Решение по дело №958/2020 на Районен съд - Сливен

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №   260121

 

гр. Сливен,  13.11.2020 г.

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

     СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 958 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното :

       Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от  Е.В.С. в качеството си на ЕТ „Елис – Е.С.“, чрез адв. М.П. срещу  НП № 497183-F538318/28.02.2020 г.  на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2 изр. 2 във вр. с ал.1 от  ЗДДС е наложено адм. наказание  -  имуществена санкция  в размер на 500 лв., за нарушение на чл.26 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистрация и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно.Иска да му бъдат присъдени направените по делото съдебни  деловодни разноски.

       В с.з. жалбоподателя,  чрез своя пълномощник – адв. М.П. иска НП да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представил е писмени бележки..

       В с.з. въззиваемата страна, чрез своя представител – юриск. Желева, иска НП да бъде потвърдено, като й бъдат присъдени направеното по делото юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище.

       Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

        На 13.02.2020 г.  инспектори при ТД на НАП, извършили  проверка на обект  - магазин, находящ се в гр. Сливен, ул. Н.Бозвели № 26, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя. В 11:50 ч. преди легитимация била  извършена контролна покупка, за която е издаден фискален касов бон с № 0000982/13.02.2020 г. от монтирано и въведено в експлоатация, функциониращо към момента на проверката ФУ модел:  DATECS-DP-150 с Инд. №  DT 762285 и ФП № 02762285. Покупката на 2 бр. хавлии била на обща стойност 5 лв.  С покупката след легитимация на ОП, се установило, че  ФКБ не съдържа наименование на закупената стока/услуга,  във ФКБ било изписано „ДП 01“, с което жалбоподателката не изпълнила изискванията на Н-ба Н-18/2006 г. на МФ, а именно: Фискалната касова бележка от ФУ следва да бъде четима, да съответства на образеца, съгласно приложение 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

     За извършената проверка бил съставен ПИП сер. АА № 0346960/13.02.2020 г.

      За извършеното против жалбоподателя бил съставен АУАН № F538318/18.02.2020 г., с който било квалифицирано като нарушение на чл.26 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на МФ, вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Актът му бил предявен, който след като се запознал със съдържанието му е написал,  своето  възражение.

     На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното

НП № 497183-F538318/28.02.2020 г., с което било наложено посоченото по-горе наказание.       

       Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

       Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител, тъй като те се подкрепят със събраните по делото други доказателства-протокол за извършена проверка, АУАН и НП.

      Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е  основателна.

По делото безспорно е установено, че при извършената  покупка жалбоподателят е издал фискален касов бон с № 0000982/13.02.2020 г. от монтирано и въведено в експлоатация, функциониращо към момента на проверката ФУ модел:  DATECS-DP-150 с Инд. №  DT 762285 и ФП № 02762285 за сумата от 5 лв., но  ФКБ не съдържал наименование на закупената стока/услуга. 

Правилото въведено с нормата на чл.26 ал.1 т.7  от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ е посочено, че: Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължително следните реквизити:

     1.  наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3;

     2.  наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице

стационарен обект - текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ";

     3.  пореден номер на касовата бележка;

     4.  идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3;

     5.  идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица;

     6.  име или номер на касиера;

     7.   наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;

 

 Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателя е бил длъжен да издаде касова бележка за извършената продажба в която да бъде отразено и наименованието на закупената стока. В случая жалбоподателя, който се явява от кръга на лицата по чл. 3 от ЗДДС, задължително е следвало да издаде и е издал фискална касова бележка за извършената продажба и за всяко плащане, нещото, което той не е извършил е било в тази бележка да фигурира и наименованието на закупената стока в случая две хавлии на обща стойност 5 лв.. С бездействието си жалбоподателя не е изпълнил нещо правно дължимо – не е направил необходимото във фискална касова бележка от функциониращия в обекта ЕКАФП, при извършена от него продажба, да бъде отразена по наименование закупената стока, с което е осъществил състава на описаното с думи в НП административно нарушение. Правната квалификация на административното нарушение, е неправилно определена. В случая се касае за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от цитираната по горе наредба, а не на чл.26 ал.1 т.2, както е посочено в НП. В АУАН актосъставителя въобще не е посочил нарушената норма, като само е изписал, че нарушението е по чл.26 ал.1. Съдът следва да посочи, че тази алинея има 17 различни точки. Посоченото нарушение е съществено, т.к. влияе на правото на защита на жалбопод., който следва да е наясно в какво деяние е обвинен за да може ефективно да организира защитата си.

           Съдът прецени, че деянието е следвало да се квалифицира  от АНО и като маловажен случай.За да е деянието маловажен случай, то следва от него  да не са настъпили никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е незначителна.Едно деяние представлява маловажен случай когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска.Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е строго индивидуална.Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца,на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения които се засягат.Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото.В настоящия случай извършеното от жалбоподателя деяние е точно такова от него не са настъпили никакви вредни последици за фиска, издадена е касова бележка от работещ и отговарящ на изискванията на закона касов апарат и от лице имащо право да работи с него, самата сделка е на минимална стойност, нарушението е първо за търговеца. Всичко това говори за явна маловажност да деянието и дееца и АНО е следвало да се съобрази с това и да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В т. см. е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на НК, постановено по т. н. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС, такава е и константната практика на СлАС, напр. Р-е 24/20.02.2020г. по КАНД 214/19г.

    Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да отмени атакуваното НП, ето защо:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

      ОТМЕНЯ  НП № 497183-F538318/28.02.2020 г. на  Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „ЕЛИС – Е.С.“,  БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Стефан Султанов № 44, представлявано от  Е.В.С. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис1, чрез адв. М.П. и е наложено  административно  наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на  500  лв. на осн. чл.185 ал.2 изр. 1 вр. ал.1 от ЗДДС, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: