РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Русе, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500216 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Й. Г., ЕГН
**********, чрез адвокат З. П., против решението по гр.д.№1675/2023г. по
описа на РРС, в частта, с която са уважени предявените от „ЕОС М.“ЕООД
установителни искове за главница в размер на 4489.18лв. и 1300лв. лихва за
забава, вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от
21.01.2011г. и анекс №1/06.03.2012г., сключени с „Ю. И Е.Д.Б.“АД. Сочи се в
жалбата, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, по изложени в нея аргументи.
Иска да бъде отменено, претендира разноски.
Насрещната страна „ЕОС М.“ЕООД е подала отговор на
въззивната жалба чрез пълномощник адвокат Н. К., с който изразява
становище за нейната неоснователност и иска да бъде оставена без уважение.
„ЕОС М.“ЕООД чрез пълномощник адвокат Н. К. е обжалвало
1
решението в частта, с която са отхвърлени исковете за главница над сумата
4489.10лв. до предявения размер 6624.07лв. и за лихва за забава над сумата
1300лв. до 1790.32лв. Излага оплаквания за неправилност на решението в тази
част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
трайната съдебна практика. Иска да бъде отменено и исковете уважени
изцяло.
С подаден отговор от Г. Й. Г., чрез пълномощник адвокат З. П.,
въззивната жалба се оспорва и се иска да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски.
Съдът като взе предвид оплакванията в двете жалби и след като
провери допустимостта и правилността на решението в обжалваните части, с
оглед оплакванията, намира за установено следното:
Двете въззивни жалби са подадени от надлежни страни, в
законния срок, при наличие на правен интерес, поради което са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за установяване
съществуване на вземане на „ЕОС М.“ЕООД гр.София по отношение на Г. Й.
Г.-кредитополучател, придобито чрез цесия, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № FL566523/21.01.2011г., сключен с „Ю. и Е.Д.Б.“АД,
за което му е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която е
подадено възражение от ответника. В исковата молба, въз основа на която е
образувано гр.д.№1675/2023г. и в заявлението по чл.410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№549/2023г., заявителят „ЕОС М.“ЕООД се е
позовал на наличие на предходно дело между страните /гр.д.№139/20г./ и
заповедно производство /ч.гр.д.№7019/2019г. на РРС/ за вземания
произтичащи от същия договор и анекс. Техен предмет е било частично
вземане за главница /1114.45лв. от общо 7738.52лв./, договорна лихва и
мораторна лихва. Позовал се е на предсрочна изискуемост на кредита,
обявена на кредитополучателя на 18.09.2019г. Твърдял е, че по предходното
дело е уважен иска за предявената частично главница и е отхвърлен за
предявените акцесорни вземания за договорна лихва и мораторна лихва за
периода 26.11.2016г.-25.11.2019г. Предмет на гр.д.№1675/2023г., респ. на
ч.гр.д.№549/2023г. е разликата до пълния размер на предсрочно изискуемата
главница по ДПК и анекса-6624.07лв., както и лихва за забава върху нея за
2
периода 27.01.2020г.-до датата на подаване на заявлението-25.01.2023г. С
отговора на исковата молба Йордан Г. чрез процесуален представител адвокат
П. е оспорил основателността на иска, оспорил е да му е обявена
предсрочната изискуемост на кредита, оспорил е уведомяването си за цесията,
оспорил е размера на вземането, направил е възражение за погасяването му по
давност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че на
ответника е обявена предсрочната изискуемост на кредита на 18.09.2019г.,
като на същата дата е уведомен за сключената цесия между банката и
заявителя-ищец, с общо уведомление. Приел е, че възражението за погасяване
на вземането за главница по давност е частично основателно за падежиралите
преди 25.01.2018г. вноски за главница, като е приел, че се погасяват с
изтичане на 5-годишна давност, изчислена от датата на уговорения краен срок
за погасяване на кредита. Приел е, че според погасителния план са погасени
по давност вземанията за вноски от №65 до №84 вкл. с падеж 21.01.2018г., а
падежиралите след тази дата вноски от №85 до края на срока на договора-
вноска №120 с падеж 21.01.2021г. в общ размер 4489.18лв. не са погасени по
давност и за тях искът е основателен. По отношението на претендираната
лихва за забава за процесния период 27.01.2020г.-24.01.2023г. върху
претендираната главница, съдът е счел иска за основателен и след направени
служебни изчисления го е уважил за сумата 1300лв. В останалите части
исковете са отхвърлени, като неоснователни.
Настоящия състав намира, че въззивната жалба на Г. Й. Г. е
неоснователна, а тази на „ЕОС М.“ЕООД-основателна.
