично задължение, имаща обезщетителен характер. Договорната лихва по потребителския
кредит е дължимото на кредитора възнаграждение за ползването на предоставените
на кредитополучателя парични средства. Тя цената на стойността на капитала,
който се предоставя за временно ползване. Ако длъжникът не плати в срок тази
цена на кредитора, той дължи мораторна лихва върху
просрочените суми – не само за главница, но и за възнаградителна
лихва. Затова и в този случай не е налице анатоцизъм,
нарушаващ ограничението по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. В този смисъл е определение №
765/31.12.2018 г. по т.д. № 1657/2018 г. на ВКС, II т.о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение, с което е признато вземане за неустойка
за забавено плащане на договорни лихви.
В случая неустойката е в размер на законната лихва и правилно е начислена
от ищеца върху размера на просрочените вноски.
Върху сумите за просрочени погасителни вноски (главница + лихва) от ред 14
до ред 34 на приложение № 2 неустойката възлиза на 716.93 лева, която сума
следва да се намали с неправомерно изчислените и заплатени суми за лихва за
забава в размер на 239.67 лева (стр. 12 от съдебно-счетоводната експертиза).
Окончателният размер на вземането на ищеца за неустойка е 477.26 лева.
Предявените от
ищеца искове са частично основателни, поради което право на разноски има всяка
от страните, предвид заявените в тази насока претенции.
Съразмерно на
уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в размер на 4 110.69
лева от сторените общо 4 172.55 лева: за държавна такса (1 472.55
лева), депозит за експертиза (1 000 лева) и адвокатски хонорар (1 700 лева).
Ответниците са направили разноски на обща стойност 3 009.14
лева, поради което им се дължат разноски в размер на 44.61 лева, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 92 от ЗЗД, К.С.К., ЕГН ********** и Е.В.К., ЕГН **********,***
–адв. М. А., да заплатят солидарно на „М.“ АД, ЕИК*******,
съдебен адрес *** – адв. Х. Б. сумата от 30 292.74
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 81 от 21.12.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата от 2 921.40
лева от 08.12.2020 г., а върху остатъка от 27 371.34
лева - от 03.02.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 6 177.33 лева,
представляваща договорни лихви за периода от 10.04.2019 г. до 10.11.2020; сумата
от 477.26 лева, представляваща мораторна неустойка, от
деня, следващ датата на падежа на всяка от дължимите вноски, до 25.11.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата до 30 642.33 лева; за договорни
лихви за горницата до 7 178.92 лева и за мораторна
неустойка за горницата до 682.12 лева.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.С.К., ЕГН **********
и Е.В.К., ЕГН **********,*** –адв. М. А. да заплатят
на „М.“ АД, ЕИК*******, съдебен адрес *** – адв. Х. Б.
сумата от 4 066.08 лева разноски, по компенсация.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: