Решение по дело №103/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 6/20.01.2015 год., постановена по Н.о.х.дело № 1118/2014 год., К. районен съд е признал С. Ф. М. от Г.С. З. за виновен в това, че на 02.05.2014 год. в землището на общ.Ч., обл.К., на път I-5 при 333.1 километър, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.*” с peг. № ********, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 2995/18.09.2013 год., издадено от Началник на група в сектор ПП при ОД на МВР - С. З., поради което и на основание чл.343в ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е признал С. М. за невиновен и го и оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343в ал.1 от НК – за това, на също‗о място и по същото време да е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.*” с peг. № ********, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред с наказателно постановление № 2995/2013г., издадено от Началник на група в сектор ПП при ОД на МВР - С. З..

Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от РП – К., в който се твърди, че присъдата е неправилна – не бил приложен правилно материалния закон досежно правната квалификация на деянието, както и относно приложението на института на условното осъждане по чл.66 от НК. Предлага се с протеста първоинстанционната присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подс.С. М. да бъде осъден съгласно първоначално повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание прокурорът от О. П. – К. изразява становище, че не поддържа протеста, като намира първоинстанционната присъда за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание – за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Ответникът по протеста – подс.С. М., редовно призован, не се явява и не се представлява от защитник в съдебно заседание, като не взема становище по протеста.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на протестираната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. Проведено е било съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като с протеста не са посочени и поискани нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимия С. Ф. М. е роден на **.**.19** год. в Г.Г., като постоянно живее в Г.С. З.. Има завършено средно образование, не е женен, работи като управител на „С“ ЕООД – Г.С. З., осъждан е.

Подс. М. бил правоспособен водач на моторни превозни средства от категория „В“ и „АМ“, като притежавал свидетелство за управление на МПС с № 255473***, издадено на **.03.200* год. от ОД на МВР - Г.С. Впоследствие той се проявил като недисциплиниран водач, като на 25.06.2012 год. за извършени на 04.06.2012 год. нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ бил наказан с наказания „глоба” и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 15 месеца с Наказателно постановление № 1680/25.06.2012 год., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С. З.. Подсъдимия не бил съгласен с връченото му наказателно постановление, поради което го обжалвал пред С. районен съд. Образувано и разгледано било Н.а.х.дело № 2544/2012 год. по описа на същия съд, по което било постановено Решение № 518/21.05.2013 год., влязло в сила на 20.06.2013 год., потвърждаващо наказателното постановление. Още на 04.06.2012 год. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1680/04.06.2012 год., издадено от Началник група в сектор „пътна полиция” при ОД на МВР – С. З., временно било отнето свидетелството за правоуправление на МПС на подс.М., до решаване на въпроса за отговорността му.

Въпреки наложеното му наказание „лишаване от правоуправление на МПС”, на 28.08.2013 год.подс.М. управлявал моторно превозно средство, което нарушение било констатирано с Акт за установяване на административно нарушение бланков № 162499/28.08.2013 год.. Въз основа на него било издадено Наказателно постановление № 2995/18.09.2013 год. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С. З., с което подсъдимия бил наказан за нарушение по чл.150 от ЗДвП, тъй като управлявал моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, като на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП му била наложена „глоба” в размер на 300 лв. Наказателното постановление му било връчено на 06.11.2013 год. и е влязло в сила на 14.11.2013 год.

Наложените административни наказания не коригирали дисциплината на подсъдимия М. като водач на моторно превозно средство. Въпреки, че бил лишен от правоуправление, на 02.05.2014 год., на път I-5 при 333.1 километър, в землището на общ.Ч., обл.К., в посока от с.Ч. към Г.К., той отново управлявал лек автомобил марка „А.*” с peг. № ********, собственост на Х. Л. М., като предизвикал пътно-транспортно произшествие и напуснал мястото, без да уведоми контролните органи за това. По-късно бил спрян от свидетелите Г. Б. и И. С. - полицаи при РУ „Полиция“ - Г.К.. За изясняване на случая, на място пристигнали и свидетелите Е. Н. и М. С. - полицаи при ОД на МВР - Г.К.. Те провели разговор с подсъдимия, който им обяснил, че е управлявал автомобила марка „А.*” и е предизвикал пътно-транспортното произшествие. При извършената проверка свидетелите установили, че подс.М. е лишен от право да управлява МПС по административен ред и не притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС, поради което е неправоспособен, за което и за извършените нарушения на правилата за движение му съставили Акт за установяване на административно нарушение бланков № 376245/02.05.2014 год., който подс.М. отказал да подпише, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел.

Видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона, изготвена от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – С. З., подс. М. е наказван многократно за нарушения на ЗДвП по административен и по съдебен ред, като към 02.05.2014 год. същият е с отнети 33 контролни точки с влезли в сила НП, респ. с налични 6 контролни точки.

Видно от писмо с изх. № 122800-4327/27.11.2014 год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – С. З., свидетелството за управление на МПС е предадено от подс.М. на 04.06.2012 год. във връзка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1680/2012 год., като с НП № 1680/2012 год. С. М. е лишен от правоуправление на МПС за срок от 15 месеца, считано от 04.06.2012 год. до 04.09.2013 год. От същото писмо се установява, че свидетелството за управление на МПС не е връщано на подс.М. и се съхранява в сектор „Пътна полоция” при ОД на МВР – С. З..

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.М., направено в хода на съкратеното съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Е. Н., М. С., Г. Б. и Е. Б.; Протокол за разпознаване на лица от 22.07.2014 год., ведно с приложен фотоалбум към него; писменото заключение на вещото лице Ш. А. по изготвената на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза № 157/26.08.2014 год.; Акт за установяване на административно нарушение бланков № 376245/02.05.2014 год.; писмо Рег.№ 30791/23.05.2014 год. на сектор ПП при ОД на МВР-С. З.; Справка за нарушител/водач относно подсъдимия С. Ф. М.; заверено копие от Наказателно постановление № 1680/25.06.2012 год„ влязло в сила на 20.06.2013 год„ с което на подсъдимия са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 15 месеца за нарушение по чл.174 ал.3, предл.1-во от ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1, предл.1-во от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП; заверено копие от Наказателно постановление № 2995/18.09.2013 год., влязло в сила на 14.11.2013 год., с което на подсъдимия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл.150 от ЗДвП; справка за собственост на МПС; характеристична справка на подсъдимия; справка за съдимост на подсъдимия; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; писмо № 122800-4327/27.11.2014 год. на Началник сектор „ПП” при ОД МВР-С. З.; заверено копие от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 1680/04.06.2012 год„ влязла в сила на 01.11.2012 год.; заверен препис от Решение № 518/21.05.2013 год. по Н.а.х.дело № 2544/2012 год. по описа на С.районен съд, влязло в сила на 20.06.2013 год.; заверен препис от Решение № 158/12.10.2012 год. по Адм. № 223/2012 год. по описа на С. административен съд, влязло в сила на 01.11.2012 год„ както и останалите писмени доказателства, които писмени и гласни доказателства изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК – на 02.05.2014 год. в землището на общ.Ч., обл.К., на път I-5 при 333.1 километър, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.*” с peг. № ********, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 2995/18.09.2013 год., издадено от Началник на група в сектор „ПП” при ОД на МВР - С. З., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които го подкрепят, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като оплакванията на прокурора във въззивния протест по същество касаят правната квалификация на деянието и справедливостта на наложеното му наказание, досежно приложението на института на условното осъждане по чл.66 от НК.

Безспорно е осъществяването на деянието от подс.М. от обективна страна. Така, същият е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление на МПС /което му било отнето на 04.06.2012 год. и не му е било връщано към 02.05.2014 год., поради отнемане на 33 контролни точки, т.е. същият е загубил придобитата през 2006 год. правоспособност по силата на чл. 157 ал.4 от ЗДвП/, и то в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответно свидетелство за правоуправление – с НП № 2995/18.09.2013 год., издадено от Началник на група в сектор „ПП” при ОД на МВР - С. З., влязло в сила на 14.11.2013 год. Във връзка с оплакванията, изложени в протеста, следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е преквалифицирал осъщественото от подс.М. деяние като престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, респ. правилно с присъдата е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343в ал.1 от НК, тъй като от събраните още на досъдебното производство доказателства се установява по безспорен начин, че подс. М. е управлявал моторно превозно средство на 02.05.2014 год. без съответно свидетелство за управление, но това негово деяние, инкриминирано в настоящото производство, е осъществено не в срока на, а след изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок 15 месеца, наложено с наказателно постановление № 1680/25.06.2012 год. Това е така, тъй като видно от писмо рег.№ 122800-4327/27.11.2014 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - С. З., свидетелството за правоуправление на МПС на подс.М. е отнето на 04.06.2012 год./откогато фактически е започнал да търпи наложеното му с НП № 1680/2012 год. наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 15 месеца/, като същото е изтърпяно на 04.09.2013 год., при което осъщественото след тази дата управление на МПС от подс.С. М. не осъществява от обективна страна фактическия състав на престъплението по чл.343в ал.1 от НК, изискващо деецът да управлява МПС в срока на изтърпяване на наказание „лишаване от правоуправление на МПС”, след като е наказан за същото деяние по административен ред. Следва да се отбележи още, че за извършената преквалификация на осъщественото от подс.М. деяние в еднакво наказуемо престъпление няма законова пречка, доколкото няма съществено изменение на обстоятелствената част на първоначално повдигнатото на подсъдимия обвинение.

От субективна страна престъплението подс.М. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, кат¯ умисълът му е обективиран в поведението му - същият е знаел и съзнавал, че не притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС, респ. че е неправоспособен водач на МПС, както и че е наказан с влязло в сила наказателно постановление по административен ред, отново за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление на такова, въпреки което е управлявал МПС на инкриминираните дата и място.

При налагане на наказанието за извършеното престъпление първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – трудовата му ангажираност и семейното му положение /баща на три малолетни деца/; а като отегчаващи такива – завишената степен на обществена опасност на деянието /с оглед причиненото ПТП/, предходните му осъждания, както и многобройните нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен и съдебен ред. Въз основа на тях, и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, като е определил на подс. М. наказание около средния размер на предвиденото в закона за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което е намалил с 1/3, и с присъдата е наложил на подс.М. наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за прилагане на института на условното осъждане, поради което е отложил изпълнението на така наложеното наказание на подс.М. с изпитателен срок от 3 години. Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения относно приложението на чл.66 ал.1 от НК – наложеното на подс.М. наказание „лишаване от свобода” е по-малко от 3 години, и целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати, без да е необходимо изолирането му от обществото и свойствената му семейна и социална среда. Обоснован и законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд по отношение настъпилата реабилитация по право за осъждането на подс.М. със Споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК от 27.06.2005 год. по Н.о.х.дело № 833/2005 год. по описа на Районен съд – С. З., с което за извършено на 09.01.2001 год. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.5, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК на подс.М. е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години, считано от влизане на споразумението в сила - 27.06.2005 год., доколкото по останалите осъждания на подсъдимия са налагани наказания „глоба” и „пробация”, за които същият не е бил реабилитиран по право преди посоченото по-горе осъждане, и в изпитателния срок на същото не е извършил друго престъпление, поради което да е следвало да изтърпи отложеното наказание. С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването на РП – К. по отношение приложението на чл.66 ал.1 от НК при решаване на въпроса за начина на изпълнение на наложеното на подс.М. наказание.С други думи, настоящата инстанция споделя изцяло изложените от първоинстанционният съд съображения относно вида и размера на наложеното на подс.М. наказание. В тази връзка настоящият състав също намира, че така наложеното на подс.М. наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като именно наказание в определените от първоинстанционния съд вид и размер е в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК и посочени и от първоинстанционния съд, т.е. същото не е явно несправедливо.

С оглед изложеното, съдът намира, че протестираната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на подсъдимия М. наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6/20.01.2015 год. по Н.о.х.дело № 1118/2014 год. по описа на К. районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.