№ 337
гр. Велико Търново, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110101921 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 203,ал.2 от КТ, вр. с чл. 45 от ЗЗД .
Ищецът „Меню Флаер Груп“ ЕООД, гр.София, представляван от
управителя Листер Тошев твърди, че между него и ответника е съществувало
трудово правоотношение по силата на трудов договор, въз основа на който
ответникът е изпълнявал длъжността « търговски представител» и съобразно
трудовата си функция имал качеството на материално-отговорно лице.
Излага, че за периода 8.04.2021 г.- 29.04.2021 г. ответникът извършил
търговски продажби на обща стойност 3379,55 лева, за които са издадени
съответните фактури, както и квитанции към приходни касови ордери,
предадени на работодателя. Твърди, че ответникът не е предал получените
приходи в полза на дружеството, включително към момента на депозиране
на иска, въпреки отправените многократните покани. Заявява, че трудовото
правоотношение било прекратено на 7.05.2021 г. Твърди, че ответника в
качеството си на търговски представител е извършил продажба на продукти
на стойност 3379,55 лева , за които има договори и издадени фактури и
касови ордери, която сума е задържал и така виновно е нанесъл вреди на
работодателя. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 3379,55
лева дължима по сключените договори и получена от ответника в качеството
му на търговски представител на ищеца. Претендира разноски. В съдебно
1
заседание не изпраща представител.
Ответникът Н. П. СЛ. е депозирал писмен отговор, в който оспорва
иска, като неоснователен. Не оспорва съществуването на трудовото
правоотношение , както и прекратяването му , но оспорва останалите
фактически твърдения на ищеца. Заявява, че не дължи описаните в исковата
молба суми. Оспорва автентичността на подписите , положени от негово име
върху съответните документи, на които се позовава ищецът. Моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание
пълномощникът адв.Н. от ВТАК поддържа изложеното становище.Моли съда
да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори от страните съществувалото трудово
правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността
„търговски представител“ при ищцовото дружество. Не се спори още, че след
подадена на 28.04.2021 г. подал молба от работника за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие на 7.05.2021 г. то е
прекратено на основание чл. 325,ал.1,т.1 от КТ. Приети като доказателства са
шест договора с приложения №1 към тях, сключени в периода 8.04.2021 г.-
19.04.2021 г. между „Меню Флаер Груп“ ЕООД, наричан доставчик и
търговски дружества, наричани собственици на обекти, развиващи дейност в
сферата на ресторантьорството, по силата на които доставчикът предоставя на
собственика възможност да ползва продукта, разработен от доставчика за
нуждите на своята дейност, срещу заплащане на възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е неоснователен.
Изложените от ищеца фактически твърдения в исковата молба
очертават правен спор, който съдът е квалифицирал като иск по реда на чл.
203,ал.2 от КТ, вр. с чл. 45 от ЗЗД за търсене на пълна имуществена
отговорност от ответника. Макар да не е приложена длъжностна
2
характеристика, в която да са разписани правата и задълженията на
работника, трудовата функция на търговски представител предполага
отчетническа отговорност , която не е оспорена и от ответника. В отговора на
исковата молба той заявява, че е изпълнявал възложените задължения, като
всички суми, които са получени от него като работник са надлежно отчетени
и предадени от него на работодателя. Изтъкнатото от работодателя виновно
поведение на работника, изразяващо се в задържане за себе си на суми,
получени като приходи от продажба на собствени на ищеца продукти
предполага ангажиране на пълната имуществена отговорност, предвидена в
чл. 203,ал.2 от КТ. В тази хипотеза вредата следва да е причинена умишлено,
или в резултат на престъпление, или не при или по повод изпълнението на
трудовите задължения , а отговорността се определя от гражданския закон
при прилагане на правилата за деликтната отговорност. Съобразно
разпределената доказателствена тежест ищцовото дружество следваше да
установи всички елементи, включени във фактическия състав на
разпоредбата- умишлено причинени вреди, настъпили в резултат на
деяние,извършено от работника ; противоправност на деянието, вреда, както и
нейният размер и наличие на причинна връзка между противоправното
деяние и настъпилите вреди. От така изброените подлежащи на пълно и
главно доказване елементи на фактическия състав ищецът установи
единствено наличието на трудово правоотношение между него и ответника.
Приетите като доказателства договори, сключени от името на ищеца с
търговски дружества за доставка на определени продукти и подписани от
ответника установяват само наличието на търговски отношения между
конрагентите по тях. При направеното още в отговора на исковата молба
оспорване от страна на ответника на счетоводните документи, на които се
позовава ищеца, за да претендира процесните суми под формата на
претърпени имуществени вреди, заявено и в първото съдебно заседание ,
съдът е задължил ищеца да представи описаните документи в оригинал с
оглед откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Изискал е ищецът
писмено, или чрез явяване на процесуален представител да заяви ще се
ползва ли от оспорените документи , като е указал последиците по чл.
190,ал.2 от ГПК. Тези процесуални действия са извършени от съда двукратно
при проведените две поредни съдебни заседания на 29.11.2021 г. и на
14.01.2022 г. и са узнати от ищеца, но въпреки това последният не е изпълнил
3
дадените указания, не е представил исканите документи в оригинал и не е
взел становище по реда на чл. 193,ал.2 от ГПК. Ищецът не е направил
изрично волеизявление, но мълчанието му следва да се третира като
нежелание да се ползва от оспорените документи. Те не са приети като
доказателство по делото, следователно не могат да бъдат разгледани и ценени
от съда при постановяване на съдебното решение. Както бе посочено по-горе,
единственият елемент от фактическия състав на чл. 203,ал.2 от КТ, вр. с чл.
45 от ЗЗД , водещ до ангажиране на пълна имуществена отговорност, който
ищецът доказа, бе съществувалото между него и ответника трудово
правоотношение. Мотивиран от изложеното съдът счита, че ищецът не
проведе пълно и главно доказване на претенциите си, поради което иска, като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕНЮ ФЛАЕР ГРУП“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София,
бел.“Ал.Стамболийски“ № 81, вх.А, ет.1,ап.3 иск с правно основание чл.
203,ал.2 от КТ, вр. с чл. 45 срещу Н. П. СЛ. с ЕГН ********** от гр*******
за сумата от 3379, 55 / три хиляди триста седемдесет и девет лева и 55 ст./
дължима по сключени договори, получена от ответника в качеството му на
търговски представител на ищеца и задържана от него, като неоснователен и
недоказан.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново, чрез
Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено .
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4