Решение по дело №70409/2009 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 346
Дата: 27 ноември 2009 г. (в сила от 20 януари 2010 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20091630170409
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. М.

27.11.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. М., като разгледа докладваното от съдия М. xxx по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.7 и сл. Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по постъпила докладна записка от РУ на МВР М., в която се поддържа, че на 01.09.2009г. е получен сигнал от Кмета на с. В. за това, че лицето И. И. С. е нанесла побой на майка си Г. С. и на сина си И. И. С.. Поддържа се, че И. С. системно упражнява психически и физически тормоз на семейството си и освен това системно злоупотребява с алкохол и нарушава реда в населеното място. Пострадалите С. и С. представят декларации, че И. С. ежедневно им нанася побой без причини.

Към докладната записка са приложени:4 бр. писмени обяснения, декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, протокол за полицейско предупреждение.

Ответникът по молбата И. И. С. xxx, редовно призована, не се явява и не взема становище по молбата.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Ответникът по молбата И. И. С. е дъщеря на Г. С. и майка на И. И. С.. Живеят в едно домакинство в с. В.. И. И. на 11 години е ученик в Основното училище в с. В. и се грижи за своите баба и дядо. Г. С. е инвадилд със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, неподвижна е и на легло, има личен асистент В. Д., която се грижи за нея. И. И. С. не работи, системно злоупотребява с алкохол, нарушава обществения ред в селото и в това състояние нанася системно побой над майка си и сина си. В резултат на побоя пострадалите получават наранявания и синини по лицето, ръцете и тялото. С. упражнява психически тормоз по отношение на молителите, като С. се страхува да признае това пред други хора, защото пак ще бъде насилвана от дъщеря си.

От писмените обяснения на В. П. Д., личен асистент на С., А. В., съседка, И. С. и С. А., Кмет на с. В. се установява, че И. С. употребява алкохол системно, в това състояние нанася побой както на майка си, така и на сина си, като последния го е удряла и с дървен кол и камък. От нанасяните удари майка й има синини и кръв по лицето и тялото, същата не желае да споделя всичко това с други хора, тъй като се страхува, че дъщеря й отново ще й нанесе побой. С. нанася побой и на сина си, като същият веднъж се е опитал да спре майка си да не нанася побой на баба му, но тя го ударила и от носа му потекло кръв и започнал да плаче.

В представените декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН пострадалите заявяват, че С. им нанася побой ежедневно, бед да има някаква причина и се страхуват от нея и поведението й.

За противозаконните действия, на ответницата са й съставяни протоколи за предупреждение на основание чл.56, ал.2 ЗМВР, да не се саморазправя със сина си и майка си, да не ги бие и да не ги тормози, а всички спорни въпроси да се решават по реда, предвиден в законите в страната. В кметството са постъпвали множество сигнали срещу С. за нарушаване на обществения ред в селото, за което е предупреждавана.

Цитираните декларации са годно доказателствено средство, а в определени от закона случаи и единствено доказателство – чл.13, ал.3 от закона, което е достатъчно за издаване на заповед за защита.

Съдът намира, че събраните и приобщени към делото писмени доказателства – писмени обяснения на пострадалите лица и на свидетели-очевидци, протокол за полицейско предупреждение по чл.63 ЗМВР, декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН, са достатъчно убедителни и може да се направи несъмнен и категоричен извод, че по отношение на молителите С. и И. С. е извършен акт на домашно насилие от ответницата по делото, дъщеря на първия от молителите и майка на втория.

 Съдът намира че следва да бъдат наложени по отношение на ответницата защитни мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 от ЗЗДН, които са обосновани и законосъобразни, като следва да бъде определен и срок, който по убеждение на съда за постигане целите на закона, следва да бъде за максималния срок от една година, считано от датата на издаване на заповедта за защита. Съдът намира, че в този размер наложените мерки биха изиграли своята функция по отношение на извършителя на домашното насилие, каквато е и основната цел на закона. Наред с горните мерки за защита, комулативно е предвидена и глоба по ал.3 на същия текст, затова съдът съобразявайки имотното състояние на извършителя и обстоятелството, че няма данни да работи намира, че на същата следва да бъде наложена минимална глоба в размер на 200 лева.

Така наложените мерки, въпреки, че отношенията между страните са доста конфликтни, съдът счита, че с оглед близката родствена връзка и след като направят взаимни компромиси и отстъпки, при зачитане честта и достойнството на другата страна, ще успеят да променят своето поведение и отношенията помежду си, ще изиграят своята функция, за да доведат в крайна сметка до едно по-добро съвместно съжителство за в бъдеще.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 НАЛАГА мерки за защита по Закона за защита срещу домашното насилие на И. И. С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, като на основание чл.5, ал.1, т.1 от с. з. ЗАДЪЛЖАВА извършителката И. И. С. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на сина си И. И. С. и на майка си Г. П. С. xxx.

 На основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН ОТСТРАНЯВА извършителката И. И. С. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в с. В., обл. М., ул.  XXXX  , за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от издаването на заповедта за защита.

 На основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на извършителката И. И. С. да приближава за срок от ЕДНА ГОДИНА, жилището на молителите в с. В., ул.  XXXX   и местата за социални контакти и отдих, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

 НА основание чл.5, ал.3 от ЗЗСДН НАЛАГА на извършителката И. И. С. ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста) лева.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА И. И. С. с посочен по-горе адрес и ЕГН да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд М. държавна такса в размер на 25.00 лева и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд М., в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: