Решение по дело №3317/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

514/28.7.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Д. Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 3317/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, от „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД, чрез юрисконсулт Колева, срещу В.К.З. *** която са предявени в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца, съществува изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор за ВиК услуги, сключен при Общи условия, за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 2067/2019 г., по описа на PC Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед № 1035/18.07.2019 г., за изпълнение на парично задължение, с правно основание: по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 499.25 лева - сбор от неплатени суми за предоставени ВиК услуги по издадени фактури, за периода от 20.08.2018 год. до 21.05.2019 год., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на Заявление по чл. 410 ГПК, до окончателно плащане и по чл. 86 ЗЗД и цена 18.82 лева - мораторна лихва представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяка неплатена сума по фактура, считано от датата, следваща изтичането на 30 дни от издаването до 15.07.2019 г.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че ответникът бил потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – ищеца, като на негово име се водила партида под № ***, на адрес: гр. Ш., ***, по която се отчитали потреблението на вода през два водомера - с аб. № *** и с аб. № ***. Твърди се, че за времето от 20.08.2018 г. до 21.05.2019 г. ответникът ползвал ВиК услуги изразяващи се в ползване на вода за питейни и битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадни води. За предоставените ВиК услуги, ищецът извършвал по месечни отчетни периоди своевременно засичане на измервателните уреди, определял стойността на потребените ВиК услуги и издавал фактура за всяка отделна доставка. Получаването на ВиК услугите се осъществявало при публично извести Общи условия, обвързващи страните по делото, въз основа на които потребителят бил длъжен да плати дължимите суми за ползвани ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането им - чл. 33, ал. 2 от Общите условия. След изтичането на този срок, върху главницата по всяка една издадена фактура, потребителят дължал плащане на обезщетение в размер на законовата лихва. Тъй като ответникът не бил плащал получените ВиК услуги, ищецът подал Заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД № 2067/2019 г., по описа на PC Шумен и била издадена Заповед № 1035/18.07.2019 г., за изпълнение на парично задължение. Пред заповедния съд длъжникът подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК, в което твърдял, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че по партида № 503498 ответникът дължи сумите, както следва: 499.25 лева - сбора от неплатени суми за предоставени ВиК услуги по издадените фактури, за периода от 20.08.2018 год. до 21.05.2019 год., ведно с искане за присъждане на законова лихва вьрху главницата от 499.25 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и 18.82 лева – мораторна лихва представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяка неплатена сума по фактура, считано от датата, следваща изтичането на 30 дни от издаването до 15.07.2019 г.. Претендира разноски в исковото производство.

В срока по чл. 414 ГПК ответникът подава възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като нямал договор с „В и К“ ООД гр. Шумен. В срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Ответникът не се явява и не взема становище.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от приобщеното ЧГД № 2067/2019 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 13065/16.07.2019 г., по описа на РС Шумен, в полза на “ВиК Шумен“ ООД срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, относно парично вземане в размер на: 499.25 лв. – цена на предоставени и неплатени ВиК услуги за имот в гр. Шумен, ул. Владайско въстание, № 5, вх. В, ап. 61 и 18.82 лв. - лихва за периода от 01.11.2018 г. до 15.07.2019 г.; че в срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу Заповедта за изпълнение; че настоящата искова молба е подадена едномесечен срок.

От приетите писмени доказателства /л. 5-13 и 17 по делото/ се установява, че за процесния период от 20.08.2018 г. до 21.05.2019 г. ищецът е отчел по водомер с партида № *** - потребление общо 19 куб. м., а по водомер с партиден № *** - потребление на общо 116 куб. м. вода, за което е издал фактури, по месечни отчетни периоди, както следва: 20.08.2018 г. - 18.09.2018 г., ф-ра № **********/01.10.2018 г., на стойност 56,08 лв.; 18.09.2018 г. -18.10.2018 г. ф-ра № **********/01.11.2018 г., на стойност 59.38 лв.; 18.10.2018 г. - 20.11.2018 г. ф-ра № **********/03.12.2018 г., на стойност 61,42 лв.; 20.11.2018 г. -18.12.2018 г. ф-ра № **********/02.01.2019 г., на стойност 46,78 лв.; 18.12.2018 г. -18.01.2019 г. ф-ра **********/01.02.2019 г., на стойност 55,85 лв.; 18.01.2019 г. - 20.02.2019 г. ф-ра № **********/01.03.2019 г., на стойност 56,68 лв.; 20.02.2019 г. - 21.03.2019г. ф-ра № **********/01.04.2019 г., на стойност 47.00 лв.; 21.03.2019 г.-18.04.2019 г. ф-ра № **********/02.05.2019 г., на стойност 59,65 лв.; 18.04.2019 г. - 21.05.2019 г. ф-ра № **********/03.06.2019 г., на стойност 56,41 лв.

От Справка - извлечение № 3922/15.07.2019 год., по описа на В и К Шумен, /л. 16 по делото/ се установява, че за процесния период от 20.08.2018 год. до 21.05.2019 г., счетоводно ищецът е начислил на ответника общо сумата от 518.07 лева, от която 499.25 лв. - главница и 18.82 лв. – лихва.

С Покана за доброволно плащане /л. 14 – 15 по делото/, връчена лично на ответника на 13.02.2019 г., който в присъствието на свидетелите Е. С. М. и В. К. В., отказал да я получи, ищецът поканил ответника да плати начислените суми.

Ищецът е представил Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – Шумен /л. 18-36 по делото/; Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР /л. 37-57 по делото/; извадка от вестник „Топ новини“; извадка от вестник „Новинар“ /л. 58-62 по делото/

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

От писмените доказателства еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 2067/2019г., по описа на РС Шумен; че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в претендирания размер; че длъжникът е подал възражение за недължимост на паричното вземане, както и че е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, за предявяване на настоящия иск. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.

Основателността на исковата претенция за присъждане цена на доставени ВиК услуги, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е предпоставена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че по силата на Договор за ВиК услуги при Общи условия, страните са се намирали във валидно облигационно правоотношение; че действително е предоставил в количествено и качествено отношение договореното: вода за питейно - битови нужди, отвеждане на отпадъчни види и пречистване на отпадъчни води, както и изискуемост на претендираното вземане. В тази смисъл е и изложеното в доклада по делото.

Относно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните ищецът представя писмени доказателства: Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – Шумен; извадка от вестник „Топ новини“; извадка от вестник „Новинар“, от които се установява, че „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, е оператор, който предоставя на потребители от обслужваната територия ВиК услуги, при Общи условия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и влезли в сила след публикуването им в централен и местен ежедневник.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от представените Общите условия, потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С Наредбата № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е регламентиран правният режим за сключване на договор за ВиК услуги. Наредбата предвижда два режима за присъединяване и получаване на ВиК услуги - за заварени и за нови потребители. Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата касае лица, които са нови потребители по отношение на имоти, които все още не са присъединени към експлоатирани ВиК системи, а разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата - отношенията между ВиК оператор и заварените потребители.

Доколкото в исковата молба ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на предявените положителни установителни искове изрично твърдейки, че правоотношението между страните е възникнало въз основа на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата, следва че счита ответника за заварен потребител на ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата заварените потребители в срок до 30 дни след влизане в сила на публично известени Общи условия предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР имат право да предложат различни условия. В противен случай, по аргумент от противното, както и при непостигане на споразумение по предложени от заварен потребител различни условия - остават в сила Общите условия на ВиК оператора. Разпоредбата на чл. 8 от Наредбата не прави разлика между потребители физически и юридически лица. След като правоотношенията на ВиК оператора и потребителите са еднакви за физическите и юридически лица, по аналогия с уредбата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ, следва да се приеме, че потребителите - нетърговци, които са знаели, респективно са били длъжни да знаят, оповестените в централен ежедневник Общи условия и не са ги оспорили в 30-дневен срок, са ги приели мълчаливо.

Следователно ответникът, за да има качество на заварен потребител на ВИК услуги, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата, за имот етажна собственост находящ се на обслужваната от ищеца територия и да е обвързан от публично известните Общи условия на „ВиК - Шумен” ООД, без да е необходимо сключване на индивидуален писмен договор, следва, че е или собственик или ползвател на имот на адрес: в гр. Шумен, ул. Владайско въстание № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 61, което следва да е установено по делото. В този смисъл в доклада по делото, предвид, че доказателство ответникът да е собственик или ползвател на процесния имот към исковата молба не е представено, съдът изрично е посочил, по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че ищецът не сочи доказателства, страните да са се намирали във валидни облигационни правоотношения, както и, че в негова тежест е да установи този факт. Въпреки така разпределената доказателствена тежест и изричното указание по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК ищцовото дружество не представи годни доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на имота в гр. Шумен, ул. Владайско въстание № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 61, в който са доставени ВиК услуги и на това основание да е възникнало задължение в тежест на ответника за плащане на цената. Годно доказателство за установяване на собствеността или ползването на процесното жилище би бил нотариален акт, но ако не може да стане с нотариален акт - справка по партидата на имота от Агенцията по вписванията или от службите на Общината или други писмени доказателства като например молба за откриване на партида, както и всички други допустими от процесуалния закон доказателства, в това число и гласни, но подобно не бе ангажирано. Същевременно от приетата по делото Разписката за връчване се установява, че на 13.02.2019 г., ответникът, в присъствието на свидетелите Е. С. М. и В. К. В., отказал да получи Покана, с която ищецът го поканил доброволно да плати начислените суми, а в подаденото възражение в срока по чл. 414 ГПК, е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като нямал договор с „В и К“ ООД гр. Шумен. При тези доказателства възражението е основателно – ищецът не е установил еднозначно по делото, че ответникът е заварен потребител на ВиК услуги, доставени и потребени в имот в гр. Ш., ***, за процесния период от 20.08.2018 г. до 21.05.2019 г., отчетени по водомер с партида № *** - потребление общо 19 куб. м., а по водомер с партиден № *** - потребление на общо 116 куб. м. вода, за което, по месечни отчетни периоди, е издал фактури.

Предвид неоснователността на обуславящата искова претенция предявения акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ответникът не претендира разноски.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, от „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Воин” № 1, положителен, установителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответникът В.К.З., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца сумата 499.25 лева - сбор от неплатени суми за предоставени ВиК услуги по издадени фактури, за периода от 20.08.2018 год. до 21.05.2019 год., ведно със законната лихва върху вземането, от датата на Заявление по чл. 410 ГПК, до окончателно плащане, за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 2067/2019г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.

Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, от „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Воин” № 1, положителен, установителен иск за признаване като установено в отношенията между страните, че ответникът В.К.З., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца сумата 18.82 лева - мораторна лихва представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяка неплатена сума по фактура, считано от датата, следваща изтичането на 30 дни, за периода от издаването до 15.07.2019 г., за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 2067/2019г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 2067/2019г., по описа на РС Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

 

Районен съдия:......................................