Предмет на делото пред първоинстанционния съд е
установителен иск по реда на чл.422 ГПК за вземане за главница и лихва за
забава по договор за потребителски кредит и анекс към него. Между същите
страни и на основание същия договор за потребителски кредит е налице
влязло в сила съдебно решение по гр.д.№139/2020г. по описа на РРС, по
предявен частичен иск, с което е признато за установено, че Г. Г. дължи на
„ЕОС М.“ЕООД сумата 1114.45лв.-неплатена главница по процесния ДПК, а
исковете за договорна лихва и мораторна лихва са отхвърлени. Прието е, че за
цесията и предсрочната изискуемост длъжника по ДПК е уведомен с писмо,
връчено му на 18.09.2019г. В заявлението по чл.410 ГПК и в исковата си
3
молба „ЕОС М.“ЕООД се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост,
посочил е, че цялата дължима главница е в размер на 7738.52лв., от която е
предявил част от 1114.45лв. В заповедното производство по ч.гр.д.
№549/2023г. като заявител отново се е позовал на предсрочната изискуемост
на кредита, обявена на длъжника на 18.09.2019г., както и на воденото между
страните дело за вземания, произтичащи от същия договор, като е
претендирал разликата от главницата-6627.07лв. до пълния размер 7738.52лв.
и лихва за забава 1790.32лв. за периода 27.01.2020г.-до подаване на
заявлението в съда. Издадена е от съда заповед №313/26.01.2023г. за
заявените вземания, срещу която длъжникът Г. Г. е подал възражение по
чл.414 ГПК, а заявителят е предявил иск по реда на чл.422 ГПК за
установяване вземанията по заповедта. С отговора на исковата молба Г. Г.,
чрез пълномощника си адвокат П. е оспорил исковете, с възражения, че
цесията не му е съобщена, както и че предсрочната изискуемост не му е
обявена. Направил е възражение за погасяване вземанията по давност.
Според т.2 на ТР№3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на
ОСГТК на ВКС, в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част
от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува.
Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по
частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може
да се формира нова-различна СПН. При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато
предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата
иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
4
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След
като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането
не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В
контекста на приетото в цитираното ТР на ВКС разрешение, предвид
влязлото в сила решение по гр.д.№139/2020г., с което е уважен частичен иск
за главница, с оглед разпоредбата на чл.298 ГПК страните са обвързани от
формираната сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите
спора, предмет на делото факти. Ето защо и е недопустимо пререшаване на
въпроса относно материалноправната легитимация на ищеца, настъпването и
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, съответно
поддържаните възражения на ответника в този смисъл пред първата
инстанция. Впрочем, с отговора на въззивната жалба Г. Г. чрез пълномощника
си заема становище, съвпадащо с твърденията на ищеца в исковата молба.
С оглед приетото и неоспорено заключение на икономическа
5
експертиза, размера на неплатената главница е 6624.07лв., а лихвата за забава
върху тази сума за периода 27.01.2020г.-25.01.2023г. е 2021.51лв.
Неправилно е прието от съда, че вземането за главница е погасено по
давност за вноските, падежирали преди 25.01.2018г. С обявяване на кредита
за предсрочно изискуем на 18.09.2019г., цялото вземане за главница
/7738.52лв./ е станало изискуемо и по отношение е приложима давността по
чл.110 ЗЗД, която е 5-годишна и която към датата на подаването на
заявлението /25.01.2023г./ не е изтекла. Не е изтекла 3-годишната давност по
чл.111, б.“б ЗЗД и по отношение на претендираната лихва за забава за
периода 27.01.2020г.-25.01.2023г., която според заключението на вещото лице
е в размер на 2021.51лв. Ето защо основателна се явява въззивната жалба на
„ЕОС М.“ЕООД срещу решението, в частите, с които са отхвърлени исковете,
поради което то следва да бъде отменено и постановено друго, с които
исковете за главница и лихва за забава за посочения период, бъдат уважени
изцяло, така, както са предявени. Жалбата на Г. Г. е неоснователна, поради
което в останалата част решението е правилно и следва да се потвърди.
По разноските: С оглед неоснователността на въззивната жалба на Г.
Й. Г. и основателността на въззивната жалба на „ЕОС М.“ЕООД, в тежест на
първият са направените от дружеството разноски за тази инстанция в размер
на 115.78лв.-разноски за заплатена държавна такса.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата
на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1215/03.08.2023г., постановено по гр.д.№1675/2023г.
по описа на Районен съд-Русе, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на
„ЕОС М.“ЕООД против Г. Й. Г., за установяване вземане за сумата над
4489.18лв.-главница и сумата над 1300лв. до 1790.32лв.-лихва за забава за
периода 27.01.2020г.-24.01.2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Й. Г. от
гр.Русе, ЕГН **********, че дължи на „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК***, със
6
седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от
управителя Р. И. М. - Т., сумата 2134.89лв., представляваща останала
дължима главница /общо 6624.07лв./ по договор за потребителски кредит №
FL566523/21.01.2011г. и сключен Анекс № 1 от 06.03.2012г. към него, както и
сумата 490.32лв., лихва за забава върху главницата за периода 27.01.2020г. до
24.01.2023г. /общо 1790.32лв./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2023г. до окончателното й изплащане, за които вземания е
издадена издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 549/2023г. по описа на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Й. Г. от гр.Русе, ЕГН **********, да заплати на
„ЕОС М.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София,***, сумата 115.78лв. разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7